№ 844 / 3.11.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на пети
октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря А.М., като разгледа административно дело № 246 по описа на съда за 2020
г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано по искова
молба на Н.В.Н. ***, с която е предявен против Областна дирекция на МВР –
Пазарджик иск за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 300
лева, ведно със законната лихва от датата на получаване на исковата молба от
ответника до окончателното изплащане, като исковата претенция е за заплатено
адвокатско възнаграждение за обжалване в съдебното производство по нахд №
968/2020 г. на Районен съд – Пазарджик, който с
Решение № 10/08.01.2020 г. е
изменил издаденото срещу ищеца от началник група към Сектор “Пътна полиция“ към
ОД на МВР – Пазарджик Наказателно постановление № 19-1006-000892/26.03.2019 г.,
в една част и е отменил същото в друга част.
Исковата молба се поддържа от процесуалния
представител на ищеца в проведените
открити съдебни заседания. Същият претендира и присъждане на направените
разноски в настоящото производство.
Ответникът – Областна
дирекция на МВР – Пазарджик – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно
заседание и в представена писмена защита. Възразява за прекомерност на
насрещната претенция за разноски и на свой ред заявява такава.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
предявените искове, тъй като наказателното постановление не е отменено изцяло. Алтернативно,
намира, че следва да бъде присъдено обезщетение съответно само на отменената
част.
Исковата молба е допустима, което несъмнено следва от
Определение № 10758 от 05.08.2020 г. Допустимостта на исковата претенция следва
и от Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 на ВАС, съгласно което „при предявени пред административните съдилища искове по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 от този закон“.
Същата е частично основателна, тъй като наказателното
постановление е отменено частично. Безспорно по делото се установи, че е
издадено наказателно постановление против ищеца от началник група към Сектор
„Пътна полиция“ при към ОД на МВР – Пазарджик. Ищецът е обжалвал това постановление пред Районен
съд – Пазарджик, който с решението си от 08.01.2020 г., постановено нахд № 968 по описа на съда за 2019 година
частично го е изменил и частично го е отменил. Постановлението е изменено както
следва: наложената глоба от 150 лв. е намалена на 50 лв., а лишаването от право
правоуправление – от 3 месеца –на 1 месец. Отменени са двете наложени глоби от
по 10 лв. При това положение следва да се приеме, че искът за пълна отмяна на
постановлението е уважен в съотношение 0,69 към 0,31. При преценката на
степента на уважаване на настоящия иск следва да се има предвид и
обстоятелството, че с изменението на чл. 63 от ЗАНН в сила от 03.12.2012 г.
(т.е. извършено след даване ход на устните състезания но преди постановяване на
решението от районния съд), посредством създаването на нова ал. 5 е предвидена
възможност за присъждане и на юрисконсултско възнаграждение по
административнонаказателните дела. Тъй като, от една страна, в случая жалбата
против наказателното постановление е частично отхвърлена, а от друга
административнонаказващият орган не е имал възможността да претендира разноски
до даване ход на устните състезания но е придобил това право преди
постановяване на решението, то в настоящия случай съдът намира, че е
справедливо от присъжданото обезщетение да бъде приспадното минималното
предвидено в закона юрисконсултско възнаграждение по съразмерност.
Платеното пред районния съд адвокатско възнаграждение
(и претендирано като основен иск в настоящото производство) е в минималния
предвиден в закона размер от 300 лв. Минималното юрисконсултско възнаграждение
е 80 лв., съобразно Наредбата за заплащането на правната помощ. При това
положение съразмерно адвокатско възнаграждение е 207 лв., а съразмерно юрисконсултско
– би било 24,80 лв. Като се извърши прихващане основният иск на ищеца следва да
бъде уважен до размера 182,20 лв.
Основателен е и акцесорният иск за присъждане на
обезщетение върху присъжданата сума в размер на законната лихва, считано от
датата на получаване на исковата молба от ответника – 28.02.2020 г.
С оглед изхода на делото са частично основателни исканята
за присъждане на разноски в настоящото производство.
В производството пред ВАС, в което беше отменено
първоначално постановеното прекратително определение по настоящото дело, Н.Н. е
претендирал разноски, а ОД на МВР – не е, нито е възразила за прекомерност.
Затова, на настоящия ищец следва да бъде присъдена по съразмерност в
съотношение 0,69 към 1 от сумата от 100 лв. (платено адвокатско
възнаграждение), а именно – 69 лв., както и изцяло платената държавна такса от
15 лв., т.е. общо 84 лв.
За настоящото първоинстанционно производство ищецът е
заплатил държавна такса от 10 лв., която следва да му се възстанови изцяло,
както и 360 лв. адвокатско възнаграждение. Основателно е възражението за
прекомерност на това възнаграждение. Следва то да бъде намалено до
минималния предвиден законов размер съобразно материалния интерес, който в
случая е 300 лв. Това е така, тъй като настоящото дело не се отличава с никаква
фактическа и правна сложност. По него съдът извършва единствено преценка, какъв
е изходът на административнонаказателното дело и дали е заплатено адвокатско
възнаграждение, каквато преценка прави поначало съдът, който разглежда основния
иск в допълнение към основните си мотиви. След намалението на ищеца следва да бъде присъдена по съразмерност в съотношение 0,69 към 1 от сумата
от 300 лв., т.е. 207 лв.
Минималното юрисконсултско възнаграждение в случая е
100 лв., като по съразмерност в съотношение 0,31 към 1, следва да му се
присъдят 31 лв.
Следователно, на ищеца следва да се присъдят разноски
в общ размер на 301 лв. и като се приспадне юрисконсултското възнаграждение от
31 лв., в крайна сметка ответникът следва да възстанови на ищеца разноски по
делото в размер на 270 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Областна дирекция на МВР – Пазарджик да заплати на Н.В.Н. *** обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 182,20 лв. /сто осемдесет и два лева и двадесет стотинки/, причинени
му
от
заплащането на адвокатско възнаграждение по нахд № 968/2020 г. на Районен съд –
Пазарджик, който с Решение № 10/08.01.2020 г. е изменил издаденото срещу
Н. от началник група към Сектор “Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пазарджик
Наказателно постановление № 19-1006-000892/26.03.2019 г., в една част и е
отменил същото в друга част.
Осъжда Областна дирекция на МВР – Пазарджик да заплати на Н.В.Н. ***, обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 182,20 лв., считано от 28.02.2020 г. до окончателното изплащане на
главницата от 182,20 лв.
Отхвърля иска на Н.В.Н. против Областна дирекция на МВР –
Пазарджик за
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер
на 300 лв. за сумата над присъдената сума от 182,20 лв., като твърдението е, че вредите са му
причинени от заплащането на адвокатско възнаграждение в същия размер по нахд № 968/2020 г. на Районен съд – Пазарджик, който
с Решение № 10/08.01.2020 г. е изменил издаденото срещу
Н. от началник група към Сектор “Пътна полиция“ към ОД на МВР – Пазарджик
Наказателно постановление № 19-1006-000892/26.03.2019 г., в една част и е
отменил същото в друга част.
Осъжда Областна дирекция на МВР – Пазарджик да заплати на Н.В.Н. *** разноски по делото в размер на 270 лв. /двеста и седемдесет лв/.
Решението
подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /П/