Решение по дело №2532/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 2156
Дата: 12 декември 2019 г.
Съдия: Диана Георгиева Ганева
Дело: 20197040702532
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер        2156                      от 12.12.2019 г.                                град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав:

 

  Председател: Лилия Александрова

 Членове: 1. Станимир Х.

                   2. Диана Ганева

 

при секретаря И. Л. и прокурор Д. Х. като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен характер дело номер 2532 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Фамс 2016“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Несебър, ул.“Тервел“ №3, представлявано от управителя М.М.О.против Решение №230/05.09.2019г., постановено по НАХД № 476/2019 г. по описа  на Районен съд - Несебър, с което е потвърдено Наказателно постановление № 423365-F402453/08.02.2019 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, с което на касатора, за нарушение на  чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министерството на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18)  във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данъка добавена стойност (ЗДДС) и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, изр. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и постановен в нарушение на процесуалните правила. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В съдебно заседание касатора не се представлява.

Ответникът по касация – отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява, не ангажира становище по оспорването.

Представителят на Окръжна прокуратура –Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата  е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Несебър е образувано по жалба на „Фамс 2016“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Несебър, ул.“Тервел“ №3, представлявано от управителя М.М.О.против Наказателно постановление № 423365-F402453/08.02.2019 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас в ЦУ на НАП,  с което на касатора, за нарушение на  чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18 във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, изр. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. Първоинстанционният съд е приел, че наказателното постановление е правилно, обосновано и постановено в съответствие с материалноправните норми. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено на база събраните по преписката доказателства, които кореспондират помежду си. Квалификацията на нарушението по чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС е правилно определена, като наложената административна санкция в размер на 500 лева е в размер, предвиден в чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, изр. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. По изложените мотиви районният съд е потвърдил НП.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно. В настоящия случай наведените в касационната жалба доводи са неоснователни. Съображенията за това са следните:

Настоящия касационен състав не споделя възражението в касационната жалба за наличието на по-благоприятна норма, която е основание за отмяна на наказателното постановление. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата  на чл. 39 от Наредба Н-18 в приложимата редакция лицето по чл. 3 отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби/сторно операции. Действително, приложимата разпоредба чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18 е изменена с ДВ, бр. 52/02.07.2019г., в сила от 02.07.2019 г., като новата редакция предвижда, че всяко фискално устройство, включително вградено в автомат на самообслужване, генерира автоматично пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции, в случай че през последните 24 часа такъв отчет не е отпечатан от лицето по чл. 3. Лицата по чл. 3, използващи ФУ и ИАСУТД, нямат задължение да отпечатват дневен финансов отчет. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В този смисъл, отпадането на изискването за отпечатване на дневен отчет е хипотеза, при която се изключва наказуемостта на деянието неотпечатване на дневен отчет, и следователно отпада възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството.

В разпоредбата на § 21, ал. 2 от ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 от 2006 г. (ДВ, бр. 52 от 2019 г., в сила от 02.07.2019 г.) е указано, че до привеждане на въведените в експлоатация ФУ в съответствие с изискванията на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 31 март 2020 г., лицето по чл. 3 е задължено да отпечатва дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет и в КЛЕН за всеки ден (за всеки 24 часа), през които в устройството са регистрирани продажби/сторно или служебно въведени операции. С оглед така цитираната правна регламентация следва извода, че отпадане на задължението за отпечатване на дневен финансов отчет е поставено под условие – до привеждане на ФУ в съответствие с новата норма на чл. 39, ал. 1, но не по-късно от 31.03.2020 год. В настоящия случай липсват доказателства ФУ на жалбоподателя да е било въведено в указаното съответствие, а и крайния срок – 31.03.2020 год. не е настъпил.

Наред с горното, съдът не споделя доводите на касатора относно приложението в случая на чл. 28 от ЗАНН. Фактът, че в наказателното постановление липсват изрични мотиви на АНО защо не квалифицира нарушението като маловажно не обуславя неговата незаконосъобразност. Със самото му издаване и ангажиране на отговорността на нарушителя АНО ясно е манифестирал волята си по този въпрос, показвайки, че не намира случая за маловажен. Действително, преценката му е свързана с правилното приложение на материалния закон, поради което когато тя е неправилна, решаващият делото съд следва да отмени наказателното постановление. В тази връзка районният съд е изложил съобразени със закона мотиви защо счита, че случаят не попада в приложното поле на чл. 28 ЗАНН като съображенията му се възприемат изцяло от касационната инстанция.

По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХV състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение №230/05.09.2019 г., постановено по НАХД № 476/2019 г. на Районен съд - Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                2.