О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260186
гр.Пловдив, 24. 09.
2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с., в закритото заседание на двадесет и четвърти септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател : Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Силвия Алексова
Като разгледа Докладваното
от съдия Радостина Стефанова
Възз.ч.гр.д. № 1773/2020 г.
И за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 във вр. с чл.410 във вр. с чл.414 и чл.422 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от С.Р.А., ЕГН – **********,
чрез адв. Н.П.,***, съдебен адрес ***, против Определение № 7121/10.07.2020г.
на ПдРС – XXI гр.с. по гр.д.№ 2289/2020г., с
което е оставена без уважение подадената
от него молба от 05.06.2020 г. за допълване на Определение № 2792/28.02.2020 г. в частта за разноските и присъждане на такива
за заповедното производство. Моли да бъде отменено и вместо това да се
постанови друго, с което да му бъдат присъдени сторените разноски в заповедното
производство.
Въззиваемата
страна „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД не депозира писмен отговор в
указания едноседмичен срок.
ПдОС, след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства
по делото, прие за установено следното:
По ч.гр.д.№ 8801/2019г. е
издадена Заповед № 4568/29.05.2019г. от ПдРС – XIII гр.с. срещу която в
законоустановения срок по чл.414 от ГПК от длъжника А. е депозирано Възражение,
с което заявява, че не дължи изпълнение по вземането. Заявява, че процесната
партида не е партидата, която отговаря за неговия адрес. Изтъква, че ползва
електрическа енергия по партида с клиентски номер ********** и е различна от
тази, която дружеството търси неплатени суми.
На 24.06.2019г. е постъпило
Становище от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с което е съобщено на
съда, че С.А. признава вземането по издадената заповед както по основание, така
и по размер. Тъй като е платил сумата след завеждане на делото, с поведението
си е дал повод за образуване на производството и за сторените от дружеството
разноски, изразяващи се в заплащане на държавна такса и възнаграждение за
юрисконсулт. Направено е искане за издаване на изпълнителен лист, което е уважено
от Районния съд и на 26.06.2019г. е
издаден изпълнителен лист за
гореописаните суми.
С Разпореждане
от 25.06.2019г. на ПдРС – XIII
гр.с. по ч.гр.д.№ 8801/2019г., с което е постановено да
се издаде срещу С.Р.А. изпълнителен
лист в полза на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, за сумата 25 лв.,
представляваща държавна такса, и сумата 50 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение. Срещу Разпореждане от 25.06.2019г. е подадена частната жалба от длъжникът
С.А., с която отново е възразил, че не дължи паричната сума, която претендира
заявителят.
С
Определение № 2511/04.12.2019г. на ПдОС –V гр.с. по възз.ч.гр.д.№ 2499/2019г. е отменено Разпореждане от 25.06.2019г.
на ПдРС – XIII гр.с. по ч.гр.д.№ 8801/2019г., като вместо това е постановено,
че се оставя без уважение искането на ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, за издаване на изпълнителен лист за сумата 25 лв.,
представляваща държавна такса, и за сумата 50 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение; обезсилен
е издаденият на 26.06.2019г. изпълнителен лист в полза на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК – *********, за сумата 25 лв., представляваща
държавна такса, и сумата 50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение; осъдено е дружеството да заплати на С.Р.А.,
общо сумата 315 лв. за направени разноски по възз.ч.гр.д.№ 2499/2019г. по описа
на ПдОС – V гр.с. и е върнато делото на Районния съд за предприемане на процесуални
действия за даване на указания по чл.415 от ГПК на заявителя „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, че може да предяви иск по чл.422 от ГПК за вземането
си. По
същото възз.гр.д.№ 2499/2019г. е подадена Молба с вх.№ 36629/06.12.2019г.
от С.Р.А., с която се прави искане да се
допълни Определение № 2511/04.12.2019г. на ПдОС – V възз.гр.с. като се присъди и сумата
300 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 8801/2019г. по описа
на ПдРС – XIII гр.с., претендирани пред
първоинстанционния съд за подаване на възражение по чл.414 от ГПК.
С Определение № 136/21.01.2020г. ПдОС – V гр.с. е
оставил без уважение подадената частна жалба като неоснователна. В мотивите си е
посочил, че е констатирал, че към възражението по чл.414 от ГПК са приложени Пълномощно и
Договор за правна помощ с предмет – възражение срещу издадената заповед и е
записано договорено възнаграждение в размер на 300 лв. /на л.16 по ч.гр.д.№
8801/2019г./. Тези разноски обаче, могат да бъдат претендирани за заплащане от А.
***, а не пред Окръжен съд
–Пловдив, който е бил сезиран само по повод на частна жалба срещу разпореждане
за издаване на изпълнителен лист в полза на дружеството за сумата 25 лв., представляваща държавна
такса, и сумата 50 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно
дадените указания на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД по чл.415 от ГПК за
процесуална възможност за завеждане на иск
на осн. чл.422 от ГПК е подадена искова молба с вх.№ 10398/11.02.2020г.
против С.Р.А. и е образувано гр.д.№ 2289/2020г. по описа на ПдРС –XXI гр.с. С Определение № 2792/28.02.2020г. на ПдРС –XXI гр.с. е върната исковата молба с
вх.№ 10398/11.02.2020г. и е прекратено производството по делото.
По същото
гр.д.№ 2289/2020г. по описа на ПдРС –XXI гр.с., образувано по чл.422 от ГПК, е подадена Молба от
длъжника С.Р.А. с искане за допълване на съдебния акт и присъждане на разноските,
сторени от страната в заповедното производство. С процесното атакувано Определение
№ 7121/10.07.2020г. на ПдРС – XXI гр.с. по
гр.д.№ 2289/2020г. е оставена без
уважение молбата на ответника С.Р.А. от 05.06.2020 г. за допълване на
Определение № 2792/28.02.2020 г. в
частта за разноските и присъждане на такива за заповедното производство.
Районният съд, за да постанови съдебния акт, излага
основни съображения, че с определението от 10.07.2020г. за прекратяване на
делото заповедта не е обезсилена.
Въпросите за това дали следва да се извърши подобно процесуално действие, с
оглед развилата се фактическа обстановка и отношения между страните, както и
относно дължимостта или не на разноски на ответника, сторени в заповедното
производство, са от компетентността на съда, издал заповедта, а не на
исковия съд. Разясненията в т.12 на ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в случая не са приложими, тъй като съдът в случая
не се е произнесъл по същество на спора, за да разпределя и отговорността за
разноските на страните, нито заповедта за изпълнение е била обезсилвана. Тъй като исков процес не се е развил,
поради констатирана липса на правен интерес от предявяване на искове /поради
плащане на всички суми след подаване на заявлението/, Районният съд е приел, че
не е компетентен да се произнесе по
искането за присъждане на разноски на ответника, които твърди да е сторил в
заповедното производство.
С частната жалба С.Р.А. възразява, че с оглед на
прекратяването на исковото производство по чл.422 от ГПК, исковият съд е този,
който би следвало да се произнесе по сторените разноските в заповедното
производство, а още повече, че ищецът е дал повод за образуване на заповедното
производство. Относно позоваването от Районният съд на т.12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, жалбоподателят, от своя
страна, се позовава т.11 „г“, предложение IV, от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което
издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване
при прекратяване на производството по делото. Също така се позовава на т.11
„г“, предложения IX и X, според които компетентен да издаде обратен
изпълнителен лист при прекратяване на делото по иска, предявен по реда на
чл.422 от ГПК е съдът в исковото производство, който е постановил определението
за прекратяване.
ПдОС – V възз.гр.с., в
настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е неоснователна. Това е
така, защото в конкретния случай, прекратяването на производството по гр.д.№
2289/2020г., образувано по реда на чл.422 от ГПК, е поради връщане на исковата
молба с вх.№ 10398/11.02.2020г. Горецитираните позовавания на жалбоподателя не
намират приложение, тъй като не е налице хипотезата по обезсилване на заповедта
за изпълнение по чл.410 от ГПК, поради което въпроса за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство е от компетентността на съда, издал заповедта
по ч.гр.д.№ 8801/2019г., а не на исковия съд, който е прекратил производството
по гр.д.№ 2289/2020г. по исковата молба, заведена по чл.422 от ГПК, както
правилно е аргументирал Районният съд.
Обжалваното
определение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
По
мотивите, Пловдивският окръжен съд – V
възз. гр.с.
О П
Р Е Д
Е Л И :
Потвърждава Определение № 7121/10.07.2020г. на ПдРС – XXI гр.с. по гр.д.№ 2289/2020г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: