№ 4669
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20241100106320 по описа за 2024 година
Страни в производството са ищецът П. Й. З. с ЕГН **********, с. Скравена, общ. Ботевград,
ул. *********, чрез адв. К., и ответникът: ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр.
София, бул. „Дж. Баучър“ № 87, чрез адв. Г..
Предявен е иск с правна квалификация чл.432, ал.1 КЗ за сумата 50 000лв. – обезщетение за
неимуществени вреди от претърпени болки и страдания и 2040лв. – обезщетение за
имуществени вреди в причинно-следствена връзка с ПТП, настъпило на 20.12.2023г. около
13,30ч. на Околовръстен път №216, на паркинг на магазин Икеа, с л.а. Пежо с рег. №
*********, управляван от К.В.Г. в който лек автомобил ищцата била пътник, ведно със
законната лихва от 16.2.2024г. /датата на предявяване на претенцията пред застрахователя/
до плащането.
В исковата молба ищцата твърди, че на 20.12.2023г. около 13,30ч. на Околовръстен път
№216, на паркинг на магазин Икеа пострадала при пътно транспортно произшествие, като
пътник в л.а. Пежо с рег. № *********, управляван от К.В.Г. който допуснал нарушение на
правилата за движение по ЗДвП.
След ПТП ищцата е приета в УМБАЛ „Света Ана“ АД, гр. София, в отделение по
ортопедия, където е извършена операция с поставяне на метална плака. Болничното лечение
продължило в периода 21.12.2023г.-24.12.2023г. с окончателна диагноза счупване на горния
край на раменната кост, закрито. Във връзка с лечението ищцата твърди, че е направила
разходи за закупуване на имплант на стойност 2040 лева, както и че към момента не се е
възстановила напълно и изпитва персистираща болка в ръката, нарушение на съня, апетита,
главоболие, тревожност.
1
Ищцата твърди, че предявила пред ответника претенция за изплащане на обезщетение, с
посочена банкова сметка. Ответникът завел щета №**********, като с уведомително писмо
№ НЩ-1654/5.3.2024г. отказал изплащане на обезщетението.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи противоправно поведение на водача на и
л.а. Пежо с рег. № *********, валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника към датата на ПТП, вреди, размер на вредите, причинна
връзка между поведението на водача и вредите.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска
– оспорва механизма на ПТП и осъществяването на фактическия състав на непозволено
увреждане. Твърди, че съгласно Наредба за документите и реда за съставянето им при ПТП и
реда за информиране между МВР, КФН и информационен център към ГФ, са предвидени
специални правила за установяване на ПТП с пострадали лица, които не са спазени – не е
съставен констативен протокол за ПТП с пострадало лице. Ответникът оспорва вредите да са
настъпили вследствие на ПТП, както и сочи, че претендираният размер е завишен.
Не се спори, че гражданската отговорност на водача към датата на ПТП е била
застрахована при ответника.
Спорни между страните са въпросите относно механизма на ПТП, извършено ли е
противоправно деяние от водача Г., което да е в причинна връзка с настъпилото ПТП и с
вредите, претърпени от ищцата, твърдените неимуществени вреди, размер на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната
съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
От приетите писмени доказателства, включително административно-наказателна
преписка във връзка със съставен АУАН № 1149163/2024, свидетелските показания на св. К.
и заключение към съдебно-автотехническата експертиза се установавя следният механизъм
на ПТП: На 20.12.2023г. около 13,30 часа лек автомобил „Пежо 408“ ДК СВ *********,
управляван от К.В. Г., се движи в град София, в района на паркинга на магазин „Икеа“ с
посока вход и скорост, не по-ниска от 18km/h. На предна дясна седалка е пътувала П. Й. З..
Пътната настилка е била мокра, най-вероятно и заледена. Поради управление от водача със
скорост, по-висока от критичната скорост за преодоляване на хоризонтална крива,
автомобилът загубил устойчивост, продължил движението си и с предна част ударил
предпазна метална ограда на магазина.
Вследствие на удара пътникът на предна дясна седалка е получил телесни увреждания –
счупване на лява раменна кост. Няма данни за технически причини за настъпване на
произшествието. Причините са от субективен характер - действията на водача с органите за
управление. Водачът е имал техническа възможност да управлява със скорост, по-ниска от
критичната скорост за загуба на устойчивост на автомобила, при което да контролира
траекторията на движение на автомобила.
Видно от служебна бележка от 05.02.2024г., издадена от МВР-СДВР-ОПП, ищцата след като
2
била прегледана в УМБАЛ „Св. Анна“ АД, се е върнала на мястото на ПТП, където под
формата на писмено сведение е заявила, че няма претенции съм водача и органите на МВР и
не желае да фигурира в констативен протокол като пострадал пътник в ПТП. Писменото
сведение е приложено към АНП /л.85 от делото/.
Видно от приложената АНП на водача на лек автомобил „Пежо 408“ ДК СВ ********* К.В.
Г. е съставен АУАН №1149163 за административно нарушение, въз основа на който е
издадено наказателно постановление №23-4332-032614 за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП и
му е наложено административно наказание глоба от 200 лева.
В епикриза от 21.12.2023г. в анамнестичната част е посочено, че панциентката П. З. е
„паднала от собствен ръст. Оплаква се от болка в лявото рамо, невъзможно извършване на
активни движения в него и силно болезнени пасивни такива.“ Посочено е, че е извършено
оперативно лечение чрез кръвна репозиция и метална остеосинтеза. Пациентът заплатил по
установените правила в УМБАЛ „Св. Анна“ АД съответни остеосинтезни средства,
необходими за лечението, като са представени фактура № **********/22.12.2023г. и
фискален бон за сумата 2040 лева за медицинско изделие, издадена на името на ищцата.
Представена е епикриза от 26.02.2024г., в която е посочено, че горният ляв крайник на
ищцата е оточен и има спокоен постоперативен цикатрикс. Била изготвена и проведена
индивидуална рехабилитационна програма, отговаряща на тежестта на основното
заболяване. В процеса на провеждане на терапията функционалния капацитет на
пострадалата се подобрил – редуцирала се болката, засилила се мускулатурата на лявата
ръка, подобрило се самообслужването.
От заключенито към съдебно-медицинската експертиза се установява, че вследствие на
процесното ПТП, настъпило на 20.12.2023г. ищцата е получила следните увреждания:
Счупване на горния край на лява раменна кост, причинило на пострадалата трайно
затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.
Проведено комплексно лечение в болнични и домашно-амбулаторни условия. Била
хоспитализирана на 21.12.2023г. – КОТ – УМБАЛ „Св.Анна“-София. Направени били
изследвания, консултации, диагностицирана е и на 22.12.2023г. била оперирана по повод
фрактура на горния край на раменнната кост. Извършена била кръвна репозиция и метална
фиксация с плака и винтове. Проведена била медикаментозна терапия, изписана с
препоръки за ХДР, назначена антибиотик, профилактика за 30 дни, медикаментозна такава и
2КП в рамките на 30 дни от дехоспитализацията. В периода 19.02.2024г-26.02.2024г. ищцата
била хоспитализирана в КФРМ - УМБАЛ Св. „Анна“ АД София, поради ограничени
движения и болков синдром в лява раменна става. След проведеното физиолечение и
рехабилитация по индивидуална програма била изписана с увеличен обем на движения.
Лечението отговаря на съвременните изисквания при подобен вид фрактури.
Възстановителният период продължил 4-5 месеца.
Болките и страданията, причинени на ищцата, са били най-интензивни непосредствено след
травмата, след оперативната интервенция на лява раменна кост в началото на
3
раздвижването. За в бъдеще при натоварване и промени във времето пострадалата може да
се оплаква от болки в мястото на увреждането.
Вещото лице е посочило, че по делото няма представена медицинска документация за
остатъчни явления. От представената епикриза от КФРМ-УМБАЛ „Св. Анна“АД - София от
19.02.2024г. - 26.02.2024г., е видно, че ищцата има ограничен обем на движения в лява
раменна става и подлежи на усилена рехабилитация и физиолечение.
От представената медицинска документация е видно, че има оперативен белег от външната
горна страна лява раменна кост.
От показанията на св. К., който живее на семейни начала с ищцата, се установява, че на
20.12.2023г. претърпяла катастрофа като пътник на предна дясна седалка, возейки се в
автомобил, управляван от неин колега, който не успял да вземе завой на паркинга на магазин
„Икеа“ и автомобилът се ударил в бетонна преграда. Вследствие на удара П. си ударила
ръката в таблото и счупила раменна кост на четири места. На следващия ден я приели по
спешност в Окръжна болница за операция, където останала около две седмици. Около 2-3
месеца не можела да се обслужва сама, нито да се облича, нито да се къпе. Провела
рехабилитация, но все още не може да си вдига ръката повече от средно положение. Била
шофьор от 5 г., но след случая не искала да шофира. След инцидента тя се прибрала вкъщи,
живеели наблизо. След това дошла полиция и съставили констативен протокол. Свидетелят
сочи, че не е бил на местопроизшествието, но когато дошли полицаите, П. се върнала на
мястото на инцидента за съставяне на протокола.
След преценка по чл.172 ГПК, съдът кредитира свидетелските показания, тъй като същите
кореспондират с останалия доказателствен материал. Съдът кредитира заключенията към
СМЕ и САТЕ като обективни и компетентни.
От така събраните доказателства се установява, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди от от процесното ПТП, които са в пряка и непосредствена връзка с противоправното
поведение на застрахования при ответника водач.
Относно възражението, че в протокол за ПТП №1898098 не е посочено пострадало лице –
установява се, че ищцата поради болки в ръката е напуснала местопроизшествието, а в
последствие след пристигането на органите на МВР, се е върнала и е заявила писмено, че
няма претенции към водача и не желае да фигурира като пострадало лице в протокола за
ПТП. Относно възражението, че в анамнезата на епикризата от 21.12.2023г. е посочено, че
ищцата е паднала от собствен ръст, следва да се посочи, че при разпита в о.с.з. вещото лице
е изяснило, че такава травма като процесната много трудно може да се получи при падане от
собствен ръст при лице на възраст 30г., освен ако няма придружаващи заболявания /изразена
остеопороза/, за което няма данни по делото. Съдът намира, че при условията на спешност,
при които е извършено медицинското лечение, е възможно в анамнезата при описване на
механизма, при който е получено нараняването, да се допуснат неточности, които в случая се
опровергават от останалия обсъден доказателствен материал.
Относно имуществените вреди: представени са доказателства, че ищцата е заплатила
4
остеосинтезни средства, необходими за лечението: фактура № **********/22.12.2023г. и
фискален бон за сумата 2040 лева за медицинско изделие, издадена на името на ищцата.
Предвид изложеното, съдът намира, че тези разходи са в пряка причинно-следствена връзка
с увреждането и искът в тази част е изцяло основателен.
Относно неимуществените вреди: Обезщетението за неимуществени вреди се определя
глобално по справедливост /арг. от чл. 52 ЗЗД/. В задължителната практика на ВКС /т. ІІ от
ППВС № 4/68 и множество решения по чл. 290 ГПК/ са определени критериите за това
понятието. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението-характер на увреждането, начин на
извършване, обстоятелства, при които е настъпило, усложненията на здравето на
пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания; при
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди, като изброяване е примерно, а не изчерпателно.
В случая съдът намира, че при определяне на обезщетението следва да се отчете възрастта
на пострадалата – 30г., активна възраст, при която такава травма води до първоначално
невъзможност, а след това и затруднения в изпълнение на работа и всекидневни битови
дейности и самообслужване; характерът на телесната повреда – средна, която е причинила
затруднение в движението на крайника за срок по-дълъг от 30 дни; болките и страданията,
които са били най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативната
интервенция на лява раменна кост и в началото на раздвижването; продължителността на
възстановителния период – 4-5 месец; обстоятелството, че за в бъдеще при натоварване и
промени във времето пострадалата може да се оплаква от болки в мястото на увреждането,
както и че и след операцията се е наложило пострадалата да бъде хоспитализирана за
провеждане на рехабилитация, като е видно, че и два месеца след операцията рамото е било
отточно и болезнено, а движенията – затруднени.
При изложените съображения, настоящата инстанция намира за съответен с тежестта на
вредите и справедлив, съобразно изискванията на чл. 52 ЗЗД, размер на обезщетение от 30
000лв. За тази сума претенцията е основателна и трябва да се уважи.
Относно датата, от която се дължи обезщетението за забава и иска по чл.86 ЗЗД: Не е
спорно, че ищцата е предявила доброволна претенция пред ответника по реда на чл. 380 КЗ
за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.
С писмо изх. № НЩ-1654/05.03.2024г. застрахователното дружество изрично отказало да
заплати застрахователно обезщетение по предявената претенция.
Съгласно чл.497, ал.1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-
ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
5
106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Съгласно чл.496, ал.1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три
месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции. Съгласно чл.409 КЗ застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане
срока по чл. 405 освен в случаите на чл. 380, ал. 3 /когато не е представен банкова сметка/.
Съгласно чл.405 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от
срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5. Съгласно чл.108, ал.3 КЗ в случаите по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато не са представени всички
доказателства по чл. 106, се прилага срокът по чл. 496, ал. 1, а съгласно ал.4 отговорът на
застрахователя по чл. 496, ал. 2, т. 2 се счита за отказване на плащане по смисъла на ал. 1, т.
2.
В случая, видно от писмо изх. № НЩ-1654/05.03.2024г. застрахователят не е изискал
допълнително доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ, а само е посочил, че такива не са
ангажирани. Предвид изложеното, съдът намира, че застрахователят е изпаднал в забава,
считано от 06.03.2024г., откогато следва да се присъди законна лихва върху главницата.
Относно разноските:
Предявеният иск е с обща цена 52 040 лв., като съдът го е намерил за основателен за сумата
32 040 лева.
На ищцата следва да се присъди сумата 30,78 лева – разноски за държавна такса, съразмерно
с уважената част от иска.
Ищцовата страна е поискала присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на
адв. Х.Р. К. от ВТАК с личен № **********, гр. В. Търново, ул. В. ********* по реда на
чл.38, ал.2 ЗА /съгласно договор за правна защита и съдействие на л.110 от делото/. Следва
да се посочи, че нито в договора, нито в списъка за разноски, нито в друг документ по
делото е уточнена хипотезата по чл.38, ал.1 ЗА, при която адвокатът е оказал безплатна
правна помощ. Ответникът е направил изрично възражение, че не са налице предпоставки за
предоставяне на безплатна помощ.
Както е посочено в определение № 191 от 16.01.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2447/2023г.,
съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски според изхода на спора, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по
6
правилата на чл. 78, ал. 1 и, ал. 3 ГПК, приложими за всяка инстанция.
В практиката на ВКС е изяснено, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 2 ЗАдв пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен
договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат
оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, или
такова съгласие между страната по делото и нейния адвокат да е обективирано по друг
начин /напр. устно в протокол от съдебно заседание, в пълномощно с последващо
извършване от адвоката на действия по делото/, като не е необходимо страната
предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на
безплатна правна помощ – в този смисъл напр. определение № 163/13.06.2016 г. по ч. гр. д.
№ 2266/2016 г., ГК, І г. о. на ВКС, определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г., ГК, ІV г. о. на ВКС, определение № 45 от 22.01.2020 г. по ч. гр. д. № 4456/2019
г., ГК, ІІІ г. о. на ВКС, определение № 50375 от 03.11.2022 г. по ч. гр. д. № 1338/2022 г., ГК,
ІV г. о. на ВКС. Само формалното позоваване на разпоредбата на чл. 38 или на чл. 38, ал. 2
от ЗАдв не е достатъчно, за да възникне в полза на адвоката основание да претендира и
получи възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, без да е посочено (било в
договор или по друг начин) конкретно основание от кръга на изчерпателно визираните в т. 1-
3 на чл. 38, ал. 1 от ЗА, т. е. в коя категория лица по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв попада
страната, при които само конкретно посочени категории лица законът допуска уговаряне на
безплатна адвокатска защита по делата, в който смисъл е практиката на ВКС ( решение №
165 от 26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС, определение № 507 от
19.09.2018 г. по ч. т. д. № 1972/2018 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС, определение № 119 от 29.03.2022 г.
по гр. д. № 1071/2022 г., ГК, ІV г. о. на ВКС ). Видно от съдържанието на представения
договор, в него само е посочено, че предмет на договора е "оказване на безплатна правна
защита и съдействие – процесуално представителство…." и договореното възнаграждение е
безплатно на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във връзка с чл.5, т.1 НМРАВ, и не се съдържа
изявление на кое от основанията по чл. 38, ал. 1 в трите подточки /т. 1-т. 3/ страната и
адвоката се позовават, за да обосноват безплатната защита, т. е. не е налице съвпадащо
изявление на страната и адвоката, че страната попада в някоя от изчерпателно посочените
категории лица по т. 1-т. 3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Такова изявление няма и в представеното
пълномощно, доколкото в текста на пълномощното въобще няма изявление за начина на
възнаграждаване на адвоката. При тези обстоятелства не може да се приеме, че по делото е
установено наличие на законово основание съдът да определи възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 2, изр. 2 ЗА, поради което такова не следва да се присъжда.
Ответникът е представил доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер
от 6280 лева с ДДС и е направил искане за присъждането му. Следва да му се присъди сумата
2413, 53 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати държавна
такса и разноски в полза на Софийски градски съд в размер на 1804,93лв.
Воден от горното, Софийски градски съд
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Дж. Баучър“
№ 87, да плати на П. Й. З. с ЕГН **********, с. Скравена, общ. Ботевград, ул. *********,
сумите:
- 32 040 лева, ведно със законната лихва за забава от 06.03.2024г. до окончателното
изплащане на дължимата сума, на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от претърпени болки и страдания в размер на 30 000 лева и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 2040лв., причинени в причинно-следствена
връзка с ПТП, настъпило на 20.12.2023г. около 13,30ч. на Околовръстен път №216, на
паркинг на магазин Икеа, с л.а. Пежо с рег. № *********, управляван от К.В.Г. в който лек
автомобил ищцата била пътник, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за неимуществените вреди
за сумата над 30 000 лева до предявения размер от 50 000 лева, както и за законна лихва за
периода 16.02.2024г. – 05.03.2024г.
- 30,78 лева – разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА П. Й. З. с ЕГН **********, с. Скравена, общ. Ботевград, ул. *********, да плати
на ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Дж. Баучър“ № 87 сумата
2413, 53 лева - адвокатско възнаграждение с ДДС, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗК „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Дж. Баучър“ № 87
да плати по сметка на Софийски градски съд държавна такса и разноски в размер на
1804,93лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8