и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 341 ал.2, във вр. с чл.270 ал.4, във вр. с ал.1 от НПК. Образувано е по жалба на Джелал Орхан Джелал от гр.Кърджали, чрез защитника му – адв.Дуков, против протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 19.03.2012 год. по Н.о.х.дело № 132/2012 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е оставено без уважение искането на защитника на подс.Джелал Орхан Джелал за изменение на мярката му за неотклонение „задържане под стража” в по-лека такава, а именно: „подписка”.В жалбата се твърди, че изводът на състава на районния съд, мотивирал го да постанови обжалваното определение – че е налице опасност подсъдимия да извърши друго престъпление, с оглед съдебното му минало и наличието на друго висящо наказателно производство срещу него, както и с оглед постановената осъдителна присъда по делото по отношение на подсъдимия, е необоснован и незаконосъобразен. Развива подробни съображения в жалбата, че липсват каквито и да било нови доказателства, които да подкрепят съжденията на съда за опасност от извършване на друго престъпление, като фактите за предходно осъждане на подсъдимия Джелал и наличието на водено друго наказателно производство срещу него, са били известни на съда още от момента на внасянето на обвинителния акт в съда. Твърди се, че и при наличието на тези обстоятелства, по отношение на подсъдимия е била взета първоначално мярка за неотклонение „подписка”, която е била потвърдена и при внасянето на обвинителния акт в съда с разпореждането на съдията-докладчик, като същата е изиграла своята роля и е осигурила редовно явяване на подсъдимия и примерното му процесуално поведение. Единственото ново обстоятелство в тази връзка била произнесената по делото присъда, което обаче не сочело на опасност от извършване на друго престъпление. Посоченото правело изменението на мярката за неотклонение на подсъдимия от „подписка” в „задържане под стража” по реда на чл.309 от НПК незаконосъобразно, респ. такъв бил и отказа на съда да измени така взетата мярка за неотклонение с обжалваното определение. Моли същото да бъде отменено, като бъде изменена мярката за неотклонение „задържане под стража” в „подписка”. Окръжният съд, при извършената проверка на правилността на обжалваното определение, съобрази следното: Жалбата е подадена в срока по чл.342 ал.1 от НПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. По същество жалбата е неоснователна. По внесен от РП – Кърджали обвинителен акт срещу Джелал Орхан Джелал от гр.Кърджали за извършено престъпление по чл. 270 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, е било образувано Н.о.х.дело № 132/2012 год. по описа на Кърджалийският районен съд, насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.03.2012 год. В проведеното на посочената дата съдебно заседание е бил даден ход на делото, проведено е било съдебно следствие и разглеждането на делото е било приключено, като с Присъда № 52/13.03.2012 год. подс.Джелал Орхан Джелал е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.270 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като е бил осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието в затвор, както и на наказание „глоба” в размер на 10 000 лв. С присъдата, на основание чл.68 ал.1 от НК, съдът е постановил подс.Джелал да изтърпи и наказанието „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, наложено му с Определение от 15.12.2008 год. по Н.о.х.дело № 1164/2008 год. по описа на РС – Кърджали. След постановяване на присъдата, с определение, постановено по реда на чл.309 от НПК, първоинстанционният съд служебно се е занимал с мярката за неоклонение за подсъдимия Джелал., като е изменил взетата спрямо същия мярка за неотклонение от „подписка” в „задържане под стража”. Определението си съдът е мотивирал с постановената осъдителна присъда спрямо подсъдимия, доказателствата относно миналата му съдимост и наличието на друго текущо наказателно производство пред ОС – Кърджали, въз основа на които е приел, че е налице реална опасност подсъдимия да извърши друго престъпление. Защитникът на подс.Джелал е подал в РС – Кърджали искане вх.№ 2873/16.03.2012 год., с което е поискал съдът да измени мярката за неотклонение „задържане под стража” на подс.Джелал в по-лека такава, а именно „подписка”. Така направеното искане първоинстанционният съд е разгледал по реда на чл.270 ал.2 от НПК – в открито съдебно заседание, проведено на 19.03.2012 год. в присъствието на страните, като с обжалваното протоколно определение е оставил без уважение искането за изменение на мярката за неотклонение на подс.Джелал от „задържане под стража” в по-лека такава, а именно: „подписка”. За да постанови определението си, съдът е направил извода, че при произнасянето по чл.309 ал.1 от НПК е взел предвид обстоятелства, касаещи опасността подсъдимия да извърши друго престъпление – проявена от подсъдимия престъпна упоритост, видно от свидетелството му за съдимост, съобразявайки и времевите интервали, през които са извършени съответните престъпления, вкл. и това, предмет на първоинстанционното производство, за което е постановена осъдителната присъда, макар и все още невлязла в сила. С оглед на тях и предвид новото обстоятелство – постановяването на осъдителна присъда, съдът е обосновал извода за наличието на реална опасност от извършване на ново престъпление. Приел е, че не се сочат от подсъдимия и защитата му нови обстоятелства, които да налагат изменение на така взетата спрямо подс.Джелал мярка за неотклонение „задържане под стража”, поради което е оставил искането за изменението й в по-лека без уважение с обжалваното определение. При тези данни настоящата инстанция намира, че обжалваното определение е обосновано и законосъобразно. Макар и да не е непосредствен предмет на настоящото производство, с оглед преценката на законосъобразността и адекватността към настоящия момент на взетата спрямо подсъдимия Джелал мярка за неотклонение „задържане под стража”, чието изменение в по-лека такава е отказано с обжалваното определение на първоинстанционния съд, се налага обсъждане и на законосъобразността на постановеното по реда на чл.309 ал.1 от НПК определение, с което взетата на досъдебното производство по отношение на подс.Джелал мярка за неотклонение „подписка” е била изменена в по-тежка, а именно: „задържане под стража”. Това се налага и предвид обстоятелството, че както в искането за изменение на мярката за неотклонение на подс.Джелал, така и в частната жалба против определението на първоинстанционния съд, с което това искане е оставено без уважение, по същество защитниците на подсъдимия развиват основно съображения относно незаконосъобразността именно на определението, постановено по реда на чл.309 ал.1 от НПК. В тази връзка съдът съобрази следното: Съгласно императивната разпоредба на чл.309 ал.1 от НПК, след постановяване на присъдата съдът служебно се произнася и по мярката за неотклонение. Посочената разпоредба е създадена от законодателя защото именно с оглед на постановената присъда, определената на досъдебното производство или от съда в хода на съдебното производство мярка за неотклонение може да се окаже неподходяща за постигане на целите, посочени в чл.57 от НПК. В чл.309 ал.2 изрично са изброени хипотезите, в които взетата мярка за неотклонение задължително се отменя или заменя с най-леката предвидена в закона такава, като в останалите случаи на съда е предоставена преценката доколко, с оглед настъпването или не на нови обстоятелства, мярката за неотклонение съответства на изискванията на чл.56 ал.3 и чл.57 от НПК. От друга страна несъмнено е, че постановяването на осъдителна присъда е обстоятелство, което съществено може да измени интензитета на опасностите по чл.57 от НПК подсъдимият да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на присъдата, при евентуалното й влизане в сила. В настоящият случай, с оглед постановената спрямо подс.Джелал осъдителна присъда, с която му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, с ефективното й изтърпяване при първоначален „строг” режим в затвор, както и с оглед постановяването по реда на чл.68 ал.1 от НК на изтърпяването ефективно и на наказанието по предходно осъждане, чието изпълнение е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК – наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, действително се увеличава отчетената от първоинстанционния съд опасност подсъдимия Джелал да извърши престъпление, както и опасността същият да се укрие и да осуети привеждането в изпълнение на присъдата, при влизането й в сила. С други думи, настоящата инстанция намира, че така взетата на подс.Джелал мярка за неотклонение „задържане под стража” е съобразена с изискванията на чл.56 ал.3 от НПК, като същата е адекватна и единствено подходяща за постигане на целите по чл.57 от НПК, до какъвто краен правилен – обоснован и законосъобразен, извод е достигнал и първоинстанционния съд. От друга страна, с направеното искане за изменението й, предмет на настоящото производство, подсъдимият и неговите защитници не сочат каквито и да било обстоятелства, които да налагат изменението й в по-лека такава. Без значение в тази връзка е примерното процесуално поведение на подсъдимия, доколкото основанието за изменението на взетата на досъдебното производство мярка за неотклонение „подписка” в „задържане под стража” не е било неизпълнение на задълженията му по първоначално взетата мярка за неотклонение. Ето защо, настоящата инстанция намира, че обжалваното определение на първоинстанционния съд е правилно, обосновано и законосъобразно, не са налице основания за неговото отменяване или изменяване, поради което следва същото да бъде потвърдено. Водим от изложеното, и на основание чл. 341 ал.2, във вр. с чл.270 ал.4, във вр. с ал.1 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВАпротоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 19.03.2012 год. по Н.о.х.дело № 132/2012 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е оставено без уважение искането на защитника на подс.Джелал Орхан Джелал от гр.Кърджали за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража” в по-лека такава, а именно: „подписка”. Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/
|