№ 546
гр. Плевен, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря МАРИЕЛА В. Г.А
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20224430201553 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление № 22-0257-000452/03.08.2022 г. на
НАЧАЛНИК на РУ-ДОЛНИ ДЪБНИК при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на Д. Л. Б.
ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание
чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 50
/петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/
месец, за извършено нарушение по чл.103 ЗДвП.
Срещу така издаденото наказателно постановление (НП),
санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН.
Оспорва приетата в хода на административнонаказателното производство
фактическа обстановка като изтъква, че изобщо не е му бил подаван сигнал
със стоп-палка по образец, от страна на полицейски служител; отбелязва, че в
хода на извършена допълнителна проверка, във връзка с подадено възражение
срещу съставения Акт за установяване на административно нарушение, са
били изискани видеозаписи от камера за улично наблюдение в процесния
участък, от които също не се установява да е бил подаден съответен сигнал за
спиране, с цел извършване на полицейска проверка. На тази основа счита, че
в хода на административнонаказателното производство не е доказано по
убедителен начин извършването на административно нарушение и моли за
отмяна на НП, като неправилно.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване,
жалбоподателят се явява лично и с упълномощен защитник. Поддържат
жалбата по изложените в нея съображения като акцентират върху това, че
1
тезата на административното „обвинение“ се гради единствено върху
показанията на актосъставителя. Пледират за отмяна на обжалваното
Наказателно постановление, като незаконосъобразно и неправилно.
За ответната страна – НАЧАЛНИК на РУ-ДОЛНИ ДЪБНИК при
ОДМВР - ПЛЕВЕН – представител не се явява. С придружителното писмо за
изпращане на административнонаказателната преписка в РС-ПЛЕВЕН е
депозирано бланкетно становище по неоснователността на жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна и в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. След щателно
обсъждане на събраните доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, по нейната основателност, намира следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.
№ 708054/22.07.2022г. от страна на В. Г. И. – инспектор при РУ-ДОЛНИ
ДЪБНИК, в присъствието на свидетеля М. Ц. Ц., както и на нарушителя – Д.
Л. Б.. Съставен е за това, че на 22.07.2022 г. около 10:10 часа, в гр.ДОЛНИ
ДЪБНИК, УЛ.“***“ №***, в посока изхода за гр.ПЛЕВЕН, управлява л.а.
„***“ с рег.№***, като не спира на подаден сигнал за спиране със стоп-палка
по образец, от страна на контролен орган – нарушение по чл.103 ЗДвП.
Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН.
Нарушителят е отказал да подпише съставения АУАН, което е било
удостоверено с подписа на свидетел – И. Г.. По реда и в срока по чл.44 ал.1
ЗАНН е подал възражение срещу съставения АУАН, в което е застъпена
тезата, намерила отражение и в подадената по настоящото дело жалба – а
именно, че изобщо не е му бил подаден сигнал за спиране със стоп-палка по
образец.
Административнонаказващият орган извършил допълнителна
проверка на случая, в резултат на която приел изцяло изложената от страна на
актосъставителя фактическа обстановка, съответно – не отдал вяра на
направеното от нарушителя възражение. На тази основа, издал обжалваното
Наказателно постановление, с което на Д. Л. Б. ЕГН: ********** са наложени
административни наказания на основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за
движението по пътищата – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение
по чл.103 ЗДвП.
Съдът намира, че Актът за установяване на административно
нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено,
от компетентни лица /л.31 – 32, л.43 – 49 от делото/. Служебната проверка за
законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява
допуснати в хода на административнонаказателното производство,
нарушения на процесуалните правила.
Ето защо Съдът приема, че издаденото Наказателно
постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се
2
събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите В. Г. И.,
М. Ц. Ц., писмени доказателства, заключение по видео-техническа
експертиза, изследван компакт-диск марка „***“, със съдържащ се на него
видеозапис от охранителна камера/л.13 – 19, л.28, л.52 – 55, л.67 – 80, л.83 от
делото/. Показанията на свидетелите В. И. и М. Ц. са подробни,
последователни, убедителни и не оставят каквито и да било съмнения за
проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране;
взаимно се потвърждават и са изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП,
фактическа обстановка. В нейно потвърждение са и Протокол за доброволно
предаване от И.Н. – Зам.кмет на ОБЩИНА ДОЛНИ ДЪБНИК, Писмо
изх№1100-4363-(1)/23.08.2022г., Заключение по видео-техническа експертиза,
изследван компакт-диск марка „***“ със съдържащ се на него видеозапис.
Съдът приема за установено, че в обективната действителност, към момента
не се съхраняват други видеозаписи от охранителни устройства или такива,
изготвени при изпълнение от страна на полицейските служители на техните
законови задължения /л.52, л.64 от делото/. Единственият наличен видеозапис
от охранителна камера е представеният такъв, с Протокол за доброволно
предаване от И.Н. – Зам.кмет на ОБЩИНА ДОЛНИ ДЪБНИК, но видно от
заключението по изготвената видео-техническа експертиза, макар същият
видеозапис да е автентичен /и следователно – да може да се ползва за
изясняване на обективната истина/, същият не съдържа близък план от
момента, в който управлявания от жалбоподателя лек автомобил е преминал
в близост до полицейския служител В. И.. Все пак, както от експортираните
кадри, съдържащи се в заключението по видео-техническата експертиза, така
и при възпроизвеждане на процесния видеозапис в хода на открито съдебно
заседание се потвърждава, че в 09:52 часа /системно време/ в обхвата на
охранителната камера влиза лек автомобил марка „***“, сив на цвят, с
регистрационен номер ***, като се отдалечава от заснемащата го камера и
бива скрит от клоните на близконаходящите се дървета отстрани на пътя,
като непосредствено след това, от дясната част на пътното платно се включва
в движението полицейски автомобил, т.е. в същата посока на движение, като
тази на л.а. „***“. Неоснователно се изтъква, че тезата на административното
„обвинение“ почива единствено върху показанията на свидетеля И.
/актосъставител/. В действителност, отразените в АУАН/НП, факти и
обстоятелства, пряко се потвърждават именно от показанията на този
свидетел, но косвено – също и от приетото по делото заключение по видео-
техническа експертиза, изследвания от нея видеозапис, а и от показанията на
св.Ц., който е възприел как неговия колега бързо потегля с патрулния
полицейски автомобил, а впоследствие – научил от И. и причината за това –
обстоятелството, че след подаден сигнал със стоп-палка, л.а. „***“ с рег.
№***, не е спрял, а е продължил движението си. Видно е, че са налице както
преки, така и косвени доказателства в подкрепа на изложената в АУАН/НП
фактическа обстановка, като не са налице доказателства в нейно
опровержение. В този смисъл, от една страна, възраженията на
3
жалбоподателя се явяват изцяло доказателствено неподкрепени, а от друга –
Съдът не намира никакви разумни юридически съображения да лиши от
кредитиране гореизброените доказателствени материали, напротив - приема
същите, както и изводимата от тях фактическа обстановка в АУАН/НП, за
доказана по убедителен начин - и няма да я преповтаря, още повече, че
презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява опровергана.
Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.103 ЗДвП, „ При
подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното
за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания.“. Налице е задължение за действие
на водачите на ППС – при подаден сигнал за спиране от контролен орган, да
спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото
място и да изпълняват указанията на същия орган. При положение, че Д. Б. не
спрял при подадения му сигнал със стоп-палка от служител на РУ-ДОЛНИ
ДЪБНИК, а невъзмутимо е продължил управлението на МПС, отдалечавайки
се от мястото на проверката – следователно, при описаните вече условия на
време, място, обстановка, е нарушил цитираното задължение по чл.103 ЗДвП
– и това нарушение се явява доказано по несъмнен начин.
Ето защо правилно, административнонаказващият орган е
пристъпил към налагане на административно наказание на основание чл.175
ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата – лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50
до 200 лв. Видно е, че административнонаказващият орган е наложил
кумулативните наказания в техния минимум, поради което, този размер
повече няма да бъде обсъждан, макар че няма как да не бъде отбелязано, че е
проявена снизходителност към извършителя, още повече, при съобразяване
на приетата справка за нарушител от региона, от която се установяват
множество наложени наказания за предходни нарушения на ЗДвП. Не на
последно място, нарушението не представлява „маловажен“ случай, тъй като
обществената му опасност е типична за обикновения случай на нарушение по
чл.103 ЗДвП; отделно от това, както беше посочено, от представената справка
за нарушител е видно, че жалбоподателят не се отнася с дължимата
прилежност към правилата за движение по пътищата, а това впрочем е видно
и от приетата по делото справка за съдимост, от която се установява, наред с
другото, че е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл.78а НК, за престъпление против
транспорта /чл.345 ал.1 НК – пункт №9 в справката/. Т.е., касае се за системно
недостатъчно сериозно отношение към правилата за движение по пътищата,
несъвместимо с преценяването на случая като „маловажен“.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно, поради което - следва да бъде
потвърдено. Предвид изхода на административнонаказателното
производство, на основание чл.189 ал.3 НПК, Д. Л. Б. ЕГН: ********** следва
4
да бъде осъден да заплати направените по делото разноски – 101,29лв./сто и
един лева и двадесет и девет стотинки/ по сметка на РАЙОНЕН СЪД-
ПЛЕВЕН, във връзка с приетата по делото видео-техническа експертиза.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр.ал.2 т.5 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0257-
000452/03.08.2022 г. на НАЧАЛНИК на РУ-ДОЛНИ ДЪБНИК при ОДМВР -
ПЛЕВЕН, с което на Д. Л. Б. ЕГН: ********** са наложени административни
наказания на основание чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата
– глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 1 /един/ месец, за извършено нарушение по чл.103 ЗДвП.
На основание чл.189 ал.3 НПК ОСЪЖДА Д. Л. Б. ЕГН:
********** да заплати направените по делото разноски – 101,29лв./сто и един
лева и двадесет и девет стотинки/ по сметка на РАЙОНЕН СЪД-ПЛЕВЕН,
във връзка с приетата по делото видео-техническа експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5