Р Е Ш Е Н И Е № 181
гр. Сливен, 20.09.2022 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично заседание на четиринадесети
септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДИНЧЕВА
при участието на прокурора
…………… и при секретаря Радостина Желева като разгледа докладваното от съдия Динчева
адм. д. № 101 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е административно и намира правното си основание в чл. 166,
ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба от „Тера Пойнт Тенево“ ЕООД гр. Сливен, ул. „Банско шосе“ № 22, Нова
индустриална зона ЕИК ********* представлявано от А. А. А.срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане № 01-200-2600/632#4 от 10.03.2022 год.
издаден от Вр.И.Д. Директор на ОД на ДФ
“Земеделие“ Сливен, с който на основание чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК във връзка с
чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а ал. 1 и ал. 6 от ЗПЗП е определено публично
държавно вземане на дружеството в размер на 8 421,52 лева представляващо
законна лихва, съгласно Таблица 1 от акта.
В жалбата се твърди, че издаденият акт е незаконосъобразен, поради
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, противоречие с материалноправните разпоредби
на закона и несъответствието с целта на закона. Счита, че не са спазени
заложените в АПК принципи. Административният орган не събрал всички необходими
доказателства, като не е осигурил възможност на страните да представят
доказателства. Счита, че са допуснати процесуални нарушения на разпоредбата на
чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. Заявява, че по сключения договор дружеството е
изпълнило задължението си като е платило главницата и договорената лихва.
Заявява, че поради погасяване на задължението в пълен размер не било възможно
да настъпи предсрочна изискуемост на кредита и не се дължи законна лихва.
Заявява, че по време на противоепидемичната обстановка сервизите, които
доставяли части за земеделска техника не могли да доставят своевременно такава,
поради липса на внос. Сушата наложила вместо 2 дискования да
се направят 4, което ангажирало допълнително човешки ресурс и техника.
Моли съдът да постанови решение, с което отмени обжалвания акт.
В съдебно заседание оспорващото дружество редовно и своевременно призовано
се представлява от адв. Х.К., която поддържа
жалбата на изложените в нея съображения. В последното съдебно заседание прави
искане съдът да отмени обжалвания акт и да присъди разноските по делото.
В съдебно заседание ответникът по жалба Директор на Областна дирекция на ДФ
„Земеделие“ гр. Сливен, чрез пълномощника си гл. юрк.
М. оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Заявява законосъобразност на
акта, като се вземе предвид обстоятелството, че договорът за кредит е сключен
на 07.10.2021 год., а фактурата, която е представена за сключването му е с дата
21.09.2020 год. като същата е анулирана с кредитно известие от 30.09.2020 год.
В тази връзка административният орган правилно е инициирал производство по
издаване на АУПДВ. Счита издадения акт за правилен и законосъобразен и моли
съдът да отхвърли жалбата като недоказана и неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и разноски за депозит за вещо
лице като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят „Тера Пойнт
Тенево“ ЕООД гр. Сливен е регистрирано с Уникален регистрационен номер (УРН) *****в
Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).
Със заявление № 20/184669/00771 от 07.10.2020 год. оспорващото дружество
кандидатствало за предоставяне на кредит за закупуване на минерален тор и/или
семена и използването на неокончателно сертифицирани собствени семена за
производство на пшеница реколта 2021 год. в размер на 26 904 лева за минерални
торове и 57 171 лева за семена. Към заявлението са приложени фактури с № **********/21.09.2020
год. с доставчик „Аграрика“ ЕООД и № 84/21.09.2020 год.
с доставчик „Билдинг трейд 2016“ ЕООД, както и платежни нареждания за заплащане
на доставката по фактурите.
С Договор № 20/184669/00771 от 22.10.2020 год. на дружеството „Тера Пойнт Тенево“ ЕООД е предоставен
целеви кредит за закупуване на минерален тор и/или семена и използването на
неокончателно сертифицирани собствени семена за производство на пшеница реколта
2021 в размер на 84 075 лева, от които 26 904 лева за минерални торове и 57 171
лева за семена.
Съгласно чл. 4.2 от договора при нецелево използване на паричните средства,
включително при анулирани фактури за покупка на семена и/или торове, при
деклариране на неверни данни, както и при неизпълнение на задълженията по т.
3.2.1. и т. 3.2.2., вземането на Фонда става
предсрочно изискуемо и кредитополучателят възстановява на Фонда получения
кредит по този договор, заедно със законната лихва от датата на получаването му
(л. 15).
С уведомително писмо изх. № 01-200-2600/632#1/05.01.2022 год на основание чл. 24, ал. 1, във връзка с чл.
26 ал. 1 от АПК оспорващото дружество било уведомено, че ДФ „Земеделие"
открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно
вземане по договор № 20/184669/00771 от 07.10.2020 год. Писмото е връчено на
неговия адресат на 07.01.2022 год.
С писмо с изх. № 01-200-2600/632#2/11.02.2022 год. ДФ „Земеделие"
уведомил оспорващия, че в рамките на откритото производство по издаване на
АУПДВ са констатирани нови нарушения, като дирекция „Вътрешен одит" след
извършена проверка са констатирали факти, доказващи неправомерно получени
средства. Съгласно сключения договор земеделският производител бил задължен да
представи в отдел ПСМП в съответните областни дирекции на ДФЗ фактури за
закупуване на семена и/ или минерален тор, които да удостоверят
извършената покупко- продажба, съгласно
изискванията на т.3.1.6 б. „а" и б. "б" по договора. След
извършената проверка е установено, че предоставената фактура, с която е
кандидатствал по мярката, а именно: фактура № ********** от 21.09.2020 год. от
„Аграрика“ ЕООД е сторнирана с
кредитно известие от 30.09.2020 год. видно от дневниците за покупка и продажба
в НАП. Сумата на анулираната фактура е участвала при изчисляване на сумите по
предоставения кредит. Органът посочил, че предприема действия по реализиране на
предвидената в договора отговорност, която следва да понесе дружеството –
кредитополучател, съгласно т. 4.2, предл. I и
II, раздел IV Отговорности, при нецелево използване на паричните средства,
включително при анулирани фактури за покупка на семена и/или торове, при
деклариране на неверни данни предвид констатираното неизпълнение на т. 4.2 от
сключения договор. Посочено било задължението към ДФ „Земеделие" в размер
на 84 075 лева представляващи главница ведно със законна лихва от 13.11.2020 год.
до деня на издължаване. На 28.01.2022 год. постъпило плащане в размер на 84 075
лева, а на 03.02.2022 год. - в размер на 1 760,90 лева. Налице било
непогасено задължение в размер на 8 421,52 лева представляващо законна лихва,
за което ДФ „Земеделие“ ще издаде акт за установяване на публично държавно
вземане (л. 40). Писмото било връчено на адресата „Тера
Пойнт Тенево“ ЕООД на 14.02.2022 год. (л.39).
Последният депозирал Възражение вх. № 01-200-2600/632#3/28.02.2022 год., в
което изложил съображения, че въведеното в страната с решение на Народното
събрание извънредно положение и епидемична обстановка били непредвидени
обстоятелства, които са се отразили неблагоприятно върху дейността на търговеца
през стопанската 2020/2021 год. с твърдение, че задълженията по предоставения
кредит са изпълнени (л. 38).
По отношения на „Тера Пойнт
Тенево“ ЕООД гр. Сливен с Акт за установяване на публично държавно вземане изх.
№ 01-200-2600/632#4 от 10.03.2022 год. издаден от Вр.И.Д.
Директор на ОД на ДФ“Земеделие“ - Сливен било установено публично държавно
вземане в размер на 8 421,52 лева представляващо законна лихва, с посочено
правно основание за издаване на акта - чл. 59, ал. 1 и 2 от Административно-процесуалния
кодекс във връзка с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно – осигурителен процесуален
кодекс и чл. 20а, ал. 1 и ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските
производители. Издателят на акта посочил, че предвид констатираното
неизпълнение на т. 4.2 от сключения договор № 20/184669/00771 от 22.10.2020 год.
за предоставяне на целеви кредит за закупуване на минерален тор и/или семена и
използването на неокончателно сертифицирани собствени семена за производство на
пшеница, реколта 2021 год. оспорващият дължи на ДФ „Земеделие" сума в
размер на 84 075 лева представляващи главница ведно със законна лихва от
06.11.2020 год. до деня на издължаване. На 28.01.2022 г. постъпило плащане в
размер на 84 075 лева представляващо главница, а на 03.02.2022
год. постъпило плащане в размер на 1 760,90 лева представляващо част от
законовата лихва. Органът посочил, че е налице непогасено задължение в размер
на 8 421, 52 лева представляващо законна лихва.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение
става ясно, че сумата по кредита е постъпила по сметка на дружеството на
13.11.2020 год. На 28.01.2022 год. дружеството е превело към бюджета сумата от
84 075 лева, а на 03.02.2022 год. е превело – 1 760,90 лева представляваща
договорената лихва от 2 % по кредита. Според вещото лице размерът на законната
лихва върху сумата 84 075 лева за периода 06.11.2020 год. до 28.01.2022 год.
или 449 дни е в размер на 10 486,02 лева, а посочената законна
лихва в акта е в размер на 10 182, 42 лева. Размерът на законната лихва за
периода от 13.11.2020 год.-датата, на която кредитът е постъпил по сметка на
дружеството, до 28.01.2022 год. е 10 322, 54 лева за 442 дни. Дружеството
е издало кредитно известие № **********/30.09.2020 год. на „Аграрика“
ЕООД за пълната сума по фактура № ********** от 21.09.2020 год. Според вещото
лице в счетоводството съществува разлика между сторниране на
фактура и анулиране на фактура като сторнирането представлява
счетоводен метод за корекции на допуснати счетоводни грешки при съставянето на
счетоводни статии за отразяване на стопанските операции в счетоводната система
на предприятието, а анулирането на фактури се прави, когато е допусната грешка
при документирането. При анулирането всички екземпляри на анулираните документи
се съхраняват при издателя.
В съдебно заседание вещото лице посочва, че дължимата законна лихва се
изчислява на 10 322, 54 лева и от нея трябва да се извади платената на
03.02.2022 год. сума от 1 760, 90 лева като разликата е дължимата сума по
акта в размер на 8 421 лева. Според вещото лице в случая фактурата нито е сторнирана, нито е анулирана. Тя е останала при получателя,
тъй като към нея има издадено кредитно известие. С този документ се намалява или изцяло се анулира
данъчната основа на фактурата в зависимост от ситуацията, когато има разваляна
на сделката, т.е. за пълния размер на фактурата се издава, а когато има само
намаляване на или някаква промяна в цената се прави за частичен размер на
данъчната основа. Кредитното известие е издадено, защото сделката е развалена.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, обясненията на страните и
заключението на вещото лице, което като обосновано и компетентно съдът
възприема изцяло.
Въз основа на тази фактическа обстановка съдът формира следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата: Оспореният административен акт е съобщен на
оспорващия на 11.03.2022 год., а жалбата против него е подадена на 23.03.2022 год.
от лице - адресат на акта, с който се засягат негови права и законни интереси.
В този смисъл жалбата е процесуално допустима
като подадена от надлежна страна, при наличие на пряк и
непосредствен правен интерес от обжалване и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения
акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК без да се
ограничава само с тези посочени от оспорващия.
АУПДВ е издаден от
компетентен орган. Съгласно чл.20а от ЗПЗП Изпълнителният директор
на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и организира и
ръководи дейността на Разплащателната агенция. Разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК предвижда, че публичните държавни вземания се установяват от органа определен
в съответния закон. В чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП е предвидено, че изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ издава актове за установяване на публични държавни
вземания по реда на ДОПК. В ал.1 и ал. 6 на същата разпоредба е уредена
възможността правомощия на Изпълнителния директор на ДФЗ да бъдат делегирани на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда. По делото е приложена Заповед № 03-РД/1759 от 21.06.2021 год. издадена
от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ (л. 71), с която (пункт VII, т. 1)
на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 6 от ЗПЗП правомощията да издават и подписват
писма за откриване на производство по издаване на АУПДВ, включително да издават
и подписват АУПДВ в случаите на възстановяване на помощ от земеделските стопани
във връзка с прилагането на краткосрочни схеми за подпомагане за държавни
помощи и кредитни схеми, са делегирани на директорите на областните дирекции на
ДФ „Земеделие“, съобразно реда, посочен в пункт II на същата заповед. Според пункт
II, т. 20 от горепосочената заповед Директорът на Областната дирекция - Сливен
изпълнява делегираните правомощия по отношение на бенефициенти с постоянен
адрес или седалище и адрес на управление на територията на област
Сливен. Според чл. 12, ал. 2, т. 1, б. “б“ във вр.
с ал. 1 от ЗПЗП ДФЗ подпомага лицата по чл. 11, ал. 2, т. 1 и предоставя парични
средства на лицата по чл. 11, ал. 2, т. 3 като им предоставя целеви кредити.
Доколкото тези целеви кредити се предоставят от държавата за сметка на държавни
ресурси под форма, която нарушава или застрашава да наруши свободната
конкуренция чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени
предприятия, то представлява държавна помощ по смисъла на § 1 т. 7 от ДР на Закона
за държавните помощи. В този смисъл под възстановяване на помощ от земеделските
стопани по смисъла на пункт VII, т. 1 от Заповед № 03-РД/1759 от 21.06.2021 год.
на ИД на ДФЗ следва да се разбира и възстановяването на предоставените целеви
кредити по смисъла на чл.12, ал.2, т.1, б.“б“ от ЗПЗП. Както писмото за
откриване на административно производство, така и оспорвания акт са издадени от
Директор на Областната дирекция – Сливен на ДФ „Земеделие“. Въз основа на
изложеното следва да се приеме, че актът е издаден от материално и териториално
компетентен орган и в предписаната от закона предметна форма и съдържание,
поради което не е налице отменително основание
по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК. Актът е издаден в писмена форма и в
съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. В същия са посочени правни
основания и са изложени фактически такива. В същия се съдържат ясно и конкретно
разпореждане, разяснена е възможността, срока и органа, пред който може да се
обжалва, поради което не са налице и основания за отмяна по чл. 146,
т. 2 от АПК.
При издаване на акта не
са допуснати и нарушения на административнопроизводствените правила,
които да се възприемат за съществени и само на това основание АУПДВ да се
отмени. Адресатът на акта е уведомен по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за
започване на административно производство по установяване на публично държавно
вземане като по този начин му е осигурена възможност по чл. 34 от АПК да участва
в производството. Същият е представил възражения, които са обсъдени при
издаването на оспорения акт.
Оспореният АУПДВ е
издаден и при правилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата
на чл. 12, ал. 7 от ЗПЗП отношенията между фонда
и получателите на кредити, държавни помощи, безвъзмездна финансова помощ,
гаранции и субсидии се уреждат с административни договори или административни
актове. Следователно договор № 20/184669/00771 от 22.10.2020 год. сключен между
ДФЗ и оспорващото дружество представлява административен договор по смисъла на
чл. 19а, ал. 1 от АПК. Разплащателната агенция е длъжна да предприема
необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по
схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния
бюджет, като в чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП е регламентирано,
че вземанията на РА, които възникват въз основа на административен договор или
административен акт са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.
Въз основа на тази нормативна регламентация и във вр.
с чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК следва изводът, че
публични държавни вземания възникнали въз основа на административен договор за
подпомагане по ЗПЗП, се установяват с издаването на Акт за установяване на
публично държавно вземане от оправомощените органи
на ДФ "Земеделие".
При издаване на
оспорения административен акт органът се позовава на т. 4.2, предл. I и II, раздел IV „Отговорности“ от договора,
съгласно която двустранно подписана и договорена клауза: „При нецелево
използване на паричните средства, включително при анулирани фактури за покупка
на семена и/или торове, при деклариране на неверни данни, както и при
неизпълнение на задълженията по т.3.2.1. и т. 3.2.2, вземането на Фонда става
предсрочно изискуемо и кредитополучателят възстановява на Фонда получения
кредит по този договор заедно със законната лихва от датата на получаването му“.
В този смисъл за да се установи основателността на възникналото задължение за
законна лихва по оспорения акт следва да се установи от административния орган
нецелево използване на паричните средства, изразяващо се в анулирани фактури за
покупка на семена и/или торове или деклариране на неверни данни.
С подаването на
заявление № 20/184669/00771 от 07.10.2020 год. представляващият дружеството е
декларирал, че е запознат с условията и реда посочени в Указанията за прилагане
на целевия кредит, както и че е получил доставката на минерален тор и/или
семена по фактури с № **********/21.09.2020 год. издадена от „Аграрика“ ЕООД и № 84/21.09.2020 год. издадена от „Билдинг
Трейд 2016“ ЕООД като всички представени документи са достоверни и легитимни.
Според т.2.4 Раздел I от
Указания за предоставяне на целеви кредити за закупуване на минерален тор и/или
семена и използването на неокончателно сертифицирани собствени семена за
производство на пшеница реколта 2021 год. приети въз основа на Решение на УС на
ДФЗ, Протокол № 160 от 27.07.2020 г. т.2 и утвърдени на 05.08.2020 г. от
Председателя на УС на ДФЗ, публикувани на информационния сайт на фонда (https://www.dfz.bg/assets/18659/Ukazania_kredit_Pshenica.pdf), земеделските стопани
могат да получат кредит за закупуване на минерален тор, семена и използването
на неокончателно сертифицирани собствени семена - като представят фактури за
закупен минерален тор, за закупени семена и/или складови разписки и искане за
изписване на семената за влагане в производството (при използването на
неокончателно сертифицирани собствени семена). Съгласно т.4.2 и т.4.3 от Раздел
I на горепосочените указани при закупуването на минерален тор и на семена се
представят специфични документи, а именно: 1 бр. заверено копие на оригинална
фактура за закупуване на минерален тор и на семена, чиято стойност да покрива
размера на средствата, за които се кандидатства по целевата линия; 1 бр.
заверено копие на платежен документ за извършено плащане по приложените
фактури; Копията следва да бъдат заверени с подпис и печат от земеделския
стопанин и отдел „ПСМП". След заверяване на копията оригиналните документи
следва да бъдат върнати на земеделския стопанин. Фактурите следва да са
издадени през 2020 год. Съгласно т.1.1 от Раздел III на горепосочените указания
документите за кандидатстване включват изискуемите документи по т.4 от Раздел I
на същите указания.
От гореизложеното следва
да се направи извода, че за да кандидатства и получи целево кредитиране по
Решение на УС на ДФЗ, Протокол № 160 от 27.07.2020 год. т.2 като едно от
условията земеделският стопанин следва при подаването на заявлението за
отпускане на целеви кредит да представи заверено копие на конкретна фактура за
закупуване на минерален тор или на семена, чиято стойност да покрива размера на
средствата, за които се кандидатства по целевата линия, както и заверено копие
на платежен документ за извършено плащане по приложените фактури. В случай, че
предоставеният кредит е използван нецелево, включително и при анулирани
фактури, при деклариране на неверни данни, вземането на Фонда става изискуемо и
земеделският стопанин възстановява получените средства ведно със законната
лихва от датата на получаването им (т. 1 от Раздел V на горепосочените
указания).
По делото е установено,
че по фактура № **********/21.09.2020 год. издадена от „Аграрика“
ЕООД е издадено кредитно известие на 30.09.2020 год. видно от извлечение от
дневника за покупки на оспорващия. Според заключението на вещото лице сторнирането е счетоводен способ за отстраняване на
допуснати грешки при съставянето на счетоводните статии за отразяване на
стопанските операции в счетоводната система на предприятието. Следователно в
настоящия случай към момента на подаване на заявление № 20/184669/00771 от
07.10.2020 год. от оспорващия по № **********/21.09.2020 год. издадена от „Аграрика“ ЕООД е било издадено кредитно известие за
неосъществената сделка като и двата документа са отразени в дневниците по ЗДДС
за покупки и счетоводните регистри на дружеството за м. септември 2020 год. В
този смисъл към момента на подаване на заявлението за кандидатстване
оспорващият посочвайки доставката по фактура № **********/21.09.2020 год.
издадена от „Аграрика“ ЕООД е декларирал неверни
данни, тъй като към 07.10.2020 год. сделката е била развалена и фактурата сторнирана.
Налице е и другото
установено от административния орган обстоятелство по т. 4.2, от раздел IV
„Отговорности“ от договор 20/184669/00771 от 22.10.2020 год., а именно
анулиране на фактура, с която е кандидатствано за
целево кредитиране. Действително според заключението на вещото лице съществува
различие в счетоводството на понятията анулиране и сторниране на фактура, както и издаване на кредитно
известие. Основателно обаче е становището на пълномощника на административния
орган, че в случая не следва да се изпада във формализъм относно термините „сторниране“ и „анулиране“ след като безспорно е установено,
че сделката е развалена и стоката и парите са върнати. Това следва от анализа
на цялостната логика на процедурата по предоставяне на целевото кредитиране,
което изисква при подаване на заявлението за кредитиране да се представи
оригинал на фактура и платежен документ за извършено плащане по тази фактура. В
случай, че издадената фактура е анулирана поради допусната техническа грешка
при съставянето й или има поправки по нея, то оригиналът следва да
се съхранява при издателя, поради което няма как да бъде представен пред ДФЗ. В
настоящия случай вещото лице заяви, че оригиналът на фактурата е при
получателя. Следователно под понятието „анулиране“ на фактура употребено в т. 1
от Раздел V на Указания за прилагане на целеви кредит и т. 4.2, от раздел IV
„Отговорности“ от договор 20/184669/00771 от 22.10.2020 год. следва да се
разбира и издаването на кредитно известие по фактура, с което по същество се
документира сделка, която няма да се реализира. Съгласно заключението на
експерта, което съдът кредитира като обективно, безпристрастно и съответно на
останалия, събран по делото доказателствен материал,
договорените и платени количества семена, предмет на доставка по фактура №
**********/21.09.2020 год. издадена от „Аграрика“
ЕООД са върнати на оспорващото дружество с приемо-предавателен
протокол и е издадено кредитно известие № **********/30.09.2020 год. към фактура
№ **********/21.09.2020 год. издадена от „Аграрика“
ЕООД за документиране на развалената сделка. В тази връзка вещото лице
разяснява в експертното заключение, че съобразно чл. 115, ал. 1 от ЗДДС при
изменение на данъчната основа или при разваляне на доставка, за която е
издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата като
при увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при разваляне
на доставки – кредитно известие. В настоящия случай е станало точно
така като обстоятелството, че фактура № **********/21.09.2020 год. издадена от
„Аграрика“ ЕООД, с които оспорващият е кандидатствал
за кредитиране е била към момента на подаване на заявлението (07.10.2020 год.)
с издадено кредитно известие от 30.09.2020 год. не се оспорва от същия.
С оглед гореизложеното
по безспорен начин се установи, че са налице обстоятелствата по т. 4.2, предл. I и II, раздел IV от процесния
договор, а именно анулирани фактури за покупка на семена и/или торове и
деклариране на неверни данни, което представлява нецелево използване на
кредита, поради което вземането на Фонда е станало предсрочно изискуемо и
кредитополучателят е следвало да възстанови на ДФЗ получения кредит по договора
заедно със законната лихва от датата на получаването му.
Неоснователни са
възраженията на оспорващия, че вследствие на извънредната епидемиологична
обстановка в страната се е наложило сторниране на
представените пред ДФЗ фактури. Тази епидемиологична обстановка е
била установена в страната към момента на издаване на процесната фактура,
в този смисъл трудностите произтичащи от нея са били известни както на
доставчика по фактурите, така и на получателя по тях, в случая оспорващия.
Последният е могъл да съобрази поведението си с тези пречки и да предвиди
възможното развитие на икономическата ситуация. Наред с гореизложеното е могъл
и да уведоми ДФЗ за настъпилите изменения в обстоятелствата и да иска изменение
на сключения договор за предоставяне на целеви кредит. Данни за подобни
действия от страна на оспорващия липсват.
Неоснователни са
доводите за приложение разпоредбите на Търговския закон и Закона за
задълженията и договорите, тъй като в случая не се касае за отношения между търговци
и равнопоставени субекти. Доколкото се касае
за административен договор приложими за страните по него са разпоредбите на
ЗПЗП, АПК, условията за сключване на такъв договор и уговореното от страните по
него.
По делото се установи,
че размерът на законната лихва върху сумата 84 075 лева за периода 13.11.2020 год.
/датата, на която кредитът е постъпил по сметка на оспорващото дружество/ до
28.01.2022 год. или 442 дни закъснение е 10 322,54 лева,
а не както е изчислил административният орган в размер на 10 182, 42 лева
за периода от 06.11.2020 год. до 28.01.2022 год., доколкото обаче задължението
по оспорения акт е по-ниско от действителното липсва основание за неговото
изменение.
При горните съображения
настоящата съдебна инстанция приема, че в оспорения административен акт
коректно са посочени правните основания за неговото издаване и същите са
съответни в пълна степен на фактическите установявания в правния спор. Актът е
постановен в съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при
спазване на всички съществени административнопроизводствени правила,
противно на твърдяното в жалбата. Изложеното мотивира настоящия съдебен състав
да приеме, че процесният Акт за установяване на
публично държавно вземане № 01-200-2600/632#4 от 10.03.2022 год. издаден
от Вр.И.Д. Директор на ОД на ДФ “Земеделие“ -
Сливен, с който на основание чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК във връзка с чл. 165 и
чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал.1 и ал. 6 от ЗПЗП е определено публично държавно
вземане на „Тера Пойнт
Тенево” ЕООД в размер на 8 421,52 лева представляващи законна лихва съгласно
Таблица 1 от акта, съставлява по своята същност един валиден административен
акт, издаден в съответствие с материалния закон и при спазване на всички
съществени административнопроцесуални правила,
а депозираната срещу него жалба е неоснователна.
Предвид отхвърлянето на
оспорването основателна се явява и следва да се уважи претенцията на
административния орган за присъждане на направените по делото разноски за
експертиза в размер на 100 лева и за юрисконсултско възнаграждение.
Същото следва да се определи в размер на 100 лева съобразно нормата на чл. 144
от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК. Така определените суми
следва да се възложат в тежест на оспорващата страна.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК Административен съд
Сливен
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Тера Пойнт Тенево“ ЕООД с адрес
гр. Сливен, ул. „Банско шосе“ № 22, Нова индустриална зона ЕИК *********
представлявано от А. А. А.срещу Акт за установяване на публично държавно
вземане № 01-200-2600/632#4 от 10.03.2022 год. издаден от Вр.И.Д. Директор на ОД на ДФ “Земеделие“ Сливен, с който на
основание чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл.
20а, ал. 1 и ал. 6 от ЗПЗП е определено публично държавно вземане на
дружеството в размер на 8 421,52 лева представляващо законна лихва съгласно
Таблица 1 от акта като НЕОСНОВАТЕЛНА
ОСЪЖДА „Тера Пойнт Тенево“ ЕООД с адрес
гр. Сливен, ул. „Банско шосе“ № 22, Нова индустриална зона ЕИК *********
представлявано от А. А. А.ДА ЗАПЛАТИ
на Държавен фонд "Земеделие" съдебни разноски в общ размер на 200 (двеста)
лева, от които 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение
и 100 (сто) лева депозит за вещо лице.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния Административен съд.
СЪДИЯ