№ 1187
гр. София, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20241000502331 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 3294 от 04.06.2024 г., постановено по гр.д. № 4509/2023 г.
от Софийски градски съд е осъдил „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на М. В. Д., ЕГН **********, основание чл. 49 във вр. с
чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
- сумата от 24 000 /двадесет и четири хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътен инцидент от
07.10.2017 г., при който е получил двустранно счупване на глезенна става на
долен ляв крайник, ведно със законната лихва, считано от 13.04.2020 г.;
- сумата от 6000 /шест хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от извършена операция /артроскопия на лява глезенна
става за отстраняване на отчупени парчета от хрущяла и на костни промени по
пищяла и скочната кост/, ведно със законната лихва, считано от 28.12.2022 г.,
като е отхвърлил исковете за присъждане на законната лихва върху главницата
от 24 000 лева, за периода от 07.10.2018 г. до 12.04.2020 г. и законната лихва
1
върху главницата от 6 000 лева, за периода от 07.10.2018 г. до 27.12.2022 г.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника
„БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати:
- деловодни разноски на М. В. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 3 050 лева;
- по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
държавна такса в размер на 1200 лева и 400 леда разноски за възнаграждение
на вещо лице;
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника „БДЖ –
Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК ********* с доводи за неправилност,
поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че ищецът е претърпял вреди, които са
последица от неговото поведение – скочил е от движещ се влак, а след това не
е провел рехабилитация и доброволно е участвал в курс за подготовка на
скиори. Поддържа, че проведената операция не е в причинна връзка с
първоначално полученото увреждане. Събраните доказателства не
установяват всички елементи от фактическия състав за осъществяване на
отговорността на ответника по реда на чл. 49 от ЗЗД.
Моли въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния съд
и вместо това да отхвърли предявените искове.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски в двете
инстанции.
Насрещната страна - М. В. Д., ЕГН ********** е подал отговор в срока
по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който оспорва основателността на жалбата и чрез
своя процесуален представител в съдебното заседание. Моли да се потвърди
решението на първоинстанционния съд.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски във въззивното
производство.
Подпомагащата страна – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД не е изразила
становище за основателността на жалбата.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
2
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок
от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на
обжалване по посочения процесуален ред.
При преценка за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищецът - М. В. Д., ЕГН ********** е предявил против „БДЖ –
Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК ********* искове с правно основание чл.
49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че с влязло
в сила решение, постановено по гр.д. № 36185/2019 г. от Софийски районен
съд е осъдил ответника „БДЖ – Пътнически превози ЕООД да му заплати
сумата от 1 000 лева по предявен частичен иск от общо дължимото
обезщетение, в размер на 25 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
07.10.2018 г.
Съдът е приел, че пострадалият има правото да получи тотално
обезщетение, в размер на 50 000 лева, както и че последният с поведението си
е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат в съотношение на ½ .
Ищецът поддържа, че преди да бъде напълно обезщетен е провел
оперативно лечение във ФРГ, което е в причинна връзка с уврежданията от
пътния инцидент - артроскопия на лява глезенна става за отстраняване на
отчупени парчета от хрущяла и на костни промени по пищяла и скочната кост.
Ищецът поддържа, че му се дължи обезщетение за неимуществени вреди
до размер на сумата от 24 000 лева, съобразно извода на съда, разгледал спора
по частичния иск, както и обезщетение за неимуществени вреди от
последвалата операция, в размер на сумата от 6 000 лева, представляваща ½ от
намаленото обезщетение от 12 000 лева.
Поискал е осъждането на ответника да запали обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на сумата от 24 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от 07.10.2018 г. и обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие на извършената операция, в размер на сумата от 6000 лева, ведно
със законната лихва, считано от 07.10.2018 г.
Поискал присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК ********* подал
отговор на исковата молба /л. 107/, с който оспорил основателността на
предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че ищецът е бил
напълно обезщетен, а допълнително претърпените вреди са изцяло последица
3
на неговото поведение – не е провел предписаната рехабилитация и е
участвал в ски курс, който е натоварил неговата лява глезенна става.
Направил възражение за изтекла погасителна давност на главните и
акцесорните искове.
Поискал присъждане на направените деловодни разноски.
Съдът по молба на ответника, при наличието договор за застраховка
„Злополука на пътниците в обществен превод“ е конституирал като
подпомагаща страна „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.
Подпомагащата страна, чрез своя представител в откритото съдебно
заседание, състояло се на 23.02.2024 г. е оспорила наличието на правен
интерес от встъпване или привличане по реда на чл. 219 от ГПК.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими
факти.
Събраните по делото доказателства установяват, че ищецът на
07.10.2018 г. е скочил от движещ се влак, вследствие на което е получил
травматично увреждане - двустранно счупване на глезенна става на долен ляв
крайник. Проведена е оперативно лечение и е препоръчано провеждането на
рехабилитация.
По делото няма доказателства да е проведена рехабилитация в лечебно
заведение.
Ищецът е предявил частичен иск за сумата от 1000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътния инцидент,
при обща претенция от 100 000 лева.
С решение № 20044448 от 16.02.2021 г., постановено по гр.д. №
36185/2019 г. от Софийски районен съд, влязло в сила е осъдил ответника
„БДЖ – Пътни превози“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от сумата 1 000
лева, представляваща част от дължимо се обезщетение за неимуществени
4
вреди от 25 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.06.2019 г.
Съдът е приел, че е налице фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД, т.е. че
ищецът е претърпял вреди от противоправно поведение на служители на
„БДЖ – Пътни превози“ ЕООД, изразяващо се в действие и/или бездействие
при или по повод възложената им работа.
Съдът е приел, че ищецът е скочил от движещия се влак и с това си
поведение е допринесъл за настъпване на виновния резултат в равна степен
със служителите на превозвача.
Формирана е сила на пресъдено нещо, относно наличието на състава по
чл. 49 от ЗЗД и процента на съпричиняване.
В първата инстанция, а и във въззивната инстанция са извършени две
медицински експертизи, заключенията на което установяват, че ищецът при
пътния инцидент е получил двуглезенно счупване на лява глезнена става.
Проведено е оперативно лечение с открито наместване на счупването и
фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза – плака и винтове.
Възстановителният процес е продължил шест месеца, като през първия
месец след увреждането и два месеца след началото на рехабилитацията
болките са били с по-голям интензитет.
Вследствие на оперативното лечение по външната страна на лявата
глезенна става е останал белег с дължина 12 см.
По вътрешната страна на ставата е налице друг белег с дължина 7 см.
Движението на лявата глезенна става при повдигане на ходилото е 10
градуса при норма от 20 градуса.
Проведеното оперативно лечение във ФРГ през 2023 г. - артроскопия на
лява глезенна става за отстраняване на отчупени парчета от хрущяла и на
костни промени по пищяла и скочната кост е в причинна връзка с полученото
увреждане на 07.10.2018 г.
Теоретично провеждането на рехабилитация подпомага заздравяването
и раздвижването, но с условието, че е различно при отделните случаи, поради
което не може да се обоснове извод, че непровеждането на рехабилитация е
причината за втората операция, извършена през 2023 г.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
5
ответника въззивна жалба и спорът се концентрира до отговора на въпросите,
дали ищецът има правото да получи пълното по размер обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от пътния инцидент, настъпил на
07.10.2018 г., за което е било проведено оперативно лечение в УМБАЛСМ „Н.
Пирогов“ – София и извършената през 2023 г. операция във ФРГ -
артроскопия на лява глезенна става за отстраняване на отчупени парчета от
хрущяла и на костни промени по пищяла и скочната кост.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа.
Отговорността на възложителя е гаранционно – обезпечителна и
предполага:
- противоправно поведение на лице /работник или служител/,
изразяващо се в действие и/или бездействие при или по повод възложената му
работа;
- причинени имуществени и/или неимуществени вреди;
- причинна връзка между поведението и вредите;
- вина на работника или служителя, която се предполага до доказване на
противното.
В случая е налице влязло в сила осъдително решение и формирана сила
на пресъдено нещо по предявен частичен иск за обезщетяване на
неимуществените вреди от пътния инцидент, настъпил на 07.10.2018 г.
Налице е фактическия състав, пораждащ отговорността на ответника
„БДЖ – Пътни превози“ ЕООД да обезщети ищеца за всички преки и
непосредствени вреди.
Ищецът е допринесъл в равна степен със служителите на „БДЖ – Пътни
превози“ ЕООД за настъпване на вредоносния резултат.
6
Ищецът не е обезщетен за всички претърпени неимуществени вреди от
пътния инцидент, поради което не е налице ексцес /excess/ - не е налице
допълнително влошаване на здравословното състояние и претърпени нови
вреди, които да не са били взети предвид при решаването на възникналия
правен спор, тъй като е бил предявен частичен иск.
Въззивният съд намира, че пълното обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди възлиза на 60 000 лв., който размер е съобразен с
критериите на съдебната практика за справедливост, установени с
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС и с конкретните данни
по делото, относно: възрастта на ищеца; неговото обществено положение;
характера на претърпяното увреждане; продължителността на периода, в
който болките и страданията са били с по - интензивен характер; втората
операция през 2023 г.; продължителността на общия лечебен и
възстановителен период; наличието на остатъчните проявления на
уврежданията /белези и ограничено движение на ставата/ и икономическите
условия към деня на настъпване на инцидента.
Така определеното обезщетение следва да се намали с процента на
съпричиняване, поради което главният иск, имащ за предмет обезщетяване на
претърпените неимуществени вреди е основателен до размер на сумата от
30 000 лева.
Първоинстанционният съд е присъдил същата по размер сума, като е
приел, че сумата в размер на 24 000 лева е по първия иск, имащ за предмет
присъждане на дължимото се обезщетение, а сумата от 6 000 лева е по втория
иск, имащ същото основание, но за настъпил ексцес, което не е правилно.
По акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от
деня на увреждането.
Ответникът е направил възражение за изтекла обща петгодишна
давност, което е неоснователно и възражение за изтекла три годишна давност,
7
което е основателно.
Ответникът дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано13.04.2020 г.
Съобразно изложеното по-горе за отсъствие на ексцес се дължи законна
лихва, считано от 13.04.2020 г. по отношение на сума, в размер на 24 000 лева.
По отношение на остатъка от 6000 лева следва да събере законната
лихва, считано от 28.12.2022 г. Това е така, защото въззивното производство е
образувано по жалба, подадена от ответника, поради което следва да намери
установения в разпоредбата на чл. 271, ал. 1, изр. 2 от ГПК принцип да не се
влошава положението на обжалващия.
С оглед на изложеното въззивната жалба е неоснователна, поради което
следва да се потвърди изцяло атакуваното решение.
По разноските:
С оглед изхода на спора и неоснователността на жалба, ответникът
следва да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски във
въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на
сумата от 3 050 лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 3294 от 04.06.2024 г.,
постановено по гр.д. № 4509/2023 г. от Софийски градски съд .
ОСЪЖДА ответника „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати направените деловодни разноски във въззивното
производство на М. В. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
в размер на сумата от 3 050 лева.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
8
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9