РЕШЕНИЕ№ 260123
гр. Пловдив, 13.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански
състав, в публичното
заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 19345 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕOOД
против А.И.М. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване
на паричните притезания, удостоверени в Заповед № ***/20.09.2019 г. за изпълнение,
издадена по ч. гр. д. № 14851/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII граждански състав, както следва: 200 лв. – главница по договор за паричен заем № ***/28.11.2018 г.,
сключен между ответната страна и „Вива Кредит“ ООД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от 02.05.2019 г.,
сключен между „Вива Кредит" ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД; сумата от 6, 72 лв.
– договорна лихва за 28.12.2018 г.; сумата от 33, 14 лв. – такса за експресно разглеждане на документи, сумата от
33, 14 лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение; сумата от 50 лв. – такси и разходи за извънсъдебно събиране на просрочено
задължение и сумата от 5, 15 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху непогасената главница
за периода от 29.12.2018 г. до 30.08.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 19.09.2019 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът
твърди, че е кредитор на ответника по силата на Приложение № 1 от 02.05.2019 г.
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г.,
сключен с „Вива кредит“ ООД, с което цедентът прехвърлил на ищеца процесните
вземания срещу длъжника.. Твърди, че на 28.11.2018 г. ответната страна сключила
с „Вива кредит“ ООД договор за паричен заем № ***, по силата на който
заемодателят се задължил да предаде на заемателя сумата от 200 лв. срещу
насрещното му задължение, да върне сумата от общо 239, 86 лв. на една месечна
погасителна вноска, включваща главница, възнаградителна лихва и такса за
експресно разглеждане. Договорната лихва била в размер от 6, 72 лв., дължима на
28.12.2018 г. – датата на настъпване на падежа на договора. Пососчено е, че при
неизпълнение на задължението на заемателя в срок, заемодателят има право да
предприеме всички позволени от закона действия за събиране на задължението,
които могат да доведат до увеличаване на задължението. Сочи, че договорът за
заем е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/. Договарянето между страните било осъществено чрез средства
за комуникация от разстояние /електронна поща, уеб-сайт/, като договора за заем
бил сключен във формата на електронен документ. Сочи, че с подписване на
договора заемателят е удостоверил, че е запознат с преддоговорната информация и
че е получил заемната сума, като договорът имал сила на разписка за
получаването й. При сключване на договора длъжникът потвърдил, че въведената от
последния парола има силата на саморъчен подпис по чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП.
Поддържа, че длъжникът е заплатил сумата от 50 лв., като останала дължима
главницата от 200 лв. С посочената сума били частично погасени начислената
такса разходи за събиране на просрочени вземания. Съгласно разпоредбите на
договора заемателят е заявил доброволно ползване на услуга по експресно
разглеждане на документите за одобрение на паричния заем, като се задължил да
заплати сумата от 33, 14 лв. – такса за предоставената услуга. Поддържа, че
заемателят се е задължил в тридневен срок от подписване на договора за заем да
предостави обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител
физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия или валидна
банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на
договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на длъжника
била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 33, 14 лв., която била дължима
на падежната дата на погасителната вноска. При включване на неустойката в
погасителната вноска, последната била в размер на 273 лв. Претендира и сумата от 50 лв., начислена на
основание Тарифа на “Вива кредит” ООД, която представлява неразделна част от
договора. Съгласно последната при забава на плащане на погасителна вноска,
ответникът дължи на кредитора определени суми, представляващи направени разходи
за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни
съобщения за събиране на просрочено вземане, както и разходи за събиране на
просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. Общият размер на
начислените разходи и такси за извънсъдебно събиране бил в размер от 100 лв. По
така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове, ведно
със законните последици.
Ответната страна А.И.М., е
депозирал в законоустановения за това срок отговор на исковата молба чрез адв. П.,
в който излага доводи за недопустимост на исковите претенции, като при
условията на евентуалност прави излага съображения и за тяхната
неоснователност. Твърди, че исковата претенция е депозирана след изтичане на
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Твърди, че ищецът не е взел предвид осъществените
от страна на заемателя плащания в размер от 50 лв. в полза на цедента и сумата
от 193, 69 лв. в полза на цесионера – ищец. След заплащането на сумата била
депозирана молба от длъжника, получена от цесионера на 14.09.2019 г., в която
последният е заявил до кредитора, че отношенията между страните следва да се
считат уредени. След като не съобразил посочените плащания, ищецът не посочил
коректно цената на иска, като исковата молба била депозирана с цел
неоснователно обогатяване. По така изложените съображения се моли за
прекратяване на производството по делото. Излагат се и доводи за
неоснователност на предявените искове, тъй каро задълженията по процесния
договор са изцяло изпълнение и допълнителни суми не се дължат. Счита, че
годишният лихвен процент от 40, 32 % и годишният процент на разходите от 49, 49
% са прекомерни, като годишният процент на разходите следва да бъде съобразен и
намален до размера, установен в чл. 19 ЗПК. Счита за прекомерна и таксата за
експресно разглеждане, тъй като при съобразяването й, годишният процент на
разходите бил в размер от 56, 6166 %.
Поддържа, че договорът за кредит е такъв за потребителски кредит и
последният е сключен в нарушение на разпоредбите на чл. 11 и чл. 12 ЗПК. Сочи,
че не е представена необходимата преддоговорна информация, както и Общите
условия и европейски формуляр. В погасителния план не било посочено каква част
от дължимата вноска е за главница, и каква за лихви, такси и други задължения.
Поддържа, че няма електронна поща, на която се сочи от страна на ответника, че
е осъществена комуникация между страните. Счита за недействителни клаузата за
отказ от договора и за неустойка. Поддържа, че последният бил сключен в
нарушение на чл. 8 ЗПК. Счита, че не е посочена базата, върху която се
начислява лихвеният процент. Твърди, че договорът за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради което приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 23 ЗПК. По така изложените съображения се моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд –
Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и по чл. 422 ГПК във вр.
с чл. 92 ЗЗД и чл. 422 ГПК във вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството
е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед №
***/20.09.2019 г. за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 14851/2019 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, XII граждански състав, както
следва: 200 лв. – главница по
договор за паричен заем № ***/28.11.2018 г., сключен между ответната страна и
„Вива Кредит“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. и Приложение
№ 1 към него от 02.05.2019 г., сключен между „Вива Кредит" ООД и „Агенция
за контрол на просрочени задължения" ЕООД; сумата от 6, 72 лв. – договорна лихва за 28.12.2018 г.; сумата от 33, 14 лв. – такса за експресно
разглеждане на документи, сумата от 33,
14 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение; сумата от 50 лв. – такси и разходи за
извънсъдебно събиране на просрочено задължение и сумата от 5, 15 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
непогасената главница за периода от 29.12.2018 г. до 30.08.2019 г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 19.09.2019 г., до
окончателното й изплащане.
Против
заповедта за изпълнение е депозирано възражение в срок, поради което и съдът на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение,
като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.
Искът е
предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК,
поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.
Ищецът
твърди, че в качеството му на цесионер е кредитор на длъжника за вземане,
произтичащо от сключен с цедента договор за кредит.
С Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., сключени
между „Вива Кредит“ ООД и “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД
страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача станалите ликвидни и
изискуеми вземания, описани в Приложение № 1 към договора. По делото е
представено Приложение № 1 от 02.05.2019 г., в което е посочено вземането на
цедента против А.И.М., с посочен единен граждански номер, по договор № ***, с
общ размер на прехвърленото вземане от 323 лв., размер на отпуснатата главница
от 200 лв., възнаградителна лихва от 6, 72 лв., такса от 134, 27 лв., неустойки,
такси и разходи за забава от 116, 28 лв. Съдът намира, че е налице воля за
прехвърляне на процесното вземане, доколкото и последното е надлежно
индивидуализирано в представеното приложение към договора.
Прехвърлянето
на вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в
съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. На
първо място следва да се посочи, че по делото е представено пълномощно от
цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и
Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.
Длъжникът не
е получил уведомлението за прехвърляне на вземането, доколкото по делото не са
представени доказателства за установяване на посоченото обстоятелство.
Следва обаче
да се приеме, че приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от
цесионера в качеството му на пълномощник на стария кредитор, и достигнало до
длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление
следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при
разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната
практика на Върховния касационен съд -
напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т.
о.
По тези
съображения настоящата съдебна инстанция приема, че уведомлението, представено
с исковата молба на ищеца - цесионер и достигнало до ответника с получаване на
препис от исковата молба и приложенията към нея, съставлява надлежно съобщаване
на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на
вземането поражда действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Договорът за
цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на
трето лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил
вземането си. Предвид изложеното следва да се приеме, че цесионерът – ищец разполага
с материланоправна легитимация в исковото производство пред настоящата съдебна
инстанция.
Вземането,
предмет на договора за цесия, е породено от договор за кредит, по отношение на
който следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския
кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на
чл. 9 ЗПК.
От договор за паричен заем
„Вивакредит СЕГА“ № ***/28.11.2018 г., сключен между А.И.М. и „Вива Кредит“ ООД, се установява, че
кредитодателят се е задължил да предостави в полза на кредитополучателя сумата
от 200 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне
предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс, ведно с включена такса
за експресно разглеждане от 33, 14 лв. и възнаградителна лихва или сумата от
общо 239, 86 лв. на една месечна погасителна вноска – в срок до 28.12.2018 г..
Установен е годишен лихвен процент от 40, 32 % и годишен процент на разходите
от 49, 49 %.
С
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че
заемополучателят следва в тридневен срок от сключване на договора да обезпечи
задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: поръчител -
физическо лице, което да представи бележка от работодателя си, издадена не
по-рано от 3 дни от деня на предоставяне и да отговаря на следните изисквания:
навършена 21 годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има
минимален стаж при настоящия си работодател от 6 месеца и минимален
осигурителен доход в размер от 1 000 лв., през последните 5 години да няма
кредитната история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус „период
на просрочие 0 до 30 дни“, да не поръчител по друг договор за паричен заем и да
няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател; или банкова
гаранция в размер на цялото задължение, валидна за целия срок на договора.
С клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора
страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да
осигури посоченото обезпечение в тридневен срок от сключване на договора,
последният следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 33,
14 лв. Установено е, че неустойката се
заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска, като размерът на
последната в този случай е от 273 лв., какъвто е и размерът на общото
задължение.
По
делото е приложена Тарифа на „Вива Кредит“ ООД , относима към договор за
паричен заем „Вивакредит СЕГА“ или „Вивакредит План“, от която се установява,
че за договори за паричен заем със срок на погасяване на месечна погасителна
вноска, се начисляват следните такси: на четвърти и осемнадесети ден забава на
всяка погасителна вноска – 10 лв.; на единадесети и двадесет и пети ден забава
– 15 лв. Установено е, че максималният размер на всички начислени разходи не
може да надвишава 75 лв. за заемни суми в размер на 300 лв., 125 лв. за заемни
суми от 400 лв. и 175 лв. за заемни суми от 500 лв. до 1 500 лв.
Приложената по делото тарифа не е подписана от ответника – заемополучател, но в
клаузата на чл. 12 от Договора е обективирано удостоверителното изявление на
длъжника, че е запознат с тарифата, актуална към датата на сключване на
договора.
Ищецът
твърди, че договорът за кредит е сключен от разстояние под формата на електронен
документ, по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
В случая представения между страните договор за кредит е подписан от страна на
ответника – заемополучател, поради което съдът не следва да пристъпва към
изследване дали са спазени специалните изисквания на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, респ. дали по делото се установява, че
ответникът е направил електронно изявление за сключване на договора, чрез
средствата за електронна комуникация. В този смисъл ирелевантно за правилното
разрешаване на правния спор, предмет на производството по делото, е
възражението на ответника, че последният няма регистрирана електронна поща.
В производството по делото е представен разходен
касов ордер № 1 от 28.11.2018 г., обективиращ осъществено заплащане от страна
на кредитора в полза на ответника на сумата от 200 лв., която носи подписа на
длъжника в производството.
В случая в производството по делото съдът
намира за установено, че между страните е възникнало облигаторно правоотношение
по силата на договор за кредит с така установените клаузи. До този извод съдът
достигна при съобразяване на така представените писмени доказателства. По
делото са представени договорът за кредит, и разписка за получаване на сумата,
които носят подписа на длъжника, чието авторство не е оспорено в преклузивните
за това срокове по чл. 193 ГПК, поради което следва да се приеме, че
изявлението, обективирано в представените частни диспозитивни документи,
изхожда от длъжника.
Вземането, предмет на договора за цесия, е
породено от сключен между „Вива Кредит“
ООД и длъжника – ответник, договор за потребителски кредит. По отношение на
породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят
приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното
правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при
сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване.
Договорът за паричен заем е сключен в писмена
форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата
стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен
процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно
кредита и правото на отказ от договора - чл. 5 от Договора.
По така
изложените съображения съдът намира, че договорът за потребителски кредит
отговаря на формално установените изисквания по Закона за потребителски кредит
за минимално необходимо съдържание.
Следва да се приеме, че заемната сума по
договора за заем е усвоена от потребителя към датата на сключването му, в който
смисъл е удостоверителното изявление на длъжника, обективирано в приложената по
делото разписка. Ответникът не е оспорил истинността, в частност автентичността
на този частен диспозитивен документ, поради което следва да се приеме, че
обективираните в последния изявления, изхождат от лицето, сочено като негов
автор – арг. чл. 180, ал. 1 ГПК.
От изслушаната по делото и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общата стойност на
кредита е в размер на сумата от 273 лв., тъй като към главницата от 200 лв. и
възнаградителната лихва от 6, 72 лв., е прибавена сумата от 33, 14 лв. – такса
за експресно разглеждане и сумата от 33, 14 лв. – неустойка. Установено е, че
по делото са начислени разходи за събиране на просрочени вземания в размер на
сумата от 60 лв. и разходи за ангажиране на служител по осъществяване и
администриране дейността по събиране на просрочени вземания от 40 лв. Вещото
лице е установило, че на 18.01.2019 г. длъжникът е заплатил в полза на „Вива
Кредит“ ООД сумата от 50 лв., с които са погасени разходи за събиране на
вземането, както и че на 13.09.2019 г. е погасена сумата от 193, 70 лв. към
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с която е погасена сумата от
10 лв. – разходи за събиране на просрочени вземания, сумата от 40 лв. – разходи
за ангажиране на дейността на служител, сумата от 33, 14 лв. – неустойка,
сумата от 33, 14 лв. – такса за експресно разглеждане и сумата от 6, 72 лв. –
договорна лихва, както и главницата до размер на сумата от 56, 31 лв. С така
осъщественото плащане било погасено и начисленото обезщетение за забава за
периода от 29.12.2018 г. до 13.09.2019 г. в размер от 14, 39 лв. Ескпертизата е
установила, че размерът на непогасеното задължение по договора за кредит е в
размер на сумата от 143, 69 лв. за главница, а на обезщетението за забава от 0,
40 лв. за периода от 14.09.2019 г. до 18.09.2019 г.
Съдът цени съдебно-счетоводната експертиза
като компетентно и безпристрастно изготвена, дала пълен и обоснован отговор на
всички поставени въпроси, поради което възприема фактическите (доказателствени)
изводи, до които вещото лице е достигнало.
Съдът намира, че начислените по договора суми
за неустойка, разходи и такси са недължими, доколкото се основават на
постигнати между страните уговорки, които са нищожни.
Съдът намира,
че клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора, установяваща, че длъжникът дължи
неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, е
нищожна и не поражда права и задължения за страните.
В случая е
установено, че неустойката се начислява еднократно и за неизпълнение на
непарично задължение /компенсаторна неустойка/, т.е. неустойката не е уговорена
за забава за неизпълнение на вноските по кредита и за периода на
неизпълнението, и затова е изключено да се приеме, че размерът й се получава
твърде висок в сравнение с дължимата сума и с реалните вреди, и това се дължи
на периода на неизпълнение от страна на ответника. На практика неустойка би се
дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на
договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за потребителски
кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати
уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по
събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези
вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява
обезщетителната й функция.
Липсва и
обезпечителният елемент на неустойката, тъй като изначално не е ясно какви
вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да
подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно
изпълнение на договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на
потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита,
за което на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира
информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да
предостави заемната сума. Неустойката е установена в глобален размер, без да е
посочено какво е съотношението й към вредите, които се съизмеряват със задължението
по договора за потребителски кредит, доколкото последната е предвидена като
санкция за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да представи
обезпечение. В договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски
подобно на главницата и възнаградителната лихва.
Не може да се
приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на
кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е определено като
предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания
към поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на
информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3-дневен
срок от подписване на договора за заем, като по този начин се нарушава и
принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да
създаде предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от
периодичните вноски е включена част от нея – т.е. води до оскъпяване на
кредита. Нещо повече – размерът на установената неустойка многократно надвишава
длъжимата възнаградителна лихва, чиито размер е уговорен за сумата от 30, 90
лв. Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на
задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от която
кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора
за кредит задължение на длъжника, което не е свързано с изпълнение на основното
задължение на длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на
обезпечение чрез поръчителство.
При
достигане до този правен извод съдът съобрази постановките на т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. №
1/2009 г. ОСТК на ВКС.
Клаузата от договора, установяваща,
че длъжникът дължи и такси и разноски за извънсъдебно събиране на задължението в
размер, установен в Тарифата на „Вива Кредит“ ООД, също следва да се приеме за
нищожна. Доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при действието
на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени
служебно от съда и по специално императивното правило, установено в
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Цитираната норма в ал. 1 предвижда,
че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 ЗПК,
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че с твърденията
за въведени с договора клаузи за начисляване на разходи и такси за извънсъдебно
събиране, по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и
въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост de facto е изцяло свързана
с хипотеза на забава на длъжника. Всъщност не се касае до такса (цена на
услуга), а до сума, която се дължи автоматично при забава, без срещу нея
кредиторът да дължи никакви конкретни действия или резултат. С оглед изложеното
съдът приема, че подобни клаузи противоречат на чл. 33 ЗПК, тъй като преследват
забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Тези
клаузи са установени и в противоречие на разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК,
съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите за извънсъдебно
събиране на вземането, т.е. такива свързани с изпълнение на поетото договорно
задължение, представляват разходи по управление на договора.
Не следва да се присъжда и
претендираната такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита
в размер на сумата от 33, 14 лв., тъй като последната е такава свързана с
усвояване на кредита и е начислена в противоречие с разпоредбата на чл. 10 а,
ал. 2 ЗПК, която правна норма установява забрана за начисляване на такси и
разноски, свързани с усвояване и управление на кредита.
Предвид гореизложеното предявените
искове за установяване на паричните притезания, претендирани на основание
посочените клаузи следва да се отхвърлят. В този смисъл съдът съобрази и
установеното по делото правнорелвантно обстоятелство, че тези вземания са
погасени чрез заплатените от страна на длъжника суми, разпределени от кредитора
и цесионера за погасяване на посочените задължения.
Поради изложените
съображения, че клаузите, установяващи задължение за заплащане на неустойка и
такси, не пораждат права и задължения за страните, заплатените от стана на
длъжника суми за погасяване на посочените вземания в размер от общо 166, 28
лв., от които сумата от 60 лв. – такса за разходи за събиране на просрочени
вземания, сумата от 40 лв. – разходи за ангажиране на дейността на служител,
сумата от 33, 14 лв. – неустойка, сумата от 33, 14 лв. – такса за експресно
разглеждане, са недължимо заплатени – без наличие на валидно правно основание
за това. С оглед изрично въведеното от страна на ответника възражение, че с
погасените суми по договора за кредит са заплатени задълженията за главница и
възнаградителна лихва, следва последните да се приспаднат по реда на чл. 76 ЗЗД
от начислените задължения за главница от 200 лв. и възнаградителна лихва от 6,
72 лв.
В съдебното
заседание, по изслушване на заключението на вещото лице, последното е уточнило,
че общо заплатените от страна на длъжника суми към кредитора – цедент и ищеца
от 243, 70 лв., са погасили изцяло задълженията за главница и възнаградителна
лихва от 206, 72 лв., поради което предявените искове следва да бъдат
отхвърлени.
Вещото лице е установило, че с така
заплатената сума е погасено и начисленото обезщетение за забава за периода от
периода от 29.12.2018 г. до 13.09.2019 г. в размер от 14, 39 лв. Тъй като със
заплащане на сумата от 193, 70 лв. на 13.09.2019 г. са погасени изцяло
останалите незаплатени задължения на длъжника за главница и договорна лихва,
след тази дата не следва да се начислява обезщетение за забава, в който смисъл
определеното от вещото лице обезщетение върху непогасената главница, преди
приспадане на недължимо погасените задължения за такси и неустойки, в размер на
сумата от 0, 40 лв. за периода от 14.09.2019 г. до 18.09.2019 г. не следва да
се присъжда.
По така изложените
съображения предявените искове следва да бъдат изцяло отхвърлени, поради
погасяване на задължението преди депозиране на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение, чрез заплащане на сумата от общо 243, 70 лв. и
прихващане на недължимо разпределените от страна на кредитора суми за
погасяване на задълженията по недействителните клаузи от договора за такса за
експресно разглеждане, неустойка и такси за извънсъдебно събиране на
задълженията по Тарифата на „Вива Кредит“ ООД.
В полза на ответната страна се следват
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на сумата от 350 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
31.01.2020 г.
Така мотивиран, Пловдивският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕOOД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, против А.И.М., ЕГН **********,
с адрес *** и със съдебен адрес *** – адв. П., кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № ***/20.09.2019
г. за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 14851/2019 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, XII граждански състав, както следва: 200 лв. – главница по договор за паричен
заем № ***/28.11.2018 г., сключен между ответната страна и „Вива Кредит“ ООД,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца по силата на Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 към
него от 02.05.2019 г., сключен между „Вива Кредит" ООД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД; сумата от 6, 72 лв. – договорна лихва за 28.12.2018 г.; сумата от 33, 14 лв. – такса за експресно
разглеждане на документи, сумата от 33,
14 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение; сумата от 50 лв. – такси и разходи за
извънсъдебно събиране на просрочено задължение и сумата от 5, 15 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
непогасената главница за периода от 29.12.2018 г. до 30.08.2019 г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 19.09.2019 г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕOOД
да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на А.И.М. сумата от 350 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 19345/2019 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ