Мотиви към  Присъда от 06.03.2014 година, постановена по НОХД № 788/2013 година по описа на РС - Елхово:

 

Производството по делото е образувано по внесен от РП- Елхово обвинителен акт, с който против О.А.А. /***/, роден на *** година в гр. Дарфур, Судан, живущ в с.гр., гражданин на Судан, с висше образование, безработен, неженен, неосъждан, регистриран в ДАБ при МС на 18.09.2013 година, с ЛНЧ **********; А.А.Ю. /***/, роден на *** година в гр. Касала, Судан, живущ в гр. Алджазира, гражданин на
Судан, със средно образование, електротехник, женен, неосъждан, регистриран в ДАБ при МС на 1509.2013 година, с ЛНЧ ********** и А.М.О. /***/, роден на *** година в гр. Алджазира, Судан, живущ в с.гр., гражданин на Судан, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, регистриран в ДАБ при МС на 15.09.2013 година, с ЛНЧ **********, са повдигнати обвинения по чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 20/21.07.2013 година в района на 242 гранична пирамида в землището на с. Голям Дервент, община Елхово, обл. Ямбол, действайки в съучастие като извършители, влезли през границата на страната от Република Турция в Република България без разрешение на надлежните органи на властта.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимите обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимите да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимите, дадените от тях обяснения в хода на ДП, с които са спомогнали за разкриване на обективната истина по делото, мотивите, с които са извършили деянието. По горните съображения прокурорът пледира налагане на наказание лишаване от свобода в предвидения в закона минимум, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години, както и наказание глоба в предвидения в закона минимален размер.

Производството по делото е протекло в отсъствието на подсъдимите, редовно призовани за датата на съдебното заседание и с участието на служебен защитник – адв. В. Н. ***. Участващият в хода на съдебното производство служебен защитник не оспорва, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като пледира налагане на минимално предвиденото в закона наказание.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

В хода на ДП, както и в хода на съдебното производство подсъдимите не са представили документ за самоличност, поради което и самоличността им е снета по техни данни.

Подсъдимите са граждани на Судан, като всеки от тях по различно време и начин напуснал държавата си по произход и се установил на територията на Република Турция, от където с помощта на неустановено по делото лице, срещу заплащане, били превозени до гориста местност в близост до турско – българската граница. По време на транспортирането им подсъдимите се запознали и продължили да вървят заедно пеш в посока Република България. На 20/21.07.2013 година в района на 242 гранична пирамида в землището на с. Голям Дервент, община Елхово, обл. Ямбол, тримата подсъдими влезли през границата на страната от Република Турция в Република България, след което продължили да вървят към вътрешността на страна достигайки в близост до с. голям Дервент, на 3 км. от линията на държавната граница, където били задържани от граничните власти. При задържането подсъдимите не представили документи за самоличност.

От приложените по делото справки за съдимост, издадени от МП на РБ, се установява, че подсъдимите не са осъждани.

От изисканата и приета като доказателство по делото справка от ДАБ при МС се установява следното:

Подсъдимият О.А.А. /***/, роден на *** година в гр. Дарфур, Судан, живущ в с.гр., гражданин на Судан, с висше образование, безработен, неженен, неосъждан, е регистриран в ДАБ при МС на 18.09.2013 година, с ЛНЧ **********.

Подсъдимчият А.А.Ю. /***/, роден на *** година в гр. Касала, Судан, живущ в гр. Алджазира, гражданин на
Судан, със средно образование, електротехник, женен, неосъждан, е регистриран в ДАБ при МС на 1509.2013 година, с ЛНЧ **********.

Подсъдимият А.М.О. /***/, роден на *** година в гр. Алджазира, Судан, живущ в с.гр., гражданин на Судан, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, е регистриран в ДАБ при МС на 15.09.2013 година, с ЛНЧ **********.

Към 13.02.2014 година подсъдимите са в производство по реда на ЗУБ.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства- показанията на свидетеля П., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетеля са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелят факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетеля са и останалите събрани по делото доказателства.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимите О.А.А. /***/, роден на *** година в гр. Дарфур, Судан, живущ в с.гр., гражданин на Судан, с висше образование, безработен, неженен, неосъждан, регистриран в ДАБ при МС на 18.09.2013 година, с ЛНЧ **********; А.А.Ю. /***/, роден на *** година в гр. Касала, Судан, живущ в гр. Алджазира, гражданин на
Судан, със средно образование, електротехник, женен, неосъждан, регистриран в ДАБ при МС на 1509.2013 година, с ЛНЧ ********** и А.М.О. /***/, роден на *** година в гр. Алджазира, Судан, живущ в с.гр., гражданин на Судан, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, регистриран в ДАБ при МС на 15.09.2013 година, с ЛНЧ **********, са осъществили с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 20/21.07.2013 година в района на 242 гранична пирамида в землището на с. Голям Дервент, община Елхово, обл. Ямбол, действайки в съучастие като извършители, влезли през границата на страната от Република Турция в Република България без разрешение на надлежните органи на властта.

Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимите са извършили фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да са получили разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гринично - пропусквателен контрол. Подсъдимите не са имали необходимата виза, удостоверяваща правото им за влизане в страната ни, както с оглед тяхното гражданство, така и държавата от която идва - Р Турция. Действащият граничен режим и ред в Р България, изискват преминаване през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля П., участвал при задържането на лицата и който във връзка с изпълнение на служебните му задължения на посочената дата е възприел фактите и обстоятелствата, свързани с мястото, времето и начина на преминаване на държавната граница от подсъдимите. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимите са нарушили установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимите са успели да преминат държавната граница.

Деянието е извършено в съучастие от подсъдимите по смисъла на чл.20, ал.2 от НК.

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като всеки от подсъдимите е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимите са били наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Р България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Всеки от подсъдимите е съзнавал е, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасните последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне до Република България.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимите О.А.А. /***/, роден на *** година в гр. Дарфур, Судан, живущ в с.гр., гражданин на Судан, с висше образование, безработен, неженен, неосъждан, регистриран в ДАБ при МС на 18.09.2013 година, с ЛНЧ **********; А.А.Ю. /***/, роден на *** година в гр. Касала, Судан, живущ в гр. Алджазира, гражданин на
Судан, със средно образование, електротехник, женен, неосъждан, регистриран в ДАБ при МС на 1509.2013 година, с ЛНЧ ********** и А.М.О. /***/, роден на *** година в гр. Алджазира, Судан, живущ в с.гр., гражданин на Судан, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, регистриран в ДАБ при МС на 15.09.2013 година, с ЛНЧ ********** за виновни в извършване на престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

Съдът не намери основанията, предвидени в разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК за ненаказване на подсъдимите.

По смисъла на чл.27, ал.2 от Конституцията на Р България право на убежище се предоставя на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Правото на убежище, визирано в разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК не следва според настоящия съдебен състав да се разглежда в тесния смисъл на понятието, което е интерпретирано в Конституцията, а в аспекта на приложимото по силата на препращащата норма на ал.3 от Конституцията, национално законодателство /ЗУБ/, оносимо към бежанците и убежището, и международноправните актове като на международно ниво статутът на бежанеца е регламентиран в Конвенцията за статута на бежанците от 28.07.1951г., допълнена с Нюйоркският протокол от 1967г., която е ратифицирана с ДВ бр.36/05.05.1992г., обн.ДВ бр.88/ 15.10.1993г., в сила за Р България от 10.08.1993г. Посочените два международноправни акта /Конвенция и Протокол/ са одобрени в рамките на ООН и към момента 110 държави са страни по Конвенцията, Протокола или и по двамата документа. В цитираната Конвенция, в чл.31, параграф 1, е залегнало относимото отпадане на наказуемостта за извършено според националното ни законодателство престъпление по чл.279, ал.1 от НК. Съгласно посочената разпоредба от Конвенцията, договарящите държави се задължават да не налагат наказания заради незаконно влизане и пребиваване на тяхна територия на бежанци, които пристигайки направо от територията, където са били застрашени животът и свободата им, са влезли или пребивават на тяхна територия без разрешение при условие, че те се представят незабавно на властите и приведат уважителни причини за незаконното им влизане и пребиваване на територията на страната. В приложимото национално законодателство – в чл.3 от Закона за бежанците от 1999г. /отм. с  ДВ. бр.54 от 31.05.2002г./ законодателят е разгледал в по-широк смисъл понятието „убежище“, включвайки в него като закрила и статута на бежанец, хуманитарната закрила и правото на убежище по чл.98, т.10 във връзка с чл.27, ал.2 и 3 от Конституцията на Република България. Действащият към момента Закон за убежището на бежанците, в сила от 01.12.2002 година, определя условията и реда за предоставяне на особена закрила на чужденци на територията на Република България, както и техните права и задължения, като по смисъла на чл.1, ал.2 от с .закон, особената закрила, която Република България предоставя на чужденци по този закон, включва убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила. Статут на бежанец в Република България, съгласно чл.8 от ЗУБ, се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.  Хуманитарен статут по смисъла на  чл. 9 от ЗУБ, се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.

Процедурата за предоставяне на закрила започва по молба на заинтересованото лице, която може да бъде в устна, писмена или друга форма. В настоящия случай, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства от ДАБ при МС се установява, че всеки един от подсъдимите е подал молба за закрила пред надлежния административен орган – ДАБ на МС, като във връзка с тези молби са били образувани производства, неприключили към настоящия момент. Независимо от това обаче, съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК.

Изследвайки актуалното обществено – политическо състояние в държавата по произход на подсъдимите, се установява, че през месец септември 2012 година Судан и Южен Судан постигат споразумение относно режима на производството на петрол, управлението на границите и гражданството, но въпросите за статута на Абией или за справянето с продължаващите конфликти в Южен Кордофан и Сини Нил, които принуждават повече от 200 хиляди души да се отправят към лагерите за бежанци в Южен Судан и Етиопия, остават неразрешени. Судан и Суданското народно освободително движение Север не влизат в преки преговори. Страните приемат тристранното предложение, внесено от Африканския съюз, ООН и Лигата на арабските държави, да се позволи достъп до хуманитарна помощ на засегнатото население в двете държави, но Судан отказва да го приложи. ООН удължава  мандата на Съвместната операция на ООН и Африканския съюз в Дарфур (UNAMID) за пета поредна година, въпреки плановете да бъде съкратена числеността на военните и полицейските части. Крайният срок на операцията е 1 юли 2013 г. През месец юли 2011 г. суданското правителство и бунтовническа групировка от областта Дарфур подписват споразумение за прекратяване на един от най-кървавите конфликти в съвременна Африка. Споразумението, подписано в столицата на Катар - Доха, слага край на осем години сблъсъци между суданската армия и "Движението за освобождение и справедливост". По данни на ООН, от 2003 година насам конфликтът е взел 300 хиляди човешки жертви. Споразумението предвижда репатриране на бежанците, чийто брой се изчислява на 1,8 млн. Преговорите, водени под егидата на Африканския съюз, ООН и Арабската лига, са бойкотирани от "Движението за справедливост и равенство" и други въоръжени формации. Държавният департамент на САЩ е приветствал мирното споразумение и е обявил, че ще упражни натиск върху всички бунтовници от Дарфур да го спазват. От изложеното по – горе не може да се направи обоснован извод, че Судан се намира в състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От анализа на цитираната информация, положението в някои части на страната се оценява, като несигурно и напрегнато, но въпреки това се полагат усилия за налагане на мирно споразумение, т.е. не следва насилието там да се определя като безогледно. Не е налице информация обстановката в Судан към настоящия момент да се намира на ниво  въоръжен конфликт.

При определяне на вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, обоснована от динамиката на този вид престъпления понастоящем в страната, както и обществената опасност на подсъдимите, която не е висока, предвид на това, че същите не са осъждани към момента на извършване на деянието, като наложи кумулативно предвидените наказания по чл.279, ал.1  от НК  при условията на чл.54 от НК в предвиденият в закона минимум, а именно три месеца лишаване от свобода, както и наказание глоба в размер на 100.00 лв. 

Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на всеки от подсъдимите. Последните не са били осъждани за престъпление от общ характер, наложеното им наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счита, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдените лица не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, по отношение на всеки един от подсъдимите.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът осъди всеки от подсъдимите да заплати по 3.35 лева разноски по делото, представляващи заплатени от бюджета на съда пътни разноски за свидетел, както и по 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителни листи, вносими по сметка на ЕРС.

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

Районен съдия: