Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ловеч, 22.08.2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на седми февруари две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА
при секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,
като разгледа докладваното от съдията НАХД №1250 по описа
за 2017 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление за
глоба №РД-И-055/01.11.2016г. на доц. Асена Христова Стоименова, дф –
изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лекарствата, на основание чл.52
ал.4, чл.53 и чл.27 от ЗАНН на помощник-фармацевт В.К.Р. с ЕГН ********** е
наложена глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева за извършено нарушение на чл.220
ал.3 във връзка с чл.219 ал.l от Закона за лекарствените продукт в хуманната
медицина /ЗЛПХМ/ във вр. с чл.22 ал.4 и с чл.23 ал.1 от Наредба №28 на МЗ oт
09.12.2008 г, за устройството, реда и организацията на работата в аптеките и
номенклатурата на лекарствените продукти, във връзка с чл.294 от Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина.
Недоволна от НП останала
жалбоподателката В.К.Р., която го обжалва в срок и моли съда да
постанови решение, с което да отмени като неправилно и незаконосъобразно
издаденото от Изпълнителния директор на ИАЛ наказателно постановление №
РД-И-055/01.11.2016 година. Твърди, че административно-наказателното
производство е образувано със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение на 11.08.2016 г, но същият не съдържа императивно
заложените от чл.42 от ЗАНН изисквания за задължителните му реквизити, както и
последвалото го наказателно постановление, че АУАН няма и никакъв номер като
елемент от индивидуализацията му. Сочи, че в АУАН липсва като реквизит датата
на установяване на нарушението, тя е релевантна, за да може съдът да
индивидуализира нарушението и неговия субект на първо място, както и да извърши
преценка за приложимостта на материалния и процесуалния закон към датата на
издаване на НП, наличие на териториална и материална компетентност на издалото
го длъжностно лице, изчисляване на давностни срокове и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Заявява, че мястото на извършване на нарушението също не е посочено
изрично като реквизит, макар да е описан протокол за извършване на проверка, но
описанието му не го превръща в реквизит на АУАН, нито прилагането му към
преписката като доказателство го прави такъв. Счита, че спазването на
задълженията за провеждане на административно-наказателното производство по
установяване на нарушението и издаване на акта на административно наказващия
орган, възложени със закона, би следвало да поставя лицата в относителна
равнопоставеност пред него и гарантира защитата на правата и интересите им. Посочва,
че макар формално за основание на издаденото наказателно постановление да са
посочени чл.52 ал.4, чл.53 и чл.27 от ЗАНН, де факто органът, издал акта, не
разглежда подробно въпроса за неговата законосъобразност и обоснованост предвид
посочените липси на реквизити, нито този за наличието или на липсата утежняващи
вината й обстоятелства, нито пък засяга някъде в изложението си тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване, както и имотното й състояние. Изтъква,
че при определяне на режима за административното наказание или освобождаването
от такова, наказващият орган е следвало да вземе предвид и да изследва
конкретния случай по посочените в закона критерии и да опише мотивите си в своя
акт, а в наказателното постановление е описано само, че нарушението е извършено
за първи път, без това обстоятелство да е взето предвид. Изтъква, че с липсата
на мотиви по отношение приложимостта или неприложимостта на института на
маловажност й е отнета възможността да научи защо именно такъв санкционен режим
е избрал наказващият орган, както и защо не е приложен чл.28, б„а” от ЗАНН.
Твърди, че обстоятелствата не са преценени в тяхната съвкупност и не са
изследвани предпоставките за неналагане на санкция, нито наказващият орган
обосновава защо не намира за неприложимо отправянето на предупреждение към нея.
Приема, предвид разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, наложеното й наказание за твърде
тежко, несъразмерно с извършеното нарушение и счита, че отправянето на
предупреждение към нея би довело до целения от закона ефект - да бъде предупредена
и превъзпитана към спазване на установения правен ред. Накрая излага, че за нея
остава скрита причината за забавянето между съставянето на АУАН, издаването на
НП и датата на връчването му, а именно една година след издаването. В тази връзка
моли съда да задължи ИАЛ да представи
доказателства за издаването на НП на посочената в него дата, чрез които по
недвусмислен начин да се установи реалната дата на издаването му. Пояснява, че
е пенсионер, принудена е да работи допълнително поради ниския размер на
пенсията си, за което представя на съда съответния документ за доказателство на
твърдението си. Обобщава, че липсата на задължителни по смисъла на ЗАНН
реквизити, с което значително е нарушено правото й на защита до степен, в която
не разбира мотивите на наказващия орган, а към имущественото й състояние е
насочена непосилна за нея санкция, е абсолютна предпоставка за отмяна на акта.
В съдебно заседание жалбоподателката
не се явява. Представя писмена молба, с
която преповтаря доводите против НП, посочени в жалбата.
Ответникът – Изпълнителна агенция
по лекарствата, редовно призовани, се представляват от ст.юрисконсулт йот,
който моли да бъде потвърдено издаденото НП като законосъобразно, правилно и с
наложена минимална санкция по вид глоба по Закона за ЛПХМ. Счита, че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се е доказало, че
помощник фармацевт В.Р. е отпуснала лекарствен продукт с режим на отпускане по
лекарско предписание, без да й бъде представена рецепта и без право на това.
Изтъква, че чл.220 ал.3 от Закона за ЛПХМ предвижда ограничаване на помощник-фармацевтите,
като законодателят е въвел забрана за отпускане на лекарствен продукт с режим
на отпускане по лекарско предписание, контрол и даване на консултации, свързани
с лекарствените продукти - т.е., последните три деяния не могат да бъдат
извършвани от помощник-фармацевт. Счита, че извършването на продажбата и нейния
фактически състав е доказано, че е извършено от наказаното лице и същата,
освен, че извършва забранена дейност, не е поискала и рецепта, което отегчава
деянието, освен това не е посъветвала как да се ползва продукта. Заявява, че не
може да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като на пръв поглед е формално
нарушението, но никъде не се констатират смекчаващи вината обстоятелства, въз
основа на които да се приеме, че извършеното нарушение представлява по-лек
случай, а административно наказващият орган е наложил минимална санкция, като е
преценил, че нарушението е за първи път. Счита, че и АУАН и НП са издадени при
съблюдаване изискванията на чл.42, респективно чл.57 ал.1 от ЗАНН, че
нарушението е описано точно и ясно със всичките съставомерни белези, както и че
правните норми съответстват на деянието.
От събраните по делото писмени доказателства,
показанията на свидетелките М.И.К., Б.Г.Ц. и И.К.И., както и от становището
на процесуалния представител на ответника и писменото становище на
жалбоподателката, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 11.08.2016г., свидетелката М.И.К.,
в присъствието на свидетелките И.К.И. и Б.Г.Ц. съставила АУАН срещу
помощник-фармацевт В.К.Р. с ЕГН ********** ***, служител на аптека на ЕТ „а-д м
п” с разрешение за дейността №3552/07.10.2010 г. на МЗ, намираща се на адрес
гр. Ловеч, ул. ссза това, че при извършена проверка от инспектори на ИАЛ на
13.05.2016г. в аптеката на посочения адрес, от която е съставен констативен
протокол, се е установило, че при контролна покупка помощник-фармацевт В.К.Р.
отпуснала (продала) на инспектор oт ИАЛ лекарствен продукт с режим на отпускане
„по лекарско предписание“ Ciprofloxacin Actavis 500 mg film-coated tabl. X 10,
парт. №228115 и срок на годност
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния
срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е
съставен от св. М.И.К., за която не се спори, че е младши експерт в Дирекция
„Надзор на пазара и инспекции” при ИАЛ София. От приложената към АНП Заповед № A/15-0675-10.09.2015год. на ДФ Изпълнителен директор на
ИАЛ се установява, че същата е била упълномощена да извършва държавен контрол
върху лекарствените продукти и по надзора на пазара с медицински изделия с
правата по ЗЛПХМ и ЗМИ на територията на цялата страна. НП също е издадено от
компетентно лице, а именно от доц. Асена Христова Стоименова, дф - изпълнителен
директор на Изпълнителната агенция по лекарствата.
Съгласно
разпоредбата на чл.218 от ЗЛПХМ търговията на дребно с лекарствени продукти се
извършва само в аптеки и дрогерии.
Съгласно
разпоредбата на чл.219 ал.1 от ЗЛПХМ аптеката е здравно заведение, в което се
извършват следните дейности: съхраняване, приготвяне, опаковане, контролиране,
даване на консултации, отпускане по лекарско и без лекарско предписание на
разрешени за употреба в Р България лекарствени продукти, на медицински изделия,
на диетични храни за специални медицински цели и храни за кърмачета и преходни
храни, както и хранителни добавки, козметични и санитарно- хигиенни средства.
Съгласно
разпоредбата на чл.220 ал.3 от ЗЛПХМ помощник-фармацевтът може да извършва
всички дейности по чл.219 ал.1 под контрола на магистър-фармацевт с изключение
на: отпускане на лекарствен продукт по лекарско предписание, контрол и даване
на консултации, свързани с лекарствените продукти. Правомощията на
помощник-фармацевтът са регламентирани и в чл.22 ал.4 от Наредба №28 от 09.12.2008г.
за устройството, реда и организацията на работа в аптеките и номенклатурата на
лекарствените продукти, където е казано, че работещите в аптеката могат да
извършват дейности по чл.219 ал.1 ЗЛПХМ
само според притежаваната от тях квалификация. В същото време в чл.23 ал.1 от
Наредбата е предвидено всеки фармацевт да е независим при вземане на решение,
свързано с осъществяването на професионалните му задължения, за което носи
съответната отговорност.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема,
че констатациите в акта за установяване на административно нарушение съответстват на действителното положение и от
събраните доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателката е
извършила нарушение на чл.220 ал.3 във вр. с чл.219 ал.1 от Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/ във вр. с чл.22 ал.4 и с
чл.23 ал.1 от Наредба №28 от 09.12.2008г. за устройството, реда и организацията
на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, като в
качеството си на помощник-фармацевт извършила продажба на лекарствен продукт с
режим на отпускане „по лекарско предписание“, въпреки изискването на ЗЛПХМ,
дейностите по отпускане на лекарствен продукт по лекарско предписание да се
извършват само от магистър-фармацевт. Това обстоятелство се потвърждава от
показанията на разпитаните по делото свидетели и по-конкретно от показанията на
свидетелката И.И., че лекарствения продукт е бил продаден лично на нея, в която
връзка е и приложения по делото касов бон. Видно от приобщеното като
доказателство по делото Разрешение за употреба на този лекарствен продукт №ІІ-11651/22.12.2010г.,
изрично е посочено, че същият се отпуска само по лекарско предписание.
Конкретно за този продукт императивното изискване е продажбата му единствено от
лица, притежаващи образователна квалификация „магистър-фармацевт”, каквато
жалбоподателката не притежава.
При съставянето на акта и при издаването
на наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при
спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат
изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в НП пълно и точно е описано нарушението,
датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, и
законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация е прецизна и в
съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Правилно
жалбоподателката е санкционирана по чл.294 от ЗЛПХМ, съгласно който за нарушение
разпоредбите на ЗЛПХМ или наредбите по прилагането му, извън случаите по
чл.281-293, се налага глоба от 1000 лв. до 3000 лв., а при повторно извършване
на същото нарушение - глоба от 3000 лв.
до 5 000 лв.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателката, че в АУАН липсват като реквизити датата и мястото на
извършване на нарушението. Напротив, видно от АУАН и НП, точно и ясно са
посочени както датата на извършване на нарушението – 13.05.2016г., така и
мястото – в аптека на адрес град Ловеч, ул. сс **а, от което следва, че не е
допуснато и товръдяното нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН. Неоснователни са и
възраженията касаещи нарушение на чл.12 от ЗАНН, тъй като санкцията е
определена в предвидения минимален размер, като административно-наказващият
орган е съобразил тежестта на извършеното нарушение и обстоятелството, че се
касае за първо нарушение.
Настоящият състав намира, че не
са налице и предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. За да е налице „маловажен
случай“ на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В случая се
касае за формално нарушение, поради което не може да се говори за липса или
незначителност на вредни последици, а в хода на производството не се изтъкнаха
доводи и не са ангажираха доказателства за смекчаващи обстоятелства. Съдът
намира, че извършеното от жалбоподателката нарушение не представлява маловажен
случаи, тъй като е свързано с опазването на живота и здравето на хората, а и в
конкретния случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с другите нарушения от този вид.
Предвид изложеното, настоящата
инстанция намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като
законосъобразно.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ глоба №РД-И-055/01.11.2016г. на доц. Асена
Христова Стоименова, дф – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по
лекарствата, с което на основание чл.52 ал.4, чл.53 и чл.27 от ЗАНН на
помощник-фармацевт В.К.Р. с ЕГН ********** ***, служител па аптека на ЕТ „а-д м
п” с ЕИК *********е наложена глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева за
извършено нарушение на чл.220 ал.3 във връзка с чл.219 ал.l от Закона за
лекарствените продукт в хуманната медицина /ЗЛПХМ/ във вр. с чл.22, ал.4 и с
чл.23 ал.1 от Наредба №28 на МЗ oт 09.12.2008 г, за устройството, реда и
организацията на работата в аптеките и номенклатурата на лекарствените
продукти, във връзка с чл.294 от Закона за лекарствените продукти в хуманната
медицина като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на
глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :