РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Търговище, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на четвърти
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря СТАНКА Б. ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20213500500199 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 280 от 17.06.2021 г., постановено по гр. д. № 1674/2020
година по описа на Районен съд - Търговище, съдът е отхвърлил предявения
от Медицински център „Солигена 2017“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.*********, ул.“********“ № ****, представлявано
от Кр.Хр.П., действаща чрез пълномощник адв.Ц.И. от ТАК, със съдебен
адрес: гр.Търговище, ул. “*********“ № ****, ет. **** против ДЖ. Б. М.,
ЕГН ********** от гр.********, бул. “********“ № ****, вх. ****, ет. ****,
ап. ****, действаща чрез пълномощник адв. Д.М. от ТАК, със съдебен адрес:
гр.*********, ул.“********“ № **** – партер, иск за сумата от 1 500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, с правно основание в
чл. 45 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Присъдени са разноски в
производството.
Срещу така описаното решение е постъпила въззивна жалба от Медицински
център „Солигена 2017“ ООД, ЕИК ********, чрез пълномощника им адв.И.,
1
АК-Търговище, в която се излага следното:
От събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен
начин е установено, че ответницата е прегледана от лекар, който я е насочил
за хоспитализация в лечебно заведение от болничен тип. При извършените
впоследствие проверки от „Медицински надзор“ е установено, че при тези
прегледи не са допуснати нарушения на добрата медицинска практика от
страна на ищеца. Независимо от горното ответницата и водената от нея св.
Мустафова убеждавали състава на съда, че М. е оперирана и лежала в
„Медицински център „Солигена 2017“ ООД. При извършения непосредствен
разпит от съда св. М. заявила, че М. е лежала в медицинският център по време
на наложените забрани за операции. Нееднократно, както ответницата, така и
процесуалният й представител, заявили пред съда, че причината за
подаването на жалбата не е в действията на лекар в медицинския център, а
обстоятелството, че на ответницата й е отказано изплащането на застраховка.
Предвид изложеното въззивникът моли съда да отмени обжалваното
решение като незаконосъобразно.
По така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от ответницата чрез
адвокат адв. Д.М., в който отговор се акцентира на следното:
Безспорно се доказва от всички събрани писмени доказателства, че не са
налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД. Действително ответницата е
депозирала жалби с искане за проверка на издадените от ищеца фактури, но
никъде в същите не е заявявала твърдения, поставящи под съмнение
професионалните качества на лекаря, работещ за ищеца. Твърди се, че е
налице трайно установено практика на ВКС, съгласно която искането за
защита, отправено към държавен орган е израз на установено в
Конституцията на Република България право, поради което е правомерна
дейност. Всичко това било изразено в отговора, а впоследствие е подробно
обсъдено и съобразено с практиката на ВСК и цитираните решения.
На следващо място, според въззиваемата страна, не се установява по
никакъв начин ответницата, упражнявайки своите конституционни права, да е
действала недобросъвестно, само с цел да накърни интересите на ищеца, а
точно обратното, същата е действала само и единствено в собствен интерес.
2
Отделно от това по никакъв начин не се доказали и вреди, които са настъпили
за ищеца.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът
не е взел участие чрез законен или упълномощен представител.
В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от адвокат М.,
който моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди
представените доказателства и констатира следното:
Предявен е иск от търговско дружество срещу физическо лице с правно
основание в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД – иск за обезщетение за
неимуществени вреди, които се твърди, че ответницата е причинила на
дружество, отправяйки жалба до „Медицински надзор“ за проверка на
заплатени от нея суми във връзка с лечението й в медицинския център.
По делото не е налице спор, че през месец май 2020 год. ответницата е
имала здравословни проблеми, поради което е посетила Медицински център
„Солигена 2017“ ООД в гр.Търговище и е била прегледана от Д-р Д.П., като
са били предприети и съответни медицински дейности по лечението й, като
изследвания, насочване към хоспитализация и др.
По делото са приложени две фактури № **********/21.05.2020 год. и №
**********/27.05.2020 год., издадени от МЦ “Солигена 2017“ ООД,
удостоверяващи извършени от ответницата разходи, свързани с лечението,
първата за сумата от 100 лв., втората за сумата от 400 лв., като и в двете е
посочено, че ответницата е заплатила медицински консуматив, без
конкретизация какъв точно и на каква стойност. По делото е приложена и
фактура № **********/05.08.2020 год., издадена от „МБАЛ Попово“ ЕООД,
за платени от ищцата обща анестезия 100 лв. и медицински консуматив 400
лв. От показанията на разпитаната по делото св.М., която е колежка на
ответницата се установи, че още при прегледите ответницата е уведомила
доктора, че има застраховка, направена от работодателя, която покрива
3
разходите по лечение и за това ще са и необходими фактури за направените
разходи, както и се установи, че ответницата е получила фактури,
представила ги е на застрахователя и едва след като е получен отказ от
застрахователя да плати обезщетение, тя е установила, че има нередности в
издадените и от ищеца фактури, както и разминаване между лечебното
заведение, вписано във фактурите и в епикризите.
По делото са приложени копия от жалби, изходящи от ответницата до
РЗОК Търговище, входирана на 06.07.2020 год. и до ИА „Медицински
надзор“ гр.София, входирана на 09.07.2020 год., в които същата е изложила в
хронологичен ред известните й факти и обстоятелства, свързани с лечението
й, проведено от работещия при ищеца лекар, подробно е описала разговорите
си с последния, посочила е, че впоследствие е разбрала, че е била оперирана
не от лекаря, който е поел лечението й, а от друг лекар и т.н., и е поискала да
бъде извършена проверка на издадената й от ищеца медицинска
документация и фактури за направени разходи по лечението, считайки, че в
същите има неточности и разминавания, които не са и били обяснени, което
не позволявало тя да ползва същите, за да удостовери, че именно това са
разходите, които е направила за лечението си. Със Заповед на ИА
„Медицински надзор“ по повод подадената от ответницата жалба е била
назначена проверка и видно от приложения Констативен протокол при
извършената от комисия проверка във МЦ „Солигена 2017“ ООД е
установено, че ответницата е заплатила на центъра суми, за които са и
издадени фактури, за обща сума от 500 лв., които се явяват получени
неоснователно, тъй като получавайки сумите лечебното заведение е
нарушило икономическите права на пациента. Посочено е също, че МЦ не
отговаря на изискванията на чл.8, ал.2 от ЗЛЗ в частта операционен блок, а в
ценоразписа на ЛЗ са формирани цени за дейности и цени за медицински
консуматива за тези дейности, които не могат да се извършват в ЛЗ за
извънболнична помощ и са дадени задължителни предписания на управителя
на МЦ „Солигена 2017“ ООД за отстраняване на констатираните нарушения.
В същия протокол е посочено, че МЦ „Солигена 2017“ ООД и „МБАЛ
Попово“ ЕООД се помещават на един адрес в гр.Търговище и ползват една
каса и регистратура. След извършване на проверката на ответницата е
изпратен отговор от Изпълнителния Директор на ИА „Медицински надзор“, с
4
която същата е уведомена, че МЦ „Солигена 2017“ е издало фактурите и е
получило суми за дейности, които лечебното заведение не е извършвало, с
което е нарушен чл.86, ал.1 от ЗЗ, за което нарушение ще бъде търсена
административна отговорност, както и, че след проверката МЦ „Солигена
2017“ ООД е превело на „МБАЛ Попово“, което лечебно заведение е
извършило дейностите, внесените от ответницата суми общо 500 лв. и е
издадена фактура, която тя може да получи от „МБАЛ Попово“ ЕООД.
Ищецът предявява иск срещу ответницата с твърдения, че в жалбите си до
контролните органи тя е навела неверни твърдения за нарушаване на
медицинската етика и стандарти, с което е опетнило доброто име на
медицинския център.
В жалбата си до РЗИ Търговище ответницата, освен че излага хронология
на медицинските дейности, извършени по повод на заболяването й, по
същество не твърди, че лекуващите й лекари са нарушили добрата
медицинска практика и стандарти, а по-скоро изразява съмнения, че е
възможно да има такова нарушение, доколкото същата не се е възстановила
след операцията така, както й е било обяснено предварително. В тази жалба
ответницата по-скоро задава въпрос към проверяващата институция да
извърши проверка и да установи дали има или няма такова нарушение.
Отговорът по жалбата на ответницата от РЗИ – Търговище, съдържащ се в
констативен протокол от 22.10.2020 година, е стандартен, за дейността на
медицинския център като цяло и изводът е за спазване на здравните
изисквания и медицинските стандарти при извършване на дейностите. Не са
обсъждани конкретни факти, касаещи жалбата на ответницата.
Що се отнася до извършената проверка от ИА „Медицински надзор“,
същата е констатирала нередности по повод документацията, водена във
връзка с лечението на ответницата“, поради което няма как да се приеме, че
жалбата й е била неоснователна.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да
го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на
материално и процесуално право поначало е правомерно. Това обаче не
5
изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е
противоправна, тя налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за
да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от
Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8,
ал. 2 ЗЗД). Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си
естество е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното
упражняване на законно признато право, като доказването на
недобросъвестността е в тежест на пострадалия. И при злоупотребата с право
вината на дееца се предполага до доказване на противното, но вината в
гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието
(както в наказателното право), а неполагане на дължимата (от добрия
стопанин или добрия търговец) грижа. Обида е налице, когато деецът каже
или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в
негово присъствие, а клевета, когато деецът разгласи позорно обстоятелство
за другиго. Очевидно подаването на жалба не е обида. А съдържащите се в
жалба позорни обстоятелства за другиго не се разгласяват, ако жалбата е
подадена до надлежен орган (те се разгласяват, ако копие от жалбата е
подадена до друго лице). Гражданите имат право да се обръщат към
надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им известни.
Жалбоподателят е добросъвестен и дори когато посочените от него
обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право (т.е.
противоправно поведение) е налице, когато жалбата не е отправена с цел
обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите
мерки, а когато жалбоподателят знае, че обстоятелствата са неверни и
подава жалбата, за да навреди другиму или за да накърни друг
обществен интерес.
Изхождайки от тези основни правила, настоящият въззивен състав приема,
че предявеният иск се явява неоснователен. Ответницата е била в правото си
да поиска проверка на факти, касаещи дейността на ищцовото дружество.
Целта й не е била да навреди на лечебното заведение, а да защити свои права.
Отделно от това по делото не се установява, че медицинският център е
претърпял вреди. Дейността на контролните органи и изводите от проверките
не са огласявани публично и не са били предмет на обсъждане в обществото,
което да е довело до накърняване на репутацията на лечебното заведение.
6
Като е стигнал до същия правен извод, Търговищкият районен съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се
потвърди.
Ответницата има право на разноски във въззивното производство за
заплатения от нея адвокатски хонорар в размер на 200 лева.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 280 от 17.06.2021 г., постановено по гр. д.
№ 1674/2020 година по описа на Районен съд – Търговище, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА Медицински център „Солигена 2017“ ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр.********, ул.“*******“ № ****,
представлявано от Кр.Хр. П., действаща чрез пълномощник адв.Ц.И. от ТАК,
със съдебен адрес: гр.********, ул. “*******“ № ****, ет. ****, да заплати на
ДЖ. Б. М., ЕГН **********, от гр.*******, бул. “*******“ № ****, вх. ****,
ет. ****, ап. ****, действаща чрез пълномощник адв. Д.М. от ТАК, със
съдебен адрес: гр.Търговище, ул. “*********“ № **** – партер, направените
по делото разноски за въззивното производство в размер на 200 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7