Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр. Ш.,
20.12.2021г.
Административен съд – гр. Ш., в публично заседание на седми декември две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
Административен съдия: Кремена Борисова
при участието на секретаря Ив.Велчева, като разгледа
докладваното от председателя АД № 340 по описа за 2021 година на Административен
съд – гр. Ш., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП, образувано по жалба от В.Д.К. с
ЕГН ********** и Т.В.К. с ЕГН **********,и двамата с постоянен адрес ***, чрез адв.Д.К. от ШАК със
съдебен адрес ***, срещу Заповед с рег.№21-0869-000686 от 20.08.2021год.
на И.Г.И.- Полицейски инспектор към ОД
на МВР Ш.,сектор „Пътна полиция“ за
налагане на ПАМ по чл.171 т.2А б.А от ЗДвП-прекратяване регистрацията на МПС-лек автомобил М. с рег.№**** за срок от 6
месеца,считано от 20.08.2021год.
В
жалбата се релевират доводи за материална
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната ЗППАМ, поради допуснати
съществени процесуални нарушения. Сочи се, че обжалваният административен
акт не е издаден от надлежно
упълномощено лице, тъй като липсва изрична
упълномощаване със заповед на издателя на заповедта. В същата липсвали задължителни реквизити,
съставляващи имена и длъжност на издалото го лице, единствено има положен
подпис, като не става ясно, чий е той. Излага се и съображение, че в ЗППАМ
липсва текст и посочване на нарушената разпоредба. При издаване на заповедта е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, накърняващо правото на
защита на оспорващия, поради неяснотата на изложените в заповедта факти и неяснота
по отношение на изпълнителното деяние на нарушението. Оспорва се извършване на констатираното
нарушение и по същество. Излага се и
съображение за нарушаване принципа на съразмерност, визиран в разпоредбата на
чл.6 от АПК и несъответствие с целта на закона, доколкото оспорения
административен акт пораждал неблагоприятни последици и по отношение на втория
оспорващ - съпругата на адресата на заповедта, тъй като процесният
автомобил, съставлявал съпружеска
имуществена общност. Предвид гореизложеното и с оглед постановяване на
обжалвания акт от некомпетентен орган в противоречие на законовите изисквания
за форма при допуснати процесуални нарушения и нарушение на материалния закон и
целта на закона, се отправя искане за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна.
Претендира се и присъждане на сторените по делото съдебни и деловодни разноски.
Ответникът,
полицейски инспектор в група ОПТПАНДИАД в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Ш.,
се представлява от главен юрисконсулт С., която оспорва жалбата като
неоснователна. В тази връзка в съдебно заседание и в прил.
писмено становище с рег.№ДО-01-2602/01.10.2021год. сочи, че са били налице
предпоставките за налагане на съответната ПАМ, административният акт е издаден
от компетентен орган, в предвидената в закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния
закон, в съответствие с целта на закона. В допълнение излага, че по делото е
безспорно доказано, че на посочените в заповедта дата, място и час, процесният лек автомобил е бил управляван от Д.К..-син на
оспорващите, без да притежава свидетелство за управление на МПС-неправоспособен
водач.Същият е управлявал това МПС на път, отворен за обществено ползване в
границите на населеното място.Обективният факт на управляване на МПС от
неправоспособно лице е достатъчен за налагане на ПАМ, независимо дали същото му
било предоставено или не от собствениците-негови родители.В конкретния случай
органът е съобразил обстоятелството, че оспорващите-родители на
неправоспособния водач не са му предоставили автомобила умишлено, вследствие на
което спрямо тях като собственици не е ангажирана административнонаказателна
отговорност.Досежно налагането на ПАМ обаче органът
действа в условия на обвързана компетентност.Наложената ПАМ е в минимален
размер и съответства на принципа на съразмерност.Поради това отправя претенция
за отхвърляне на оспорването като неоснователно за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.В условията на евентуалност, възразява срещу размера на
уговорения адвокатски хонорар.
Ш.ският административен съд,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка Заповед с рег.№21-0869-000686 от 20.08.2021год. на И.Г.И.- Полицейски инспектор към ОД на МВР Ш.,
сектор „Пътна полиция“ на В.Д.К. с ЕГН **********
*** е наложена ПАМ по чл.171 т.2А б.А от ЗДвП-прекратяване регистрацията
на МПС-лек автомобил М. с рег.№**** за
срок от 6 месеца, считано от 20.08.2021год. Като фактическо основание за
издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че на 20.08.2021год. в 2.45ч.
в гр.Ш., на кръстовището на ул.С.и бул.В.П.в посока ул.К.Ш., собственият на В.Д.К.
лек автомобил-М. с рег.№СВ**** НА е бил управляван от непълнолетния и
неправоспособен Д.В.К.. с ЕГН **********, за което му е съставен АУАН с бл.№GA 486855/20.08.2021год.. При проверката на 09.07.2021год. били иззети и СРМПС № ********* и свалени
2бр. регистрационни табели рег.№СВ**** НА.
Заповедта е връчена надлежно на оспорващия на 16.09.2021г.
и е оспорена с настоящата жалба с рег.№ДА-01-2532
/24.09.2021год. по описа на АдмС-Ш., по повод на
което е образувано и административно дело № 340/2021г. по описа на
Административен съд – гр. Ш..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни,
относими и допустими доказателства. Същата не се оспорва от страните и се
подкрепя от приобщените доказателства, представляващи административната
преписка по издаване на акта.
Въз основа на така изградената фактическа обстановка,
съдът формира следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, имаща правото и интереса да оспори горепосочения
индивидуален административен акт.
Разгледана по същество, същата е неоснователна
поради следните съображения:
Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №21-0869-000686 от 20.08.2021год. на
И.Г.И.- Полицейски инспектор към ОД на МВР Ш., сектор „Пътна
полиция“ съдът приема за издадена от
компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се налагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед №
8121з-1524/09.12.2016г., на основание чл. 165 от ЗДвП, министърът на вътрешните
работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща
контрол по ЗДвП.Заповедта е подписана от Зам.министъра на вътрешните работи Ф.Г.,
надлежно оправомощен съгласно прил.
Заповед№81213з-1496/06.12.2016год. да замества министъра на вътрешните работи
за времето от 7.00ч. на 07.12.2016г. до 8.00ч. на 10.12.2016год. От своя
страна, със Заповед № 372з-1604/16.06.2021г. ВПД директорът на ОД на МВР гр. Ш.,
на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на
министъра на вътрешните работи, е оправомощил служителите
на длъжност „полицейски инспектор VI-Vстепен “ в група „Отчет на пътно-транспортни
произшествия, административно-наказателна дейност и информационно-аналитична
дейност“, група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна
дейност“ или група “Регистрация и отчет на ППС, собствениците им и водачи“ в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Ш. с компетентност на територията на цялата ОД
на МВР-Ш. да издават заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки /вж. т.1.14 от заповедта на л.25 от делото/.Съгласно прил.
удостоверение№372000-20466 от 18.10.2021год. на ОД на МВР-Ш. /л.28/ инспектор И.Г.И. заема длъжността „полицейски
инспектор VI степен„ в група „Отчет на
пътно-транспортните произшествия, административно-наказателна дейност и
информационно-аналитична дейност“ в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Ш., считано от 25.07.2019год. до настоящия
момент и към датата на издаване на обжалваната заповед за ПАМ-20.08.2021год. не
е бил в платен годишен отпуск или в отпуск поради временна нетрудоспособност,
от което следва, че заповедта е издадена от компетентен административен орган.
Съдът намира, че при издаването на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
водещи до отмяна на оспорения административен акт.
Процесната заповед, противно на твърденията на оспорващите,
отговаря и на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава въз основа
Акт за установяване на административно нарушение, като са описани и
установените с акта обстоятелства, като изрично е упоменато, че на посочените в
ЗППАМ дата, час и място, собственият на оспорващия В.К.лек автомобил е бил
управляван от неправоспособно лице-непълнолетния и неправоспособен Д.В.К.с ЕГН **********.
Същата съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2
от АПК, тъй като в текста на акта фигурира позоваване на фактическо
обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при
произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната
административна мярка.Съдът не споделя релевирания от
оспорващите довод досежно допуснато нарушение на
изискванията за форма на обжалваната заповед, доколкото в началото на същата
изрично са упоменати трите имена, длъжността и месторабота на издателя, както и
че същият е бил упълномощен със заповед№372з-1604/16.06.2021г. на ВПД Директор
на ОДМВР-Ш. да издава заповеди от категорията на процесната.В
този смисъл не е налице неяснота относно издателя на заповедта, положил и
подписа си върху същата. Административният орган е изпълнил задължението си по
чл. 36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за
установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната
преписка са приложени писмени доказателства / Справка от АИС „КАТ-Регистрация“
с данни за МПС с рег.№**** и справка по история на регистрацията за МПС с
рег.№**** и Справка за нарушител /,
удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде
заповедта. И в мотивите, и в диспозитива на
обжалвания административен акт се
съдържат данни за адресата на същата, МПС-то /лек автомобил / е
индивидуализирано с марка и с регистрационен номер, поради което съдът
счита, че обхватът на действие на ПАМ е изяснен по безспорен начин, както по
отношение на МПС-то, така и по отношение на неговия собственик.В тази насока
изцяло неоснователни са релевираните от оспорващия
доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт поради неяснотата на изложените
в заповедта факти и неяснота по отношение на изпълнителното деяние.От
подробното описание на фактическата обстановка в заповедта и АУАН, упоменат в същата става пределно
ясно, че в случая се касае до налагане на ПАМ на собственик, предоставил за
управление собственото си МПС на неправоспособен водач /непълнолетен и не
притежава СУМПС/.
Съдът намира, че заповедта е издадена в съответствие и
с материалния закон и неговата цел и в този смисъл не са налице сочените от
оспорващия отменителни основания по смисъла на чл.146
т.4 и т.5 от АПК. С оспорената заповед административният орган е приложил
правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с
целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт. Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 2а б.А от ЗДвП /в редакцията в сила към датата на
издаване на заповедта/, посочена като правно основание за издаване на
процесната заповед, се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на „собственик,
който управлява моторно превозно
средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или
след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред,
или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171 т.1 или
4 или по реда на чл.69а от НПК, както и
собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства-за срок от 6 месеца до една година“.Следователно необходимите
предпоставки за издаването на заповед за налагане на ПАМ са установяването по
надлежен ред управление на моторно превозно средство без притежание на
съответното свидетелство за управление на МПС-от неправоспособен водач.В
конкретния случай е налице втората хипотеза на налагане на ПАМ на собственик,
чието МПС е управлявано от неправоспособен водач.
В случая събраните доказателства несъмнено установяват
наличието на посочения юридически факт, правопораждащ прилагането на ПАМ. По
делото няма спор относно обстоятелството, че на 20.08.2021год. в 2.45ч. в гр.Ш.,
на кръстовището на ул.С.и бул.В.П.в посока ул.К.Ш., собственият на В.Д.К. лек
автомобил-М. с рег.№СВ**** НА е бил управляван от непълнолетния и
неправоспособен Д.В.К.. с ЕГН **********, за което му е съставен АУАН с бл.№GA
486855/20.08.2021год., приложен сред доказателствения материал /л.21/. В хода на съдебното
производство са разпитани и полицейските служители-очевидци-св.И.С.и св.Л.С.,
установили конкретното нарушение, чиито показания подкрепят обективираните
констатации за реализирана простъпка.От показанията на разпитаните в хода на
съдебното производство свидетели на нарушението се установи по категоричен и
безспорен начин, че в посочените в обжалваната заповед ден , час и място именно непълнолетният Д.К.. е бил
възприет като водач на процесния лек автомобил- М. с
рег.№СВ**** НА от двамата очевидци.Същите съответстват на останалия доказателствен материал, поради което следва да бъдат
ценени като достоверен източник на правнозначима
информация.Видно от показанията на разпитаните актосъставител
и свидетел по АУАН, нарушителят К. пояснил, че управляваният от него автомобил
принадлежи на родителите му и бил управляван без тяхно знание, както и че не
притежава свидетелство за управление на МПС, тъй като е непълнолетен и в
момента карал шофьорски курсове. В тази насока, съдебният състав съобрази и
факта, че жалбоподателят не оспорва фактическата обстановка, описана в ЗППАМ не
ангажира никакви доказателства, които да установят фактическа обстановка,
различна от тази по АУАН.Единственият релевиран от
оспорващия довод е, че не бил предоставял за управление на нарушителя –непълнолетния
към момента на нарушението Д.К.. /негов син/ процесното
МПС, което обстоятелство не бе доказано
в хода на съдебното производство. Това обстоятелство обаче е ирелевантно в настоящото производство, тъй като обективният
факт, че процесното МПС-лек автомобил е бил
управляван от неправоспособно лице е достатъчен за налагане на ПАМ. Събраният
съвкупен доказателствен материал по делото обосновава
извод, че именно е Д.К.. управлявал собствения на оспорващия В.К. лек автомобил М. с рег.№СВ**** НА, без да
притежава съответното свидетелство за управление на МПС /неправоспособен/ , в
какъвто смисъл са и констатациите на контролните органи.В потвърждение на
горното са и прил. по преписката писмени
доказателства / Справка от АИС „КАТ-Регистрация“ с данни за МПС с рег.№**** и
справка по история на регистрацията за МПС с рег.№**** и Справка за нарушител
/.
Поради това съдът достига до единствено възможния
правен извод, че безспорно установени са всички елементи от фактическия състав,
съставляващ основание за прилагане на принудителната административна мярка. Само
за прецизност на изложението следва да се има предвид, че при налагането на ПАМ
административният орган действа в условията на обвързана компетентност и при
наличие на материално-правните основания за налагане на ПАМ е длъжен да издаде
заповед за нейното прилагане спрямо собственика на МПС.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че наложената
принудителна мярка е съобразена и с целта на закона, установена както в
обществен интерес, така и в интерес на самия водач - да се гарантира
безопасността на движението по пътищата, като се предотвратят тежките последици
при управление на МПС от водачи, които управляват собствените си МПС без да
притежават съответното СУМПС и представляват сериозен риск както за себе си,
така и за останалите участници в движението по пътищата. Нормите на ЗДвП са с
ясно изразен императивен характер и с оглед конкретното нарушение обжалваната
заповед не нарушава принципа за съразмерност, установен в чл. 6, ал. 2 и 5 от АПК. Управлението на МПС от лица, непритежаващи
съответното СУМПС е обществено укоримо.Мярката има
сериозен превантивен и преустановяващ ефект, тъй като се изпълнява незабавно с
прекратяване регистрацията на МПС за определен срок, определен в законоустановени рамки.Конкретният срок на действие на
мярката е определен до минимално предвидения в текста на чл. 171, т. 2а б.А от ЗДвП размер и е съобразен със спецификите на конкретното нарушение на обществената
опасност на водача . Следователно, с издаването на процесната заповед точно и
стриктно е спазена целта на закона - да се възпрепятства шофиране на МПС от
лица, непритежаващи съответните СУМПС, с оглед защита на особено съществени
обществени интереси - живота и здравето на гражданите и опазването на
имуществото както на самите тях, така и на държавата и общините.
Въз основа на изложените съображения съдът приема, че
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка.№ 21-0869-000686 от 20.08.2021год. на И.Г.И.- Полицейски инспектор към ОД на МВР Ш.,
сектор „Пътна полиция“ е правилна и законосъобразна, включително
и в частта относно определения срок на ПАМ, а жалбата срещу нея е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода от спора и поради своевременното искане
за присъждане на разноски, направено в придружителното писмо, с което се изпраща
преписката и поддържано в съдебно заседание от процесуалния представител на
ответника, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на
разноските по делото. Съдът като съобрази характера на спора, разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на държавното
учреждение ОД на МВР - гр. Ш. /в чиято структура е ВПД Началник група към ОД на
МВР Ш.,сектор „Пътна полиция“ /, следва
да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Д.К. с ЕГН ********** и Т.В.К. с ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес ***, чрез адв.Д.К. от ШАК със съдебен адрес ***, срещу Заповед с
рег.№21-0869-000686 от 20.08.2021год. на
И.Г.И.- Полицейски инспектор към ОД на МВР Ш., сектор „Пътна
полиция“ за налагане на ПАМ по чл.171
т.2А б.А от ЗДвП-прекратяване регистрацията на
МПС-лек автомобил М. с рег.№**** за срок от 6 месеца, считано от 20.08.2021год..
ОСЪЖДА
В.Д.К. с ЕГН ********** и Т.В.К. с ЕГН **********,
и двамата с постоянен адрес ***, да заплатят на ОД на МВР - гр. Ш. сума в
размер на 100 /сто/ лева,съставляваща направените РАЗНОСКИ по делото.
На основание чл.172 ал.5 от ЗДвП /доп.
бр.77/2018год.,в сила от 01.01.2019год./ решението на
административни съд е окончателно и не
подлежи на обжалване .
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: