№ 190
**** 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20241720103387 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. И. К. срещу М. П. Е..
Ищецът твърди, че на ********** прибирайки се към дома си в ****, вървейки по
тротоар, бил нападнат от кучето на ответника. То го повалило и хапало по крака.
Същото било със внушителни размери. Виковете на съпровождащата го В. Н.
уплашили кучето и то преустановило нападението, а скоро привлякло и вниманието на
майката на ответника (която ищецът визуално разпознал), която прибрала ръмжащото
куче. Твърди, че дворната врата била широко отворена, кучето било без повод и не
било провокирано.
Ищецът установил, че от лявата му подбедрица виси парче, почти откъсната
плът и кръвта му изтичала. Той и В. Н. изпаднали в паника, като тя се върнала до
къщата, в която доскоро гостували и потърсила помощ. Техният домакин го
съпроводил до МБАЛ „Рахила Ангелова“. Раната била почистена и зашита от хирург.
След тази медицинска интервенция ищецът усетил подуване и болка и в ръката
си, която по мнение на лекуващия лекар се дължало на падането, но не била назначена
снимка.
Ищецът и В. Н. били откарани в дома им в ****, но поради болката и уплахата
не успели да заспят. Усилвала се и болката в ръката. На следващия ден отново
посетили болницата, като след преглед се наложило да бъда поставена гипсова
отливка на ръката му.
Твърди, че в резултат на нападението от кучето на ответника получил три
кървящи разкъсно – контузни рани на лявата подбедрица и Фисура (пукване) на лявата
лъчева кост, което затруднило движението на горния ляв крайник за период от около
30 дни.
По подаден сигнал било образувано и досъдебно производство, но то било
прекратено. В него се установило, че собственик на кучето е ответникът, както и че то
се казва Б..
1
Твърди, че в резултата на агресията, проявена от кучето изпитал (и продължава)
множество болки и страдания, продължили повече от 30 дни. Първо от самото
нападение, след това при лечението, както и в рамките на възстановителния процес,
когато се проявява ли т.нар. „тъпи болки“ в увредените крайници, както и остри такива
при дадени телодвижения. Не можел да се движи, да шофира, да обслужва
естествените си нужди като къпане, обуване на обувки и др. без чужда помощ.
Опитите за ходене му причинявали болка, вкл. опъна на шевовете. Възстановяването
било затруднено и от обстоятелството, че ищецът е ****.
Наложило се да се проведе лечение, продължило до началото на 2024 г. (повече
от 4 месеца), обхващащи третиране с ултразвук, нискочестотно магнитно поле, пасивни
упражнения, ЛФК, вкл. да заплаща разходи, свързани с това лечение.
Освен физическите болки, налице били и множество негативни психически
преживявания. Загубил съня си, а когато най – накрая успявал да заспи сънувал
кошмари, свързани с нападения от куче спрямо него и близките му. Сънувал смърт.
Денем бил напрегнат, тревожен, неспокоен. Започнал да се страхува да излиза, вкл.
около дома му в **** където имало две безстопанствени кучета. изпитвал страх вкл. от
домашните любимци на други хора. Това наложило да посети психиатър около 5-6
пъти за периода от м. ноември 2023 до януари 2024 г.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сума в размер на 13000,00 лева за претърпените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в преживян и актуален към момента
емоционален дискомфорт, душевни болки и физически страдания, както и 208,63 лева
– имуществени вреди за проведеното лечение, резултат от нападение на куче,
собственост на ответника, извършено на ********** прибирайки се към дома си в
****, ведно със законна лихва върху главниците, считано от предявяване на исковете,
до окончателното плащане.
Претендира разноски.
В срок е депозиран отговор, с който ответникът намира предявените искове за
допустими, но неоснователни. Признава, че е собственик на кучето Б., което е
нападнало ищеца, но твърди, че то било провокирано от него. Конкретно поддържа, че
притежава и малко куче на име Б., което било на улицата, погалило се в ищеца, но той
го ритнал и то излаяло. Чувайки лая на малкото куче, голямото – Б. излязло за да го
защити и нападнало в гръб ищеца.
Оспорва нараняването на ръката и поставянето на гипсова имобилизаия на
ищеца да е в причинно – следствена връзка с нападението от **** туй като тази
манипулация е извършена на ****., вкл. документа, приложен по делото от ищеца във
връзка с това му твърдение.
Оспорва закупените лекарства да са във връзка с твърдените болки от
ухапването.
Оспорва и твърдения интензитет и продължителност на болките.
Оспорва ищецът да страда от диабет, което да обоснове по – висока
продължителност на болките.
Оспорва причинно - следствената връзка и по отношение на преживените
емоционални страдания, както и че не е полага грижи за отглеждане на кучето си, вкл.
да е пускано извън двора без надзор.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
В съдебно заседание страните се представляват като поддържат изложените
тези.
2
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 50, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца обезщетение за претърпени от него имуществени и неимуществени
вреди в резултат на ухапване от собственото на ответника куче на ********
За да възникне притезателното право на увредения от нападение от куче ищецът
следва в условията на пълно и главно доказване да установи: 1) деяние (нападнат е от
куче, което го е наранило с оглед конкретните твърдения); 2) противоправност; 3)
вреди (неимуществени и имуществени) и техния размер; 4) причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени и
неимуществени вреди; 5) ответникът е собственик на кучето или то се намира под
негов надзор. Отговорността на ответника е обективна и безвиновна. Тя възниква
независимо от предвидимостта на опасността и противоправния резултат.
Не е спорно правнорелевантното обстоятелство, че ответникът е бил собственик
на куче Б. (в проведеното съдебно заседание са изложени данни, че то вече е мъртво),
което на ******** пред дома на ответника е нападнало и ухапало ищеца. Това е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, а и събраните
доказателства, вкл. свидетеля на ответника изнасят еднопосочни данни в подкрепа на
този факт.
Съгласно чл. 35 ЗЗЖ собственикът на животно-компаньон взема мерки да не
допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда
собственост или на обществени места. Той е длъжен да предотврати всяка проява на
необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации,
застрашаващи живота или здравето на хора и животни.
Съгласно чл. 172 ЗВД вр. с § 1, т. 34 от ДР от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, собствениците на домашни любимци / животните,
отглеждани с нестопанска цел в дома на човека/ са длъжни да вземат мерки
животните да не създават опасност за хора или други животни.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 39/01.12.2008 г. за условията за отглеждане
на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески
особености, всеки който отглежда или се грижи за животно компаньон, е длъжен да
осъществява постоянен и непосредствен контрол над него с цел защита на живота
и здравето на хората и животните. Според чл. 9 от Наредбата всеки, който отглежда
или се грижи за такова животно, носи отговорност за вредите, причинени от личната
си неспособност да взема навременни и достатъчни мерки по чл. 8. Неизпълнението от
собственика/упражняващия надзор на горните задължения е основание за ангажиране
на деликтната му отговорност по чл. 50 от ЗЗД
При тези обективни данни и приложимо право съдът приема, че е налице
деяние, противоправност – нарушени са горепосочените разпоредби, причинно-
следствена връзка, както и че ответникът е пасивно материално легитимиран по
предявените искове в качеството му на собственик на кучето.
Спорното между страните обстоятелство е, налице ли е причинно следствена
връзка между ухапването и твърдените вреди, в частност болките в ръката в резултат
на установеното ****. В тази насока са изнесени данни от разпита на свидетеля В.
В. Н. Същата е пряк очевидец на нападението от кучето, като свидетелства, че то е
голямо **********, впоследствие св. В. П. (**********) е пояснила, че то е било
порода **********. По време на нападението кучето е ухапало ищеца като много
3
бързо е връхлетяло върху него. В резултат ищецът е загубил равновесие и е паднал,
подпирайки се на ръката си при падането. При посещението в „Бърза помощ“ освен
разкъсаната рана е декларирана и болката в ръката, но лекуващия лекар е преценил, че
няма нужда от лечение. Болката обаче се засилила след като се прибрали, което
наложило на следващия ден отново да посетят болничното заведение, когато е
направена рентгенова снимка и е поставена гипсова имобилизация. Настоящият състав
кредитира тези показания, тъй като свидетелят, макар и кръга на лицата по чл. 172
ГПК, е предал обективно своите преки възприятия, без да влага оценъчен характер в
същите. Те се подкрепят и от разясненията на вещото лице д-р. С., който е разяснил, че
механизмът на това **** е точно както е описан.
Ето защо съдът приема, че предявените искове за присъждане на имуществени и
неимуществени вреди са доказани в своето основание.
По отношение на размера на иска за имуществени вреди съдът кредитира
приетата и неоспорена по делото СМЕ, като обективна и безпристрастна, изготвена от
лице, притежаващо съответните специални знания. Вещото лице е посочило, че
разписките на л. 27. 29. 30 и 33 са във връзка с проведеното лечение. За останалите
липсват данни или не са свързани. Правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК изисква пълно и
главно доказване, поради което предявеният иск за имуществени вреди е основателен
до размер от 169,94 лева, съгласно разходните данни в посочените от вещото лице
доказателства, като този иск следва да се отхвърли до пълния предявен размер от
208,63 лева като неоснователен – недоказан по размер.
По отношение на иска за неимуществени вреди и съгласно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД обезщетението за тях се определя от съда по справедливост. Понятието,
„справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от ППВС № 4 от
23.12.1968 г./. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да
бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
*************** и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава
да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от
конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства - емоционални, физически
и психически сътресения, които ноторно намират не само отражение върху психиката
му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и
реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние
и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди.
Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради
което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една
от проявните форми на която са и нормативно определените лимити за отговорността
на застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид обстоятелства,
които се установяват от приетото като писмено доказателства съдебно медицинско
удостоверение, амбулаторни листи, експертизи и свидетелски показания.
От съдебно медицинско удостоверение се установява, че ищеца е с нараняване
от **** в областта на лявата подбедрица. Установяват се три разкъсно – контузни
рани, обработени чрез шев на лявата подбедрица. Те не са опасни за живота и
причиняват временно разстройство на здравето. Установява се и Фисула – **********
което причинява трайно затруднение на движението на левия горен крайник за период
4
от около и над 30 дни.
От извършените при др. К. прегледи на ищеца се установява обективното му
състояние, удостоверено в амбулаторните листи. Ищецът е вътрешно напрегнат, при
разказ за преживяното се появява обилна вегетативна симптоматика, често
възникващи „проблясъци за преживяното“, който са медикаментозно редуцирани,
********** реактивно изводими от преживяното нападение. В тази връзка било
предписано конкретно медикаментозно лечение.
По делото е приета СМЕ, оспорена от ответника по отношение на причинно
следствената връзка между спукване на лявата лъчева кост и нападението от кучето, за
която връзка съдът вече изложи мотиви. В експертизата е посочено, че болките в
горния крайник са били за период по – продължителен от 30 дни, а в долния крайник
са усещани болки и страдания за период от около три – четири месеца и интензивни за
около 20 дни. Извършен е преглед на **********. като не са установени трайни
последици. Възстановяването е било стандартно – медикаментозно лечение, активно и
пасивно раздвижване. Пациентът е съобщил за болки в лявата гривнена става и кожата
на крака при натоварване и промяна на времето – основно в студено време. Също така
белегът на крака е с безчувствена кожа.
По делото е приета СПсЕ, неоспорена от страните, която съдът изцяло
кредитира като обективна и безпристрастна, изготвена от лице, притежаващо
съответните специални знания. При изследване на ищеца вещото лице е установило
данни за преживяна психична травма, развита остра стресова реакция, типични
изразена тревожност и данни за фобийна тревожност - т.нар *************
(**********) и нейната под форма – ********** (**********). Характеризира се с
обсебващ ирационален страх, който рядко отминава без лечение, което се изразява се в
приема на антидепресанти и антиконвулсанти. Вещото лице е заключило също, че
няма данни за предходни психични заболявания. Разяснено е, че по време на
инцидента се наблюдава остра стресова реакция, съпроводена с негативни
емоционални изживявания. Периода след травмата е съпроводен от увеличена
тревожност, преминала в *************** за период от няколко дни и продължило да
съществува успоредно с отчетлива фобичност. Страхът от кучета води до силното
желание от тяхното избягване, поради което е променен механизма на социално
живеене, което от своя страна влошава качеството на живот. Осъзнава, че е извън
реална опасност, но не може да контролира страха.
В съдебно заседание подробно разяснява реакцията на човешкия организъм при
прилив на адреналин, характерен за такова нападение, като една от проявните му
форми е **** в резултат на което ищецът е паднал. Разяснява стадиите на **********,
като след шестия месец той става хроничен и не така интензивен. Заявява, че ищецът
изживява по – тежко случилото, за което влияе възрастта му. Становището на вещото
лице е, че конкретното негативно състояние на ищеца е резултат от ухапването.
Свидетелят В. Н. (*************) е заявила, че след инцидента ищецът е
изпаднал в постоянен страх като той казвал, че го е страх „от всичко“. След
нападението не е можел да ходи, да се облича, къпе и посещава тоалетната
самостоятелно за около един месец. болките продължили и след този момент, но с
намален интензитет. Основния проблем обаче останал страха, изключително изострен
към кучета. Свидетелят споделя за конкретен случай, при който ищецът не е
изхвърлил боклук, тъй като на улицата имало кучета. По улицата, където е ухапан,
преминава само с автомобил.
Свидетелят В. П. (**********) е заявила, че във въпросната вечер си е била
вкъщи. Чула е как голямото куче Б. лае, след което чула, че малкото куче изпищяло.
Когато излязла на улицата ищецът вече е бил ухапан и му е течало много кръв.
5
Ухапването било вън на улицата, като обаче е категорична, че когато е хранила
кучетата по – рано същия ден вратата била заключена със синджир и катинар, но
когато излязла на улицата врата била отворена. Счита, че това е резултат от нечия
намеса (трето лице), тъй като кучето не би могло само да отключи вратата. Кучето е
било пуснато, но вътре в заключения двор.
При съобразяване на горепосочените обстоятелства и на разпоредбата на чл. 52
ЗЗД съдът намира, че претърпените болки, страдания, физически и психически
дискомфорт биха били репарирани със сумата от 10000,00 лева. До този извод съда
достигна, изследвайки конкретните увреждания, техния интензитет и проявлението
им върху личността на ищеца. По делото се установи обилна кръвозагуба и
необходимост от поставяне на шевове, **** на ръка, в резултат на които увреждания са
се проявили интензивни болки в продължение на около един месец. През този период
ищецът не е бил в състояние самостоятелно да се обслужва и бил изцяло обгрижван от
св. Н.. В този период се наложило многократно посещение на лекар с цел смяна на
превръзки, премахване на поставените в деня на инцидента шевове, рехабилитация.
Болките са продължили още няколко месеца, а към настоящия момент (повече от една
година по - късно) ищецът продължава да чувства болка в ръката при движение и
промяна на времето. Болка е налице и в крака при същите обстоятелства, вкл.
*************** и белега на мястото на ухапването.
Установяват се и трайни негативни психични увреждания. Постоянен страх,
предимно от кучета. Отключена фобия, която налага приема на антидепресанти и
антиконвулсанти и която има по – тежко проявление с оглед възрастта на ищеца.
Променен е начинът на живот на ищеца – същият се оглежда и непекъснато съобразява
дали в близост до него няма куче. Предприема пътувания предимно с автомобил, в
който се чувства защитен. Съдът приема също, че неминуемо всяка физическа болка в
увредените при нападението места (проявяваща се при промяна на времето или леко
натоварване), връща ищеца към спомена за нападението и страха, който е изживял.
Този страх е бил съвсем основателен и продължава да съществува предвид породата и
размерите на кучето.
При извода за частична основателност на този иск, същият следва да бъде
отхвърлен за разликата над 10000,00 лева до пълния предявен размер като
неоснователен. Следва да бъде присъдена законна лихва от датата исковата молба,
както страната е заявила, макар и тя да се дължи от датата на увредата по изрично
разпореждане на закона.
Останалите възражения на ответника съдът намира за неоснователни. По делото
не се доказа правонамаляващото възражение за съпричиняване, че ищецът е ритнал
куче Б., поради което кучето Б. го е нападнало с цел да защити по – малкото куче.
Свидетелят очевидец Н. е отрекъл такова деяние, а св. П.а е категорична, че първо е
чула лая на кучето Б., след това скимтенето, което принципно би следвало да е
първо с оглед твърдението, че ухапването е резултат на когнитивната реакция на
голямото куче спряно твърдяната агресията по отношение на малкото.
В защитната теза (след депозиране на отговора) просторно е застъпено, че трето
лице е отворило добре заключената дворна врата, поради което кучето Б. е могло
да излезе на улицата и да нападне ищеца. Вярно е, че в т. 10 на Постановление № 7 от
1959 г., Пленум на ВС се приема, че собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор
се намира същата се освобождава от отговорност за причинените от нея вреди, когато
се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила или на изключителната вина
на пострадалия. Собственикът на вещта и лицата, под чийто надзор се намира същата
не отговарят за вредите причинени с нея по изключителна вина на трето лице. Това
разбиране обаче търпи развитие. Както бе посочено – отговорността за вреди от вещи
6
по чл. 50 ЗЗД е обективна - каквато и грижа да е положил собственикът,
причинена ли е вреда, той дължи обезщетение (така Решение № 308 от 3.01.2018 г.
на ВКС по гр. д. № 1068/2017 г., IV г. о., ГК). Случайното събитие не изключва
отговорността по чл. 50 ЗЗД.Р (така Решение № 112 от 30.06.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 2504/2020 г., III г. о., ГК.)
По делото се устави, че кучето е било пуснато в двора от св. П., като тя
поддържа, че дворната врата е била затворена и добре обезопасена. Същевременно
към момента на нападението тази врата е била отворена. Не е ясно причината, но
хипотетичните намеци, за съществуването на трето лице, което я е отворило, не
освобождават ответника от отговорност. Решение № 247/29.02.1984 г. по гр. д. №
3693/83 г., IV г. о., ВКС и Решение № 309/04.06.2014 г. по гр. д. № 1354/2012 г., IV ГО
на ВКС/ (макар, че касаят друга хипотеза на отговорността по чл. 50 ЗЗД) се приема,
че отговорността по посочения текст е налице и в случаите, когато не е известна
причината за повредата на вещта, от която са произлезли вредите, както се установи и
в настоящия казус. Също така без отговор остава и друг хипотетичен въпрос, който
съдът си задава – защо това лице, което е отворило широко вратата, не е нападнато от
свободно придвижващото се в двора куче. При липсата на пълно и главно доказване,
съдът следва да приеме недоказания факт за неосъществил се, а именно – не се
установява по делото изключителна вина на трето лице.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати сторените от ищеца разноски. Такива той е доказал в общ размер от 3234 лева,
от които 1900,00 лева за процесуално представителство. Ответникът е направил
възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно/ Предявени са два
кумулативно съединени иска, като заплатеното адвокатско възнаграждение е под
минимума, а и фактическата и правна сложност на делото (макар и приключило в едно
съдебно заседание при този докладчик) е над средната. При този изход от спора в полз
на ищецът следва да се присъдят 2490,01 лева разноски в настоящото производство
съобразно изхода от спора.
При този изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 299,07 лева , съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 50 ЗЗД М. П. Е., ЕГН ********** да заплати на В.
И. К., ЕГН ********** сумата от 169,94 лева, представляваща имуществени вреди и
сума в размер на 10000,00 лева за репариране на неимуществени вреди, ведно със
законна лихва от 21.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението,
настъпили в резултат на ухапване от собственото на ответника куче Б., порода
**********, на **** в **********, пред дома на ответника, за причинените на ищеца
три разкъсно – контузни рани на лявата подбедрица, Фисула – пукване на лявата
лъчева кост и фобично растройство.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. И. К. срещу М. П. Е. искове: за имуществени
вреди за разликата над 169,94 лева до пълния предявен размер от 208,63лева и за
неимуществени вреди за разликата над 10000,00 лева до пълния предявен размер от
13000,00 лева като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. П. Е. да заплати на В. И. К.
7
сумата от 2490,01 лева разноски, съразмерно на уважената част от исковата
претенция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. И. К. да заплати на М. П. Е.
сумата от 299,07 лева разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковата
претенция.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8