РЕШЕНИЕ
№ 551
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20241110111702 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част Втора, Дял първи от ГПК.
Образувано по искова молба на Р. Т. К., ЕГН: ********** като майка на В. Д.. К., ЕГН:
**********, срещу Д. И. К., ЕГН: **********, с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 СК – за
заместване съгласието на ответника за пътуване на детето извън територията на Република
България.
В исковата молба се твърди, че страните са родители на детето В. Д. К., като от 2013 г.
са във фактическа раздяла, а през 2022 г. бракът между тях е прекратен с развод по взаимно
съгласие. Ищцата излага твърдения, че през 2014 г. ответникът е предоставил декларация за
пътуване на общото им дете в чужбина, която през 2023 г. е оттеглил. Същевременно, от
месец август 2022 г. ищцата и дъщеря й живеят в гр. Щутгарт, Федерална Република
Германия, където последната посещава средно училище. Излага твърдения, че в Република
България се връщат за летните ваканции, а през лятото на 2023 г. са били на море в
Република Гърция. Твърди, че макар ответникът да не поддържа комуникация с дъщеря си, с
оттеглянето на декларацията, същият безпричинно е ограничил свободното й движение.
Поради това, моли съда да постанови решение, с което да замести съгласието на бащата за
пътуване на детето до страните от Европейския съюз, Обединено Кралство Великобритания,
Република Сърбия, Република Северна Македония и Република Турция.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ГПГ не е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника Д. И. К..
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
От представеното удостоверение за раждане (л.17) се установява, че В. Д. К. е родена
на 17.10.2009 г. от майка Р. Т. К. и баща Д. И. К.,
Съгласно Решение № 3022/05.04.2022 г. по гр.д. № 13990/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, 84 състав (л.5-6) бракът между страните е прекратен, и родителските права по
отношение на детето В. Д. К. са предоставени на майката, като на бащата е определен
режим на лични отношения с детето, и същият е осъден да заплаща месечна издръжка за
детето в размер на 300 лева.
От представеното в превод на български език потвърждение на адресната регистрация
(л.10) се установява, че ищцата Р. К. и детето В. К. имат регистриран адрес в самостоятелно
жилище в гр. Щутгард.
Видно от представеното в превод на български език удостоверение за посещение на
училище (л.8) през учебната 2023/2024 детето В. К. е посещавало общообразователна
гимназия в гр. Щутгард, Федерална република Германия.
В показанията си, дадени в откритото съдебно заседание по делото, проведено на
01.10.2024 г. свидетелят С. Ц., брат на ищцата, дава показания, че ищцата и детето живеят от
повече от две години във Федерална република Германия, където последното посещава
гимназия. Излага твърдения, че след като ищцата и детето са заминали да живеят в
Германия, бащата е оттеглил съгласието си детето да пътува в чужбина, поради което същото
не може да пътува извън пределите на Германия. Свидетелят заявява, че племенницата му
има желание да пътува по света, както и да посещава спортни лагери в различни държави,
каквито се организират от училището й. Съдът прецени показанията на свидетеля по реда на
чл. 172 ГПК като такива на заинтересовано лице, и ги кредитира като логични,
противоречиви и отразяващи непосредствените впечетления на свидетеля от създалата се
ситуация.
За да е допустимо настоящото производство, при предоставяне упражняването на
родителските права трябва съдът да не е определил посоченото заместване като мярка
относно упражняването на тези права (арг. чл. 59, ал. 1 и ал. 2, пр. ІІІ СК) и между
родителите на детето да е налице непреодолимо разногласие по спорния въпрос, каквото в
случая се установи, че съществува. При установеното по безспорен начин противопоставяне
от страна на бащата на пътуванията на детето в чужбина, изразяващо се в оттегляне от
негова страна на дадената декларация за това, спорът следва да се реши от съда, като се
2
съобразят най-вече интересите на детето.
Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. І от Конституцията на Република България "всеки има
право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на
страната и да напуска нейните предели", като според чл. чл. 35, ал. 1, изр. ІІ КРБ "това право
може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното
здраве и правата и свободите на други граждани". Правото на свободно движение в рамките
на държавите-членове на Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, § 2 от Договора за
Европейски съюз.
В тази връзка и предвид събраните по делото доказателства съдът не намира
основания за ограничаване правото на детето да напуска страната, особено предвид
обстоятелството, че от събраните по делото доказателства се установи, че същото живее и
учи в друга държава-членка на Съюза и без предоставянето на заместващо съгласие за
пътуване всъщност детето не би могло да се прибере в родината си преди навършване на
пълнолетие.
Относно държавите, до които следва да бъде дадено разрешение за пътуване на детето
съдът намира следното:
При даването на разрешение за пътуване следва изначално да бъде изключена
възможността детето да бъде отведено в място на размирици, в място, където още не са
отстранени последиците от скорошни природни бедствия, или в място, където, макар и
временно, не е препоръчително пътуване, или на места, където не може да бъде изпълнено
съдебното решение за осигуряване на мерките за лични отношения между детето и
родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница (в този смисъл т. 1 от
Тълкувателно решение № 1/03.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 1/2016 г., ОСГК).
Предвид обстоятелството, че към момента на постановяване на решението детето
живее с майка си във Федерална Република Германия, и последната е поискала заместващо
съгласие за пътуване до държавите от Европейския съюз, Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия, както и съседните на Република България –
Република Северна Македония, Република Сърбия и Република Турция, и доколкото в тези
държави към момента на постановяване на настоящото решение не са налице размирици,
скорошни природни бедствия, от които последиците все още да не са отстранени и няма
други обстоятелства, предвид които не е препоръчително пътуване, съдът намира, че следва
да замести съгласието на бащата за пътуване на детето до тези държави, без ограничение на
броя на пътуванията.
По отношение на продължителността на пътуванията на детето с майката такива могат
да се осъществяват по време, което не съвпада с времето, през което бащата следва да
осъществява лични контакти с детето и което време не е учебно време за детето.
По искането за допускане на предварително изпълнение на решението:
3
Съгласно разпоредбата на чл. 127а, ал. 4 от СК съдът може да допусне предварително
изпълнение на постановеното решение. В тази разпоредба, за разлика от случаите по чл. 242,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК, където са визирани само осъдителни решения, законодателят е
предвидил възможност и за допускане предварително изпълнение на акт на спорна съдебна
администрация. Настоящият съдебен състав, извършвайки преценката по чл. 242, ал. 2, т. 3
от ГПК намира, че следва да се допуска предварително изпълнение на решението, тъй като
без допускане на предварително изпълнение на решението детето Ванеса К. може да се
окаже в положение, в което да не може да напуска Федерална Република Германия,
включително да се прибира в Република България, до навършване на пълнолетието си,
предвид продължителността на съдебното производство и обстоятелството, че към момента
на постановяване на решението по делото същата вече е на възраст от 15 години и два
месеца. Това от своя страна би ограничило неоправдано правото й на свободно
придвижване, което представлява значителна и непоправима вреда, тъй като загубеното
време, през което не е имала възможността на пътува не може да се възстанови. Ето защо
искането за допускане на предварително изпълнение следва да се уважи.
По разноските:
Страните не са направили искания за присъждане на разноски, поради което съдът не
дължи произнасяне в тази насока.
Такава мотивиран, съдът
РЕШИ:
ЗАМЕСТВА на основание чл. 127а, ал. 2 СК съгласието на Д. И. К., ЕГН: **********
за пътуване на детето В. Д. К., ЕГН: ********** извън територията на Република България в
страните от Европейския съюз, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия,
Република Северна Македония, Република Сърбия, Република Турция, до навършване на
пълнолетие по време, което не съвпада с учебното време за съответната учебна година и в
периоди, които не съвпадат с времето, определено за осъществяване на режима на лични
отношения на бащата с детето.
ДОПУСКА на основание чл. 127а, ал. 4 СК във връзка с 242, ал. 2, т. 3 ГПК
предварително изпълнение на решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5