Решение по дело №788/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 706
Дата: 14 май 2021 г.
Съдия: Марина Христова Николова
Дело: 20217040700788
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2021 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

  706           14.05.2021 г.                             гр. Бургас

 

В    ИМЕТО    НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и девети април две хиляди двадесет и първа година, в публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ

         2. МАРИНА НИКОЛОВА

 

Секретар: И.Л.Прокурор: Х.К.

сложи за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 788 по описа за 2021 година.

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Т.П.– юрисконсулт в РИОСВ-Бургас против Решение № 260004/24.02.2021 г., постановено по НАХД № 3/2021 год. по описа на Районен съд – Средец, с което е отменено Наказателно постановление № 64/27.11.2020 год., издадено от Директор РИОСВ-Бургас, с което на М. Р. И., в качеството на кметски наместник на село Бистрец, община Средец, област Бургас за нарушение на чл.112, ал.1, т.5 от Закона за управление на отпадъците, на основание чл.151, ал.1, т.4 от Закона за управление на отпадъците е наложена глоба в размер на 1400 лева.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Иска се от съдът да отмени обжалваното решение и да потвърди издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – М. Р. И., в качеството на кметски наместник на село Бистрец, община Средец, област Бургас, редовно и своевременно уведомен, се явява лично и оспорва касационната жалба. Моли за потвърждаване на решението на районния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава заключение за оставяне в сила на решението на първата инстанция, като счита същото за правилно и законосъобразно.

Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С наказателното постановление № 64/27.11.2020 год., издадено от Директор РИОСВ-Бургас, отговорността на М. Р. И. е ангажирана на основание чл.151, ал.1, т.4 от Закона за управление на отпадъците за извършено нарушение на чл.112, ал.1, т.5 от Закона за управление на отпадъците.

За констатираното е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), като въз основа на акта е издадено процесното НП.

За да постанови оспореното съдебно решение, съдът е намерил, че съставените АУАН и НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН. По същество, съдът е приел, че липсват данни да е осъществено нерегламентирано изхвърляне и изоставяне на отпадъци на мястото, посочено в наказателното постановление, а именно в периода от 10.01.2020г. до датата на извършване на проверката - 25.06.2020 г., за констатирането на което и за установяването на нарушителите да не са предприети съответни действия от страна на И., чрез съставяне на констативни протоколи и/или актове за установяване на административни нарушения, съобразно делегираните му правомощия със заповедта. Отделно от горното, съдът е намерил, че от изложените обстоятелства в АУАН, пренесени след това в НП, се установява, че контролният орган е установил места, на които са изхвърлени отпадъци от битов и строителен произход, поради което нарушението следва да се квалифицира по чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО. При така изложените мотиви районният съд е отменил обжалваното наказателно постановление.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от РС-Средец фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитания свидетел и представените писмени доказателства. Не са налице допуснати в първоинстанционното производство процесуални нарушения. Съдебното решение е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано. При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия аргументи не следва да бъдат преповтаряни.

Съгласно разпоредбата на чл.112, ал.1, т.5 от ЗУО, кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице контролира дейностите, свързани с изоставянето на битови отпадъци и нерегламентираното им изхвърляне.

Съгласно чл.151, ал.1, т.4 от ЗУО, наказва се с глоба от 1400 до 4000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, кмет на община и/или длъжностно лице, което не извърши контрол по управление на отпадъците съгласно чл. 112.

В тежест на административнонаказващият орган е да установи безспорно съществуването на посочените фактически основания, послужили за издаването на наказателното постановление.

В случая, от представената по делото заповед № 15/10.01.2020 год. на кмета на община Средец се установява, че на основание чл.112 от ЗУО са делегирани правомощия на кметовете и кметските наместници на населените места в общината, сред които е и с. Бистрец, да предотвратяват изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища, да организират почистването на общинските пътища, уличните платна, площадите, алеите, парковете и други територии предназначени за обществено ползване.

От събраните в хода на производството доказателства не се установява, че нерегламентираното изхвърляне и изоставяне на отпадъци на мястото посочено в наказателното постановление е осъществено в периода за който на кмета на с.Бистрец са вменени тези контролни функции – 10.01.2020г., до момента на установяване на наличието на отпадъци от контролните длъжностни лица. Видно от показанията на актосъставителя, дадени в съдебно заседание пред районния съд, проверяващите са констатирали наличие на замърсен терен със стар строителен и битов отпадък, но не са установили факти, които да водят до извод, че това е станало в периода, когато ответникът по касация е бил оправомощен да предотвратява и контролира нерегламентираното им изхвърляне, което обосновава недоказаност на посочените в наказателното постановление обстоятелства, обосноваващи извод, че наказаното лице е автор на деянието, изразило се в бездействие, чрез неупражняване на контрол.

Правилен се явява и извода на първоинстанционния съд, че деянието е неправилно квалифицирано, тъй като чл.112, ал.1, т.5 от ЗУО предвижда, че кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице контролира дейностите, свързани с изоставянето на битови отпадъци и нерегламентираното им изхвърляне. Съответно, нормата на чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО, предвижда отговорност на кмета на общината за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. В случая, от обективна страна това нарушение осъществява признаците на чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО, а не на чл.112, ал.1 от ЗУО. Неправилната правна квалификация на деянието води и до неправилно определяне като приложимата санкционна норма на чл.151, ал.1 от ЗУО, вместо на чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО.

Предвид горното, настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд - Средец е валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото доказателства, поради което и следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260004/24.02.2021 г., постановено по НАХД № 3/2021 год. по описа на Районен съд – Средец.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                         2.