Решение по дело №495/2017 на Районен съд - Свиленград

Р Е Ш Е Н И Е  №

 

                                   гр.Свиленград, 18.07.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Свиленградският  районен съд на осемнадесети  юли две хиляди и седемнадесета година   в публично заседание в следния състав:

 

                                                             Председател : Добринка Кирева

 

секретар: А.Д. прокурор:........... като разгледа докладваното от съдията  НАХД № 495 по описа за 2017 година

 

Р Е Ш И:

 

      І. ПРИЗНАВА обвиняемия А.А.И. с ЕГН: **********,роден на ***г***, българин,български гражданин,живущ ***, без образование, женен ,безработен, неосъждан

 

        за ВИНОВЕН, в това че:

 

        На 07.06.2017година в гр.Свиленград, област Хасково управлявал моторно превозно средство-мотопед марка „Сузуки” ,модел”SS80 с номер на рама №CA1CB143586,без съответно свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с Наказателно постановление  с № 16-0351-000133/10.05.2016г. издадено от Началник група към ОД на МВР Хасково,РУ Свиленград ,влязло в сила на 13.04.2017год.-престъпление по чл. 343в ,ал. 2  от НК. 

  

   поради което и на основание чл. 343в ,ал. 2  от НК и чл. 78а от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА” в размер на 1 000 лв. (хиляда лева), платима в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Свиленград, ведно с 5 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист.

 

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15 - дневен срок пред Окръжен съд - Хасково, считано от обявяването му, по реда на глава ХХІ от НПК.

 

 

 

                                                        Районен съдия:......................

 

                                     М О Т И В И

към Решение № 133 от  18.07.2017 година

по АНД № 495/2017 година на Районен съд – Свиленград

       

          Производството по делото е по реда на чл. 378 и сл. на глава  28 от НПК.

          Бързото производство (БП) № 268/2017 година по описа на РУ – Свиленград е внесено в Съда от Мария Кирилова – Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград с Постановление за внасяне на делото в Съда с предложение за прилагане на чл. 78а от НК - освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на А.А.И. с ЕГН: **********,роден на ***г***, българин,български гражданин,живущ ***, без образование, женен ,безработен, неосъждан, за това че на 07.06.2017година в гр.Свиленград, област Хасково управлявал моторно превозно средство-мотопед марка „Сузуки” ,модел”SS80 с номер на рама №CA1CB143586,без съответно свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с Наказателно постановление  с № 16-0351-000133/10.05.2016г. издадено от Началник група към ОД на МВР Хасково,РУ Свиленград ,влязло в сила на 13.04.2017год.-престъпление по чл. 343в ,ал. 2  от НК.

              В съдебното заседание, Районна прокуратура Свиленград ,редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище.  

             Явява се обвиняемия А.А.И., заедно с адвокат Й. – служебен защитник от БП. Обвиняемият И. се признава за виновен. Съжалява за стореното и искрено се разкайва. Молят Съда за налагане на административно наказание „Глоба” в минимален размер. Сочи се за наличие на смекчаващи вината обстоятелства. При последната си дума, изразява съжаление за стореното и искрено се разкайва, наред с което декларира намерение за спазване на правомерно поведение в бъдеще и неизвършване на подобно престъпно деяние, както и моли за налагане на минимално наказание.

    Съдът, след като прецени  поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

    Видно от приложената актуална Справка за съдимост рег.№ 525 от 08.06.2017 година на Районен съд – Свиленград, обвиняемият А.А.И. е осъждан,както следва : НОХД №102/2003г. на РС Хасково, на Лишаване от свобода за срок от 3 месеца,което наказание е отложено на основание чл.66 от НК за срок от 3 години. Съдебният акт е влязъл в сила на 19.04.2004година,като съгласно писмо на РП Свиленград от 26.06.2006г.,същото е изтърпяно на 15.05.2006г. и по НОХД №501 /2005г. на наказание Лишаване от свобода са срок от 8 месеца,което е следвало да се изтърпи ефективно при първоначален „Общ” режим и което наказание съгласно писмо на РП Свиленград от 14.12.2006г. е изтърпял на 08.12.2006г.,като на обвиняемия  не му е налагано административно наказание по чл. 78а от НК.

  От Характеристичната справка, изготвена от служител на РУ – Свиленград и приложена в кориците на БП, става ясно, че А.А.И.  е криминално проявен и респективно  има криминалистическа и съдебна регистрация, не се издирва от органите на МВР и няма наложени забрани за напускане на страната.

 В кориците на БП е приложена Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, от която е видно, че обвиняемият А.А.И. е семеен  с едно малолетно дете,не притежава недвижими имоти, не притежава МПС-ва – и получава месечен доход в размер на 300лева.

Обвиняемият А.А.И. ,който бил без образование и съответно нямал свидетелство за управление на МПС, му било известно,че не следва да управлява каквото и да било МПС,тъй като бил наказван за това по административен ред /Наказателно постановление № 16-0351-000133/10.05. 2016г.издадено от Началник група към ОДМВР-Хасково, РУ-Свиленград,влязло в сила на 13.04.2017год. Въпреки липсата на правоспособност касателно управление на МПС , на 05.06.2017 год.обв. И. закупил от св.Мартин Павлов мотопед марка „Сузуки" модел „8880" с номер на рамата №CA1CB143586 за сумата от 150 лева.Тъй като мотопеда по –рано бил бракуван,същият бил без регистрационен номер. Документите на мотопеда се намирали в седалката на мотопеда,но тъй като обвиняемият бил неграмотен не разбрал това обстоятелство,а и св.Павлов му казал единствено,че е спрян от движение.На 07.06.2017 год. решил да отиде на работа с мотопеда и тръгнал да се движи по ул.Генерал Гурко" в гр.Свиленград в посока кръстовището с ул."А. Златаров".Точно в този момент на същото кръстовище полицейските служители Атанас Куртов и Михаил Михайлов изпълнявали служебните си задължения във връзка със Специализирана полицейска операция за засилване на контрола по пътищата и охрана на обществения ред. Полицейските служители спрели за проверка обвиняемия,който управлявал мотопеда и без поставена защитна каска.Св.Куртов поискал от водача документите на мотопеда и личните му документи при което обв.И. представил само лична карта. Обвиняемият обяснил,че не притежава свидетелство за управление на МПС,а мотопеда купил същия ден.Извършена била справка с оперативния дежурен на РУ-Свиленград, който потвърдил че обвиняемият е неправоспособен водач и има влязло в сила през 2017 година наказателно постановление за управляване на МПС без съответно свидетелство. Обвиняемият бил отведен в РУ-Свиленград, където за констатираното нарушение на чл.150 от ЗДвП св. Куртов му съставил акт за установяване на административно нарушение № 388897 /07.06.2017 г. който бил връчен на обвиняемият и подписан от същият без възражение.

От приложената по делото справка от 07.06.2017 година,ведно със справка на нарушител е видно, че обв.А.И. не притежава свидетелство за управление на МПС, но има наложено наказание по ЗДвП и ППЗДвП- „глоба" за нарушаване на чл.150 от ЗДвП т.е.за управляване на лек автомобил без да притежава СУ на МПС,наложено му с № 16-0351-000133/10.05.2016 г. издадено от Началник група към ОДМВР-Хасково,РУ-Свиленград.Наказателното постановление е влязло в законна сила на 13.04.2017 година т.е на 07.06.2017 г. обиняемият е извършил деянието в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото такова деяние, и същото се явява  фактическо основание за инкриминиране на настоящото деяние. Официално заверен препис от същото, ведно с надлежната Разписка за връчването му, е приложено в БП и е прието - приобщено като доказателство в съдебната фаза на производството, по реда на чл. 378, вр.чл. 283 от НПК. Видно от съдържанието на това НП материализирано в неговата обстоятелствена част е фактическо описание на   административно нарушение по ЗДвП, квалифицирано по чл. 150 от ЗДвП, за което е санкциониран с  наложена Глоба на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, прдложение първо от ЗДвП в размер 200 лв. Цитираното НП е надлежно връчено – лично на нарушителя, на дата 05.04.2017 година, видно от Разписката за връчване, инкорпорирана в самия документ, както и е направено официално удостоверяване от АНО за влизането му в сила на 13.04.2017 година. Предвид липсата на оспорване в хода на процеса на истинността и съдържанието на този документ (НП), Съдът го цени, във връзка с установяването на релевантните факти от предмета на доказване – наказването по административен ред, правната квалификация на нарушението и съответно Разписката – удостоверяваща датата на връчването и личното му получаване.

Както се посочи по- горе ,за констатираните нарушения на обв. А.И. бил съставен АУАН с бланков №388897/07.06.2017г. за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП,а също бил съставен и връчен АУАН  с бланков №358211/07.06.2017 год. за извършено нарушение по чл.140 ,ал.1 от ЗДвП.С последният е било иззето като доказателство свидетелството за регистрация на управлявания от обвиняемия мотопед с № 470706,серия С,като видно от приобщеното по делото Свидетелство за регистрация на моторно превозно средство,неговата регистрация е прекратена.

След като служителите от РУ-Свиленград, установили, че обв. Ангелов, управлява нерегистрирано моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за регистрация на МПС, било образувано бързо производство № 268/2017 г. по описа на РУ-Свиленград срещу обв. А.И. за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.

Обвиняемият без задържан със Заповед за задържане от 07.06.2017г. на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМвР за срок от 24часа.

Бил извършен Протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата /07.06.2017година/ в присъствието на поемни лица и обвиняемият, обект на който оглед е бил процесния мотопед. Към така посочения протокол е бил изготвен и фотоалбум.

За нуждите на наказателното производство била изготвена експертна справка №17/08.06.2017г. за извършено техническо изследване от Атанас Атанасов,видно от която  при визуално и под увеличение наблюдение на номера на рамата и на двигателя на мотопеда не са се установили следи от интервенция.

Наличен е и договор за покупко продажба от 17.05.2004г. на процесния мотопед ,установяващ собственическите права на Атанас Димитров Уюров,както и за заплатени данъци на процесното .

Обвиняемият А.А.И. се признава за виновен както на фазата на досъбедното производство (ДП), така и пред настоящия състав на Съда, в престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Съжалява за извършеното. Искрено се разкайва.Сочи,че тъй като бил извикан в Топливо за да работи ,преприел управление на процесния мотопед.

Изложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен начин от обясненията на обвиняемия и неговите признания, депозирани в съдебно заседание, както и тези от БП, дадени пред разследващия орган, така също и от  останалите доказателства – писмени и гласни, събрани в хода на предварителното производство и в съдебната фаза - АУАН с бланков №388897/07.06.2017г. за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП, АУАН  с бланков №358211/07.06.2017 год. за извършено нарушение по чл.140 ,ал.1 от ЗДвП ; Наказателно постановление № 16-0351-000133/10.05. 2016г.издадено от Началник група към ОДМВР-Хасково, РУ-Свиленград,влязло в сила на 13.04.2017год; Справка  от АИС на сектор ПП-КАТ-ОД на МВР –Хасково; договор за покупко продажба от 17.05.2004г. на процесния мотопед ; експертна справка №17/08.06.2017г. за извършено техническо изследване от Атанас Атанасов ; Протокол за оглед на местопроизшествие от 07.06.2017г,ведно с фотоалбум; свидетелството за регистрация на управлявания от обвиняемия мотопед с № 470706,серия С ;Характеристична справка на И.; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; Справка за съдимост; така и свидетелските показания от НП, обективирани в Протоколи за разпит на свидетели – Атанас Георгиев Куртов,Михаил Димитров Михайлов и Мартин Димитров Павлов, последните ценени в съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК и приобщени по делото, ведно с другите писмени доказателствени средства, на посоченото основание и по реда на чл. 283 от НПК. Така очертаната съвкупност от доказателствени средства, събрани по делото е  напълно безпротиворечива, като съдържимите се данни в тези източници да взаимно кореспондиращи и допълващи се, по своето съдържание те не се дискредитират едни други, което и не налага друго допълнително обсъждане. Не се констатираха и недостатъци от външна, формална страна на писмените документи, които и не се оспориха относно тяхното съдържание и/или истинността им от страните, поради което Съдът изцяло ги кредитира за достоверни. Същата правна преценка се налага и за гласните доказателства - свидетелски показания, както и обясненията на обвиняемия, дадени в съдебната фаза на производството, които са еднопосочни, логично систематизирани, последователни и изчерпателни, не съдържат каквито и да било противоречия, както и са в пълна корелация с писмените доказателства. Направените признания от обвиняемия се подкрепят от доказателствения материал, поради което и Съдът възприема обясненията му за достоверни и ги кредитира при формиране на фактическите и правните си изводи, наред с останалите доказателства.

В доказателствата по делото писмени и гласни противоречия не се констатираха, поради което не се налага подробното им обсъждане. Релевантно и достатъчно във връзка с правната преценка на доказателствената съвкупност, Съдебният състав намира за необходимо да отбележи, че кредитира изцяло с доверие свидетелските показания на всички свидетели, поради липсата  на противоречия – вътрешни или помежду им, тяхната изчерпателност и систематика, еднозначната им насоченост и цялостна корелация с писмените източници, които ги подкрепят. В този смисъл обосновано е и правдивото им звучене. Идентична е оценката и относно обясненията на обвиняемия, депозирани в ДП, с характер на самопризнания,  които не се опровергават от останалите доказателства, колерират и с неговите предпроцесуални признания, обективирани в Протокола за разпит в това му процесуално качество. Обясненията му са логични, последователни, не съдържат противоречия, подкрепят се и от другите гласни и писмени доказателства по делото, поради което и Съдът изцяло ги възприема за достоверни. Ето защо, не се  намериха основания да не бъдат възприети същите с доверие, доколкото не могат да се определят за изцяло защитна позиция, респ. насочени към прикриване на обективната истина по делото.

Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия – оглед,  съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален ред,  в този смисъл същите са редовни и  годни такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими  и необходими за преценката на личността на обвиняемия и неговото имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията на следващото се наказание. Въз основа на гореизброените и обсъдени  писмени и гласни доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на извършване, както и авторството му.

            При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемия А.А.И. е осъществил със­тава на престъплението по чл. 343в, ал. 2  от НК.

          Обвиняемият А.А.И. с ЕГН: **********,роден на ***г***, българин,български гражданин,живущ ***, без образование, женен ,безработен, неосъждан/реабилитиран на основание чл.88а от НК/.

        Безспорно е,че за управляване на МПС всеки водач трябва да притежава СУ на МПС, което се издава от органите на МВР при наличието на предвидените в ЗДвП условия.

       Налице е съставомерно деяние по посочения текст от НК и авторството на същото се установява категорично от показанията на разпитаните свидетели Куртов ,Михайлов и Павлов, от обясненията на обвиняемия, както и от писмените доказателствени източници - всички обсъдени в съвкупност.

  От обективна страна – на 07.06.2017година в гр.Свиленград, област Хасково управлявал моторно превозно средство-мотопед марка „Сузуки” ,модел”SS80 с номер на рама №CA1CB143586,без съответно свидетелство за управление в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с Наказателно постановление  с № 16-0351-000133/10.05.2016г. издадено от Началник група към ОД на МВР Хасково,РУ Свиленград ,влязло в сила на 13.04.2017год. Налице е съставомерно деяние по посочения текст от НК и авторството на същото се установява категорично от показанията на разпитаните свидетели Куртов ,Михайлов и Павлов, от обясненията на обвиняемия, както и от писмените доказателствени източници - всички обсъдени в съвкупност, които безпротиворечиво установяват релевантните по делото факти, изложени в Постановлението на Районна прокуратура. Обективно е вярно, че И. е неправоспособен водач и на негово име не е издавано СУ на МПС от надлежния орган – КАТ-МВР, осъществяващ разрешителен режим за тази дейност, според официалното удостоверяване в приложената Справка на ОДМВР - Хасково, възпроизвеждаща данните от регистрите, водени в АИС. Доказано е от обективна страна, по несъмнен начин, и че същият е управлявал МПС, без съответно СУ, с което е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК.

Налице е и другият елемент от фактическия състав: „в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние”. Този обективен факт, категорично се доказва от приетото и неоспорено по делото  Наказателно постановление № 16-0351-000133/10.05. 2016г.издадено от Началник група към ОДМВР-Хасково, РУ-Свиленград,влязло в сила на 13.04.2017год, с които е ангажирана административнонаказателната отговорност на обвиняемия И. за същото деяние, съставляващо нарушение по чл. 150 от ЗДвП и предвидено като административнонаказателен състав на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Цитираният санкционен акт е надлежният такъв, издаден е от компетентен орган, на името на обвиняемия по делото – А.А.И., касае административно нарушение, идентично с това, предмет на процесния Акт за установяване на административно нарушение №388897/07.06.2017г, съответно наказуемо съгласно чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за което и му е наложено административно наказание - Глоба. Посоченото НП е редовно връчено – лично на наказаното лице, на 05.04.2017 година, видно от удостовереното в Разписката за връчване, инкорпорирана в същото. Поради това и тъй като не е било обжалвано в предвидения 7-дневен срок според правилата на ЗАНН и субсидиарно приложимите по НПК, НП е влязло в сила на 13.04.2017 година. Идентично на така направения  правен извод на Съда относно влизането в сила, след извършеното служебно пресмятане на срока, е и материализираното от АНО в процесното НП удостоверяване за влизането му сила на същата дата  (13.04.2017 година). Ето защо, в конкретния случай, броен от тази дата - на влизане в сила на НП, до процесната дата на извършване на деянието – 07.06.2017 година, обективно не е бил изтекъл едногодишния срок от наказването с цитираното НП по административен ред, предвиден в състава на материалната наказателна норма, според който следващо еднакво такова деяние е инкриминирано като престъпление. Т.е. безспорно изпълнителното деяние е осъществено със своите обективни признаци.

 От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия А.А.И. виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в състояние на вменяемост. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Бил е напълно наясно, че не притежава СУ на МПС, както и установеният разрешителен режим за тази дейност, но въпреки това е управлявал МПС. В съзнанието му е била формирана и представа, че вече за същото такова деяние му е било наложено административно наказание, обективирано във връченото му НП, въпреки това е решил да управлява превозно средство. От тук и еднозначният извод за наличието на пряк умисъл, при който И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, знаейки естеството на забраната да не се управлява автомобил от неправоспособни водачи, предвиждал е неизбежността от настъпването на общественоопасните му последици, като от волева страна  се е съгласявал и искал тяхното настъпване.

     В настоящия случай са налице материалноправните предпоставки, даващи основание за прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия А.А.И. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от И. умишлено деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода” от 1 до 3 години и наказание „Глоба” от 500 лв. до 1 200 лв.; обвиняемият И. не е осъждан за престъпление от общ характер, като тук е мястото да се отбележи,че съдът приема обвиняемият за неосъждан,тъй като видно от приобщената по делото справка за съдимост се установява,че същият е осъждан, както следва : НОХД №102/2003г. на РС Хасково, на Лишаване от свобода за срок от 3 месеца,което наказание е отложено на основание чл.66 от НК за срок от 3 години. Съдебният акт е влязъл в сила на 19.04.2004година,като съгласно писмо на РП Свиленград от 26.06.2006г.,същото е изтърпяно на 15.05.2006г. и по НОХД №501 /2005г. на наказание Лишаване от свобода са срок от 8 месеца,което е следвало да се изтърпи ефективно при първоначален „Общ” режим и което наказание съгласно писмо на РП Свиленград от 14.12.2006г. е изтърпял на 08.12.2006г.,като на обвиняемия  не му е налагано административно наказание по чл. 78а от НК.При това положение по първото осъждане не може да се приложи разпорадбата на чл.86 от НК ,тъй като по второто осъждане обвиняемият е извършил престъплението в изпитателния срок по НОХД №102/2003г. на РС Хасково. В този случай следва да се обсъди приложението на чл.88а от НК.Видно от приобщените по делото писма на РП Свиленград, наказанията Лишаване от свобода /3 месеца и 8месеца/ са били изтърпени ,както следва за първото осъждане на 15.05.2006година,а за второ на 14.12.2006година.Съгласно правилото залегнало в чл.88а,ал.4 от НК- Когато лицето е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания,като съгласно ал.1 на с.н.а. когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1 и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се заличават независимо от предвиденото в друг закон или указ.Безспорна срокът предвиден в чл.82,ал.1,т.4 от НК /5години/ е изтекъл за първото осъждане на 15.05.2011година,а за второто на 14.12.2011г.,поради което следва да се приеме,че е настъпила реабилитация спрямо цитираните две осъждания на обвиняемия на основание чл.88а от НК,доколкото не се констатира и пречките за прилагането на същата , визирани в чл.88а,ал.5 от с.н.а. Също така обвиняемият  не е осъждан за престъпление от общ характер и към релевантния момент – датата на извършване на процесното престъпно деяние, той не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV от НК, като именно към този период, според правната теория и съдебната практика, се преценява дадеността на условията от фактическия състав на чл. 78а от НК, обвързващи императивно неговото приложение и в резултат на извършеното престъпление не са причинените на трети лица имуществени вреди. Не са налице и фактически обстоятелства, субсумиращи  което е и да е от ограниченията,  указани в ал. 7 на чл. 78а от НК, като изключващи неговото приложение. Поради това и  при кумулативното наличие на посочените предпоставки А.А.И. следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, за което да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – „Глоба”.

При индивидуализацията и конкретизацията на административната отговорност на А.А.И., Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства самопризнанията му, допринесли за изясняване на обективната истина по делото, изключително младата му възраст, чистото му съдебно минало/с факта на настъпване на пълна реабилитация по изложените по горе мотиви/, доброто му процесуално поведение както на фазата на ДП, така и в съдебната фаза, изразеното съжаление, искрено разкаяние, и чисто човешкия мотив, поради който е управлявал МПС без да притежава СУ, а именно да отиде на работа,която е временна и на повикване. Като отегчаващо вината обстоятелство се констатира наличието на нарушения на КЗ и ЗДвП.

Съдът прие,че обществената опасност на деянието и на дееца не е завишена в сравнение с други „подобни” случаи.

Като подбуди за извършване на престъплението Съдът отчете ниското правно съзнание на обвиняемия и липсата на морално-волеви задръжки относно спазването на законодателството на Република България.

При определяне размера на наказанието Съдът в настоящия си състав се съобрази с финансовото състояние на обвиняемия – не работи на постоянна работа и не притежава парични средства в банки, с имотното му положение - не притежава недвижими имоти, МПС-та, движимо имущество с единична стойност над 1 000 лв., ценни книги и дялове в дружества и със семейното му такова – женен с едно малолетно дете.

С оглед на гореизложеното, при превес на смекчаващите вината обстоятелства и при незавишена обществена опасност на деянието и на дееца, Съдът постанови Решението си, с което призна обвиняемия И. за виновен, освободи го от наказателна отговорност и му наложи справедливо административно наказание при условията на чл. 78а от НК за престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК в минималния размер, а именно: „Глоба” в размер на 1 000 лв.

Така индивидуализираното наказание - Глоба, ще въздейства в достатъчна степен върху личността на нарушителя като предизвика положителни промени в съзнанието и го мотивира към правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК. В случая наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него И. ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще даде възможност той да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за отговорност и гражданско правосъзнание,  за да не допуска занапред подобни нарушения на законовия ред. От друга страна определеното при горепосочените съображения наказание на обвиняемия, Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на предвидените в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на генералната превенция, а именно - да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.   

             Относно разноските:

           По делото не се констатираха такива.

           Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Решението си.

 

 

                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ:............................

 

                                                                (Добринка Кирева)