Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. П., 29.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд – гражданска колегия, в публично
съдебно заседание на петнадесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като
разгледа гражданско дело № 5728 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по постъпила искова молба от А.В.А. с ЕГН: **********
срещу Общинско предприятие „ Общинско обслужване“ гр. П., с която са предявени
обективно съединени искове с правни основания в КТ както следва:
-чл.344 ал.1т.1 КТ за признаване
уволнението на ищцата със Заповед №**/**.**.**** г. на Директора на ОП
„Общинско обслужване“ гр. П. за прекратяването на трудовия й договор за
длъжността: Г.С. на Общинско предприятие „ Общинско обслужване", П.,пза
незаконно и неговата отмяна.
-чл.344 ал.1т.
2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност: “ Г.С.“
-чл.344 ал.1
т.3, вр. чл.225 ал.1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 5400 /пет
хиляди и четиристотин/ лева, определено в размер на брутното й трудово
възнаграждение за времето, през което е останала без работа, поради твърдяноно
незаконно уволнение, за период от 6 (шест) месеца, считано от
02.08.2019г./датата, на която й е била връчена уволнителната заповед/до
02.02.2020г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В исковата
молба се твърди, че със Заповед № **/**.**.**** г. на основание чл.190, ал.1,
т.2 и т.7 и чл. 187, т.1, предложение трето от КТ, във връзка с чл. 193, ал.1;
чл. 194, ал.1; чл.195, ал.1; чл.188, т.3; чл.189(1) и чл.330, ал.2, т.6 от КТна
ищцата и е наложено дисциплинарно наказание „ уволнение“, считано от 12.08.2019
г. и трудовото й правоотношение е било прекратено.
В
уволнителната заповед като нарушение на трудовата дисциплина за налагане на
дисциплинарното наказание-уволнение е посочено, че считано от 21.05.2019 г. не
се е явила на работа 48 /четиридесет и осем/ работни дни, без оправдателни
документи, а посочените в писмените й обяснения факти и обстоятелства не се
потвърждавали от официалните институции ДЕЛК - П., ТЕЛК - С.-град/, за това, че
ще й се издаде болничен лист за временна нетрудоспособност след 21.05.2019 г.
Посочва, че поради здравословни проблеми, които наложили да й се проведе и
оперативно лечение, била временно неработоспособна от 03.08.2018г. до настоящия
момент. Съгласно чл.6, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза
/НМЕ/отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по
образец, утвърден с акта на Министерския съвет по чл. 103а от Закона за
здравето, а съгласно ал.3-при временна неработоспособност болничен лист се
издава за времето от първия ден на настъпване на временната неработоспособност
до нейното възстановяване или до установяване на трайно намалена
работоспособност от ТЕЛК, независимо от това, дали по него ще се плати парично
обезщетение, с изключение на случаите по чл. 9, ал. 1 и 4.
В случая, тъй
като временната й неработоспособност
продължила непрекъснато повече от 6 месеца съгласно чл.6, ал.4 от НМЕ, за да й
се издаде болничен лист за продължение на отпуск поради временна
неработоспособност, задължително преди това се изисквало да й се извърши
контролен преглед от ТЕЛК.
С ЕР на ТЕЛК
II състав общи заболявания към МБАЛ „ Рахила Ангелова" № 0410 от зас.№ 037
от 08.04.2019г. П. сочи че и била
извършена експертиза: освидетелстване, относно състояние до
експертизата: временна неработоспособност, и беше направена оценка: да се
продължи временната ми неработоспособност 2 х 30 дни.След този контролен
преглед от ТЕЛК и въз основа на извършената от ТЕЛК оценка на
работоспособността й от специализирана ЛКК и бил издаден болничен лист за
периода:25.04.2019г. до 20.05.2019г.
На
09.05.2019г. по време на отпуска, който й е бил определен с посочения болничен
лист, от медицинска комисия при МЦ „Мирела“-ЕООД по повод невъзстановеното й здравословно
състояние и бил издаден протокол за нов
контролен преглед от ТЕЛК, за да й се разреши нов отпуск за временна
неработоспособност след 20.05.2019г.
Този протокол
веднага ищцата сочи, че го представила в ТЕЛК, 2-ра МБАЛ, С., тъй като от
30.04.2019г. й се наложило да променя адресната си регистрация в село М.,
община С., област С.-град, поради което и след тази промяна контролният й
преглед относно временната й неработоспособност по компетентност трябвало да се
извърши от ТЕЛК, С.. След това на на 21.05.2019г. / още на първия ден, след
последната дата на отпуска от посочения по-горе болничен лист/ същата твърди,
че е представила този протокол и на
работодателя си, с вх. № ***/**.**.**** г. Моли за уважаване на заявените
претенции.
В законоустановения срок от ответника
ОП „Общинско обслужване“ гр. П. е постъпил писмен отговор на исковата молба, в
който оспорват изцяло заявените претенции, както по основание, така и по
размер. Излагат доводи, че от страна на ищцата е било налице изключително тежко
нарушение на трудовата дисциплина, като същата не се е явила на работа в
продължение на 48 дни. Сочи се, че не е налице хипотеза на закрила по реда на
чл.333 КТ, тъй като към момента на връчване на уволнителната заповед не е имало
данни за телково решение. Сочи се, че болнични документи са били представени
едва след издаване на процесната заповед. Не се оспорва фактът, досежно датата
на връчване на заповедта с обратна разписка-02.08.2019 г., и в тази връзка се
сочи, че е спазен срокът за подаване на исковата молба. Към отговора са
представени писмени доказателства- трудовото досие на ищцата, заверени преписи от болнични листове и др.
Моли се за отхвърляне на заявените претенции.
Пернишкият районен съд, след като
прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Видно от
заявеното от страните в исковата молба и в отговора на същата, както и от
доклада на съда по чл.140 ГПК, допълнен от съда и в първото по делото съдебно заседание,
то съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса, съобразно
разпоредбата на чл.154 ГПК, като е посочил, че - правна квалификация на предявените искове -са с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр.225, ал.1 от КТ. Относно права и обстоятелства, които се признават е
описано, че такова е обстоятелството, че до издаване на процесната заповед
между страните е съществувало трудово
правоотношение, по което ищцата е заемала посочената длъжност в
предприятието. При разпределение на доказателствената тежест - по иска по чл.
344, ал. 1 т. 1 КТ, съдът е указал, че ответникът следва да докаже, че
обжалваната заповед е мотивирана и материално-правно законосъобразна, а именно,
че е налице основанието, на което е прекратено правоотношението, както и че са
спазени всички изисквания на закона. В тежест на ищцата е да докаже, че между
нея и ответното дружество е съществувало трудово правоотношение, по силата на
което е заемал длъжността “Г.С.”, както и че същото е прекратено от ответника,
като по това обстоятелство не се е и спори.По иска по чл. 344, ал. 1 т. 2 КТ в
тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставките за уважаване на
иска по чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма
срочен характер. Ищецът следва да докаже основанието и размера на вземането си
по чл.225, ал.1 от КТ, като за това обстоятелство по делото е била назначена и
изслушана и ССЧЕ.
В тежест на ответната страна е установяването
на извършено нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищеца, водещо до
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, за което е издадена заповед,
съдържаща необходимите реквизити. В тежест на ответната страна е да установи,
че са поискани обяснения от ищцовата страна преди да се наложи процесното
наказание, за което са ангажирани от ответната страна множество писмени
доказателства, като в две папки, приети по делото като доказателства е било
представени цялото трудово досие на ищцата, в това число и предприетите
действия от ответника по изискване на различни документи от различни институции
за твърденията на ищцата, както и приложени обяснения от същата. Съдът е приел като доказателства по делото
представените с исковата молба и
отговора документи по опис, обективиран в същите.
В първото по
делото съдебно заседание е
допълнил доклада си, обективиран в определение от 04.11.2019г.проекто-доклад
поделото , като е обявил за безспорен и
ненуждаещ се от доказване между страните факта, касаещ датата на получаване
на обратната разписка, а именно 02.08.2019г., за което страните
заявили, че не спорят за дата на връчване на ищцата на уволнителната заповед
чрез куриерска служба. Приел е за заявена в исковата молба претенцията по чл.
225 от КТ за заявена с период от време до 02.02.2020г., по реда по който същата
е описана и заявена в исковата молба, като такава с обоснован правен интерес, предвид заявеното в
съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца. С посочените допълнения, съдът е
обявил за окончателен доклада си по
делото. В първото по делото съдебно заседание, съдът е изслушал и приел и
заключението по изготвената съдебно-икономическа
експертиза, с рег.№32294/11.11.2019г. на вещото лице Е.Н.. Приел е като доказателства по делото уведомлението от 14.11.2019г. на ТЕЛК от първи
състав при Втора МБАЛ. Извършил е и в следващо с.з. констатция по представената
в оригинал трудова книжка на ищцата, че същата след прекратяване на процесното
трудово правоотношение, не е започнала друга работа. Във второто по делото с.з., съдът е приел
допълнително представени писмени доказателства по делото от ищцовата страна, а
именно -справка за актуално състояние
на всички трудови договори на лицето В.А.А., с придружително писмо, изготвено
от Директор офис П. Р.Д..
По същество
процесуалните представите и на двете страни в производството, молят съда за
уважаване, респ. отхвърляне на заявените претенции.
По делото е приложено цялото трудово досие на ищцата от момента на
започването й на работа в предприятието, до момента на прекратяване на
трудовото й правоотношение с предприятието, като същото е в обем от стр.48 от делото до стр.140 от делото,
приложено в кориците на делото. Видно от представените от страните към исковата
молба, респ. и към отговора на същата писмени доказателства, както и
съдържащите се в представеното трудово досие, то се установява, че –видно от трудов
договор № 17 от 15.05.2015 г., ищцата А.В.А. е започнала работа в ОП«ОБЩИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ», с директор- Л.П.,като
първоначално е била назначена на длъжност- «старши специалист», и трудовият й
договор е бил за неопределено врече /чл.7 от същия/, с шест месечен изпитателен
срок, катов последствие към същия са сключени и няколко поред допълнителни
споразумения и е представена и длъжносттната характеристика на лицето- «Г.С.»
/стр. 89 от делото и допълнение към дл. Характеристика- стр. 80 от делото,
както и стр. 74 – длъжностна характеристика за Г.С. НКПД 24116002/. Следва да
се посочи, че в трудовото досие на лицето е налично и допълнително споразумение
/стр. 88 от делото/, към трудавия договор на лицето, от 29.02.2016 г., по
силата на което ищцата от старше специалист е преминала на дължонстта- «Г.С.» и
именно на тази длъжност е била същата и към момента на връчване ва
уволнителната и заповед и към момента на постановяване на същата. Видно от
писмените доказателства, находящи се в трудовото досие на ищцата, то същата
през време на работата си в Предприятието е ползвала законустановен отпуск, като е депозирала множество молби, с които
същият й е бил разрешаван за ползване, след което същата е било уведомена за
полагащите й се отпуски през 2017 и 2018 г. и е започнала ползване на отпуските
си, видно от множеството заповеди по делото за одобряване на същите до 25.01.2018 г. вкл. /стр. 64 от делото/, като
същевременно в досието и преди постановяване на ползване на продължителни
отпуснаки дни на отпуск е налична и молба от ищцата за прекратяване на
трудовото й правоотношение с ответника
по нейно желание от 26.01.2018
г., считано от 01.03.2018 г. /стр. 63 от досието/, като макар и да е вписано «да», като резолюция
на тази молба, очевидно лицето е продължило да работи в предприятието и не е
била издадена заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение.
Видно от оспорената по делото Заповед
№**/**.**.**** г., подписана от лицето Л.П.- работодател, чиято
работодателска власт не е и оспорена по делото, като видно от доказателствата
по делото, то същата е Директор в процесното предприятие, то в заповедта е
посочено, че на основание чл.190, ал.1, т.2 и т.7 и чл. 187, т.1,
предложение трето от КТ, във връзка с чл. 193, ал.1; чл. 194, ал.1; чл.195,
ал.1; чл.188, т.3; чл.189(1) и чл.330, ал.2, т.6 от КТ, на ищцата се налага
дисциплинарно наказание „ уволнение“на лицето: А.В.А. заемащо длъжността - Г.С.
считано от 12.08.2019 г., като мотиви е описано, че «лицето А.В.А. работи на длъжност „Г.С.“ от
01.03.2016 г. Считано от 21.05.2019 г. лицето не се явява на работа 48
/четиридесет и осем/ работни дни.
По повод искане на обяснение по чл. 193(1) от КТ, изх. № 239 от
17.07.2019 г. същото е описано, че лицето дава следните обяснения - вх.№ 239-1 от
29.07.2019 г. - „трябвало да се яви на ТЕЛК“ и „на основание решението на ТЕЛК
ще бъде издаден болничен лист, за периода от 21.05.2019 г.“, като представя
Протокол на медицинска комисия при МЦ „Мирела“ ЕООД от 09.05.2019 г. / вече
представен на 21.05.2019 г. с вх. № ***/**.**.****
г. Работодателят е описано в заповедта, че е проявил служебна активност и е събрал следните
писмени доказателства:
1. Искане от Директор РЗИ П.
- изх.№ ***/**.**.****г. за данни относно болничен лист след 21.05.2019 г.
2. Отговор на Директор РЗИ П.
вх.№ ***/**.**.**** г., от който следва, че искане в ТЕЛК - П. след 21.05.2019
г. няма.
3. Удостоверение за променен
настоящ адрес на А.В.А., от което е видно промяна на настоящ адрес от
30.04.2019 г., което евентуално би променило и компетентната ТЕЖ
LOT П. в С.-град/. I WHO I
4. Искане до РКМЕ при С. РЗИ
- изх.№ ***/**.**.**** г., относно данни за временна нетрудоспособност и
евентуална дата пред ТЕЛК след 21.05.2019 г.
5. Отговор от РКМЕ - С.
град- вх.№ ***/**.**.**** г. от който следва, че към 17.07.2019 г. няма данни в
смисъла по т.4 за лицето А.В.А..
6. Искане до НЕЛК гр. С. -
изх.№***/**.**.**** г.,има ли представени документи от лицето А.В.А. и
съответно насрочена дата за комисия за освидетелстване и издаване на експертно
решение.
7. Отговор от НЕЛК - вх.№ ***/**.**.****
г., при проверка в информационната система на НЕЛК е установено , че на името
на лицето А.В.А., към настоящия момент, няма образувано административно
производство и не са намерени документи на нейно име, освен постановено ЕР на
ТЕЛК № ***/**.**.****9 г. на 2-ри ТЕЛК състав към МБАЛ „Р. Ангелова“-П.. /като
посочените писмени доказателства са представени в досието на ищцата/.
Изрично в заповедта е посочено, че лицето -«не се явява на работа 48
/четиридесет и осем/ работни дни без оправдателни документи, а посочените в
писмените обяснения факти и обстоятелства не се потвърждават от официалните
институции /ТЕЛК - П., ТЕЛК - С.-град/, за които лицето твърди, че ще и издадат
болничен лист за временна нетрудоспособност след 21.05.2019 г.» Описано е м
мотивната и заключителната част на заповедта, че е –«Налице е тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190,
ал.1, т.2 и т.7 и чл. 187, т.1, предложение трето от КТ и като взех предвид
критериите по чл. 189(1) от КТ, включително поведението на лицето А.В.А., която
заема длъжността „Г.С.“, т.е. има познания в КТ и особено като се има предвид,
че не се явява на работа повече от два месеца, посочва факти, данни и
обстоятелства, които се опровергават от официалните институции, които лицето
посочва в писмените си обяснения /ТЕЛК - П. и ТЕЛК - С.-град/,което означава,
че посоченото тежко нарушение на трудовата дисциплина е извършено виновно и
налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание по смисъла на чл.188, т.3 от КТ - „уволнение“ съответства на вината, тежестта на нарушението и всички обстоятелства йри които същото е извършено…» е
била издадена уволнителната заповед. В същата работодятелят е посочил, че –«На
лицето да бъдат изплатени следните обезщетения:- по чл.224 от КТ - неползван
платен годишен отпуск: за 2017 г. - 7 /седем/ дни; за 2018 г. - 27 /двадесет и
седем/ дни; за 2019 г. - 8 /осем/ дни, общо за изплащане 42 /четиридесет и два/
дни неползван платен годишен отпуск.
Не се спори по делото, поради
което и видно от гореизложеното, то съдът е отделил като безспорен факт по
делото, кога и по какъв начин процесната заповед е била връчена на лицето, а
именно на 02.08.2019 г. заповедта с обратна разписка е връчена на ищцата и в
тази връзка се сочи, че е спазен срокът за подаване на исковата молба. По тези факти, за които по делото са
представени и съответните писмени доказателства, като и страните не спорят, а и се доказва от
писмените доказателства, цитирани в заповедта, както и от изложените
обстоятелства в исковата молба, че към 21.05.2019 г., когато е първият работен
ден на ищцата след предходен болничен, същата не се е явила на работа, както и
в останалите дни до издаване на уволнителната заповед.
В исковата молба е посочено, че С ЕР на ТЕЛК II състав общи заболявания
към МБАЛ „ Рахила Ангелова" № 0410 от зас.№ 037 от 08.04.2019г. П. на ищцата и е била извършена експертиза:
освидетелстване, относно състояние до експертизата: временна
неработоспособност, и и е била направена оценка: да се продължи временната ми
неработоспособност 2 х 30 дни.
След този контролен преглед от ТЕЛК и въз основа на извършената от ТЕЛК оценка
на работоспособността й от специализирана ЛКК й
бил издаден болничен лист за периода:25.04.2019г. до 20.05.2019г.,
за което по делото са ангажирани посочените релевантни писмени доказателства.
Тоест основен спорен по делото въпрос остава дали е следвало ищцата да се
яви на работа към 21.05.2019 г., тоест на датата след изтичане на този болничен
лист, при положение че към онзи момента същата не е поискала нито отпуск, нито
е представила на работодателя си друг болничен лист. Безспорно по делото се
установява, че не се е явила на работа и то до уволнението й /48 дни след тази
дати/, като заповедта е подстановена на 31.07.2019 г.
В исковата молба, ищцата сочи, че
на 09.05.2019г. по време на отпуска, който й е бил определен с посочения болничен лист, от медицинска
комисия при МЦ „Мирела» ЕООД по повод невъзстановеното й здравословно състояние
и бил издаден протокол за нов контролен
преглед от ТЕЛК, за да и се разреши нов отпуск за временна неработоспособност
след 20.05.2019г.
Този протокол веднага го представили в ТЕЛК, 2-ра МБАЛ, С., тъй като от
30.04.2019г. се наложила да променя адресната си регистрация в село М., община С.,
област С.-град, поради което и след тази промяна контролният й преглед относно
временната ми неработоспособност по компетентност трябвало да се извърши от
ТЕЛК, С., като за променята на адреса на лицето също са представени писмени
доказателства по делото /СТР. 25 от
делото/.
След това на 21.05.2019г. / още на
първия ден, след последната дата на отпуска от посочения по-горе болничен
лист/, ищцата твърди да е представила този протокол и на работодателя с с вх. № ***/**.**.****
г. /стр. 139 от досието и делото на лицето/, като видно от съдържанието на
същото лицето е посочило на работодателя, че следва да се яви на 21.05.2019 г.
на работа, но няма да се яви, като е приложило цитирания протокол и е описало,
че «болничен лист ще представи след като компетентните органи му издадат
такъв». На 002019 г., е поискано становище от Директора П. от отдел правен, по
казуса при описание на фактите по същия /стр. 138 от делото/. Видно от
изготвеното становище /стр. 137 от делото/, от
ст. юк на отдел Правен- А.А. е посочено, че при такива случай и при
преминаване към ТЕЛК комисия за удължаване на болничния отпуск лизето е
следвало да си пусне платен или неплатен отпуск за времето до издаване на това
решение, като « с този документ ще се
направи корекция на подадената вече отпуска». Тя ще се анулира и ще се оформи
като отпуск по болест.». Следователно се установява, а и не се спори, че лицето
не е подало завление за отпуск след 20.05.2019 г., изтичане на горепосочения
болничен като срок и не се е явило на работа, като видно от представеното досие
в цялост на работодателя, то не са налични извън цитираните по-горе документи
други след тази дата, до работодателя, за да се посочат причините за
отсъствието на лицето, обективирани в писмени доказателства, като такива са
събрани, видно от цитираната заповед и приложени към досието от самия
работодател преди издаването на заповедта. Следва да се посочи, че са искани на
два пъти обяснения от лицето А. досежно причините за неявяването й на работа,
като е налице спазване на срока по чл.194 от КТ, тъй като работодателят е
поискал обяснения от ищцата с искане - изх.№222/05.07.2019 год. и върнат
отговор от ищцата с Уведомително писмо - вх.№230/09.07.2019 год., като
работодателят е проявил е събрал и
допълнително служебна информация и поискал отново обяснения с Искане - изх.
№239/17.07.2019 год., които са дадени с Писмени обяснения -
вх.№239-1/29.07.2019 год., след които е издадена процесната уволнителна Заповед
от дата 31.07.2019 год., т.е.законовият срок
от два месеца е спазен, ката става въпрос за повече от 48 работни дни, през
които ищцата не се е явявала на работа и това е било според работодателя напълно
достатъчно за налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание - „уволнение».
На 14.10.2019 год. - след издаване на уволнителната заповед, след нейното
връчване, след подаване на исковата молба и след нейното връчване, ищцата е
представила 5 броя болнични листове от ЛКК при „Медицински център – Мирела» -
ЕООД, гр.С., всичките издадени на 11.10.2019 год., приети по делото, коитоболнични листове работодателят твърди в законовия 14-дневен срок да е обжалвал,
както е обжалвал и Решението на ЛКК при „Медицински център – Мирела» - ЕООД,
гр.С. и Решението на ТЕЛК при „Втора МБАЛ – С.» - ЕАД, гр. С., въз основа на
което същите са издадени, поради което към датата на разглеждане на делото
твърди, че няма влезли в сила актове - посочени по горе и че същите не пораждат
правни последици по смисъла на чл.113, ал.3 от Закона за здравето. Така
изложените дотук обстоятелства, съответстват на солидния обем писмени
доказателства, приложени по делото.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са
искове са с правно основание -чл.344 ал.1, т.1, т. 2 КТ – за признаване за
незаконно на уволнението на ищцата, за възстановяване на ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност: “ Г.С.“ и по
чл.344 ал.1 т.3, вр. чл.225 ал.1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на
5400 /пет хиляди и четиристотин/ лева, определено в размер на брутното й
трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа, поради
твърдяноно незаконно уволнение, за период от 6 (шест) месеца, считано от
02.08.2019г./датата, на която й е била връчена уволнителната заповед/до
02.02.2020г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното
й изплащане. При тези правни претенции, съдът изрично в доклада си,
определен за окончателен по делото е указал на страните, фактите, за които
всяка от тях носи доказателствената тежест, като е отделил, горепосочените
факти като безспорни.
Видно от
заявеното от страните в исковата молба и в отговора на същата, както и от
доклада на съда по чл.140 ГПК, допълнен от съда и в първото по делото съдебно
заседание, то съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса, съобразно
разпоредбата на чл.154 ГПК, като съдът посочи по-горе коя страна, кои факти по
делото следва да докаже.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съдът е
сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание 344, ал.1,
т.1, т.2, т.3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ. В доказателствена тежест на ищеца е да
установи съществуването на трудово правоотношение между страните и неговото
съдържание, обстоятелството, че за шестмесечен период след уволнението не е
получавал възнаграждение по трудово правоотношение, както и размер на дължимото
обезщетение за оставане без работа. Работодателят следва да установи, че
извършеното уволнение е законно, като предвид основанието за прекратяване на
правоотношението между страните в доказателствена тежест на ответника е да
установи, че ищецът е извършил нарушения на трудовата дисциплина, които са
тежки и за които законосъобразно му е наложено наказание „уволнение“, както и
редовното провеждане на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание по
чл. 192 – 195 КТ.
При проверка
законосъобразността на заповедта за дисциплинарно наказание, съдът следва да
прецени дали дисциплинарното наказание е наложено в преклузивните срокове по
чл. 194, ал. 1 КТ, за спазването на които следи служебно, тъй като нарушаването
им води до преклудиране правото на работодателя да ангажира дисциплинарната
отговорност на работника. Дисциплинарното наказание следва да бъде наложено не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година
от извършването му. Съдът намира, като
по-горе вече изложи, поради което и не следва да преповтаря отново доводите си,
че този преклузивен срок е бил спазен.
На следващо
място, за да наложи дисциплинарно наказание на работник или служител,
работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство, в което следва да
установи факта на нарушението на трудовата дисциплина, след което да определи
вида на наказанието, да издаде заповед за неговото налагане и да връчи тази
заповед на лицето, извършило нарушението. Съобразно чл. 193, ал.1 КТ, в стадия
по установяване факта на нарушението на трудовата дисциплина, работодателят е
длъжен преди да наложи наказанието да изслуша работника или да приеме писмените
му обяснения. Изискването за писмени или устни обяснения от работника преди
налагането на дисциплинарно наказание е задължение на работодателя,
неизпълнението на което води до незаконосъобразност на дисциплинарната
процедура. Съгласно Решение № 68/28.04.2014г. по гр. д. № 3145/2013г. по описа
на ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, искането и вземането на
устни или писмени обяснения от работника не е подчинено на никакви формални
изисквания. Единственото съдържателно изискване в закона е работникът да е
разполагал с възможност да даде обясненията си, след като се е ориентирал в
обстоятелствата. Изискването към работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ да изслуша
или да приеме писмените обяснения на работника за констатираното дисциплинарно
нарушение е въведено, за да се осигури възможност на защита на работника и
същевременно, за да се даде възможност на работодателя да прецени всички
обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. На работника
следва да бъде предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението,
която възможност като време е различна в зависимост от конкретните
обстоятелства. Когато исканите обяснения са относно обстоятелства - действия
или бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или
налагат работникът да извърши определени справки, проверка на документи и пр.,
срокът за обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на работника
да ги даде. По делото са представени писмени обяснения от работника и то работодателят е изисквал такива и то на
два пъти- изх.№222/05.07.2019 год. и върнат отговор от ищцата с Уведомително
писмо - вх.№230/09.07.2019 год., като работодателят е проявил е събрал и допълнително служебна информация и
поискал отново обяснения с Искане - изх. №239/17.07.2019 год. /стр.111 от
делото, в които ищцата отново посочва, че „ще представи болничен лист като й
бъде издаден такъв …““/, които са дадени с Писмени обяснения -
вх.№239-1/29.07.2019 год., след които е издадена процесната уволнителна Заповед
от дата 31.07.2019 год.,
т.е.законовият срок от два месеца е спазен, ката става въпрос за повече от 48
работни дни, през които ищцата не се е явявала на работа и това е било според
работодателя напълно достатъчно за налагане на най - тежкото дисциплинарно
наказание – „уволнение“. Тоест ищцата във времето преди издаването на
уволнителната заповед е излагала в обясненията си едни- „бъдещи несигурни
събития“, че „ще й бъде издаден болничен лист, които ще представи“, на
работодателя, което е наложило от негова страна една солидна процесуална
активност, видно от приложените и описани и в заповедта събрани от различни
институции писмени доказателства за проверка твърденията на ищцата.
Работодателят е, изискал и от ТЕЛК и от РКМЕ - гр.П., така също и чрез ТЕЛК и РКМЕ -
гр.С. и дори НЕЛК - гр.С., писмени отговори на посочените въпроси, и в резултат
на това е получил отрицателна информация, за липса на каквито и да било данни,
че ищцата е инициирала или участва в някакво производство, което да завърши с
решение на ТЕЛК – процедурата, по което по правило е подробно описана в
исковата молба. Едва след събиране на посочените доказателства и след изтичане
не както се изисква съобразно разпоредбата на чл.190, т.2 КТ-неявяване на
лицето два последователни дни на работа, за да й се наложи дисциплинарно
уволнение, а е изчакал 48 дни, преди да
постанови уволнителната заповед на 31.07.2019 г. Нещо повече и във връзка с
възраженията, че същата е немотивирана, то всички тези обстоятелства, видно от
представената уволнителна заповед /стр. 51 от делото, със съдържание, описано
по-горе/, се установява, че всички действия и получените доказателства са
описани в самата заповед, както и резилутатите от запитванията до различните
органи. Следователно, неоснователни според съда са оплакванията на ищеца, че
процесната заповед за уволнение не е мотивирана. Съгласно разпоредбата на чл.
195 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в
която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, в какъвто смисъл
са изложени съображения в Решение № 730/05.10.2009 год. по гр.д. № ****/****
год. по описа на ВКС, I ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Изискването за
мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е самоцелно,
а е свързано с възможността да бъде осъществена преценка дали по отношение на
конкретното нарушение не е наложено друго наказание, спазени ли са сроковете
съгласно чл. 194 КТ, както и за да бъде осигурена възможност на работника да се
защити в хода на образуваното съдебно производство за оспорване на заповедта за
уволнение.
Ответникът е
наложил на ищеца дисциплинарно наказание за вменено във вина на работника нарушение
неявяване не два дни след 20.05.2019 г. на работа, а цели 48 дни неявяване,
което е както сочи ответната страна и своеобразен толеранс към ищцата да
представи доказателства за неявяването си на работа и едва след изтичането на
този изключително дълъг перидо в сравнение със законоопределения такъв, и след липса
на каквато и да е активност от страна на ищцата да представи твърдяние болничен
за отсъствието й, работодателят е упражнил властта си да прекрати трудовото и
правоотношение и то при хипотезата на дисциплинарно уволнение, като в заповедта
е посочена изрично и пълно нормативната база, на която същият се е позовал, за
да стори това- „на основание чл.190, ал.1, т.2 и т.7 и чл. 187, т.1,
предложение трето от КТ, във връзка с чл. 193, ал.1; чл. 194, ал.1; чл.195,
ал.1; чл.188, т.3; чл.189(1) и чл.330, ал.2, т.6 от КТ, на ищцата се налага
дисциплинарно наказание „ уволнение“на лицето: А.В.А. заемащо длъжността - Г.С.
считано от 12.08.2019 г., като мотиви е описано, че «лицето А.В.А. работи на длъжност „Г.С.“ от
01.03.2016 г. Считано от 21.05.2019 г. лицето не се явява на работа 48
/четиридесет и осем/ работни дни.“. Съдът намира, че предвид всичко
дотук изложено, работодателят е постановил една мотивирана и законосъобразна
заповед и уволнието на ищцата не е незаконно както същата твърди, а
законосъобразно такова, на база целия събран по делото доказателствен материал,
като този извод, не се променя от цитираните разпоредби на Наредбата за
медициската експертиза . и в частност чл. 9 и чл. 18 от същата, като тя и не
дерогира акт от по-висока степен, какъвто е КТ, а доурежда правоотношенията във
връзка с конкретен въпрос. Нещо повече в чл. 9 от НМЕ /Наредбата/ е посочено,
че Чл. 9. (1) -Болничният лист се издава
в деня, в който се установи временната неработоспособност. Не се допуска
издаване на болничен лист, в който датата на започването на отпуска е по-късна
от датата на издаването му. Изключение се допуска само в случаите, когато
временната неработоспособност е констатирана в деня, в който лицето е било на
работа, независимо от отработените часове, или след изтичане на работното му
време. В тези случаи отпускът, даден за временна неработоспособност, започва
задължително от следващия календарен ден, независимо че той може да е неработен
за лицето. Изключение се допуска и в случаите, когато болничният лист е
продължение. В тези случаи отпускът, даден за временна неработоспособност,
започва задължително от деня, в който лицето е следвало да се яви на работа по
предхождащия болничен лист, независимо че той може да е неработен за лицето. И
ал.(2) Осигуреният е длъжен да представи болничния лист или да уведоми
работодателя/осигурителя до два работни дни от издаването му.(3) В случаите,
при които лекуващият лекар или ЛКК са констатирали състояние на
неработоспособност, но осигуреният откаже да му се издаде болничен лист,
последният задължително се издава и служебно се изпраща на
работодателя/осигурителя, където работи осигуреният. Ако осигуреният желае
да ползва платен годишен отпуск за времето, включено в болничния лист, той
подава съответната молба до работодателя/осигурителя.
Следователно
този срок не е бил спазен /чл.9, ал.2 от НМЕ/ от ищцата, като същата както
правилно е посочено и в становището на юр на ОП е следвало при липса към
изтичане на първия болничен като срок на втори такъв, които да е бил издаден,
да поиска използването на отпуск, до представяне на същия, а не да преустанови
въобще явяването си на работа, като при представяне на болничен и то при
припокриване на периодите на същия с отпуска, то тогава е следвало за
съответните дни да се анулира отпускът / виж арг.в Решение
№269/19.12.2017 по дело №5324/2016 на ВКС, ГК, IV г.о./. Това в случая не е сторено от ищцата, още повече, че
същата заема материално отговорна длъжност в предприятието – „Г.С.“ и респ.
неявяването на работа през толкова дълъг темпорален диазапон, презумпитвно е
затруднило работата на предприятието в съответния отдел. От друга страна ищцата
превратно тълкува и чл 18. (1) от НМЕ,
съгласно които- Осигуреният не може по своя преценка без разрешение от
лекуващия лекар или ЛКК, издали болничния лист, да се върне на работа преди
изтичане на разрешения отпуск. Осигурителите не допускат на работа
осигурени, които се намират в отпуск поради временна неработоспособност. Тук не
е „преди изтичане“, напротив срокът е бил изтекъл на предходния й болничен на
20.05.2019г. и същата при липса на друг валиден болничен е следвало на
21.05.2019 г. да се яви на работа, което последна в пълно нарушение на
трудовата дисциплина не е сторила. Следователно
и тези възражения, както и позовавнето на чл. 6 от НМЕ, съдът намира по
изложените доводи са неоснователни такива, и като такива намира, че следва да
ги остави без уважение. Следва да се посочи също, във връзка с друго наведено в
исковата молба възражение, че ищцата се ползва със закрила при уволнение и че работодателят не е изискал разрешение от
Инспекцията по труда за това, преди да й наложи най-тежкото дисциплинарно
наказание –„уволнение“, че и това възражение, съдът намира за неосноваелно
такова. Това е така тъй като ищцата не се ползва с такава закрила, която да
изисква такова разрешение към момента на постановяване на заповедта. Не е била налице закрила по чл.333, ал.1, т.4 от КТ,
доколкото ищцата се позовава на „уволнение по време на болничен отпуск“, а
данни за такъв няма нито към датата на заповедта за уволнение - 31.07.2019
год., нито към датата на връчване на заповедта, за уволнение - 02.08.2019 год.
и дори към датата на исковата молба - 02.10.2019 год., поради което
работодателят не е бил длъжен да иска „предварително разрешение на инспекцията
по труда“, тъй като съгласно нормата на чл.333, ал.7 от КТ - закрилата по този
член се прилага към момента на връчване на заповедта за уволнение, т.е. към
датата 02.08.2019 год., а дори ищцата твърди в исковата си молба, че имала дата
в ТЕЛК - 08.10.2019 год., т.е.закрилата е била неприложима. Не е била налице
закрила и в другите хипотези на чл.333,
ал.1,в това число и т.2 и т.3 от КТ, нито същата е била трудоустроена, видно и от
последстващо представеното Телково решение /счупена китка/, нито е болудивала
от болест, която е по Наредбата на министъра, доколкото независимо от
твърденията на ищцата, същата не е страдала й не страда от нито едно от
заболяванията, посочени в чл.1, ал.1, т.1-6 от Наредба №5 от 20.02.1987 г. за
болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила по
чл.333, ал.1 от КТ - „исхемична болест на сърцето, активна форма на
туберкулоза, онкологично заболяване, професионална заболяване, психично
заболяване и захарна болест“, поради което работодателят не е бил длъжен да
иска „предварително разрешение на инспекцията по труда“, тъй като съгласно
нормата на чл.333, ал.7 от КТ - закрилата по този член се прилага към момента
на връчване на заповедта за уволнение, т.е. датата 02.08.2019 год., а нито към
тази дата, нито след нея и до момента ищцата не твърди и не представя
доказателства, че е страдала от някое от посочените изчерпателно заболявания,
като с оглед нормата на чл.33, ал.7 от КТ, същата следователно не се е ползвала от закрила и това възражение
за незаконосъобразност на заповедта за уволнение също се явява неоснователно
такова.Преценката, извършена от работодателя относно извършеното дисциплинарно
нарушение във всеки отделен случай подлежи на съдебен контрол, като в случая,
водим от всичко дотук изложено, съдът намира, че работодателят е извършил
правилна преценка на фактите и обстоятелствата по казуса, преди да постанови
своята мотивирана уволнителна заповед за ищцата, като в същата е изчерпателно
посочена и нормитивната уредба, на която заповедта се основава. Следователно,
водим от всички описани дотук аргументи, съдът намира, че законосъобразно
ищцата е била уволнена на посоченото правно основание, и искът – главен такъв
по чл. 344, ал.1, т.1 КТ се явява неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен, което от своя страна последва като правна последица отхвърляне и на
другите два обослувени искове по чл.344, ал.1 , т.2 и т.3 КТ, поради което и на
ищцата не се дължи обезщетение и не следва да се обсъжда ССЧЕ и не следва
същата да бъде възстановена на заеманата длъжност преди уволнението й, като
последното е законосъобразно..Предвид всичко изложено, съдът намира предявения
главен иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за неоснователен такъв, тъй като щом са
налице основанията за прекратяване на трудовото правоотношение между страните
по делото и същото е извършено в предписаната от закона форма и от надлежно
лице, с посочени и всички законови реквизити в заповедта, то това води до извод
за неоснователност на исковата претенция за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението, извършено със Заповед №**/**.**.****
г., подписана от лицето Л.П.- работодател. При определяне на дисциплинарното наказание, съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 1 КТ, работодателят е длъжен да съобрази наказанието с тежестта на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, но съобразявайки всички тези
обстоятелства с цялостното поведение на работника. Тази преценка следва да се
основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно
нарушение, в това число значимостта на неизпълнените задължения по трудовото
правоотношение с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за
работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и
въобще поведението му при полагането на труд (в този смисъл Решение №
372/01.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г. IV ГО на ВКС, постановено по реда на
чл. 290 ГПК).
В случая,
извършеното от ищцата нарушение е от вида на изброените в чл. 190 КТ, за които
работодателят може да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение.
Това нарушение, изразяващо се в неявяването на работа в продължение на повече
от два последователни работни дни 48 дни е значимо, тъй като накърнява
основната функции на трудовото правоотношение по престиране на работна сила.
Настоящият съд приема, че в конкретния случай наложеното дисциплинарно
наказание "уволнение" е съответно на тежестта на извършеното от
ищцата нарушение и с оглед своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови
задължения, са достатъчни, за да обосноват наложеното от субекта на
дисциплинарната власт наказание "уволнение".
Неоснователността на главния иск води до
неоснователност и на акцесорните претенции по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ –
за възстановяване на заемната преди уволнението длъжност, както и за заплащане
на сумата в размер на 5400 /пет хиляди и четиристотин/ лева,
определено в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето, през което
е останала без работа, поради твърдяноно незаконно уволнение, за период от 6
(шест) месеца, считано от 02.08.2019г./датата, на която й е била връчена
уволнителната заповед/до 02.02.2020г., ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
По
разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да търси разноски, тъй като са
отхвърлени исковите претенции. Направено е надлежно искане в посочения смисъл
от адв. Г., за присъждане на разноските по делото в размер на 1300 /хиляда и
триста/ лева, като по делото е представен договор за правна защита и съдействие
по делото, с посочено възнаграждение от
1300 лева по делото, платими по банков път /стр.169 от делото- представено
платежно за преведаната сума/. Представено е и банково извлечение, видно от
което сумата е била заплатена по банковата сметка. Искането за присъждане на
разноски е направено от адв. Г. своевременно по делото, като от ищцовата страна
не е направено възражение за прекомерност. Съдът предвид изхода на делото и
отхвърляне на предявените претенции от страна на ищцата, намира, че право за
присъждане на разноски възниква за ответната страна, като същите следва да и
бъдат присъдени в поискания и доказан размер.
Водим
от горното, Пернишкият районен съд,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от А.В.А. с
ЕГН: **********, с адрес: *** С. общ, обл.С.-град срещу ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ
«ОБЩИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ» - гр.П., адрес гр.П., ул."Радомир"№1,
БУЛСТАТ:0003867511563, представлявано от Директора-Л.Л.П., искове за признаване
за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед №**/**.**.**** г.;
подписана от лицето Л.Л.П. в качеството и на Директор на ОБЩИНСКО ПРЕДПРИЯТИЕ «ОБЩИНСКО
ОБСЛУЖВАНЕ» гр.П., адрес
гр.П., ул."Радомир"№1, БУЛСТАТ:0003867511563, с която е прекратено
трудовото правоотношение с А.В.А. с ЕГН: **********, както и за възстановяване
на А.В.А. с ЕГН: **********, на
предишната, заемана преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност в предприятието-
„Г.С.“
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения иск от А.В.А. с ЕГН: **********, с адрес: *** С. общ, обл.С.-град срещу ОБЩИНСКО
ПРЕДПРИЯТИЕ «ОБЩИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ» - гр.П., адрес гр.П.,
ул."Радомир"№1, БУЛСТАТ:0003867511563, представлявано от Директора-Л.Л.П.,за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата в размер на 5400 /пет хиляди и четиристотин/ лева, определено в размер на брутното й
трудово възнаграждение за времето, през което е останала без работа, поради твърдяното
незаконно уволнение, за период от 6 (шест) месеца, считано от
02.08.2019г./датата, на която й е била връчена уволнителната заповед/до
02.02.2020г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА А.В.А. с ЕГН: **********, с адрес: *** С. общ,
обл.С.-град и съдебен адрес:***, адвокатска кантора: адвокат А.А. ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на ОБЩИНСКО
ПРЕДПРИЯТИЕ «ОБЩИНСКО ОБСЛУЖВАНЕ» - гр.П., адрес гр.П.,
ул."Радомир"№1, БУЛСТАТ:0003867511563, представлявано от Директора-Л.Л.П.,
съдебен адрес ***, офис 13Б; адв. Г., сумата в размер на 1
300 /хиляда и триста/лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Копие от
решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Вярно с
оригинала:С.Г.
Районен съдия: