Р
А З П
О Р Е
Ж Д А
Н Е
№249
22.06.2021г.
град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, IІ
състав, в публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и
първа година, в състав
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Николина Николова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Г. Динкова административно дело №
286 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.276 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража (ЗИНЗС).
Образувано
е по жалба от лишения от свобода А.А.А.,***, с искане да му бъде възстановена
незаконосъобразно удържаната от касиера на Затвора гр. Стара Загора сума от
45лв., представляваща получен на 16.04.2021г. пощенски запис, изпратен от майка
му. Твърди се, че в резултат на това незаконосъобразно действие А. е лишен дори
от минималните парични средства, които получава като паричен превод от свои
близки, тъй като не упражнява трудова дейност в затвора и няма никакви други
приходи.
Ответникът
– Началник на Затвора Стара Загора, не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. По делото е представено писмено становище от пълномощника му –
юрисконсулт С.П., в което оспорва подадената жалба, като неоснователна. Сочи,
че на 14.10.2020г. в Затвора гр. Стара Загора, като „трето задължено лице“ е
получено Запорно съобщение от ЧСИ М. Д. по изпълнително дело № 705/ 2019г., с
което е наложена обезпечителна мярка – запор върху трудовото възнаграждение и
приходи по личната партида на л.св. А.А., за общо задължение в размер на
617,14лв. в полза на взискателите ТД на НАП Пловдив и ОД на МВР Стара Загора.
Обосновава, че в случая затворническата администрацията, респективно Началникът
на Затвора, нямат право да преценят дали избраният от ЧСИ способ противоречи на
забраните по ГПК за несеквестируемост. Затвора Стара Загора не е страна по
изпълнителното дело, поради което съобразявайки наложения изпълнителен способ
извършва единствено фактическо действие, изразяващо се в осъществяването на
превод на удържаната сума по посочената в запорното съобщение банкова сметка. ***,
че преди да бъде наложен запор върху личната партида на л.св. А., му е била
връчена покана за доброволно изпълнение, като от този момент той е разполагал
със способи за процесуална защита – жалба срещу действията на ЧСИ в срока по
чл.436 от ГПК; да предложи изпълнението да бъде насочено срещу друга вещ или
вземане по реда на чл.443 от ГПК или да посочи пред ЧСИ какъв е размерът на
сумата, който може месечно да превежда по образуваното изпълнително производство
и свободно да разполага с останалата част от получените парични суми по личната
си партида. Тъй като в случая наложените обезпечителни мерки не са били
изменени или отменени по съответния процесуален ред, същите се явявали
задължителни за изпълнение за Затвора гр. Стара Загора, поради което началникът
на затвора не може да разпореди на счетоводството да не изпълнява полученото
запорно съобщение от ЧСИ М. Д.. По тези доводи моли процесното искане да бъде отхвърлено
като неоснователно.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Лишеният
от свобода А.А.А. *** на 02.04.2020г.
На 14.10.2020г. в Затвора гр. Стара Загора е
получено Запорно съобщение с изх.№ 13183/ 12.10.2020г. от Частен съдебен
изпълнител М. Д., в което е посочено, че въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 17.11.2017г. от Окръжен съд Стара Загора на основание съдебно
решение по НОХД № 569 от 2017г. на ОС-Стара Загора е образувано изпълнително
дело № 20198650400705 срещу А.А.А., по което лицето дължи сумата от 617,14лв.,
от които 50.02лв. неолихвяеми вземания в полза на взискателите ТД на НАП
Пловдив и ОД на МВР Стара Загора, както и такси и разноски в размер на
317,90лв., съгласно Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ, и присъединени
публични държавни вземания по чл.458 от ГПК в размер на 249,22лв. в полза на
държавата. Общото задължение към 12.10.2020г. е в размер на 617,14лв. Със
запорното съобщение е наложен запор върху получаваното от А.А.А. трудово
възнаграждение и доходи по лична партида, както и всички други вземания,
свързани с трудовото правоотношение, до погасяване на задължението към
взискателите в размер на 617,14лв.
След получаване на запорното съобщение, на
23.04.2021г. по личната партида на А.А. е постъпила сумата от 45лв., чрез
пощенски запис от близки. Цялата сума е била удържана и преведена по сметка на ЧСИ
М. Д. на 26.04.2021г. /видно от представеното по делото платежно нареждане –
л.33/.
По делото не са налице данни лишеният от
свобода да е полагал труд в Затвора – гр. Стара Загора, за което да му е било
изплащано възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ЗИНЗС.
Не са налични и доказателства А. да е осъден с
влязло в сила решение да заплаща законна издръжка на свои деца или съпруга.
С оглед така установените факти и
обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:
Искането е допустимо, тъй като възможността за
предявяването му не е ограничена във времето и същото изхожда от лице, което
твърди, че незаконосъобразното действие - удръжка на получен паричен превод от
близки, е довело до поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода /предвид
поддържаните оплаквания, че е лишен от възможността да си закупи консумативи за
лична хигиена/, респ. е засегнато от твърдяно от него нарушение на забраната по
чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.
Разгледано по същество, същото е неоснователно,
поради следните съображения:
От доказателствата по делото безспорно се
установява, че средствата по личната партида на лишения от свобода А. са
запорирани със Запорно съобщение изх.№ 13183/ 12.10.2020г. на ЧСИ М. Д. по
образуваното срещу А.А.А. изпълнително дело № 20198650400705 с взискатели ТД на
НАП-Пловдив и ОД на МВР – Стара Загора.
В изпълнение на това запорно съобщение на 26.04.2021г. е била удържана и
преведена на ЧСИ постъпилата на 23.04.2021г. по личната партида на
жалбоподателя сума от 45лв., която с
оглед твърденията на А. му е преведена от майка му с цел задоволяване на лични
потребности и закупуване на консумативи за хигиена – самобръсначка, шампоан,
сапун.
От гледна точка на Гражданскопроцесуалния
кодекс действията на затворническата администрация при Затвора Стара Загора,
като трето задължено по изпълнителното дело лице, са изцяло законосъобразни.
Това е така, защото в случаите, когато третото задължено лице извърши плащане на
длъжника въпреки полученото запорно съобщение, взискателят и присъединените
кредитори разполагат с процесуална възможност да искат от него (третото
задължено лице) направеното плащане. Законодателят е предвидил солидарна
отговорност както на третото задължено лице, така и на лицата от органите му на
управление – чл.452, ал.3 ГПК, като нововъзникналите права на взискателя се
реализират в рамките на същото изпълнително производство, в което не е изпълнен
запорът. Т.е. в случай, че администрацията на Затвора Стара Загора, въпреки
полученото Запорно
съобщение изх.№ 13183/ 12.10.2020г. на ЧСИ М. Д., е извършвала плащане към
длъжника по внесените му по личната партида от близки суми, би се поставила в
положение на солидарно отговорна страна по това правоотношение. Следователно
затворническата администрация е действала законосъобразно като в изпълнение на
полученото на 14.10.2020 г. запорно съобщение и в съответствие с разпоредбата
на чл. 508 от ГПК, с оглед посочения изпълнителен способ, е извършила
следващите се от това фактически действия в т. ч. и превеждането на сумата от
45.00 лв. на 26.04.2021 г. С оглед факта, че за ищецът е установено, че не е
включен в трудова дейност и съответно не получава възнаграждение върху което да
се правят удръжки, както и че не е осъден да заплаща издръжка, нормата на чл.
57, ал. 1 от ППЗИНЗС във връзка с чл. 446 от ГПК не е намерила приложение.
Според чл. 78, ал. 3 от ЗИНЗС на лишените от
свобода могат да се правят удръжки, съгласно действащите закони, но не повече
от две трети от полагащото им се възнаграждение, като това ограничение не се
отнася за удръжките за задължения за издръжка. В случая не се наблюдават
незаконосъобразни действия във връзка с неправилно изчисление на секвестируем
доход, представляващ трудово възнаграждение, тъй като, както се посочи, А. не
полага трудова дейност в Затвора-Стара Загора, за която съответно да получава
възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ЗИНЗС. Изпратените отвън пари
представляват дарение на лицето, лишено от свобода и в този смисъл са
секвестируеми, като не се ползват от предвидената защита в чл. 446 от ГПК.
Следва да се отбележи също, че полученият превод по личната партида на А. не
представляват и средства за издръжка, тъй като лицето е пълнолетно и издръжката
му, като лишено от свобода, е поета изцяло от държавата. Относно оплакването на
жалбоподателя, че с направената удръжка на паричния превод от майка му, е бил
лишен от възможността да си закупи необходими консумативи за лична хигиена,
следва да се каже, че правото на лишените от свобода да получат определени вещи
е гарантирано от разпоредбата на чл.84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС, в която е посочено,
че лишените от свобода имат право на самостоятелно легло и спални
принадлежности. С ПМС №321/2009г. е приета и Наредба за определяне на стандарти
за годишна бюджетна издръжка за един лишен от свобода. Съобразно чл.4, ал.1,
т.3 от тази наредба стандартът за годишната
бюджетна издръжка за един лишен от свобода включва осигуряването и на
санитарно-хигиенни материали. С разпоредбата на чл.90, ал.4 от ЗИЗНС е
установено право за тези лишени от свобода, които нямат средства, разходите за
кореспонденция да са за сметка на мястото за лишаване от свобода. От съдържанието
на посочените разпоредби се установява, че в разглеждания случай по отношение
на всички вещи, от които А. е лишен от възможност да си закупи, поради
наложения му запор – шампоан, тоалетен сапун и др., е налице задължение за администрацията на Затвора
Стара Загора да му ги осигури безплатно. За да възникне обаче това задължение е
следвало администрацията да бъде уведомена от А., че същият не разполага със
собствени такива и че няма средства за закупуването им. Жалбоподателят нито
твърди, нито по делото се събраха данни да е било отправяно искане за
отпускане на консумативи за лична
хигиена или други необходими му вещи.
Съществуващата възможност за А.
да получи безплатно посочените вещи изключва каквато и да е форма на страдание
или унижение, тъй като по никакъв начин не се застрашава физическото му или
психическо съществуване, нито възможността му да преживява нормално през
останалия период на изтърпяване на наказанието си, независимо, че е лишен от
получаване на средства от свои близки, поради наложения запор върху личната му
партида.
С оглед горното съдът намира, че действията по
изпълнение на конкретното запорно съобщение чрез извършения превод на сумата от
45лв., постъпила по личната партида на лишения от свобода, като действие на
органа по изпълнение на наказанието, не води до нарушаване на забраната на чл.
3 от ЗИНЗС, тъй като същите в случая са съобразени със задълженията на
затворническата администрация, посочени в чл. 508 от ГПК и с предоставените й
правомощия да извършва удръжки от сумите на лишените от свобода, съгласно
действащите закони.
Поради изложеното съдът приема, че
обективираното в жалбата искане да бъде разпоредено на началника на Затвора
гр.Стара Загора да възстанови на А.А. удържаната сума от 45лв., следва да бъде
отхвърлено като неоснователно. Посочената сума е законосъобразно удържана въз
основа на надлежно наложен от ЧСИ запор върху постъпващи суми по личната
партида на л.св.А.. За получателя на запорното съобщение – Затвора гр.Стара
Загора, не съществува законова възможност да преценя дали действията на
съдебния изпълнител, в т.ч. и наложения запор, са законосъобразни, тъй като
законът предвижда процесуален ред, по който длъжникът може да се защити срещу
принудителното изпълнение – пред съответния окръжен съд по реда на чл.435 от ГПК, в т.ч. и да претендира обезвреда за
претърпени вреди в случай на
незаконосъобразно принудително изпълнение /арг.чл.441 от ГПК/.
При този изход на спора на основание чл.143,
ал.4 от АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 100 лв. при прилагане на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и на чл.37 от Закона за правната помощ във
връзка с чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.280, ал.2,
т.1 от ЗИНЗС, Старозагорският административен съд
Р А
З П О
Р Е Д
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеното
на основание чл.276 от ЗИНЗС искане от А.А.А., ЕГН **********, изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Стара Загора, да бъде задължен
Началникът на Затвора гр.Стара Загора да възстанови удържаната от личната
партида на А. сума от 45лв., като неоснователно.
ОСЪЖДА А.А.А.,
ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Стара
Загора, ДА ЗАПЛАТИ на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ гр.София
сумата 100 /сто/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да се обжалва пред
тричленен състав на Административен съд – Стара Загора в срок от 3 дни от
съобщаването му на страните, съгласно чл.281 от ЗИНЗС.
СЪДИЯ: