№ 504
гр. Варна , 26.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Тодорова Въззивно
гражданско дело № 20203100503728 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:50 часа се явиха:
на второ четене, се явиха:
Въззивникът „КНМ ГРУП“ ЕООД, редовно призован, не се явява
представител, депозирана е молба по делото.
Въззиваемата страна К. Д. Т. , редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адвокат И.Г., редовно упълномощен и приет от съда от
днес.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх. № 3431 от 22.02.2021г. от
въззивника чрез адвокат Д.Я., с която поради служебен ангажимент заявява,
че няма възможност да се яви в съдебно заседание и не възразява да се даде
ход на делото в негово отсъствие.
Съдът връчва препис от молбата на адвокат Г. за запознаване.
Адв. Г.: Считам, че следва да бъде даден ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид
редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 118 от 11.01.2021 г.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 4444 от 08.07.2020г. на „КНМ
ГРУП“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
жк Люлин ул.Търново, бл.срещу блок 817, представлявано от управителя
П.Н.К., чрез адв. Д.Я., член на АК Варна, срещу Решение № 2547 от
23.06.2020г., постановено по гр.д.№ 1407/2020г. по описа на ВРС, 49-ти
състав, поправено с решение № 261052 от 06.11.2020г., с което е
ОТХВЪРЛЕН предявения от ищеца „КНМ ГРУП“ ЕООД ЕИК *********
срещу ответника К. Д. Т. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.284,
ал.2 от ЗЗД, за осъждането му да заплати сумата от 350 лева, представляваща
дължима сума, получена в качеството му на довереник по договор за цесия от
02.02.2015г., но непредадена на доверителя КНМ ГРУП“ ЕООД ЕИК
*********, ведно със законната лихва от предявяването на иска 0 14.01.2020г.
до окончателното плащане.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, необосновано и
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Оспорват
се изводите на съда относно липсата на данни, че ответникът е получил
цената по процесния договор за цесия, както и че доколкото процесната сума
не се намира в негово държане, то той няма какво да предаде на доверителя
си – ищеца. Изтъква се, че парите се считат от гражданско правната наука за
родово определена вещ, а родът не погива, като задължението за предавен на
парична сума е налице и когато длъжникът няма средства за тяхното
изплащане. Конкретно се оспорва мотива на съда за неоснователност на
възражението за недействителност на анекса и същият е ценен като писмено
доказателство в частта на правната му характеристика на разписка. Настоява
се, че доводите на ищеца по отношение действителността на анекса са
относими към предмета на спора, тъй като установяването на
действителността му би осуетила правната му значимост, респ. би отнело и
доказателствената му стойност, върху която съдът е мотивирал решението си.
Оспорва се извода на съда, че липсва обективния и субективния елемент от
2
състава на чл.40 от ЗЗД по отношение на процесния анекс. Позовава се на
разпоредбата на чл.161 от ГПК, която настоява съдът да приложи предвид
създадените трудности за събиране на доказателства в подкрепа на
въведените в допълнителната молба твърдения. Подновяват се направените
твърдения и правни изводи в исковата молба и допълнителното становище,
които въззивникът настоява да се считат инкорпорирани във въззивната
жалба. Настоява се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, при което спора бъде решен по същество с присъждане на заявената
исковата сума, както и на сторените пред двете инстанции съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна К. Д. Т. с ЕГН **********
депозира писмен отговор, в които развива доводи за неоснователност на
въззивната жалба. Оспорва се възражението на въззивника относно
безспорната установеност на факта, че сумата от 350 лева е получена от К.Т. в
качеството му на пълномощник на „КНМ ГРУП“ ЕООД ЕИК *********.
Поддържа се, че ответникът е отчел процесната сума, съгласно представения
анекс от 02.02.2015г. Счита се неоснователно възражението на въззивника за
наличието на голяма разлика между цедираното вземане и продажната цена.
Приема се за правилно отхвърлянето на възражението на ищеца за
недействителност на анекса поради договаряне във вреда на
представляващия. Твърди се, че остава недоказано твърдението на ищеца
относно наличието на договор за поръчка като основание на вземането му,
доколкото е налице разграничаване между упълномощаването като
едностранна сделка и мандата като двустранна сделка, в която се поемат и
редица задължения. Поддържа се възражението за прихващане, въведено с
отговора на исковата молба, като се настоява, в случай, че въззивният съд
счете заведения иск за основателен да се произнесе по него, като отхвърли
предявения иск.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Адв. Г.: Запознат съм с проекто-доклада. Нямам възражения.
Нямам искания.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх. № 3431 от 22.02.2021г. от
3
въззивника чрез адвокат Д.Я. в частта, с която заявяват, че нямат възражения
по доклада, поддържат жалбата и нямат доказателствени искания. Представят
списък на разноски и правят възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Изразяват становище по същество.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх. № 523 от 12.01.2021г. от
въззиваемата страна К.Т., към която са приложени писмени доказателства – 3
бр. платежни нареждания, във връзка с приетото с доклада на въззивния съд
възражение за прихващане на ответника.
Адв. Г.: Да се приемат.
По доказателствата, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото представените
с молба с вх. № 523 от 12.01.2021г. от въззиваемата страна К.Т. заверени
копия на писмени документи, а именно: платежно нареждане от 29.10.2014г.
за 120 лв.; платежно нареждане от 29.10.2014г. за 80 лв. и платежно
нареждане от 05.11.2014г. за 150 лв.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Г.: Моля да потвърдите първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно, и добре мотивирано. Моля за Вашето решение в
този смисъл. Подробни доводи сме изложили в отговора на въззивната жалба.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:55
часа.
4
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5