РЕШЕНИЕ
№ 2877
гр. Пловдив, 30.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330113437 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Гаранционен фонд против П. С. А., ЕГН
**********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал.1, т.2, б.
„а“, вр. с чл. 558, ал. 7 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 30.08.2017 г., в ..., настъпило ПТП по вина на
ответника, управлявал л.а. „БМВ 523“ с ДК № ... - като неправоспособен водач,
движейки се с несъобразена скорост, загубил контрол над МПС и ударил в задната част
паркиран автомобил, който вследствие на удара се завъртял и се ударил с предната си
част в ограда на частен дом.
Били причинени имуществени вреди.
Управляваното от ответника МПС било без задължителна застраховка ГО.
По образуваната преписка по щета № 110675/14.09.2017 г., ищецът платил
обезщетение на увредения от 1540 лева.
Въпреки, че бил поканен да възстанови сумата, плащане не постъпило. Моли се за
присъждане на посочената сума от 1540 лева, ведно със законната лихва от
предявяването на иска – 18.08.2021 г. до окончателното погасяване. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В о.с.з.
особеният представител оспорва иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
1
За основателност на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже настъпилото
ПТП по вина на ответника, който е управлявал МПС без задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, причинените на увреденото МПС щети и техния размер,
причинната връзка между механизма на ПТП и нанесените щети, обстоятелството, че е
заплатил застрахователно обезщетение в посочения размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, а при установяване на
горното от ищеца – да докаже, че е платил търсената сума.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за
основателен.
Видно от протокол за ПТП № 1623529 от 30.08.2017 г. около 04 часа в .....
настъпило пътно-транспортно произшествие, при което лек автомобил „БМВ 523“ с
ДК № ..., управляван от ответника, неправоспособен водач, губи контрол над МПС,
преминава през тротоарна площ и блъска в задната част л.а. Мерцедес /уч.2/, което е в
паркирано състояние, а вследствие на удара, уч. 2 се завърта и се блъска с предната
част в ограда на частен дом. Описани са множество причинени имуществени щети по
МПС.
По делото е приложена преписка по щета № 110675/14.09.2017 г., образувана по
уведомление от собственика на увредения автомобил, към която са приложени
уведомление за имуществени вреди, доклад по щета и технически експертизи,
установяващи размера на причинените вреди по автомобила, възлизащи на сумата от
общо 1540 лева, включваща нови части и материали, както и труд – определена след
редукция от 70 %, предвид наличието на „тотална щета“.
Изготвена е справка от база данни на информационния център към ищеца, от
която е видно, че управляваното от ответника МПС нямало сключена застраховка
„Гражданска отговорност” към датата на ПТП /който факт е удостоверен и в протокола
за ПТП/.
По делото е представен платежен документ- банково преводно нареждане /л.21/,
от което е видно, че на собственика на увредения автомобил, на 08.12.2017 г. ищецът е
платил обезщетение по щета в размер на 1540 лева.
Безспорно от приетите писмени доказателства се установява, че настъпилото ПТП
е причинено само от ответника, който при управление на лек автомобил е извършил
нарушение на правилата за движение по пътищата, за което и е бил санкциониран.
Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗДвП - водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват, а според чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП – всеки
участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и
да причинява имуществени вреди. Доказва се, че ответникът е бил и
неправоспособен, с което е нарушил изискванията на чл. 150 ЗДвП.
Следователно налице е противоправно поведение, доколкото не е спазил
правилата на ЗДвП и Правилника към него. ПТП е настъпило именно в причинна
връзка с неговото поведение, с което е нарушил правилата за поведение при
управление на МПС и по този начин е причинил имуществени вреди другиму.
Виновният водач е бил санкциониран по административен ред чрез издадено му
2
наказателно постановление № 17-0273-000379/07.09.2017 г., видно от постъпилата
официална справка от ОД на МВР, което като връчено и необжалвано – е влязло в сила
на 20.09.2017 г.
С категоричност се установява, че ответникът е управлявал МПС, без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, която би покрила причинените
от него вреди на трети лица. В тази насока, следва да се посочи, че документът –
Справка, изготвена от ГФ въз основа на данните от Информационния център към него,
до доказване на противното, удостоверява застрахователя, номера на договора за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, началната
и крайната дата на покритието…, съгласно чл. 574, ал. 12 КЗ. Т.е. документът, в
случая издадената Справка от ГФ въз основа на данни от ИЦ, има формална и
материална доказателствена сила на официален документ, придадена от закона, по
смисъла на чл. 178, ал. 1 ГПК. Тази информация се потвърждава и от извършената от
съда служебна справка в публично достъпния интернет сайт на ГФ, а в случай, че
ответникът твърди наличие на ГО /каквито доводи липсват/ следваше да представи
действаща такава, което не бе сторено.
Установява се от писмените доказателства, че на собственика на увредения
автомобил е било платено обезщетение за причинените му имуществени вреди,
установени по надлежния ред в производството по образуваната преписка по щета,
след съответните технически експертизи.
Налице са предпоставките на чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ, съгласно които
Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за нанесени имуществени вреди, когато виновният
водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Поради което са налице и предпоставките за прилагане на
разпоредбата на чл. 558, ал. 7 от същия кодекс след изплащане на обезщетението
фондът да встъпва в правата на увредения собственик на МПС до размера на
платеното - причинна връзка между нанесения вредоносен резултат и противоправното
поведение на ответника, липса на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, по отношение на управлявания от него
автомобил и заплатено застрахователно обезщетение на третото лице.
Следва да се посочи, че отговор на исковата молба не е постъпил, при което е
настъпила и процесуална преклузия за въвеждане на конкретни възражения против
иска. В о.с.з. се сочи единствено бланкетно оспорване на претенцията, отново без
никакви фактически или правни възражения, които да бъдат обсъждани. Оспорването е
обяснима защитна позиция, но предвид ангажираните по делото доказателства, съдът
приема, че са налице достатъчно такива за всички елементи от ФС на претенцията,
които да обосноват извод за основателността й.
Протоколът за ПТП е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото
на произшествието. По отношение на възприетите от съставителя факти,
разположението на МПС в пространството /обозначени и на скицата в протокола/,
както и видимите щети по автомобилите, документът има характер на официален
удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило
факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в
3
свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена
сила /в този смисъл Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т.
о., ТК, пост. по реда на чл. 290 ГПК/. Ответникът е подписал документа, което не е
оспорено, а доколкото протоколът удостоверява неизгодни за него факти /че именно
той е нарушил правилата за безопасност на движението/, този документ следва да се
ползва с доказателствена сила относно тези неизгодни факти, чието настъпване е
удостоверено с подписа на виновния водач. Материалната доказателствена стойност на
протокола не е оборена, поради което и следва да бъде зачетена, като съдът приема, че
фактите са се осъществили така, както е отразено в него. От своя страна ответникът
освен при липса на каквито и да е възражения по претенцията, не ангажира и никакви
доказателства за установяване на различна фактическа обстановка, водеща до отпадане
на отговорността му. Документите към ИМ не са оспорени и следва да бъдат ценени
относно всички релевантни факти.
По отношение на размера – приобщените доказателства са достатъчни и ясни
относно определяне на обезщетението, което е платено и след редуциране, поради
наличието на „тотална щета“ на увреденото МПС. Документите във връзка с
установяване вида, размера, броя и тн. на щетите, също не са оспорени, като се
кредитират от съда. Обемът на регресното вземане се определя от размера на
действителните вреди, но не повече от извършеното плащане. Доколкото Фондът е
платил на увредения търсената сума като обезщетение, искът е доказан изцяло и по
размер.
С оглед изложеното, претенцията следва да бъде уважена като основателна, ведно
със законната лихва като последица.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен списък по чл. 80 ГПК
и док. за плащане на: 61,60 лева – ДТ и 337,80 лева – възн. особен представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. С. А., ЕГН **********, с адрес: ..... да плати на Гаранционен фонд,
със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4,
следните суми: 1540 лева /хиляда петстотин и четиридесет лева/ - представляваща
регресно вземане за изплатено от Гаранционния фонд по щета № 110675/14.09.2017 г.
обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил с ДК №...., причинени вследствие
на ПТП, настъпило на 30.08.2017 г. по вина на А. като водач на МПС с ДК № ...,
управлявано без сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на постъпване на исковата молба в съда – 18.08.2021 г. до окончателното
погасяване, както и общо 399,40 лева /триста деветдесет и девет лева и четиридесет
4
стотинки/ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите на ищеца, съгл. чл. 236,
ал.1, т.7 ГПК /л.2/:.............................
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5