Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./19.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при секретар
Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1758 по описа на ВОС за 2018 год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 ТЗ/.
Предявен е иск от Б.В.Т.
против ЗК „ЕВРОИНС“ АД за заплащане на сумата от 140 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие смъртта на
баща му В Б Т., настъпила от ПТП на 08.12.2014 год. в гр.Варна, ведно със
законната лихва върху претендираното обезщетение за периода от 15.01.2015 год.
до окончателното му изплащане, на основание чл.226 КЗ /отм./, приложим на
основание § 22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 год., в сила от 1.01.2016 год./
и чл.86 ЗЗД.
Твърди
се от ищеца в исковата му молба, че на 08.12.2014 год., отивайки към работа,
баща му В Б Т. е претърпял ПТП на пешеходната пътека срещу входа на МБАЛ
„Св.Марина“, като е бил ударен от водача
на лек автомобил „Ф П“ с рег. № * **** **. Излага се, че след удара баща му е
бил откаран с линейка в спешното отделение на МБАЛ „Св.Анна“, където било
установено, че вследствие на удара е получил съчетана травма на тялото, с
увреждания по тялото „черепно-мозъчна травма: разкъсно-контузна рана на
главата, сътресение на мозъка, следтравматичен субдурален хидром, гръдна
травма, счупване на дясната ключица, контузия на гръден кош, счупване на
малкопищялните кости на левия и десния крак, хемартроза /наличие на кръв 100
мл/ в лява колянна става, разкъсно-контузна рана в областта на десния лакът“, а
на 10.12.2014 год. е бил преместен в отделението по травматология на УБ МБАЛ
„Св.Марина“. Сочи се също така, че поради влошаване на състоянието му, на
13.12.2014 год. е преместен в КАИЛ, където е приет неконтактен и в увредено
общо състояние, което продължило до 20.12.2014 год., а на 07.01.2015 год. бил
преведен отново в травматология и изписан, като на 15.01.2015 год. починал. От
изготвената в хода на досъдебното производство експертиза се установило, че
именно настъпилото на 08.12.2014 год. ПТП и получените вследствие на него
увреждания, са причина за настъпилата смърт на баща му, поради което е
образувано НОХД № 103/2017 год. по описа на ВОС, завършило с влязла в сила
присъда спрямо Ж.Л., която на посочената дата, нарушавайки правилата за
движение при управление на МПС лек автомобил „Ф П“ е причинила по
непредпазливост смъртта на баща му. Твърди се също така, че на процесния
автомобил е бил застрахован към датата на събитието при ответното дружество,
поради което и предявява иска си. Като излага
и описва състоянието си при съвпадналото ПТП и наложилата се оперативна
намеса на майка му, претендира присъждане на сумата от 140 000 лева като
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законна лихва,
считано от датата на настъпилата смърт на баща си.
Ответникът ЗК „ЕВРОИНС“
АД, в срока по чл.367 ГПК, депозира
писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост и евентуално – за
неоснователност на предявения иск. Доводите си за недопустимост черпи от
разпоредбата на чл.498, ал.3, вр. чл. 380 КЗ и липсата на предявена пред
застрахователя писмена застрахователна претенция. В евентуалност, макар и да не
оспорва наличието на съществувало валидно застрахователно правоотношение по № 07514002312086
за лек автомобил „Ф П“, рег. № * **** **, със срок на действие до 27.11.2016
год. Оспорва
механизма на ПТП, както и причинно – следствената връзка между ПТП и
настъпилите вреди. Излага, че смъртта е настъпила месец и половина след ПТП, като
с оглед напредналата възраст на пострадалия, обезщетението следва да се намали
с евентуалния каузален принос, включително наличие на предхождащи и съпътстващи
заболявания, находящ се извън условията, при които е настъпило
застрахователното събитие. Оспорва наличието на неимуществени вреди, доколкото
не е установена духовната връзка между ищеца и починалия негов баща. В
условията на евентуалност, релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат като твърди, че починалият е нарушил чл.113 и чл.114 ЗДвП като не се е
съобразил със скоростта и разстоянието до приближаващия се към пешеходната
пътека лек автомобил и е излязъл внезапно на платното за движение при наличие
на ограничена видимост. В евентуалност, твърди и завишеност на претендирания размер
на обезщетението и на самостоятелно основание – неоснователност на претенцията
за забава с оглед правилото на чл.497, ал.1 т.2 КЗ.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна
искова молба, с която оспорва твърденията на ответника.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен
отговор, в който навежда идентични като в писмения отговор доводи.
В о.с.з.
ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Г., поддържа иска и моли същият да бъде уважен в
предявения размер, както и за присъждане на сторените по делото разноски.
В о.с.з. ответното дружество – ЗК „ЕВРОИНС“
АД, чрез процесуалния си представител юриск. С., моли за
отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
Предварителните въпроси и допустимостта на
производството са разрешени в определение № 1223/02.04.2019 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският
окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните
фактически изводи:
Не е спорно по
делото, а и това е видно от приобщената присъда по НОХД № 103/2017 год., че на 08.12.2014 год., в гр. Варна, на кръстовището
на бул. „Христо Смирненски“ – вход в МБАЛ „Св. Марина“ - Варна, при управление
на МПС – лек автомобил „Ф П“, с рег. № * **** **, Ж.Г.Л., нарушавайки правилата
за движение по пътищата /чл. 119, ал.1 ЗДвП/, по непредпазливост причинила
смъртта на В Б Т., за което й е наложено съответно наказание.
Не е спорно между страните, а и от представените по
делото доказателства /удостоверение от Община Варна/, се установява родствената
връзка между починалия В Б Т. и ищеца Б.В.Т. – син на починалия при
произшествието.
Прието
за безспорно установено по делото е и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица №
07514002312086 за застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
лек автомобил марка „Ф П“, с рег.№ В 7681 КА, със срок на действие от 18.09.2014
год. до 18.09.2015 год.
Във връзка с релевираното от ответната страна
възражение за съпричиняване, изразяващо се във внезапно излизане на платното за
движение без съобразяване скоростта на движещия се автомобил по делото е
проведена САТЕ. От същата се установява, че на 08.12.2014 год., около 20.00ч.,
на пешеходната пътека преди входа на МБАЛ „Св. Марина“ – Варна, от страната на
к.к „Златни пясъци“, ПТП е настъпило вследствие удар с пешеходеца В Б Т.,
пресичащ от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила. Сочи се
също, че към момента на ПТП, видимостта от над 70 м. двупосочно – от пешеходеца към
автомобила и обратно не е била ограничавана от естествени или изкуствени
прегради, вкл. е била добра при дъждовни условия в тъмната част на денонощието.
В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че ударът е настъпил върху
пешеходната пътека, която към момента на ПТП е била сигнализирана с мигаща
жълта светлина. По повод оспорванията на ответната страна във връзка с
отговорите досежно поведението на водача и пешеходеца, съответно техническата
възможност на всеки от тях да избегне ПТП, по делото е проведена тричленна
САТЕ, заключението по която се кредитира като компетентно и обективно дадено.
На поставените за трети път въпроси, вкл. след проведена повторна САТЕ, вещите
лица са потвърдили констатираната в рамките на предходните експертизи липса на
съпричиняване от страна на пешеходеца. Посочили са, че отсъстват данни за рязко
тръгване или спиране на пешеходеца, за промяна на скоростта и траекторията му
на движение, като до момента на удара същият не е бил забелязан и възприет като
опасност от водача на застрахования автомобил, който не е осъществил
необходимия и технически възможен
визуален контрол на зоната за преминаване на пешеходци. Изложено е също,
че доколкото ПТП е станало в тъмната част на денонощието пешеходецът не е имал
възможност да осъществи визуален контакт с водачите на автомобилите, движещи се
в колона, с оглед съобразяване дали ще бъде пропуснат или не, респ. за
съобразяване скоростта им на движение. Отделно от това, в дадените в о.с.з. на
26.11.2019 год. обяснения вещото лице В. от името на трите вещи лица пояснява,
че в лентата, която вече е пресякъл,
пешеходецът е бил пропуснат и му е било осигурено предимство.
От събраните в о.с.з. на 09.07.2019 год. гласни
доказателства чрез разпита на водача на затрахованото МПС - Ж.Л. също се
установява, че същата не е видяла пешеходеца преди сблъсъка, а едва след това.
Свидетелката сочи, че е видяла твърде късно пострадалия, когато вече е спряла
след пешеходната пътека, поради дъждовното време в тъмната част на денонощието.
По повод възраженията на ответната страна за липса на
причинна връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт, поради наличие на
други съпътстващи заболявания на пострадалия, по делото е проведена СМЕ,
заключението по която констатира настъпилите травматичните увреждания в
резултат на ПТП, както и наличието на предшестващи хронични заболявания на база
представена по делото медицинска документация. Така вещото лице е посочило, че
вследствие ПТП В. Т. е получил счупване на дясна ключица, счупване на малките
пищяли на двете подбедрици, кръвонасядания в областта на долните крайници,
разкъсно-контузна рана в областта на главата, мозъчно сътресение, което се
потвърджава и от приложената по делото епикриза от МБАЛ „Св. Марина“ – Варна.
Последвалата след инцидента хоспитализация е била
съпроводена с усложнения, като на 13.12.2014 год. общото състояние на пациента
се е влошило, той е станал неконтактен и се е наложило преместването му в
реанимация (КАИЛ), където въпреки интензивното лечение, тежкото състояние на
нарушено съзнание продължило до 20.12.2014 год. Междувременно бил
диагностициран и травматичен субдурален хидром, който редом с установените
посттравматични мозъчни промени и някои хронични болести, като мозъчна склероза,
обусловил състояние на психоорганичен синдром. Посоченото състояние се
характеризирало с нарушения на паметта, мисленето и намаляване на
интелектуалните възможности. За преодоляването му не е била предприета
оперативна намеса, като на 07.01.2015 год. пациентът е изписан.
Непосредствена причина за смъртта на пострадалия,
настъпила на 15.01.2015 год., е белодробен инфаркт, за който е посочено, че е
настъпил в резултат на хроничен застой в малкия кръг на кръвообращението,
довело до натрупване на тромботични маси в дясното сърдечно ухо. Посочено е, че за хроничния застой
свидетелстват и установените хроничните съпътстващи заболявания – исхемична болест на сърцето – атеросклероза
на венечните съдове, миокардиосклероза, хипертрофия на лявата камера,
белодробен ефизем и пневмосклероза. Въз основа на данните от извършената
аутопсия вещото лице заключава, че в областта на долните крайници, вкл. в областта
на счупванията не е установено наличие на тромби.
В обясненията си, дадени в о.с.з.,
проведено на 26.11.2019 год, вещото лице – медик е посочило, че
благоприятстваща роля за белодробния инфаркт – причина за смъртта на
пострадалия от ПТП, има залежаването вследствие травмата, понесена в резултат
на процесното ПТП. Така в констативната част на СМЕ е по яснено, че при настъпване на смърт скоро след претърпяна
травма със счупвания на кости и залежаване, белодробната тромбоемболия е много
честа причина за смърт, вкл. и при млади хора. Посочено е още, че в този смисъл
пряката причинна връзка между получените травми, залежаването на пациента и
белодробния инфаркт е обоснована.
От заключителната част на
приложената по делото хистологична консултация на препаратите, взети при
аутопсията на починалия въз основа на описаните морфологични промени в органите
му, специалистът патолог констатира пряка причинна връзка между настъпилите,
довели до летален край усложения /белодробна тромбоемболия и белодробен
инфаркт/ и травмата на пациента от ПТП. Тук следва да се отчете, че причинната
връзка между ПТП и настъпилата смърт е обхваната и от влязлата в сила присъда.
Във връзка с възражението за съпътстващи заболявания по
делото е представено удостоверение № АД-2230/24.06.2019 год. от МБАЛ „Св.
Марина“ ЕАД – Варна, от което се установява, че В Б Т. е работил в дружеството
на длъжност „Портиер“ в отдел „Вътрешно-ведомствена сигурност“ в периода
18.01.2013 год.-14.01.2015 год., като през 2014 год. лицето е ползвало редовен
платен годишен отпуск през пролетта и лятото, а за периода след инцидента
(08.12.2014 год.) до датата на смъртта е бил в болничен.
За установяване психическото състояние на ищеца след
загубата на баща му е проведена комплексна съдебно-психиатрична и
съдебно-психологична експертиза. Видно от заключението на вещите лица, Б.В.Т.,
в резултат на преживяния стрес от внезапната травма, а по-късно и от смъртта на
баща си е прекарал период с реактивно тревожно-депресивно състояние, отговарящо
на критериите на Разстройство в адаптацията с тревожно-депресивен синдром F43 по МКБ 10. Допълнителен отключващ
ефект имало и откритото тежко злокачествено заболяване на майката на ищеца, съпътствано
от оперативни интервенции във гр.Варна и гр. София, за което свидетелстват
приложените по делото епикризи на Емилия Христова Тинчева, касаещи именно
периода непосредствено след процесното ПТП. Двойната загуба (майката на ищеца е
починала скоро след баща му) е катализирала и поддържала депресивното състояние
с клинично изразена тежест на симптомите в рамките на 6-8 месеца. Установява се
нормален психичен статус на ищеца към датата на освидетелстването.
За установяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди в резултат на загубата на баща му вследствие процесното ПТП
са допуснати гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Т.Х.В. (леля на
ищеца и сестра на съпругата на починалия), В. М. С. и С. А.
К. (колеги на ищеца), както и С. Д. С. (семеен приятел). Показанията на същите
съдът кредитира, при условията на чл.172 ГПК и доколкото се основават на
непосредствени впечатления. Както от показанията на лелята на ищеца, така и от
тези на свидетеля С.се установява близка връзка на привързаност, обич и взаимна
грижа между ищеца и баща му, който нямал други близки роднини освен сина и
съпругата си. Като единствено дете ищецът е бил добре обгрижван като дете, но и
след това продължвал да се радва на подкрепата на родителите си, с чиято помощ
успял да закупи апартамент в София, където се преместил да работи. Въпреки
разстоянието връзката между ищеца и родителите била поддържана като често те му
ходели на гости, а отпуската си той прекарвал при тях във Варна. От събраните
гласни доказателства се установява, че бащата на ищеца е завършил ВВМУ „Никола
Вапацаров“, след което е работил като главен механик във флота, а месеци преди
злополуката е преустановил работа и започнал да дава дневни и нощни смени като
охрана в Терапевтична болница. Общото му здравословно състояние било добро и
той се радвал, че може да работи.
От изслушаните показания на свидетелите – колеги на
ищеца С. и К. се установява, че в един и същи ден ищецът е разбрал за
диагнозата на майка си и инцидента с баща си, като освен преживеният стрес и
шок, покрай невъзможността да ползва отпуск в края на годината и наложилите се
чести пътувания до Варна същият започнал да допуска чести грешки в работата си,
които колегите му поправяли. И двамата свидетели определят ищеца като добър
човек, колега и приятел, изживял изключително тежко загубата на родителите си в
периода от най-малко половин година след
това, което предвид отговорната му служба е оказало негативен ефект върху
изпълняваната от него дейност.
От представената по делото служебна справка за графика
на дежурствата в авиокомпанията-работодател на ищеца се установяват само четири
дни за месец декември, в които същият е работел на нощни смени.
Въз основа на горната фактическа установеност,
настоящият състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 226 КЗ /отм./,
приложим на основание § 22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 год., в сила от
1.01.2016 год./ и чл.86 ЗЗД.
Основателността
на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване на причинените
в резултат на ПТП вреди, предполага установяването при условията на пълно и
главно доказване от страна на ищеца на
валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по застраховка гражданска отговорност, причинно-следствената
връзка между ПТП и вредоносния резултат, настъпилите неимуществени вреди, включително
обосноваване на техния размер.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение
съдът намира за доказано с оглед представените доказателства. Предвид обхвата на застрахователното
покритие, регламентиран в чл. 267 КЗ /отм./, застрахователят обезщетява всички
вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд се
ползва със задължителна за настоящия съд сила относно авторството,
противоправността и вината, в които предели съдът е длъжен да приеме за
доказани предпоставките на чл.45 от ЗЗД.
Обстоятелствата от фактическия
състав на престъплението са установени с влязло в сила присъда по НОХД 464/2016 год., за това, че на
08.12.2014 год., на кръстовището на бул. „Христо Смирненски“ – вход в МБАЛ „Св.
Марина“ - Варна, при управление на МПС – лек автомобил „Ф П“, с рег. № * ****
**, Ж.Г.Л., нарушавайки правилата за движение по пътищата /чл. 119, ал.1 ЗДвП/,
по непредпазливост причинила смъртта на В Б Т., за което й е наложено съответно
наказание.
Предвид изложеното настоящият състав
приема за установени противоправността /нарушение на правила за движение от
водача/, причиняването на вредата и вината на водача, като елементи от
престъпния състав.
С оглед на гореизложената фактическа
установеност, посредством събраните по делото писмени и гласни доказателства,
се установява причинната връзка между настъпилите телесни увреждания, а
впоследствие смърт на пострадалия и настъпилото пътнотранспортно произшествие,
поради това съдът приема за доказан фактическия състав на деликтната
отговорност, в резултат на който за застрахователя възниква задължение за
обезщетяване вредите, настъпили в резултат на поведението на застрахования
водач. Въпреки обаче постановения влязъл в
сила акт на наказателния съд е допустимо изследване степента на причиняване на
резултата от поведението и на други участници в ПТП /вкл. самия пострадал/. Последното е с оглед самостоятелно
формиране на извода за размера на вредите, в която насока ответникът е направил
възражения за прекомерност на претендираното обезщетение и за редуцирането му
от съда поради наличие на обстоятелства на съпричиняване.
Неоснователно е въведеното от
ответната страна възражение за съпричиняване. Като съобразява събраните по
делото писмени доказателства, както и приетите и неоспорени заключения по
проведените КСАТЕ и СМЕ съдът намира причинната връзка между ПТП и настъпилата
смърт на бащата на ищеца за доказана. Така проведената тричленната
автотехническата експертиза, както и показанията на водача на застрахованото
МПС, изключват вина на пешеходеца в процесното ПТП, а проведената
съдебно-медицинска експертиза потвърждава данните от епикризата досежно
получените травматични увреждания, както и връзката им с настъпилите усложнения
и летален край. Съгласно заключението на вещото лице - медик полученият
белодробен инфаркт е следствие от хроничен застой в малкия кръг на
кръвообращението, довело до натрупване на тромботични маси в дясното сърдечно
ухо. За хроничния застой свидетелствали и установените предшестващи заболявания
на сърдечносъдовата и дихателната система на пострадалия. Подчертана в
заключението, а и в дадените в о.с.з. обяснения от вещото лице е връзката на
обусловеност между травматичните увреждания, настъпили вследствие ПТП (фрактури
на дясна ключица и на малките
пищяли на двете подбедрици), наложили лечение на легло и
белодробната емболия. Посочено е, че при претърпяна травма със счупвания на
кости и залежаване белодробната тромбоемболия е много честа причина за смърт,
вкл. и при млади хора. Така съдът отчита обстоятелството, че преди процесното
ПТП бащата на ищеца е бил трудово активен, след като е преустановил работа като
главен механик във флота, от началото на 2013 год. е започнал да работи като
охрана в МБАЛ „Св. Марина“, като е давал дневни и нощни смени. Въпреки
костатираните хронични заболявания, видно от представеното служебно удостоверение,
същият не е отсъствал от работа по болест, а само в рамките на редовния си
годишен отпуск, като за 2014 год. е бил в болничен единствено след датата на
процесното ПТП.
Следователно може да се заключи, че
сами по себе си съществуващите хронични заболявания на починалия, не могат да
бъдат причина за настъпилата смърт, извън специфичната причина за тяхното
усложение, а именно наложилото се залежаване след получените травми от ПТП. Посочената взаимовръзка се потвърждава и от установените
по делото факти около лечението на пострадалия, който е бил настанен в болница
непосредствено след ПТП, след това в травматологията на МБАЛ „Св. Марина“, а в
последствие и в реанимация /КАИЛ/. За настъпилите там мозъчни усложнения не са
били предприети оперативни намеси, като на 07.01.2015 год. пациентът е бил
изписан. Причинната връзка между травматичните увреждания вследствие ПТП и
настипилата смърт се потвърждава и от данните от хистологичното изследване при
проведената аутопсия.
С оглед изложеното, неоснователни се явяват
възраженията на ответника за наличие на каузален принос на пострадалия в
настъпването на вредоносния резултат, поради наличие на предшестващи и
съпътстващи заболявания. Изводът за
наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения,
което важи и за твърденията, че основна роля за настъпване на смъртта имат
хроничните заболявания на ищеца. Намаляването на дължимото обезщетение за вреди
от деликт предполага доказване по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване / в този
смисъл, постановените по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващи задължителна за
съдилищата практика - Решение № 59/10.06.2011 год., по т. д.
№ 286/2011 год. на I т. о. , Решение № 98/24.06.2013 год., по т. д. № 596/2012 год., Решение № 99 от
8.10.2013 год. на ВКС по т. д. № 44/2012 год., II т. о./. Такива действия или бездействия не
са установени по делото.
Понесените от ищеца, син на
починалия, неимуществени вреди се установяват посредством събраните по делото
гласни доказателства и проведената комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична
експертиза.
Близката родствена връзка между ищеца
и починалия /син и баща/ е основание да се компенсират претърпените от него
страдания, произтичащи от преждевременната смърт на близък човек и от загубата
на морална опора и подкрепа в тесния семеен кръг и предполага, че смъртта на
лицето е засегнала дълбоко неговия душевен мир. Последното обуславя и нуждата,
и интереса от обезщетение. Въпреки несъизмеримостта на понесените от ищеца
вреди, тъй като същите са в сферата на неговото духовно и психическо
преживяване, не съществува друга възможност за обезвреда освен паричния
еквивалент. При това съдът следва да определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди към момента на постановяване на съдебното решение като
вземе предвид всички обстоятелства – действително претърпените от ищеца болки и
страдания, неговото състояние и дори прогноза. За да определи размера съдът е
лимитиран единствено от принципа на справедливостта. Това не лишава преценката
му от критерии, а напротив, задължава съдът да отчете множество фактори, които
пряко и косвено рефлектират върху интегритета на ищеца. Следва да се вземат
предвид всички обективни и субективни фактори, съставляващи в цялост
нарушаване, негативно развитие на състоянието на ищеца /социално, физическо,
психическо и емоционално/.
Показанията на разпитаните по делото
свидетели потвърждават съществуващата близка връзка с починалия баща на ищеца,
положените лични грижи и приоритетната мисъл за него. Извън близката степен на
родство, съществувалите силни отношения на синовна обич и привързаност, съдът
съобразява и мъчителното изживяване на нелепата и ненавременна смърт, която в
конкретния случай е била съпроводена от влошаване здравословното състояние на
майката на ищеца и съпруга на починалия, полагането на успоредни грижи за
двамата родители, подложени на лечение в различни градове и последвалата загуба
на бащата на ищеца, а впоследствие и на майка му. Преживените душевни страдания
от тази двойна загуба вещите лица по проведената комплексна СППЕ определят като
причина за реактивно тревожно-депресивно
състояние с клинична изразеност на симптомите за период от 6-8 месеца.
Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 год. на Пленума на
ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието
"справедливост", вложено в разпоредбата на чл.52 ЗЗД досежно
определяне на размера на дължимото обезщетение, не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства.
За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликта болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят момент на настъпване на смъртта,
възраст и обществено положение на починалия, степен на родствена близост между починалия
и лицето, което претендира обезщетение, действителното съдържание на
съществувалите между починалия и претендиращия обезщетение житейски отношения,
както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Отчитайки посочените критерии и претърпените
болки и страдания, също и установената липса на основание за приложение
разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен в пълен
размер и претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да се компенсират със
сумата от 140 000 лева. С посочената сума съдът намира, че се постига
справедлив баланс между претърпените вреди в резултат на деликта и паричното
измерение на нуждата от обезвреда, респективно: за спазен принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Поради уважаване на иска за неимуществени вреди,
претърпени от ищеца, съдът намира за основателна и акцесорната претенция
досежно мораторната лихва. Неотносими
са твърденията на ответната страна за нейната неоснователност, поради нарушение
на разпоредбата на чл. 497, ал.1 т.2 КЗ,
която не се прилага с оглед датата на ПТП и приложението на отменения КЗ, на
основание § 22 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр. 102/29.12.2015 год., в сила от 1.01.2016
год./. Съгласно трайноустановената съдебна практика мораторна се дължи
от датата на деликта до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.84,
ал.3 ЗЗД вр. чл.223 КЗ /отм./ /в тази насока и постановените по реда на чл. 290
от ГПК - Решение № 45/15.04.2009 год. по т. д. № 525/2008 год. докладчик съдия
Камелия Ефремова, II ТК; Решение № 126 от 2.10.2009 год. на ВКС по т. д. №
290/2009 год., II т. о., ТК, докладчик съдията Марио Бобатинов/. В конкретния
случай, видно от данните по делото, макар и ПТП да е станало на 08.12.2014
год., увреждането /смъртта на лицето/ е настъпила на 15.01.2015 год., поради
което и лихвите се претендират и следва да се присъдят от 15.01.2015 год. до
окончателното им заплащане.
По разноските:
С оглед изхода от спора на ищеца се
следват сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, както и
сторените съдебно-деловодни разноски, съгласно представените доказателства, в
общ размер на 3606.80 лева, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
В тежест на ответника следва да бъдат
възложени разноските за дължима държавна такса в размер на 5600 лева, с оглед
пълното уважаване на иска, както и разноските за изплатени от бюджета на съда
депозити на вещите лица по проведената комплексна СППЕ в общ размер на 602.40
лева, като същите следва да бъдат присъдени в полза на съда, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК «ЕВРОИНС» АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, район Искър, бул. „Христофор Колумб" № 43, ДА ЗАПЛАТИ на Б.В.Т., ЕГН:
********** от, с адрес ***, сумата от
140 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие смъртта на баща
му В Б Т., ЕГН **********, настъпила на 15.01.2015 год. вследствие на ПТП от 08.12.2014
год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
смъртта 15.01.2015 год. до окончателното изплащане на задължението, на осн.
чл.226 КЗ /отм./ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,
платими по банкова сметка ***.
ОСЪЖДА ЗК «ЕВРОИНС» АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Искър, бул. „Христофор Колумб"
№ 43, ДА ЗАПЛАТИ на Б.В.Т., ЕГН: ********** от, с адрес ***,
сумата от сумата от 3 606.80 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение и съдебно-деловодни разноски на основание чл.78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗК «ЕВРОИНС» АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Искър, бул. „Христофор Колумб" № 43, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ОКРЪЖЕН
СЪД ВАРНА, сумата от 6 202.40
лева,
представляваща държавна такса по уважения иск
и изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещите лица по проведената съдебно-психиатрична
и психологична експертиза, на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от
решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: