ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 12021
гр. София, 13.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110172390 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXV ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 395508/05.12.2024г., подадена от
С. С. С., с ЕГН: ********** и адрес гр. С. представляван от адв. С. Е. Г.,
САК, с личен № .............., със служебен адрес: гр. С., срещу „............. ЕИК:
......... със седалище и адрес на управление – гр. С., представлявано от Р. И. Н.
Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: 1)
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване за незаконно на
уволнението, извършено със Заповед № 52/10.10.2024г. на управителя
„............ и за отмяната като незаконосъобразна; 2) с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ -за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност „Бизнес консултант, информационни технологии“, код
по НКПД: 25116005, при ответника, както и 3) с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 36 698,46 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 11.10.2024г.
до 11.04.2025г., ведно със законната лихва до окончателното плащане.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били редовно
връчени на процесуалния представител на ответника, като в
законоустановения срок е постъпил писмен отговор.
Налице са предпоставки за изготвяне на проект за доклад по делото:
Ищецът твърди, че между него и ответното дружество е съществувало
трудово правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор № 1867/
15.09.2018г., съгласно който е бил назначен на длъжност „Бизнес консултант,
информационни технологии“, с код по НКПД 25116005. Посочва, че през
годините му били възлагани големи проекти и работа с основни клиенти, че е
получавал нееднократно награди под формата на акции или похвали, както и
ежегодно увеличение на заплатата, на база представянето си. Преди да получи
предложение да се присъедини към постоянния екип на компанията, работил
1
като контрактор, в продължение на две години. На 10.10.2024г., при отказ от
негова страна, му била връчена Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение № 52/10.10.2024г. Твърди, че уволнението му било напълно
неочаквано за него, предвид дългогодишната му и високо оценявана от
работодателя и контрагентите на компанията работа. В Заповедта било
посочено, че прекратяването на правоотношението е на основание чл. 328, ал.
1, т. 5 от КТ – „поради липса на качества на служителя за ефективно
изпълнение на работата“ . Ищецът навежда твърдения, че мотивировъчната
част била бланкетна, повтаряща се и подкрепена с единични случаи, които
били представени едностранно и тенденциозно, като не било посочено по
какъв начин са били установени конкретните случаи и как те са повлияли на
ефективността на работата на служителя, което счита, че води до
незаконосъобразността на издадената заповед. Било посочено, че С. С. не
притежавал качествата „отговорност, организираност, работна дисциплина,
достатъчно добро разбиране на задълженията, произтичащи от длъжността“,
като било посочено, че неефективността продължавала повече от 9 месеца, но
не бил посочен конкретният период, а само началната дата на 3-месечният
план за подобряване на представянето (23.05.2024). В плана обаче не били
заложени конкретни цели, които предстои да бъдат постигнати и оценени.
Навеждат се твърдения, че изначално не е била налице възможност за
подобрение на професионалните качества на ищеца, чрез адаптиране на
изискванията, доколкото ключови процеси, като работата с треньор или
инструктор започнали едва към края на 3-месечния период, а възможността за
наблюдение на работата на колеги по време на техните срещи (shadowing)
изобщо не била реализирана. В подкрепа на тези свои твърдения, представя
имейл от Александър Золников, който е следвало да бъде негов ментор в
процеса, който така и не се провел.
Изтъква, че основанието, на което е било прекратено правоотношението
– чл. 328, ал.1, т.5, е безвиновно по характера си, като в несъответствие с това,
работодателят е изтъкнал като повод за уволнението липсата на работна
дисциплина, отговорността за която е виновна (което несъответствие също
счита за основание за незаконосъобразност на заповедта), а последицата –
дисциплинирано наказание, каквото не било налагано на С. през целия период
на трудовото правоотношение. Нещо повече, дори не било образувано
дисциплинарно производство и не били събирани обясненията на ищеца в
рамките на такова. Същото се отнасяло и за всички наведени мотиви за забава,
незавършване на планове в срок, неизпълнение на изрично възложени
дейности и др.
На следващо място, посочва, че не е доказано, че така изтъкнатите в
заповедта липси на конкретни качества са били заложени като такива,
предпоставящи ефективното изпълнение на длъжността, съгласно нейните
специфики, както и че липсата на обективни критерии за оценка на работата и
резултатите от нея води до несправедливо и субективно тълкуване на работата
на служителя. Недостатъците в работата можело да се дължат и на неточно
възлагане от страна на работодателя.
Намира за нелогичен фактът, че на г-н С. са били възлагани големи и
2
отговорни проекти, свързани с ключови клиенти, като Шел, Бритиш
Петролеум и Кока-Кола, във връзка с които компанията на ответника добивала
близо 75 % от приходите си за региона. Твърди, че е получавал изцяло
положителна обратна връзка за работата си, както от служители на САП, така
и от клиенти, вкл. от такива, които са били цитирани в заповедта, като
неудовлетворени, за което представя доказателства. Счита, че е отговорен,
дисциплиниран и организиран, а посочените в заповедта основания не
отговарят на истината. Като аргумент за отдадеността си изтъква и факта, че
видно от изплатените при прекратяването обезщетения за неизползван платен
годишен отпуск, не е използвал платен отпуск в продължение на 3 години.
Годишното увеличение на възнаграждението пък намира за индиция, че
трудът му е бил ценен от ответника.
Поради всичко гореизложено, и доколкото посоченото основание за
прекратяване предполага проверка на верността на констатациите за липса на
качества за ефективно изпълнение на работата, както и доказване на трайното
неефективно изпълнение на работата на служителя във времево, количествено
или качествено отношение, причинено от липса на качества за изпълнение на
работата, каквито не били доказани, както и че временни състояния не биха
могли да обусловят липсата на качества, смята, че заповедта е
незаконосъобразна.
Моли съдът да отмени Заповед №25/10.10.2024г. на управителя на
„............ като незаконосъобразна, да признае уволнението на С. С. за
незаконно и след като го отмени, да го възстанови на заеманата преди
уволнението длъжност „Бизнес консултант, информационни технологии“.
Претендира и обезщетение в размер на 36 698, 46 лв., за времето, през което е
останал без работа поради уволнението, за периода от 11.10.2024 до 11.04.2025
(6 месеца), ведно със законната лихва до окончателното плащане. С
допълнителна молба е изяснил, че последното трудово възнаграждение за
месец септември 2024 г. в брутен размер на 6 161,41 лв.
Претендират се и направените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът – „............, чрез адв. В. Т., личен №
**********, със служебен адрес: гр. С. , депозира отговор на исковата молба,
в който излага становище за недопустимост и неоснователност на предявените
обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и чл. 344,
ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ.
По отношение на допустимостта на исковете, ответникът твърди, че по
силата на т.15 от процесния Трудов договор № 1867/15.09.2018 г., всички
спорове във връзка с възникването, изпълнението, изменението и
прекратяването на трудовия договор се разрешават чрез преговори между
страните по него, като според ответника, по силата на тази клауза, ищецът е
трябвало първо да предяви писмено претенциите си към дружеството –
работодател, а след като работодателят ги получи и евентуално постанови
писмен отказ по тях, тогава да заведе претенцията си пред компетентния съд
съобразно трудовото законодателство. Счита, че липсата на писмена
претенция от ищеца към ответника и споразумение или писмен отказ по
3
възникналия спор между тях обуславя недопустимост на предявените искове,
като в т.15 от Трудовия договор е предвиден специален ред за провеждане на
определените в нея спорове, неспазването на когото се явява процесуална
пречка за провеждане на споровете по съдебен ред.
По отношение на основателността на исковете, ответникът не оспорва,
че ищецът С. С. е работил по трудово правоотношение „Бизнес консултант,
информационни технологии“, с код по НКПД 25116005. Твърди, че част от
изискванията за изпълнение на трудовите функции, предвидени в
длъжностната характеристика, са „планиране на внедряване“, „ориентирано
към задачи внедряване“, „разбиране на клиента“, „определяне стратегията на
внедряване“, предполагащи нуждата от организационни умения, работна
дисциплина, разбиране на нуждите на клиента и процесите на SAP, включени
в заповедта за уволнение. Твърди, че връчената на ищеца характеристика на
длъжността „Консултант по функционално внедряване на клиент“ е идентична
с тази на „Бизнес консултант, информационни технологии“, а съгласно нея
основните отговорности на длъжността са свързани с внедряването и/или
техническата поддръжка на облачни продукти и решения, което включва и
поддръжка на клиента по време на първоначалното проектиране и изпълнение
на целия жизнен цикъл на ангажирането на клиента, а конкретно, при
задълженията на С. С., като част от екипа, ръководещ внедряване на
платформа за нуждите на клиентите тип възложител/купувач (Network
deployment lead), се е очаквало да е първата точка за контакт с тези клиенти,
като е следвало да инициира правилното и пълно предаване на информация
относно нуждите и очакванията на клиента, с цел да бъде насочен към
правилните екипи. Този процес изисквал правилно разбиране на предлаганите
от SAP продукти, тяхната функционалност, технически възможности и
ограничения, както и вътрешното разпределение на екипите по
функционалности. Приложена е към отговора препис от длъжностна
характеристика, връчена на С. С..
На следващо място, приложена е и имейл кореспонденция, като се
твърди, че още 2023 г. в множество ситуации ищецът е демонстрирал липса на
отговорност, организираност, работна дисциплина и добро разбиране на
клиентите и вътрешните процеси на SAP, като през месец февруари е
предложил финансови условия на клиент на работодателя – Haleon, без да ги
съгласува с отговорния екип и извън делегираната му компетентност и в
резултат на това, между клиента Haleon и друг клиент на дружеството –
Catalent, възниква неяснота за отношенията им в платформата SAP Ariba. На
03.01.2023 г. ищецът получил кореспонденцията относно този спор от лицето
Я. С. – представител на Catalent, а от последващата кореспонденция от
13.02.2023 г. било видно, че ищецът е обещал на лицето Ес. Ш. от Haleon и
гореспоменатата Я. С. профилът им с незаплатените такси да бъде затворен.
На 17.02.2023 г. Haleon е следвало да заплати дължимите такси, преди
затварянето да се случи. В резултат на това, клиентът е останал с погрешно
разбиране за отношенията си със SAP, а колегата на ищеца Иън Стърлинг,
също участвал в кореспонденцията с клиента, е трябвало да разясни на ищеца
невъзможността да бъдат изпълнени обещаните от него условия.
4
Ответникът описва и друг случай от месец май 2023 г., в който твърди,
че ищецът е демонстрирал неумение да разбере искането на клиента Shell и да
му даде правилен съвет, а в допълнение твърди, че е опитал да заобиколи
процеса на комуникация и установения работен процес с клиента, за да
регистрира възлагането, като инициира кореспонденция с неправилните екипи
на SAP и с прекия си ръководител и налага размяна на 9 имейла, с цел да му
бъдат обяснени исканията на клиента и как да процедира, а на 10.05.2023 г.
неговият колега П. М. е трябвало да му разясни различните функционалности
на платформата и невъзможността им да се използват спрямо Shell.
Приложена е като доказателство разпечатка от имейл кореспонденция
(Приложение № 5).
В трети случай, описан от ответника, се твърди, че ищецът е
демонстрирал липса на отговорност, организираност и работна дисциплина
при работата си с клиента MAG (Manchester airlines group), като не е
отговарял своевременно на клиента, без да изтъква причина за това. Поради
това, на 22.11.2023 г. клиентът е поискал отстраняване на ищеца от
възложения му проект (Приложение № 6)
Ответникът твърди, че през м. март 2024 г. ищецът е посъветвал клиента
Severn Trent Water неправилно, като последиците от това действие били пряко
свързани с доходите на работодателя, тъй като ищецът е поискал други негови
екипи да се откажат от уговореното си възнаграждение, за да се компенсира
клиентът. Твърди, че колегата на ищеца, Том Скали, е посочил, че С. С. не е
проявил необходимото внимание и е действал извън своята компетентност
(Приложение № 7). Това се случило, след като по предходния случай с Haleon
ищецът вече е бил предупреден, че невъзможността за управление на
очакванията и на заинтересованите страни влияе върху очакванията на
клиентите и че подобни откази от уговорени такси са извън неговата
компетентност.
В последващ случай със същият клиент, на 18.07.2024 г. ищецът
препратил на своя колега Г. Т. запитване относно заявка на клиента, която
ответникът определя като стандартна заявка за интегриране в платформата
SAP Ariba, която ищецът е следвало да обработи по друг начин и в
съответствие с вътрешните правила. По този начин усложнил работата с
клиентите (Приложение № 45).
През м. март 2024 г. ищецът ангажирал неправилен екип на SAP по
случай, свързан с интеграцията на клиент на дружеството – BP (Приложение
№ 8). През м. април 2024 г. ответникът твърди, че ищецът е демонстрирал
неразбиране на искането на клиента Solvay и липса на разбиране на процесите
на SAP, като не е могъл да определи основна информация, когато това е било
поискано от техническия експерт Георги Тунчев, който му е предоставил
впоследствие необходимите разяснения (Приложение № 9).
Твърди се, че Ръководителят на ищеца многократно му е давал
посредством имейл насоки за подобряване на начина му на работа, а липсата
на посочените в процесната Заповед за уволнение качества е посочена и в
приложена оценка за представянето му през 2023 г., споделена с ищеца на
5
15.02.2024г, но въпреки това ищецът е демонстрирал липса на отговорност
към развитието си и е прехвърлял отговорност към другите екипи
(Приложение № 13 и 14).
Твърди се, че на ищеца е представен и 3 – месечен план за подобряване
на представянето му, посредством имейл от 23.05.2024 г.. Твърди се и, че С. С.
е отказал няколкократно среща с отдел „Човешки ресурси“, на която да бъде
обсъден този план. Ответникът отрича и изпълнението на представения план
да е имало положително действие, като в периода имало незадоволителни
резултати, в работата по проект с клиента CCP (Coca Cola Project) и
некачествено изпълнение на задълженията по Трудовия договор.
На 20.06.2024 г. се твърди, че ищецът е следвало да проведе вътрешни
обучения в срок до 28.06.2024 г., които двукратно потвърждава, че е направил,
както и потвърждава ползата им при интеракцията си с клиенти. След като
ръководителят е поискал сертификатите му, казал че системата показва, че не
ги е минавал, въпреки че ги е, а на 19.07.2024 г. признал,че все пак не ги е
минал, заради проблеми в платформата за обучения.
Впоследствие, във връзка с тези случаи, на 26.09.2024г., ръководителят
внесъл доклад по управителя на дружеството – работодател, който след като
получава Доклада е издал процесната Заповед № 52/10.10.2024 г., връчена при
условията на отказ, удостоверен от двама свидетели, на 10.10.2024г, с която на
основание чл.328, ал.1, т.5 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение.
Ответникът счита че доколкото са аргументирани конкретно липсващите
умения на работника, липсата на изброяване в заповедта на факти,
установяващи тази липса и неефективността на работата не е нужно, като се
позовава на съдебна практика. Счита също, че липсата на дати и
непосочването в заповедта кога са се състояли цитираните ситуации, не е
основание за отмяна на Заповедта, тъй като липсва такова изискване,
доколкото и ищецът е запознат за случаите, довели до издаване на Заповедта.
Изразява становище и за неоснователност на твърденията на ищеца, че липсва
посочване на периода на неефективното изпълнение на работата, като изрично
е посочено, че продължава повече от 9 месеца, и също и че няма значение дали
преди това работникът е вършил ефективно работата си, или е притежавал
исканите качества, като отново се позовава на практика на ВКС. Твърди и че е
неоснователно твърдението, че „липса на работна дисциплина“ не е качество,
което да обосновава уволнението.
Оспорва значението на представените от ищеца препоръки от прекия му
ръководител през 2023 г., както и от клиенти на работодателя, като за тези от
клиентите счита, че не са от лица, които са отговаряли за изпълнения на
проекти. Представените доказателства за поощряване чрез акции и похвали от
колеги, доколкото не са се случили в периода на твърдяното неефективното
изпълнение на задълженията, счита за неоснователни аргументи, а по-
специално продадените акции – счита, че не представляват награди за добро
представяне, доколкото са предоставяни на всички служители, а друг тип
награди ищецът не бил получавал. Оспорва останалите твърдения на ищеца,
че е демонстрирал ангажираност, като правно ирелевантни.
6
Ответникът е оспорил и искът за сумата от 36 698,46 лева и по размер,
като счита, че следва да бъдат изключени от него всички суми, с изключение
на основната работна заплата и възнаграждението за професионален опит,
възлизащи общо на 30 246,36 лв.
Възразява срещу искането на ищеца но основание чл.190 от ГПК
работодателят да бъде задължен да представи справки – извлечения от
трудовото досие на служителя и книжата за наградите, бонусите и
увеличението на заплатите, които С. С. е получил в компанията за периода на
трудовото си правоотношение, като счита, че не става ясно какви точно
обстоятелства ще доказва с тези документи и така ограничава правото на
защита на ответника.
Моли да бъде отхвърлено искането за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза, като счита, че не се изискват специални знания за
определяне на размера на обезщетението.
Моли да бъде отхвърлено искането на ищеца за допускане на един
свидетел при режим на довеждане, поради бланкетността на искането.
Моли съдът да отхвърли предявените искове като недопустими, а в
случай, че ги намира за допустими – да ги отхвърли като неоснователни и
недоказани. По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т.3 вр. чл. 225 КТ, оспорва
размера на претенцията и моли, в случай, че бъде намерен за основателен, да
бъде отхвърлен за разликата над 5 041,36 лв. за всеки месец, през който
ищецът е останал без работа, но за не повече от 6 месеца. Претендира
разноски в производството, вкл. адвокатско възнаграждение.
Съдът намира следното:
Между страните не е спорно, че е съществувало валидно трудово
правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор № 1867/
15.09.2018г., съгласно който ищецът е бил назначен на длъжност „Бизнес
консултант, информационни технологии“, с код по НКПД 25116005, както и че
правоотношението е било прекратено със Заповед № 52/10.10.2024г., на
основание чл. 328 ал. 1, т. 5 от КТ – „поради липса на качества на служителя за
ефективно изпълнение на работата“.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да
приеме, че е сезиран с претенции с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 , т.
2, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД.
При така изложените от страните фактически твърдения, съдът приема, че
упражненото потестативно право от ищеца за отмяна на процесното
уволнение и възстановяването му на предишната работа преди уволнението е
обусловено от незаконността на уволнението по изложените в исковата молба
доводи, а искът с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ – от обстоятелството, че
поради незаконното уволнение ищецът е останал без работа за процесния
период.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, процесуално
7
задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от него
период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от него момент
и по силата на заповедта, която оспорва.
В тежест на ответника- работодател е, при условията на пълно и главно
доказване, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, да докаже, че
законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение, като установи: 1)
какви, относими към изпълнението на трудовата функция за конкретната
длъжност, качества са необходими и следва да притежава работникът, който я
заема; 2) издаването на мотивирана писмена заповед, в която е посочил
конкретни знания, умения или навици, които липсват на конкретния служител
и/или в какво се състои трайното неефективно изпълнение на възложената на
служителя работа; 3) конкретните фактически обстоятелства, посочени в
заповедта, обосновали извода му за липса на качества у служителя за
изпълнение на възложените му трудови функции, за които обстоятелства
понастоящем не се сочат доказателства.
Релевантните факти по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 КТ са:
1) уважен иск по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ, 2) съвпадение между длъжността, от
която ищецът е уволнен, и тази, на която иска да бъде възстановен, както и в
случай че трудовото правоотношение е срочно, да не е изтекъл срокът по това
правоотношение.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл.
225, ал. 1 КТ, следва да се установи, че са настъпили следните факти: 1) че е
налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно
упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно
волеизявление съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2) Ищецът
да е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, изразяваща се в
невъзможността да полага труд по трудово правоотношение в продължение на
шест месеца след уволнението и 3) причинно-следствена връзка между
незаконното уволнение и оставането без работа. Установяването на първата и
третата предпоставка е обусловена от изхода на правния спор по първия
конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на
уволнението като незаконно. В тежест на ищеца е да докаже– оставането без
работа, период, размер. Ответника следва да докаже възраженията си.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да
са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл. 155 ГПК,
нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2
ГПК).
По отношение направеното от ответника възражение за недопустимост
на предявените искове, съдът намира същото за неоснователно, доколкото
предварителен отказ от бъдещи права, в това число и от субективното право за
предявяване на искови претенции, е недопустим. Така посочената уговорка
между страните следва да се тълкува като израз на добра воля за
разрешаването на спорове по доброволен път, към което съдът напътва
страните, но не представлява и не може да представлява задължителна
предпоставка за защитата на правата на страните по исков ред.
8
По отношение на доказателствените искания:
1. по исканията на ищеца:
Съдът намира, че представените по делото писмени доказателства са
относими, допустими и необходими и следва да се приемат и приложат по
делото.
Моли, в случай, че съдът прецени, че за изчисляването на точния размер
на претендираните обезщетения, да бъде назначена съдебно-счетоводна
експертиза, със следната задача: Каква е сумата на максимално дължимото
обезщетение, съгласно чл. 225, ал.1 КТ, за 6 месеца, като се посочи и месечен
размер, ведно със законната лихва до датата на завеждане на иска. Съдът
намира, че доказателственото искане е допустимо, относимо е към предмета
на спора и е необходимо за изясняване на обстоятелства от значение за
правилното решаване на спора, с чието разглеждане съдът е сезиран в
настоящото производство, поради което и следва да бъде уважено.
Прави се искане за допускане на един свидетел при режим на
довеждане, с чиито показания ще установява, че С. С. притежава качествата,
необходими за изпълнението на работата – отговорност, организираност,
трудова дисциплина и достатъчно добро разбиране за изпълнение на
възложените задачи. Искането е основателно.
Прави доказателствено искане, на основание чл. 190 ГПК, за
задължаване на ответника да представи справки – извлечения от трудовото му
досие и документи и книжата на Дружеството за наградите, бонусите и
увеличението на заплатите, които е получил като служител на компанията за
периода на трудовото правоотношение, както и Вътрешните правила за
формирането на работната заплата и бонусите. Искането следва да се уважи,
доколкото е относимо допустимо и необходимо за установяване на факти и
обстоятелства, част от предмета на доказване.
2. по исканията на ответника:
Съдът намира, че представените по делото писмени доказателства са
относими, допустими и необходими и следва да се приемат и приложат по
делото.
Ответникът моли да бъде допуснат като свидетел Д.В., гражданин на
Южна Африка, Г.с адрес: – пряк ръководител на ищеца, като бъде разпитан
чрез видеоконференция или по делегация, по реда на Хагската конвенция.
Посочва, че чрез разпита му ще установява всички факти и обстоятелства, на
които се основава отговорът на исковата молба, както и конкретните случаи,
при които се е проявила липсата на качества у ищеца.
Прави доказателствено искане за допускане и на втори свидетел - Г. Т.,
който е бил пряко ангажиран с проекти, в които е участвал ищецът, с чиито
показания да опровергаят всички твърдения на ищеца, ще докажат липсата на
разбиране у ищеца за организацията в компанията, предлаганите продукти,
процесите по приемане и възлагане на задачи, както и липсата на отговорност
към задълженията и неоснователното им прехвърляне към други екипи.
С оглед процесуална икономия, доколкото събирането на гласни
9
доказателства чрез видеоконференция или по делегация, в това число и
необходимостта от назначаване на преводач, би утежнило и забавило
производството (което има характера на „бързо производство“) и доколкото
ответникът цели установяване на едни и същи факти и обстоятелства чрез
разпита и на двамата свидетели („всички факти и обстоятелства, на които
се основава отговорът на исковата молба и опровергаване на всички
твърдения в исковата молба“), и на основание чл. 159, ал.2 ГПК, съдът счита,
че следва да бъде допуснат разпита само на втория свидетел – Георги Тунчев.
Съдът следва служебно да постави и други въпроси на ССЧЕ:
Вещото лице след проверка в счетоводството на работодателя, да
отговори:
1/какво трудово възнаграждение е заплащано на ищеца в периода 1
година преди прекратяване на трудовото правоотношение, а именно от
10.10.2023 г. до 10.10.2024г., като посочи сумите по месец;
2/Какъв е размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода
от 11.10.2024г. до 11.04.2025г., което да изчисли на база последното пълно
брутно трудово възнаграждение и на всички допълнителни възнаграждения с
постоянен характер.
3/ Как са осчетоводени отделните елементи на трудовото
възнаграждение;
4/ Да посочи дали в този период има плащане на девидент/сума във
връзка с акции или плащане по програма Own SAP, кога, каква сума.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 140, ал.1 и ал.3 от
ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
20.05.2025г. в 11:00 ч., за което да се призоват страните, като им се връчат
преписи от настоящето определение, а на ищеца да се връчи препис от
отговора на исковата молба с приложенията, като съдът им указва в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да
вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото.
УКАЗВА на страните, че в случай че в този срок не представят писмени
доказателства или не поискат допускането на гласни доказателствени
средства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът е
разпределил доказателствената тежест, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от страните доказателства.
УКАЗВА на страните, че обстоятелствената част на настоящото
определение има характер на проект за доклад по делото по смисъла на чл.
140, ал.3 от ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства
10
в насроченото открито заседание, може да бъде обявен за окончателен доклад
по делото, по реда на чл. 146 от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ се от доказване
следните факти и обстоятелства: 1) че между страните е съществувало
валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор №
1867/ 15.09.2018г., съгласно който ищецът е бил назначен на длъжност „Бизнес
консултант, информационни технологии“, с код по НКПД 25116005, както и че
2) правоотношението е било прекратено със Заповед № 52/10.10.2024г., на
основание чл. 328 ал. 1, т. 5 от КТ – „поради липса на качества на служителя за
ефективно изпълнение на работата“.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза за отговор
на поставените в исковата молба задачи и на служебно поставените от съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. С. А, ТЕЛ ............... ОПРЕДЕЛЯ депозит за
изготвяне на заключението в размер на 400 лева, платим от бюджета на съда.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на по един
свидетел на всяка от страните, конкретно на ответника - - Г. Т., при режим на
довеждане в съдебно заседание, като на основание чл. 159, ал. 2 от ГПК,
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника от разпит на втори
свидетел за същите обстоятелства. Указва на страните да доведат
свидетелите за датата на насроченото осз, същото е срок по чл. 158 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, в срок до 1 седмица преди съдебното
заседание, на осн. чл. 190 ГПК, да представи по делото заверено копие
от справки – извлечения от трудовото досие на ищеца и документи и книжата
на Дружеството за наградите, бонусите и увеличението на заплатите, които е
получил като служител на компанията за периода на трудовото
правоотношение, както и Вътрешните правила за формирането на работната
заплата и бонусите; с препис за насрещната страна. При неизпълнение,
съдът може да приложи последиците на чл. 161 ГПК, да приеме за доказани
фактите, за които страната създава пречки за събиране на доказателствата.
УКАЗВА НА ищеца че не сочи доказателства за периода на оставане
без работа, както и че към настоящия момент е без работа. Указва на
ищеца за възможността да представи в съдебно заседание – оригинал на
трудовата си книжка пред съда.
Указва на ищеца, че не представя доказателства във връзка с
твърдението си, че сумата от 6161,41 лв. следва да служи за база на
определяне на размера на обезщетението.
УКАЗВА на ответника да конкретизира твърдението във връзка с
размер на изплатено на служителя трудово възнаграждение за последния
отработен месец: какъв е размера му, какво се включва в него. Указва на
ответника, че не представя доказателства във връзка с твърдението си,
11
че сумата от 5041,36 лв. следва да служи за база на определяне на размера
на обезщетението. Не сочи доказателства, че на ищеца е заплащана сума
свързана с акции.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане на правния спор,
предмет на делото.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора, при
условията на бързина и ефективност, може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да пристъпят към медиация, те могат да се
обърнат към Център по медиация или към медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
Към Софийския районен съд действа Програма „Спогодби“, която
предлага безплатно провеждане на медиация от медиатори и съдии, и е
отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. Повече
информация можете да получите в Центъра за спогодби и медиация към СРС,
намиращ се на следния адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, ст.
204. Работно време за медиация – всеки делничен ден от 9:00 до 17:00ч. За
повече информация – М. Н., тел. 02/ 8955423, ********@**********.**;
www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При
неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат по делото и
се считат за връчени.
УКАЗВА на страните, че в случай, че не се явят в съдебно заседание,
съдът може да приложи разпоредбата на чл. 238 и сл. от ГПК при наличните
за това процесуални предпоставки.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12