Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260255/03.06. Година 2021 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV
– ти наказателен състав
На единадесети май Година
2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава
Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията административнонаказателно дело № 00572
по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, №4300949,
издаден от ОД МВР – Перник, на основание
чл.189, ал. 4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на М.К.Б. с ЕГН **********,
в качеството му на законен представител на
„***“ ЕООД, е наложена глоба 400 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е
постъпила жалба от М.Б., в която се излагат възражения, че е издаден в
нарушение на закона, при неспазване на
процесуалните правила, че събраните доказателства не установяват
описаното в съдържанието му нарушение. Моли за отмяна на издадения електронен
фиш като незаконосъобразен и необоснован.
В съдебното производство,
жалбоподателят – редовно призован, не е участвал лично.
Пълномощникът му – адв. Я. С.поддържа и допълва доводите в жалбата и пледира
за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен. Претендира и присъждане на направените от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник, не
изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира
за установено следното:
На 23.12.2020
г., 11.55 часа, в гр. Перник, по път I-6, в посока към гр. София, се движело МПС
- л.а. “Фолксваген Пасат“, с рег. №***. В района на бензиностанция NPC, км.
81+400 на посочения път, с мобилно автоматизирано техническо средство ТFR1 –
М”, №632, монтирано в полицейски автомобил с рег.№***, насочено към
приближаващия трафик, се извършвало измерване на скоростта на преминаващите
пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане. Преди мястото, на
което била установена системата за контрол на скоростта, на км.81+221 /намиращ
се на 179 м. преди км. 81+400/ на пътя имало поставен пътен знак В26, въвеждащ
ограничение на скоростта от 60 км/ч., съгласно възможността в чл.73, ал.2 от ППЗДвП. В 11.55 часа през обсега на АТСС преминал и
горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол,
полицейският служител попълнил протокол,
рег. № 1158р-12070/30.12.2020г. /приложение
към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по
пътищата/.
При
снемане на записаната информация от АТСС се установило, че в 11.55 часа през
обсега на АТСС е преминало превозно средство, идентифицирано като - л.а. “Фолксваген
Пасат“, с рег. №***, чиято скорост на движение при навлизане в контролираната
зона била измерена на 99 км/ч.
След
справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е
извършено нарушението е собственост на „***“ ЕООД, гр. Перник. Затова и с оглед
разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП срещу законния представител на дружеството
– М.К.Б., едноличен собственик на капитала на дружеството и управител, бил
издаден електронен фиш, серия К №4300949, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, му била
наложена глоба 400 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
След
връчване на електронния фиш на 29.03.2021г. жалбоподателят не подал декларация
по чл.189, ал.5 от ЗДвП или възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен
начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от централна
база данни – КАТ, снимков материал от АТС TFR1-М 632, протокол за използване на АТСС, рег. № 1158р-12070/30.12.2020г.
с приложена към него снимка, протокол № 3-28-20/20.11.2020г. от проверка на
мобилна система за видеоконтрол TFR-1М на Лаборатория за проверка на анализатори
за алкохол в дъха и радар скоростомери в сектор „УС“ - Полицейска техника при ГД „НП“,
протокол №17-ФМИ/28.01.2013 г. на БИМ за първоначална проверка на мобилна
система за видеоконтрол TFR-1М, №632/2013г., писмо, изх. № 11-00-190/21.04.2021г. на Директор ОПУ
– Перник, експертно решение №3256/24.09.2019г., издадено от ТЕЛК към МБАЛ „Р.
Ангелова“ АД, епикризи на М. К.Б..
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално
допустима, но по същество е неоснователна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и възраженията на жалбоподателя, съдът не
констатира допуснати
съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал.
4 от ЗДвП.
Същата
е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй, като
по делото безспорно е доказано, че процесното
нарушение е установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство ТFR1 – М”, №632, с каквото съгласно чл.189,
ал.4, може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно §6, т.65 "автоматизирани технически средства и системи" са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес“.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е
установено и заснето процесното нарушение е мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение. Приетите по
делото протокол №17-ФМИ/28.01.2013 г., издаден от БИМ, както и протокол №03-28-20/20.11.2020
г. на Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери
в сектор „УС“ - Полицейска техника при ГД „НП“, безспорно доказват, че средство
за измерване – мобилна система за измерване на скорост, тип TFR-1М, с идент. №632 е вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване, притежава удостоверение
за одобрен тип средство за
измерване, а
при извършените първоначална и последваща проверка е
установено съответствие с одобрения тип
и с метрологичните изисквания, като грешките не превишават максимално
допустимите. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и
заснето процесното нарушение на датата визирана в
електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за
установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл.
4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата.
Възраженията
на пълномощника на жалбоподателя в
горната насока са неоснователни. АТСС, с което е извършено
измерването е одобрено и е било технически годно съгласно чл. 38 от Закона за измерванията. Същата разпоредба
предвижда, че първоначалните и последващите проверки
на средства за измерване се
извършват от Българския институт по метрология или
от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Процедурата за оправомощаване на лица
за проверка на средства за измерване е регламентирана в раздел IV,
Глава IV от Закона за измерванията. Същевременно, съобразно чл.55, ал.1 от с.з. в официалния бюлетин на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор се публикува информация за оправомощените лица
и списък на лицата, на които е отнето оправомощаването.
Видно от публикувания списък на
страницата на Агенцията, Лабораторията
за проверка на радарни скоростомери и анализатори
за алкохол в дъха към ГД НП е оправомощена да извършва
последваща проверка на мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, тип TFR1-М, с каквато е установено
и процесното нарушение. Поради това, липсата на приложена
по делото заповед, издадена от председателя на ДАМТН по реда на чл.50 от ЗИ не
разколебава извода за техническа годност на средството за измерване, с което е
установено нарушението.
Използването на мобилното АТСС на съответното място за
контрол е удостоверено с протокол
/приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, съставен и подписан от
обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени
релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното АТСС,
точното място на контрол, въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане, начален и краен
час на работа с АТСС, номерата на първото и последното заснети изображения,
както и общия брой установени нарушения. Записите в съдържанието му,
съпоставени със съдържанието на процесния фиш,
позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е относим
към описаното в него нарушение. Означените място на използване на техническото
средство – град Перник, път I-6, км.81+400, бензиностанция NPC, времето на
работа с него, посоката на движение на контролираните превозни средства,
установеният скоростен режим, дават основание да се приеме еднозначно, че на
посочените в електронния фиш място, дата и час чрез техническото средство е
установено нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в
превишаване на допустимата скорост от 60 км/ч.,
въведена с ПЗ В26, съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП. Удостоверяването на
всички тези обстоятелства се извършва чрез подписване на протокола от
съставилият го полицейски служител, който с полагането на подписа си и
декларира, че автоматизираното техническо средство е разположено, настроено и
използвано съгласно нормативните предписания и изискванията, въведени в
инструкцията за неговата експлоатация, че е преминало метрологична проверка и е
годно за експлоатация. Протоколът по чл.10, ал.1 от Наредбата е официален
документ, тъй като се съставя от длъжностно лице, в кръга на службата му и се
ползва с обвързваща доказателствена сила. Съдът не
констатира твърдяното от пълномощника противоречие в съдържанието му по отношение
установения скоростен режим в контролирания пътен участък. В протокола
ясно е посочено със съответни записи, че
е скоростта е била установена с пътен знак, въвеждащ ограничение 60 км/ч., поради което вписването на същата
стойност и в полето „общо ограничение на скоростта“ по никакъв начин не внася
противоречие. Наличието на сигнализация
с пътен знак безспорно се установява и от предоставената от ОПУ информация с
писмо, изх. № 11-00-190/21.04.2021г. Писменото доказателство, което съдът
кредитира, установява, че към датата на нарушението в процесния
пътен участък, попадащ в границите на град Перник, за посока София, с ПЗ В 26 е било въведено ограничение на скоростта от 60
км/ч..
Безспорно е
идентифицирано и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, както и измерената скорост на движението му при осъществявания
контрол. Относимо доказателствено средство в тази
насока представлява приложения снимков материал, снет от записания клип №9435, като в извлечените
кадри се наблюдава ясно автомобила визиран в електронния фиш, в близост до него
няма други автомобили, видно от полето “Т=0s”, отразяващо времето на
сработването на мобилното средство за видеоконтрол, т.е., момента на самото
измерване. Всяко
съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено, тъй като видно от данните на снимковия материал и
от протокола /приложение към чл.10, ал.1 от Наредба
№ 8121з-532/2015г. на МВР/, заснемането е осъществено при приближаващ трафик, съответен на движението на
превозното средство на жалбоподателя. Съгласно чл. 189, ал.
15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен
с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час
на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния
процес.
Неоснователни са
възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за неотносимост
на извлечените от записа снимкови кадри
към нарушението описано в електронния фиш.
Действително, на снимковите кадри
не са възпроизведени данни за
дата, час, място на заснемане, но се съдържа информация за техническото
средство, извършило заснемането, номера на клипа, от който са снети кадрите, измерената наказуема скорост, каквито
са техническите възможности на конкретното средство за измерване на скорост. Обстоятелствата,
закрепени в протокола по чл.10, ал.1 от № 8121з-532 от 12.05.2015 г. /номера на първия
и последния видеозапис, между които попада и номера на клипа, означен
в снимковия материал, посоката на движение на контролираните МПС/,
мотивират несъмнен извод, че приобщените
снимкови кадри са релевантни към удостовереното с официалния документ заснемане,
както и че клипът е заснет при осъществяван контрол на скоростта чрез
използване на същото АТСС при обстоятелствата, отразени в протокола /време,
място посока/. Протоколът , както се
посочи, е официален документ, ползващ се с обвързваща доказателствена
сила, приет е
и е проверен от полицейски органи, удостоверено с полагане на подпис и
посочване имената на съответните длъжностни лица, посочени са номерата и броя
на свалените от системата статични изображения/видеозаписи, както и че същите
са съхранени на компютърна конфигурация/сървър в съответната структура на МВР –
С „ПП“ – ОД МВР – Перник .
Предвид
горното, съдебният състав приема, че
обсъдените доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност,
че отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на движение,
отчетеното превишение по отношение разрешената
максимална скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно
и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук - че
квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е извършено
законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл. 21, ал.2 от ЗДвП,
която норма забранява превишаване на стойността на
скоростта, сигнализирана с пътния знак, когато е различна от посочената в ал.1.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и предвид категорията на превозното
средство, допустимата стойност на скоростта за населено място е 50 км/ч. С ПЗ В
26 в случая е било въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч., съгласно
възможността в чл.73, ал.2 от ППЗДвП, поради което именно с тази стойност е следвало да
съобразяват поведението си водачите на МПС. В този аспект квалификацията на
нарушението е правилна.
Безспорно доказано е, че жалбоподателят е субект на установеното
административно нарушение и следва да
понесе отговорност за него, съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП, в качеството си на законен представител на ЮЛ – собственик
на автомобила, с който е извършеното нарушението. М.Б. не е упражнил
възможността в чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността му за установеното и доказано
по несъмнен начин административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП. Доводите на пълномощника му за
невъзможността да стори това
са ирелевантни. Преимущественото управление на МПС за
служебни цели от служители на представляваното от жалбоподателя търговско дружество не го
освобождава от отговорност за извършени с превозното средство нарушения в
случай, че не посочи лицето, на което го
е предоставил. Ако фактическото положение е такова, то е било напълно установимо от управителя на ЮЛ, тъй като изпълнението на
служебни задачи със служебен автомобил подлежи на документиране по съответния
ред. Приетите медицински документи относно здравословното състояние на
жалбоподателя нямат отношение към доказване твърдението на пълномощника
му, че автомобилът на
конкретната датата е управляван от друго лице, още повече, че извън епикризата, издадена от
ВМА – София, Клиника по ендоурология и ЕКЛ, те
установяват наличие на хронично заболяване с давност от детска възраст.
Не
на последно място, обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения със
Заповед № Iз - 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на
вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното
в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
съдържание, поради което е редовен от процесуална страна. Изискванията към
формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена
процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя
единствено от съблюдаването на
специалните правила и изисквания регламентирани в нормата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП, а те в случая са спазени - отразени са данни за териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
Всичко
изложено мотивира съдебния състав да приеме, че доказателствената
съвкупност е достатъчна за несъмнен
извод, че на посочените дата и място М.Б. е управлявал описаното превозно
средство със скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС – мобилна
система за измерване на скорост, тип TFR-1М, с идент.
№632, поради което законосъобразно отговорността му е ангажирана по реда на
чл.189, ал.4 от ЗДвП с издаване на електронен фиш.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:
За констатираното нарушение –
превишаване на разрешената максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа
в разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в
зависимост от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта е
превишена с 39 км/ч. /стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение, съгласно техническите
и метрологичните характеристики на АТСС/, поради което за нарушението е
приложима санкцията по т.4 от визираната разпоредба. Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална
скорост от 31 до 40 км/ч. точно фиксирано по размер наказание – глоба 400 лв.,
изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
В случая именно такова наказание
е наложено на М.Б. и предвид законосъобразното му определяне, обжалваният
електронен фиш следва да бъде потвърден. Намаляване на наказанието под законоустановения размер е недопустимо.
Предвид изхода на делото, присъждане
на претендираните от страна на
жалбоподателя разноски за възнаграждение на адвокат не
се дължи.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия
К, №4300949, издаден от ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал. 4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на М.К.Б. с ЕГН **********,
с адрес ***, в качеството му на законен представител на „***“ ЕООД, е наложена глоба 400 лева за нарушение
на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП.
Оставя без уважение искането за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ