№ 17192
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110140475 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е и е висящо по предявени от С. Д. Д. срещу „Д. обективно кумулативно
съединени искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата,
извършено със заповед № .г., издадена от работодателя, за осъждане на ответника да заплати
на ищцата сумата от 2400 лв. (с оглед допуснатото в съдебно заседание изменение на иска
чрез намаляване на неговия размер), представляваща обезщетение за оставане без работа
вследствие незаконното уволнение за периода от 28.05.2022г. до 28.11.2022г. и сумата от
34,67 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на обезщетението за оставане
без работа вследствие незаконното уволнение за периода от 01.07.2022г. до 26.07.2022г.
С влязло в сила протоколно определение от 27.04.2023г. производството по делото е
прекратено по предявения иск за заплащане на обезщетение за оставане без работа
вследствие на незаконното уволнение за разликата над сумата от 2400 лв. до първоначално
предявения размер от 4800 лв. и по исковете по т. 3 от петитума на исковата молба, а
именно: евентуалните искове за заплащане на сумата от 800 лв., представляваща
обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовия договор на основанието по
чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, както и по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5,78 лв.,
представляваща обезщетение за забава плащането на горното обезщетение за периода от
01.07.2022г. до 26.07.2022г. поради заявения от ищеца отказ от тези искове.
Ищецът С. Д. Д. твърди, че се е намирала в трудово правоотношение с ответника,
считано от 28.12.2021 г., като е заемала длъжността „к.“ при основно трудово
възнаграждение в размер на 400 лв. и допълнително възнаграждение 0,6% на година стаж по
специалността, при непълно работно време. Твърди, че на 01.06.2022 г. й била връчена
Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №./27.05.2022 г., издадена на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване обема на работа. В изготвената заповед
било посочено, че датата на връчване е 27.05, но действителната дата била 01.06.2022 г.
Твърди, че процесната заповед е немотивирана. Поддържа, че уволнението е незаконно, тъй
като намаляването на обема на работа не била действителната причина за освобождаването
1
й от длъжност – на нейно място била назначена нова служителка. Ето защо, моли съда да
отмени уволнението на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Наред с това твърди, че в
действителност е работила при ответника при пълно работно време, поради което счита, че
размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъде в размер на 4800 лв. /6 мес.
по 800 лв./. Претендира и лихва за забава в размер на 34.67 лв. върху посочената главница за
периода 01.07.2022 г. – 26.07.2022 г. В съдебното заседание, в което е докладвано делото
оспорва заповедта за уволнение да е подписана от управителя на дружеството, като твърди,
че в действителност ищцата е работила на пълно работно време, при това като работник в
пералното помещение на хотела, а не като камериерка, както е посочено в трудовия договор,
както и че причината за уволнението й не е намаляване обема на работа, а представен от
последната на работодателя болничен лист. Твърди да е останала без работа след
уволнението, поради което претендира заплащане на обезщетение вследствие на
незаконното уволнение за периода от 28.05.2022г. до 28.11.2022г. в размер на 2400 лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането. Твърди ответникът да е изпаднал в забава за плащането на това обезщетение,
поради което претендира и обезщетение за забава в размер на 34,67 лв. за периода от
01.07.2022г. до 26.07. 2022г., както и разноски за производството.
Ответникът „Д. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който оспорва предявените искове. Поддържа, че уволнението е законосъобразно
извършено, като към момента на извършването му е било налице намаляване обема на
работата. Твърди, че на 27.04.2022 г. на ищцата е връчено писмено предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, като
връчването е било лично и било удостоверено с подписа на ищцата, поради което трудовото
правоотношение се е прекратило след изтичане на 30-дневния срок на предизвестие, т.е.
считано от дата 28.05.2022 г. На 27.05.2022 г. работодателят издал процесната Заповед № ., с
която било констатирано прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата, като
заповедта й била връчена лично на 28.05.2022 г. Оспорва ищцата да е останала без работа за
процесния период. Оспорва се също така твърдението в исковата молба, че ищцата е
работила на друга длъжност и на пълно работно време, съответно е получавала двоен размер
на трудовото възнаграждение. Оспорва иска за акцесорното вземане като неоснователен.
Претендира разноски за производството.
Съдът при така изложените твърдения и оспорвания на страните и като взе предвид
събраните по делото доказателства намира следното от правна и фактическа страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че
е работил по трудово правоотношение с ответника, че същото е било прекратено с
оспорената заповед, както и твърденията си да е работил на пълно работно време и на
длъжност, различна от посочената в договора.
В тежест на ответника е да докаже, че е издал законосъобразна и мотивирана заповед за
уволнение, подписана от лице с работодателска власт, както и че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение е било налице реално намаляване обема на
работата, която е част от изпълняваната от ищеца трудова функция.
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1 т. 3 КТ в тежест на ищеца е да докаже,
че е останал без работа за сочения период, че оставането без работа е в причинна връзка с
уволнението, както и размера на обезщетението, т.е. размера на брутното трудово
възнаграждение за пълен работен месец, предхождащ месеца на уволнението, вкл.
твърдението си, че е работила на пълно работно време.
По иска с правна квалдификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадане на ответника в забава.
При установяване на фактите в тежест на ищеца ответникът следва да докаже, че е
погасил задълженията.
С доклада по делото, срещу който страните не са възразили, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са отделени
2
обстоятелствата, че страните са били в безсрочно трудово правоотношение, възникнало въз
основа на сключения трудов договор № . от 28.12.2021г., по силата на което ищецът е
заемал при ответника длъжността „к.“ в х. „С.“; че трудовото правоотношение е прекратено
със Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № ./27.05.2022 г., издадена на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – поради намаляване обема на работа; че уговореният между
страните срок на предизвестие е от 1 месец.
Ищецът не доказа твърденията си съдържанието на сключения трудов договор да е
било различно от описаното в представения договор от 28.12.2021г., а именно да е работила
на пълно работно време и на длъжност – работник в пералното помещение на хотела.
Трудовият договор се сключва в писмена форма на основание чл. 62, ал. 1 КТ като това е
форма за неговата действителност, която се разпростира и върху задължителното
съдържание на трудовия договор, посочено в чл. 66, ал. 1 КТ, сред което е и наименованието
на длъжността и характера на работата (т. 2), както и основното и допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане (т. 7),
поради което и промените в посочените съществени елементи на договора следва да се
извърши с писмен документ – сключване на последващо споразумение или нов трудов
договор, какъвто не е представен по делото. Опровергаването на съдържанието на трудовия
договор не е допустимо да се извърши със свидетелски показания, тъй като е налице изрична
забрана за това по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК за установяване на обстоятелства, за
доказването на които закон изисква писмен акт и не е налице изрично съгласие на другата
страна за изслушване на свидетели по този въпрос. Поради това съдът намира, че ищецът не
установи действително постигнатите между страните уговорки по трудовия договор да са се
различавали от вписаните в представения като доказателство по делото договор, като поради
недопустимост на свидетелските показания в тази част съдът не обсъжда изнесеното от
свидетелите Горанова и Лазаров по отношение на съществените условия на договора. Само
за пълнота следва да се посочи, че от показанията на свидетеля Горанова относно фактите,
касаещи организацията на работния процес, налагащи понякога, в случай на спешност, и
извършване на дейности в пералното помещение не противоречи, а напротив следва от
трудовите функции на длъжността „камериер/камериерка“ както е разписана в
длъжностната й характеристика – „изпълнение и на други конкретно възложени задачи,
присъщи на изпълняваните задължения“.
Установява се следователно съгласно представения трудов договор № . от
28.12.2021г. за неопределено време, сключен между страните, че ищцата е работила при
ответника на длъжността „К.“ на непълно работно време – 4 часа съгласно изготвен в
дружеството график, място на работа „Х.“ и с основно трудово възнаграждение в размер на
400 лв. и допълнително възнаграждение в размер на 0,6 % на година стаж по професията.
Определен е срок за предизвестие при прекратяване на договора и за двете страни от 30 дни.
Установява се от приетата като доказателство длъжностна характеристика за
длъжността „камериер/камериерка“ при ответника, връчена на ищцата лично на
28.12.2021г., че основните трудови задачи и задължения, характеризиращи длъжността, са
били свързани с ежедневно почистване на хотелските стаи, подмяна на спалното бельо,
кърпите и консумативите в сервизните помещения; извършване проверка състоянието на
незаетите стаи и апартаменти; почистване след провеждани срещи и заседания в залите на
хотела; изпълнение и на други конкретно възложени задачи, присъщи на изпълняваните
задължения и др. Съгласно длъжностната характеристика за длъжността е било предвидено
изискване за вид и равнище на образование – средно образование, което няма спор между
страните, че ищцата не е притежавала, като дори е отразено в трудовия договор, че същата е
с основно образование.
Установява се, че на 27.04.2022г. на ищцата лично е връчено предизвестие за
прекратяване на трудовия й договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, считано от
28.05.2022г. Със заповед № .г. на работодателя е констатирано прекратяването на трудовото
правоотношение на ищцата на посоченото в предизвестието основание по чл. 328, ал. 1, т. 3
КТ. Заповедта е връчена лично на ищцата на 27.05.2022г., видно от отбелязването върху нея,
като подписът не е оспорен от последната, поради което е неоснователно възражението й, че
заповедта е връчена на дата, различна от удостоверената в заповедта. Ищцата е оспорила
3
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да е подписана от
представляващия работодателя, във връзка с което са събрани доказателства (образец от
подпис на работодателя), от простото съпоставяне на което с положения върху заповедта за
прекратяване параф е основание за извод, че заповедта е подписана от представляващия
ответното дружество, а и отделно ответникът е потвърдил извършените действия в съдебно
заседание от 08.12.2022г. Дори да не беше така обаче обстоятелството кое е лицето,
подписало заповедта е ирелевантно, доколкото трудовият договор на посоченото основание
по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ се прекратява с изтичане на срока на предизвестие, като заповедта
за прекратяване в случая единствено констатира този факт (чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ). Ищцата
не е оспорила подписа за работодател на предизвестието на прекратяване на договора, като
по делото са представени доказателства, че лицето Д. Стоилова, подписало предизвестието,
е изрично упълномощено от представляващия дружеството да го представлява при
сключване и прекратяване на всякакви договори, което делегиране на работодателска
правоспособност чрез упълномощаване е допустимо при прекратяване на трудовите
правоотношения и извън случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1
КТ, на който въпрос е дадено задължително тълкуване с Тълкувателно решение № 6/2012г.
от 11.01.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГК на ВКС.
Ответникът доказа, че е извършил и задължителния при прекратяване на трудовия
договор на посоченото основание подбор по чл. 329 КТ, при който може в интерес на
производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не
се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят
по-добре. В случая са представени доказателства, че с решение на едноличния собственик
на капитала на ответното дружество и негов управител, обективирано в Заповед № .г., след
констатиране на значителен спад на регистрираните туристи и лица, които се настаняват в
Х. „С.“, е назначена комисия, която да извърши подбор между работниците/служителите,
заемащи длъжност „Камериер, хотел“, чието място на работа е Х. „С.“, както и че съгласно
протокол от 20.04.2022г. на комисията такъв подбор е извършен по избраните критерии:
„квалификация на работниците/служителите; качество и начин на изпълнение на
възложените задачи и работници/служители, работещи на пълно или непълно работно
време“, като ищцата е получила най-нисък брой точки по избраните критерии. Тази оценка,
съдът намира за съответна на вида и равнището на притежаваното от ищцата образование
(основно), работата й на непълно работно време (докато всички останали служители на тази
длъжност, с изключение на един, който има решение на ТЕЛК, са със средно образование и
работят на 8-часов работен ден) и суверенната преценка на работодателя за качеството на
начина на изпълнение на възложените задачи, като се вземе предвид, че на съдебен контрол
при упражняването на подбора, подлежат единствено обстоятелствата основават ли се
приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на
действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на
изпълнение на възложената работа – Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС на РБ. Тези факти не са били и спорни между страните,
поради което съдът приема, че работодателят не е допуснал формално нарушение на
процедурата по прекратяване на трудовия договор на ищцата на основанието по чл. 328, ал.
1, т. 3 КТ.
В тежест на ответника по предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ с оглед
възраженията на ищеца е било да установи и осъществяване на фактическия състав на
основанието, използвано за прекратяване на трудовото правоотношение. Основанието по чл.
328, ал. 1, т. 3 КТ – намаляване обема на работата предполага намаляване на обема на
дейността на работодателя, което води до необходимостта от намаляване на съответната
част от трудовите функции, имащи за задача нейното осъществяване. Новият, по-малък обем
на работа, обективно ще се изпълнява с по-малко на брой работници или служители, което
прави излишни част от длъжностите на съответните трудови функции и обективно има за
последица прекратяване на част от трудовите правоотношения по излишните длъжности. За
да е законосъобразно уволнението на посоченото основание намаляването на обема на
работата трябва да се отнася към дейността, в която е бил зает уволненият работник –
Решение № 29 от 08.02.2011г. по гр.д. № 265/2010г. на IV г.о. на ВКС. Намаляването на
обема на работа е фактическо състояние, обективен факт, за доказването на който са
допустими всички доказателствени средства.
4
В случая ответникът-работодател е доказал чрез събраните писмени доказателства –
справка за брой реализирани нощувки и брой туристи резервации за периода от 01.10.2021г.
до 31.12.2021г. (3866 реализирани нощувки) и за периода от 01.01.2022г. до 31.03.2022г.
(3457 реализирани нощувки) (л. 35 до л. 40 от делото), които справки са потвърдени от
представената от Столична община информация за платена туристическа такса за
посочените периоди (л. 148 от делото), че за първото тримесечие на 2022г. в сравнение с
последното тримесечие на 2021г. е налице спад на резервациите и реализираните нощувки с
10,6 %, което несъмнено е довело до намаляване обема на работата на работниците, чиито
трудови функции са свързани с почистването на стаите и помещенията на хотела,
използвани от туристите, каквато е основната работна функция на ищцата. Намаляването на
обема на работата е свързан, отнася се към дейността, в която е била заета ищцата, поради
което е обусловило правото на работодателя да прекрати правоотношението й на
основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Не се установиха твърденията на ищцата за наличие
на друга, различна от установената причина за прекратяване на трудовото й
правоотношение, а именно – същото да е било мотивирано от представянето на болничен на
работодателя, което обстоятелство не е доказано по делото, нито е доказано наличието на
друг факт, който да води до извод за злоупотреба при упражняване правата на работодателя.
Показанията на свидетеля Лазаров, събрани за тези факти, съдът не кредитира предвид
възможната му заинтересуваност в полза на ищцата при установената връзка между тях,
основана на фактическо съжителство, при преценката на показанията по реда на чл. 172
ГПК и предвид това, че същите не се подкрепят от никое от другите събрани по делото
доказателства.
С оглед всичко гореизложено съдът намира, че ответникът при съобразяване на
законовата процедура и при наличие на използваното основание – намаляване обема на
работата законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение на ищцата на
основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, поради което предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
е неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1 КТ неоснователен е и
обусловеният иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, част от фактическия състав
на който е незаконността на уволнението, както и на иска за акцесорното вземане по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, който пък е обусловен от доказване наличието на главен дълг за заплащане на
обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, което не беше сторено в производството.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който е претендирал и
доказал извършване на разноски в размер на 960 лв. – платено адвокатско възнаграждение
по банков път, за плащането на което е представен писмен документ – платежно нареждане
за кредитен превод от 21.09.2022г. Неоснователно е възражението на ищцата по чл. 78, ал. 5
ГПК за прекомерност на възнаграждението, претендирано от ответника, доколкото същото е
уговорено без начисляване на ДДС в размер от 800 лв. по всички първоначално предявени
искове, което се равнява определено под минимума, изчислен съгласно чл. 7, ал. 1 и чл. 7,
ал. 2, т. 1 и т. 2 НМРАВ за всеки от исковете. С оглед изложеното на ответника се дължат
разноски при прекратяване на делото с оглед частичното прекратяване на производството на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК и поради отхвърлянето на останалите предявени искове на
основание чл. 78, ал. 3 в размер на цялото платено адвокатско възнаграждение в размер на
960 лв., след начисляване на ДДС, което е в съответствие с пар. 2а НМРАВ при наличните
данни за регистриране на адвокатското дружество, управлявано от осъществилия
процесуално представителство по делото адвокат, по ЗДДС.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С. срещу „Д., ЕИК .,
със седалище и адрес на управление: гр. П., искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца С. Д. Д., ЕГН **********,
извършено със заповед № .г., издадена от работодателя „Д., ЕИК ., с правна квалификация
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 2400 лв.,
5
представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за
периода от 28.05.2022г. до 28.11.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 27.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането и с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 34,67 лв., представляваща обезщетение за забава
плащането на обезщетението за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за
периода от 01.07.2022г. до 26.07.2022г.
ОСЪЖДА С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С. да заплати на „Д., ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. П., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК сумата от 960
лв., представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6