№ 577
гр. Варна, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20243100500808 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на С. Ж. Д.
чрез пълномощника му адвокат Н. К. против решение № 840 от 13.03.2024 г.,
постановено по гр.д.№ 782 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна,
тридесет и девети състав, с което е издадена заповед на основание член 15,
алинея 8 от ЗЗДН, като е задължен С. Ж. Д. да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Й. Ж. Т. на основание член 5, алинея 1, точка 1 от
ЗЗДН; отстранен е С. Ж. Д. от съвместно обитаваното с молителката жилище,
находящо в ***, за срок от шест месеца, считано от 24.01.2024 г., на
основание член 5, алинея 1, точка 2 във връзка с алинея 2 от ЗЗДН; забранено
е на С. Ж. Д. да приближава на по-малко от сто метра молителката Й. Ж. Т. и
жилището, находящо се в ***, за срок от шест месеца, считано от 24.01.2024
г., на основание член 5, алинея 1, точка 3 във връзка с алинея 2 от ЗЗДН;
определено е временно местоживеене на децата К. С.ов Ж. ЕГН **********,
Ж. С.ов Ж. ЕГН ********** и В. С.ова Ж. ЕГН ********** при тяхната
майка Й. Ж. Т. за срок от шест месеца, считано от 24.01.2024 г., на основание
1
член 5, алинея 1, точка 5 във връзка с алинея 2 от ЗЗДН; осъден е на
основание член 11, алинея 2 от ЗЗДН С. Ж. Д.да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в размер на 25 лева,
както и да заплати на Й. Ж. Т. сумата от 1 500 лева, представляваща
направени разноски пред първата инстанция за възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Счита се, че необосновано районният съд е градил
изводите си на свидетелските показания, които според него подкрепят
декларацията по член 9, алинея 3 от ЗЗДН, тъй като те оспорвата изложеното
в нея. От представените от въззивника писмени доказателства безспорно се
установява, че молителката е осъществила насилие спрямо него, което
продължава и понастоящем, катоцелта й е да го изгони от жилището му. Сочи
се, че молителката и преди това е чупила носа си, а също така ходи на танци и
постоянно се връща насинена. Твърдението на въззивника е, че насилник е
молителката и в конкретния случай не е налице извършено от него домашно
насилие спрямо него. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на молбата.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от насрещната страна, с който жалбата се оспорва и се желае
потвърждаване на атакуваното решение. Излага се, че първоинстанционният
съд правилно е ценил събраните доказателства.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази приложимия
закон съобразно нормата на член 235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
В молбата, инициирала производството, молителката Й. Т. Ж. твърди, че
с ответника С. Ж. Д. живеят на семейни начала повече от 10 години и имат
три деца: К. - на 9 години -, Ж. – на 7 години - и В. – на 2 години. На
19.01.2024 г. около 1 – 1,30 часа започнал да й вика, да я обижда, след което я
ударил с юмрук в лицето в областта на носа. Почувствала силна болка,
рукнала кръв. На следващия ден посетила Спешния център при МБАЛ „Св.
Анна“ – Варна, където констатирали счупване на носа и поискали да я
хоспитализират, но тя отказала, защото се притеснявала за децата. След
2
прибирането си у дома, събрала вещи и заедно с децата се пренесла да живее
при родителите си. Иска да бъдат постановени мерки за защита срещу
ответника, като бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо молителката, да бъде отстранен от съвместно обитаваното
жилище, находящо се в ***, да бъде задължен да не приближава молителката,
обитаваното от нея жилище и местата за социални контакти и отдих, да бъде
определено временно местоживеенето на децата при молителката.
Ответникът е депозирал отговор на молбата, в който оспорва да е
извършвал насилие на молителката, като излага съвършено различна позиция
за случилото се на процесната дата.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка. Следва да бъдат съобразени приобщените пред въззивната
инстанция писмени доказателства.
Защита по ЗЗДН може да бъде потърсена от всеки, който е пострадал от
акт на домашно насилие - било то физическо или психическо, осъществен
спрямо него от някое от лицата, изрично изброени в член 3 от ЗЗДН. Целта е
да бъде дадена възможност на пострадалите да потърсят и получат защита на
правото си на лична неприкосновеност от съда чрез налагането на
съответните мерки за въздействие спрямо нарушителите му. В този смисъл, за
да се предостави защита на дадено лице, трябва да се изследва въпросът дали
спрямо него е извършен акт на насилие било то физическо, психическо и/или
емоционално по смисъла на член 2 от ЗЗДН и този факт да бъде установен в
конкретните си проявни форми.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства по
категоричен начин се установява, че отношенията между страните са
конфликтни, те често имат спорове, които прерастват и във физическо
насилие. В настоящия случай заявените твърдения за извършени спрямо
молителката насилствени въздействия са декларирани по реда на член 9 от
ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси
по ЗЗДН, разпоредбата на член 13, алинея 3 от закона придава на
3
декларацията по член 9, алинея 3 от ЗЗДН особена доказателствена сила в
процеса, като тя представлява самостоятелно основание за издаване на
заповед за защита на пострадалото лице, ако в нея се съдържа конкретно и
ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето и конкретните
действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на член 2 от
ЗЗДН, но само когато няма други събрани преки доказателства, в какъвто
смисъл е и постоянната практика на съдилищата. Поради това, когато
ответникът оспорва, че е извършил акт на домашно насилие в негова тежест е
да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на
изложеното в декларацията и разколебаване нейната доказателствена сила.
От представените медицинско удостоверение № 67 от 19.01.2024 г.,
издадено от МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, и епикриза, издадена от МБАЛ
„Св. Анна-Варна“ АД - УНГ отделение, се установява, че на 19.01.2024 г. на
молителката са причинени следните травматични увреждания: счупване на
носните кости, травматичен оток и кръвонасядане по лицето, кръвонасядания
по десните горен и долен крайници. Приета е в медицинското заведение на
19.01.2024 г. в 17,11 часа и изписана на същата дата в 18,25 часа, като е
извършена репозиция на носни кости и тампонада.
От така събраното писмено доказателство, както и от свидетелските
показания, може да се направи извод, че Д. е извършил твърдените в молбата
и описани по идентичен начин в декларацията по член 9, алинея 3 от ЗЗДН
действия, които следва да бъдат квалифицирани като акт на домашно насилие
по смисъла на член 2 от ЗЗДН, тъй като е осъществил целенасочени волеви
акт, насочен към физическата стабилност на молителката.
Всеки акт на домашно насилие като форма на насилие е с различно
естество, интензивност и последици, поради което и законът предвижда
различни мерки за защита от домашно насилие, то всяка мярка за защита
следва да е съответна на извършения акт, съобразно неговата тежест,
продължителност и последици. При избор на мярката, която да бъде
наложена, съдът не взема предвид формата и степента на вината на
извършителя. В конкретния случай се касае за упражнено физическо насилие
спрямо Й. Ж., поради което и крайният извод на въззивния съд е, че следва да
се предприемат мерки по член 5, алинея 1, точка 1 от ЗЗДН, като бъде
задължен Д. да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката, да бъде
отстранен от съвместно обитаваното жилище, находящо се в *** и да бъде
4
задължен да не приближава молителката, обитаваното от нея жилище и
местата за социални контакти и отдих за срок от шест месеца.
В случая с оглед обстоятелството, че страните имат три деца и на
основание член 5, алинея 3 от ЗЗДН съдът извършва задължителна преценка
за налагане на мярката по член 5, алинея 1, точка 5 от ЗЗДН, която е временно
определяне местоживеенето на децата при пострадалия родител или при
родителя, който не е извършил насилието, при условия и за срок, определени
от съда, ако това не противоречи на интересите на детето. В конкретния
случай времето от 6 месеца е подходящ срок за тази мярка, в което децата да
живеят при молителката.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд по спора, решението следва да бъде
потвърдено.
По разноските
При този изход на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК право
на разноски за производството пред настоящата инстанция има въззиваемата,
като е представен договор за правна защита и съдействие, според който е
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, за която сума
следва да бъде осъдена въззивника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 840 от 13.03.2024 г., постановено по гр.д.
№ 782 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, тридесет и девети състав.
ОСЪЖДА С. Ж. Д. ЕГН ********** от *** да заплати на Й. Ж. Т. ЕГН
********** от *** сумата от 600 /шестстотин/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на основание член 78,
алинея 3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6