Р Е
Ш Е Н
И Е
град Ловеч,
31.12.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито съдебно заседание на
осемнадесети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията НАХД №1309 по описа за 2018 година и за да се
произнесе, съобрази:
С
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство - Серия К №1940284 на ОД на МВР Ловеч на Д.Ц.П., ЕГН **********
- управител на „Сейнт Гобен Констракшън Продъктс България” ЕООД при условията
на чл.188, ал.2 от ЗДвП, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182,
ал.2, т.6 от ЗДвП, глоба в размер на 700,00 лева за извършено нарушение на
чл.21, ал.1 във вр. с чл.21, ал.2 от ЗДвП, за това, че на 30.01.2018 г. в 12:10
часа в ПП І - 4 км.
27+700, посока гр. Варна, землището на с. Сопот, при максимално разрешена за
извън населено място скорост 90
км/ч, заснето с АТС тип мобилна система TFR1-М и отчетен
толеранс от минус 3 %, с МПС Шкода Октавия вид л.а. с регистрационен номер СВ
4397 АС, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство TFR1-М
608. Посочено е, че при разрешена скорост от 90 км.ч. е установена скорост
от 150 км.ч.,
като е налице превишаване на разрешената скорост с 60 км.ч.
Срещу
Електронния фиш е подадена от жалба от Д.Ц.П., в която излага, че счита ЕФ за
незаконосъобразен. Излага, че не бил посочен адресата на който е наложено
административно наказание „глоба”. Излага, че самият жалбоподателят не е
управлявал процесното МПС в деня и в часа, посочени в ЕТ, като за
удостоверяване на това обстоятелство е приложена пътна карта Сен- Гобен
Констракшън Продъктс България ЕООД за месец януари 2018 г. издадена по реда на
наредба №33 от МТ, от която е видно, че на 30.01.2018 г., датата на която е прието, че е извършено нарушението,
процесното МПС е предоставено за управление на лицето Венцислав Атанасов
Георгиев. Излага, че ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснето
нарушение по ЗДвП, установено с автоматизирано мобилно техническо средство
мобилна система за видеоконтрол, а в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
нарушението било допустимо да се установява и заснема само със стационарно
техническо средство, което е предварително обозначено и функционира
автоматизирано в отсъствието на контролен орган, в който случай безспорно се
изключва, каквато и да е вероятност от човешка намеса, предвид въведеното
изискване в самия текст от закона. Излага, че издаденият на основание чл.189,
ал.4 от ЗДвП ЕФ се явява незаконосъобразен, тъй като не се основава на годно
само по себе си да го установи доказателство – приложения снимков материал. С
оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалвания ЕФ.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се не
се явява и процесуалният му представител адв. К. ***. Последната е депозирала
писмена молба, с която е направила искане делото да се разгледа в нейно
отсъствие, като е изложила и подробни аргументи за отмяна на обжалвания ЕФ.
Ответникът
– ОД на МВР Ловеч - редовно призовани,
не изпращат представител.
Съдът
приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице,
поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП
„Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му,
а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването
на отказа за анулиране на фиша. В 7 - дневен срок от получаване на жалбата
директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, или оправомощено от него лице я
изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, като в
съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания
електронен фиш, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и
географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка.)
Съгласно чл. 58, ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от
него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това
върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая оригинала
на ЕФ /приложен по преписката/ не съдържа отбелязване, че лицето не е намерено
на адреса. По делото е приложена докладна записка от 21.09.2018 г. изготвена от Мл. ПИ при 07 РУ –
СДВР И.М. от която се установява, че при извършената проверка на адрес гр.
София, ул. „Околовръстен път” №257, не се намерил служител, който да бъде
оторизиран да приеме ЕФ. Заявили, че ще предадат на управителят да мине през
приемната на полицейския инспектор за да получи ЕФ, но към този момент никой не
се бил свързал с тях. Посочено е, че при проведен телефонен разговор на
17.07.2018 г. със сестрата на търсеното лице тоянка, същата поела ангажимент да
му предаде, да дойде на следващия ден в приемната на ПИ, за да получи ЕФ.
Посочено е, че към настоящия момент лицето не се е явило, без да ги уведоми за
наличието на уважителна причина за това. При така установената фактическа
обстановка, съдът счита, че в случая не са изпълнени предпоставките визирани в
нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН за да се приеме, че следва да се приложи
посочената норма. На първо място, в докладната записка не е посочено, на коя
дата е посетен адреса на жалбоподателят и същият не е открит на адреса, тъй като
съгласно чл.58, ал.2 от ЗАНН именно от тази дата /която трябва да бъде
отбелязана върху ЕФ/ следва ЕФ да се счита за връчен на нарушителят. От което
следва, че от тази дата започва да тече 14 - дневния срок за обжалването му
пред РС Ловеч. И едва след изтичане на този срок и ако ЕФ не е обжалван от
нарушителя, ЕФ влиза в сила. В случая липсва изписан текст върху ЕФ, кога е
влязъл в законна сила, което противоречи на закона. ЕФ би влязъл в сила само
ако е бил редовно връчен и необжалван в срок, от което следва извода, че
процесния ЕФ не е бил редовно връчен. Съгласно чл.58, ал.2 от ЗАНН, в ЕФ следва
да има отбелязване освен, че лицето не е намерено на посочения от него адрес,
така и че новият му адрес е неизвестен. В процесния ЕФ липсва такова отбелязване.
Посочената правна норма съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на
нарушителя на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва
и двете предпоставки да са налице за да се счита, че състава на нормата на
чл.58, ал.2 от ЗАНН е изпълнена. Налице е първата предпоставка - лицето не е
открито на посочения от него адрес. По отношение на втората съдът констатира,
че тя не е налице – административния орган не е извършил необходимите действия
за да установи, че адреса на лицето е неизвестен. АНО следва да се възползва от
всички предоставени му по закон способи за връчване на ЕФ, и едва при наличие
на достатъчно документирани данни, че лицето е сменило адреса си и е с
неизвестен нов адрес, да прибегне до връчване на ЕФ по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН.
Съдът
намира по изложените съображения, че ЕФ не е връчен редовно /по разписан в
закона ред при наличие на разписаните предпоставки/ на жалбоподателят и до
момента, поради което жалбата му не би могла да се яви просрочена.
Действително,
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП създава облекчен ред за налагане чрез ЕФ
на административно наказание глоба за нарушение, установено и заснето с
техническо средство. Но, както беше упоменато по-горе, по делото липсват
доказателства за връчването на процесния ЕФ на жалбоподателят П. “с препоръчано
писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от
министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на
функциите и правомощията им.” (съгл. чл. 189, ал. 5 ЗДвП), липсват доказателства
да му е изпратен снимков материал “клип №498, приложение към преписка 18013000498”, липсват
доказателства да му е изпращана и декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, в която
да декларира кой е управлявал МПС. Този доказателствен недостиг налага извод,
че АНО не е изпълнил задължението си да разясни на лицето правата му по повод
издадения срещу него ЕФ, както и да му предостави реална възможност да упражни
правото си на защита чрез попълване на декларацията по чл. 189, ал.5 от ЗДвП. В
този смисъл, при издаването на ЕФ е допуснато съществено процесуално нарушение,
ограничаващо правото на защита на наказаното лице, и самостоятелно обуславящо
отмяната му изцяло.
Съдът намира, че е допуснато и още едно нарушение, касаещо посочената в
процесния ЕФ цифрова квалификация на нарушението, видно от която, АНО е
квалифицирал нарушението като такова по чл.21, ал.1 във вр. с чл.21, ал.2 от ЗДвП. Налице е противоречие между словесното описание на деянието, описано
в ЕФ и посочените като нарушени разпоредби от ЗДвП. От описанието на
нарушението е видно, че водача е управлявал лек автомобил извън
населено място - „път I – 4 км.27 +700, т.е. невъзможно е да е
нарушил едновременно и чл. 21, ал.1 от ЗДвП и чл.21, ал.2 от ЗДвП. Задължителен
реквизит на наказателното постановление, респ. ЕФ съгл. чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН са законовите разпоредби, които са били нарушени виновно т.е. същите не
могат да бъдат изведени от разпоредбата въз основа на която е наложено административното
наказание. В случая АНО е следвало да съобрази нормите, уредени в чл. 21 от ЗДвП, които сочат какви стойности е забранено да се превишават, на какъв път –
населено място; извън населено място или автомагистрала, както и дали в случая
е налице скорост, сигнализирана с пътен знак. Като в цифровата квалификация на
деянието АНО е посочил и двете алинеи на чл.21 от ЗДвП, последния не е изпълнил
задължението си да квалифицира точно административното нарушение, като
правилното посочване на санкционната разпоредба не санира това нарушение. Поради
изложените нарушения на процесуални правила е накърнено правото на
защита на жалбоподателя – същият не е бил в състояние да научи точно за какво
нарушение е санкциониран – дали за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП или за
нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП.
Съдът
не споделя направените с жалбата възражения. Видно от представения по делото снимков материал, се съдържа
информация за това къде се е намирал радара (географски координати), какъв е
неговият обсег на действие, какъв е неговият режим на излъчване, отчетената
скорост, допустимата скорост, превишението, часът и датата на отчитане на
нарушението. По делото е приложена и снимка на служебния автомобил, в който се
е намирало техническото средство. В ЕФ изрично е записано, че наказанието се
налага за това, че процесното МПС се е движило със скорост от 150 км/ч при допустима за
извън населено място скорост 90
км/ч. В обстоятелствената част на ЕФ се съдържа
информация за това къде и кога е извършено нарушението, от кого е извършено, с
какво МПС и най - важно как е установена забраната, която е нарушена – изрично
АНО е записал, че допустимата скорост на движение за извън населено място е 90 км. ч., както и че е
отчетен толеранс от минус 3 %. В ДВ бр.6 от дата 16.01.2018 г. е обнародвана
Наредба за изменение и допълнение на Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на
вътрешните работи, съгласно &6 на
която в чл.16, е създадена ал.5, съгласно която „При съставяне на акт за
установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на
наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено
нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада
максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
(ДВ, бр. 98 от 2003 г.).
Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на
функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право
за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, т.е. регламентира правото на ползване от страна на съответните органи
на технически средства, като същевременно в чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично се
посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките,
изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. Това дава възможност
в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или
системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин
могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или
да се индивидуализира нарушителя. От приобщения по делото като веществено доказателство
снимков материал, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване, е
видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, процесния
автомобил е осъществил посоченото от административно - наказващият орган
нарушение. Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят,
като в случая не е издаден АУАН, а електронен фиш, тъй като защитата против
издаден фиш е регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до
правосъдие. В случая не е приложимо Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по
Тълкувателно дело №1/2013 г. на ВАС на РБ, с оглед изменението на ЗДвП, където
реално е разрешено използван на мобилни устройства за заснемване на нарушения. Безспорно установено е по делото, че
описаната в процесния ЕФ скорост е била констатирана с TFR1 – М 608. В случая е
отчетен толеранс от минус 3 %, като е налице отбелязване в такава насока,
съгласно методическите указания за експлоатацията на техническото средство. С
оглед на което правилно в ЕФ е вписана скорост от 150 км.ч. Безспорно
установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с техническо
средство - TFR1 – М 608, одобрено на 24.02.2010 год., със срок на валидност до
24.02.2020 година. В тази връзка по делото са приети и вложени като
доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835
издадено от БИМ, Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол
№3-2-17 от 23.10.2017 г., от които се установява по безспорен начин
техническата годност на използваното в случая техническо средство. Спазено е и
изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото
изискване е вменено в разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба
№8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи. На следващо
място, в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д.№ 1/2013 г. на ВАС
изрично е прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и
наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие
/съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. Относно електронния фиш следва да
се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити,
сред които не фигурира име на издателя му и негов подпис, а само териториалната
структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш
се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената
процедура няма състезателен характер. В тази връзка неоснователно се явява
възражението на жалбоподателя за липса на компетентност на органа, издал акта -
по дефиниция в този акт не се посочва име на издател, липсва подпис на такъв,
което е логична последица от предвиденото в закона, че същия се издава "в
отсъствие на контролен" орган, съответно съставлява електронно изявление,
създадено чрез административно-информационна система. Относно направените
възражения за непосочване на издател и дата на издаване на ЕФ, съдът следва да
посочи, че по отношение на процедурата за санкциониране на нарушения с
електронен фиш, разпоредбите на ЗАНН касаещи реквизитите на наказателното
постановление са неприложими. Легална дефиниция на понятието "електронен
фиш" се съдържа в &1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и
в &6, т.63 от ДР на ЗДвП съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции.
По изложените съображения съдът намира,
че обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде
отменен.
Водим от гореизложеното
и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Електронен
фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №1940284
на ОД на МВР Ловеч, с който на Д.Ц.П., ЕГН ********** - управител на „Сейнт
Гобен Констракшън Продъктс България” ЕООД при условията на чл.188, ал.2 от ЗДвП, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП,
глоба в размер на 700,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 във вр. с
чл.21, ал.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14
дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: