Р Е Ш Е Н И Е
№............/............2022 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и седми октомври 2022 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
2. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска
окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административнонаказателно дело № 2098/2022 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба от В.П.Д., ЕГН **********, срещу
решение № 1026/26.07.2022 г. на Районен съд – Варна (ВРС), постановено по АНД №
20223110201806/2022г., с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0001689/12.10.2021
г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Варна, с което, за нарушение на чл. 44, ал.1, т. 3, буква „а“ от Наредба № Н-32
от 16.12.2011 г. на МТИТС, на основание чл. 178а, ал. 7, т. 3 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП), на В.П.Д. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1500 лева.
Касаторът
твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно поради постановяването му при
неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348,
ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Счита, че е налице противоречие между хипотезата на посочената санкционна
норма на чл. 178а, ал. 7, т. 3 от ЗДвП и фактическата обстановка, описана в
акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в наказателното
постановление, както и неяснота относно това дали отговорността на специалиста
е ангажирана за бездействие (допускане извършването на технически преглед),
както предвижда законът, или за действие (извършване на периодичен преглед за
проверка на техническата изправност), както е посочено в случая. Аргументира,
че неправилно е описана фактическата обстановка и неправилно е определена
нарушената разпоредба, под чиято хипотеза е подведено деянието, тъй като спрямо
техническия специалист Методиката регламентира единствено изискването когато
автомобилът се намира над канал или подемник, да се извърши визуална проверка,
но не и задължение тази проверка да бъде извършена от канала или подемника. Отправя
се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и на издаденото наказателно
постановление, както и за присъждане на разноски за заплатени адвокатски
възнаграждения съгласно представен списък. Моли се размерът на претендираното
юрисконсултско възнаграждение да бъде редуциран до определения по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, минимум.
Ответникът –
директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, в
депозиран чрез процесуален представител писмен отговор на касационната жалба,
оспорва същата като неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за
осъществено процесуално представителство съобразно чл. 37 от Закона за правната
помощ. Моли съда да се произнесе по размера на претендираното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение при условията на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН.
Представителят
на контролиращата страна – Варненска окръжна прокуратура, изразява становище за
неоснователност на касационната жалба и пледира решението на Районен съд –
Варна да бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на
правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал
делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен
съд – Варна като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК,
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното
пред районния съд наказателно постановление административно-наказателната
отговорност на В.П.Д. е ангажирана за това, че на 09.09.2021 г., в гр. Варна,
Западна промишлена зона, при извършване на периодичен технически преглед за
проверка на техническата изправност на МПС марка „Волво ФХ 400 4х2 Т“, с рег. №
А****НК, кат. N3,
собственост на „Логтранс БГ“ ЕООД, с протокол № 26568745/09.09.2021 г., с
начален час на 09:00 ч., в качеството на технически специалист, член на
комисията, извършваща периодичен технически преглед за проверка на техническата
изправност на ППС, не спазва изискванията, определени в Наредба №
Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на ППС, като не извършва визуална проверка на функционирането на
кормилния механизъм – елемент № 2.1.1., съгласно част I от методиката по чл. 31, ал.1 от
същата наредба, като същият не влиза в канала под проверяваното МПС и не
използва препоръчителния метод на проверка, видно от видеозапис, направен от ИС
„Технически прегледи“ към ИА „АА“. За гореописаното срещу Д. е съставен АУАН, в
който деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 3, буква „а“
от Наредба № Н-32/16.12.2011 година. Възприемайки изцяло фактите, отразени в
АУАН, и правната квалификация на деянието, административно-наказващият орган
(АНО) е издал атакуваното пред районния съд наказателно постановление.
Въз основа
на събраните по делото доказателства ВРС е приел, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както и че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Първостепенният съд е изложил подробни аргументи за установеност на
административното нарушение, както и за правилно определяне от административно-наказващия
орган (АНО) на квалификацията на деянието и на приложимата санкционна норма.
Констатирал е, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. С
тези аргументи ВРС е потвърдил наказателното постановление.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Варна намира решението на ВРС за
правилно, като напълно възприема изложените в него съображения и достигнатите
въз основа на тях правни изводи.
Както
правилно е приел районният съд, в съставения АУАН и в обжалваното пред районния
съд наказателно постановление нарушението е описано ясно, а именно: не са спазени
изискванията, определени в Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства,
като не е извършена визуална проверка на функционирането на кормилния механизъм
– елемент № 2.1.1. Противно на твърденията в жалбата така описаното нарушение
съответства на дадената правна квалификация на деянието по чл. 44, ал. 1, т. 3,
буква „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., съгласно който при извършването
на периодичните прегледи на ППС техническият специалист, участващ в комисията,
извършва периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно
превозно средство при спазване на изискванията за извършване на периодичен
преглед на пътно превозно средство, определени в тази наредба. Според т. 2.1.1.
от Част I „Минимални
изисквания относно съдържанието и препоръчителните методи на проверка“ от
Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства (Приложение № 5 към Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г.) състоянието на кормилния механизъм, като част от проверката на
механичното състояние на кормилното управление, се проверява при поставено над
канал или върху подемник превозно средство, така че колелата да не докосват
повърхността или да са върху въртящи опори, кормилното колело се завърта от
едното крайно положение до другото и се извършва чрез визуална проверка на
функционирането на кормилния механизъм. По аргумент от чл. 31, ал. 1 от Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011 г. правилата на Методиката са задължителни при извършване
на периодичните прегледи на ППС.
От така
описания метод на проверка на състоянието на кормилния механизъм и от характера
на възможните неизправности, които могат да бъдат констатирани, посочени в т. 2.1.1.
от Методиката (механизмът не функционира гладко; кормилният вал е усукан или
шлиците са износени, засегнато е функционирането; прекомерно износване на
кормилния вал, засегнато е функционирането; прекомерно движение на кормилния
вал, засегнато е функционирането, и изтичане, образуване на капки) се налага
извод, че проверката на този елемент следва да е визуална, като единственият
възможен начин за извършването ѝ е чрез влизане на техническия специалист
в канала и възприемане на функционирането на кормилния механизъм. Именно това е
препоръчителният метод за извършване на проверка в случая – аргумент от т. 1
„Общи положения“ от Част І от Методиката (Приложение № 5 към Наредба № Н-32 от
16.12.2011г.), в която е предвидено, че когато е посочен визуален метод на
проверка, това означава, че в допълнение към огледа на съответните елементи
техническият специалист при необходимост също и манипулира с тях, прави оценка
на издавания от тях шум или използва други подходящи средства за проверка, без
да се прилага оборудване. Според т. 2 от Част I от Методиката прегледът обхваща
най-малко изброените в таблицата по-долу елементи, като се използват посочените
в нея минимални стандарти и препоръчителни методи. Като не е влязъл под канала
и не е извършил визуална проверка на състоянието на кормилния механизъм на
проверяваното МПС, посочено в АУАН и в наказателното постановление, което
обстоятелство се установява от приложения по административно-наказателната
преписка диск, съдържащ запис от процесния технически преглед, и дори не се
оспорва от касационния жалбоподател, последният е осъществил състава на
обективираното в чл. 44, ал. 1, т. 3, буква „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011
г. административно нарушение.
Правилно е
определена и санкционната разпоредба на чл. 178а, ал.7, т. 3 от ЗДвП, предвиждаща
ангажиране на отговорността на технически специалист който не провери
изправността на оборудването, частите, агрегатите, уредбите, механизмите,
елементите и характеристиките на пътните превозни средства, които подлежат на
преглед за проверка на техническата изправност, по методите, определени с
наредбата по чл. 147, ал. 1 (Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните
прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства). Несъстоятелни
са оплакванията в касационната жалба относно изпълнителното деяние на
нарушението касаещо допустителство. Отговорността на техническия специалист –
член на комисията, извършваща прегледа, е за личното му бездействие и санкционната
норма на чл. 178а, ал. 7, т. 3 от ЗДвП визира именно задължение да се провери
изправността конкретно на механизмите, което в случая не е изпълнено от
касатора.
Размерът на
имуществената санкция правилно е определен от АНО във фиксирания в санкционната
норма такъв, поради което пред съда не стои въпросът за неговото редуциране.
Настоящата
инстанция напълно споделя изложените от ВРС мотиви относно липсата на основания
за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като процесното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от останалите нарушения от този вид, за да се приеме, че същата е явно
незначителна. В допълнение към обстойните аргументи на въззивния съд, свързани
със значимостта на охраняваните от нарушените правни норми обществени отношения
и завишената обществена опасност на деянието, следва да се добави, че по делото
са налице данни, че четири дни след извършване на процесния технически преглед,
прегледаният от комисията, член на която е бил касационният жалбоподател,
автомобил е реализирал пътно транспортно произшествие със загинали пътници от
друг автомобил, което обстоятелство е допълнителен аргумент за неприложимостта
на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай.
В заключение
на изложеното релевираните касационни основания не са налице по отношение на
обжалваното въззивно решение. Такива не бяха установени и по реда на
задължителната служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което
постановеният от ВРС съдебен акт е правилен и законосъобразен и е дължимо
оставянето му в сила.
С оглед
изхода на правния спор претенцията на касатора за присъждане на разноски е
неоснователна, а предвид своевременно заявеното искане и на основание чл. 63д,
ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, на
ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определен съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ и фактическата и правна сложност на делото.
По
изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо,
предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Шести касационен състав
на Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
1026/26.07.2022 г. на Районен съд – Варна, постановено по АНД №
20223110201806/2022 година.
ОСЪЖДА В.П.Д., ЕГН **********,
да заплати в полза на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.