Решение по дело №1263/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 412
Дата: 17 октомври 2019 г. (в сила от 9 ноември 2019 г.)
Съдия: Красимир Семов
Дело: 20191630201263
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 август 2019 г.

Съдържание на акта

№ 412 / 17.10.2019 г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Монтана, 17.10.2019 год.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                               Председател: Красимир Семов

 

При секретаря...Тодора Владинова…, като разгледа докладвано от съдия Семов АНД № 1263 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59, ал.1  и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 12-001484/22.07.2019г. на Директор Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана на „Б. С. А. гр.София с ЕИК  xxxx  с посочен адрес в гр.София, представлявано от изпълнителния директор Р.Д.Ч. в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за административно нарушение по смисъла на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда / КТ / на основание чл.415, ал.1 от КТ.

Недоволно от Наказателното постановление „Б. С. А. гр.София моли да бъде отменено излагайки доводи за допуснати нарушения на закона.

 Въззиваемата страна Дирекция “ИТ” Монтана не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени. Съдът като ги обсъди във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима, но неоснователна.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен срок от лице имащо правен интерес.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

При извършена проверка в периода от 21.03.2019г. до 28.03.2019г. по спазване на трудовото законодателство в „Б. С. А. гр.София с обект – производствена база, находяща се в гр.Монтана, ул.”Диана” № 25 от З.Б.А. xxx съвместно с колегата й – Л.К.Р., било установено, че дружеството в качеството си на работодател, представлявано от Р.Д.Ч., не е изпълнило частично задължително за изпълнение предписание № 7 дадено с Протокол № 12154/27.11.2018г., а именно – работодателят да изплати на заетите в предприятието общо 14 броя работници или служители уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец септември 2018г. – поименен списък, справка за месец септември 2018г. – приложение № 7, пропорционално на отработеното време в размер на 3215 лева, със срок на изпълнение – 10.01.2019г. Към момента на представяне на всички доказателства, удостоверяващи изпълнение на даденото предписание – справка – приложение № 7 за месец септември 2018г. с дата 25.03.2019г., е установено, че дружеството работодател все още има неизплатени трудови възнаграждения към 8 /осем/ броя работника или служителя в размер на 1965.79 лева. До приключване на проверката на 28.03.2019г. от дружеството работодател не са представени документи – доказателства удостоверяващи изцяло изплащане на дължимите трудови възнаграждения.

За извършената поредна проверка З.Б.А. съставила протокол изх.№ 1235/28.03.2019г. За установеното нарушение по чл.415, ал.1 от КТ З.Б.А. в присъствието на Л.К.Р. и П.С.А. съставила акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 12-001484/27.06.2019г., който бил връчен на 02.07.2019г. съгласно чл.416, ал.3 от КТ. Срещу съставения АУАН постъпили писмени възражения от дружеството работодател, които били обсъдени от административно наказващия орган съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН, за което било изготвено и становище – л.16 от делото.

На базата на изготвения АУАН, протокол за извършена проверка с изх. № 1235/28.03.2019г., протокол за извършена проверка с изх. № 12154/27.11.2018г. и справка за месец септември 2018г. – приложение № 7, Директор на Дирекция ”ИТ” Монтана намерил, че „Б. С. А. гр.София в качеството си на работодател е извършило  административно нарушение  по  смисъла на  чл.415, ал.1 от КТ, поради което било санкционирано на същото основание.

Съобразно доказателствата по делото съдът намира, че наказващия орган е приложил правилно закона. Събраните по делото писмени доказателства доказват извършено административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ – “който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10000 лв”. Нарушението на практика не се оспорва и затова е безпредметно да се обсъждат доказателствата в детайли. Съдът установява, че при установяване на административното нарушение, не са допуснати съществени процесуални нарушения, в т.ч. от вида на посочените в жалбата, спазени са изискванията на ЗАНН и КТ при съставяне и връчване на АУАН в т.ч. чрез описание на всички факти и обстоятелства на установеното нарушение, и впоследствие при изготвяне на атакуваното НП и връчването му. НП е връчено по надлежен ред и респ. обжалвано в законния срок, с което не е накърнено правото на защита на санкционираното дружество, за да се приема, че е налице съществено процесуално нарушение свързано с връчване на НП. Процесното нарушение се изразява в неизпълнение на задължително предписание. Нарушението е достатъчно ясно индивидуализирано, при спазване изискванията на ЗАНН, безспорно доказано, без да е допуснато съществено процесуално нарушение.

До приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, не бяха представени доказателства, които да обективират приложението на чл.415в, ал.1 от КТ – тази разпоредба изисква незабавно отстраняване на установеното нарушение, а в случая е налице неизпълнение на задължително предписание на контролен орган в указан срок – до 10.01.2019г., в т.ч. до съставяне на АУАН на 27.06.2019г., без наличие на искане за удължаване срока на предписанието, или данни, че предписанието е било оспорено по съдебен ред. Имайки предвид тежестта на извършеното нарушение – неизпълнение на задължително предписание на контролен орган в указания срок, по повод съобразяване на основно трудово право на работника и неизпълнение на съпътстващото го задължение за работодателя по смисъла на чл.128, т.2 вр. с чл.270, ал.3 от КТ, настоящия съд намира, че правилно наказващия орган не е приложил чл.415в КТ, приемайки, че не е налице маловажен случай. Специална разпоредба на чл.415в КТ изключва приложението на общата по чл.28 от ЗАНН, за да се навеждат доводи в тази насока.

Настоящият съд установява, че с наложената като размер имуществена санкция, административно наказващия орган е съобразил в пълнота обстоятелствата по чл.83 и чл.27, ал.2 ЗАНН. Имуществената санкция е определена при предвидения минимум, без законова възможност за изменение чрез намаление. Определената като размер имуществената санкция съответства на тежестта на извършеното нарушение и е съобразена с разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.5 и чл.83 от ЗАНН.

На основание горното,  съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-001484/22.07.2019г. на Директор Дирекция “Инспекция по труда” - Монтана, с което на „Б. С. А. гр.София с ЕИК  xxxx  с посочен адрес в гр.София, представлявано от изпълнителния директор Р.Д.Ч. е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл.416, ал.5 вр. с чл.415, ал.1 от КТ.

Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 / четиринадесет /дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

                                          

                                                             Председател: