ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 339
гр. Бургас , 17.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вяра И. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско
дело № 20212100500653 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от “МЪНИ
ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ” ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул. „Рачо Петков Казанджията” №4, ет.6, представлявано от адв.Милена
Йорданова.
Обжалва се разпореждане № 569 от 24.03.2021г., постановено по ч.гр.д.№2021 по
описа за 2021г. на Районен съд- Бургас, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против И. Т. Г., за сумата от
647,93 лв.- договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 10.09.2020г. до
10.03.2021г.
Сочи се, че обжалваното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон, поради което се иска същото да бъде
отменено, като вместо него се постанови издаването на заповед за изпълнение и за
отхвърлената част от заявлението, както и за пълния размер на претендираните разноски.
Развити са подробни съображения, които най- общо се свеждат до това, че уговореният
размер на възнаградителната лихва не противоречи на добрите нрави, а клаузите не
представляват уговорка във вреда на потребителя, която да не отговаря на изискването за
добросъвестност и да води до незначително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Изтъква се също, че кредитът не е обезпечен.
Изложени са и доводи относно спецификата на дейността на небанковите институции и
различията при набирането на средства, които да се предоставят като кредит, в сравнение с
банковите. Акцентира се на това, че срокът винаги е преимущество, предоставено на
потребителя да се ползва от средствата на кредита, като заплати на кредитора съответно
възнаграждение за това. В договора била предвидена възможност за предсрочно погасяване
на кредита, при което потребителят имал възможност по всяко време да върне оставащата
1
главница на кредитора, без да му дължи уговореното възнаграждение за срока, за който е
сключен договора. Предоставена му била също и възможност да се откаже от договора, в
случай, че реши, че е сключил сделката при неизгодни условия. Не било съобразено, че
договора е сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, който е ясен за
страните, поради което не били нарушени изискванията на чл.11, т.9 от ЗПК. Затова според
жалбоподателя неправилно и в противоречие на императивните правни норми районният
съд приел, че договорните разпоредби, касаещи възнаградителната лихва са неравноправни
поради размера на същите и затова- нищожни, на основание чл.146, ал.1 от ЗПП, както и че
противоречат на добрите нрави.
Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в
законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо
съдът намира частната жалба за допустима.
Бургаският окръжен съд като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частно гражданско дело №2021 по описа за 2021г. на Районен съд- Бургас е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено
от „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ” ООД, чрез пълномощника- адв.Милена Йорданова от
САК.
Иска се издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против И. Т. Г. от гр.
Созопол за сумата от 1021,23 лв., дължима по договор за потребителски кредит
№М0000000975, сключен между страните на 8.06.2020г. включваща: 294,17 лв.- 7
просрочени вноски по главницата; 647,93 лв., представляващи просрочена договорна
възнаградителна лихва за периода от 10.09.2020г. до 10.03.2021г.; 79,13 лв.- дължима част от
обезщетение за неизпълнение по чл.18.2, т.8 от договора; обезщетение за забавено плащане
в размер на законната лихва – 24,79 лв., дължима за периода от 11.09.2020г. до 19.03.2021г.,
както и законната лихва от датата на подаване на заявлението.
Изложени са още доводи, че на потребителя е отпуснат паричен кредит в размер на
2810 лв., служебно усвоена за погасяване на съществуващи задължения на Т. по друг кредит
от 11.02.2020г. Потребителят се задължил да върне за срока на договора сумата от 5088,52
лв., при лихвен процент 41% и ГПР- 49,61%. На връщане подлежали главницата от 2810 лв.
и възнаградителната лихва в размер на 2278,52 лв. Кредитът следвало да бъде погасен
съобразно погасителния план. Срокът на договора е 37 месеца, като първите три вноски са
само за лихва /113,72 лв.; и две по 107,32 лв./, а останалите вноски - по 152,31 лв. с падежна
дата всяко десето число от месеца. Длъжникът заплатил със забава само първите две вноски
от погасителния план и преустановил плащанията по кредита. Затова за заявителя възникнал
правен интерес да потърси по съдебен ред падежиралите неплатени вноски от №3 до №9,
ведно с обезщетението за неизпълнение по чл.18.2, т.8 от договора, както и лихва за забава.
Претендират се деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение. Към
заявлението са приложени пълномощно и квитанция за внесена държавна такса, както и
ДПК, заявление за пълно погасяване на предходен кредит и удостоверение за погасяване на
2
последния.
Съдът е издал заповед № 254/24.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК за претендираната главница, ведно със сумата от 24,79 лв. - законна лихва за
забава за периода от 11.09.2020г. до 19.03.2021г., както и тази от датата на подаването на
заявлението, както и за сумата от 117,40 лв. разноски.
С обжалваното разпореждане е отхвърлено заявлението в частта относно претенцията
за възнаградителната лихва, както и за претендираното обезщетение за неизпълнение по
чл.18.2, т.8 от ДПК.
Изложени са съображения, че клаузата за уговорената възнаградителна лихва
противоречи на добрите нрави. Позовал се е на практика на ВКС, според която, когато
задължението не е обезпечено /както е в случая/, уговорката за възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави. Понеже
в случая посочената в договора за кредит годишна лихва от 41 % надвишава трикратния
размер на законната лихва, БРС е счел, че същата противоречи на добрите нрави, тъй като
надхвърля рамките на присъщата възнаградителна функция и я превръща в средство за
неоснователно обогатяване.
Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е основателна.
Изводът на районния съд, че уговорената от страните годишна договорна лихва в
размер на 41 % противоречи на добрите нрави, понеже надхвърля трикратния размер на
законната лихва, почива на съдебна практика, която не е актуална. Същата е постановена по
времето, когато в закона липсва законоустановена горна граница на договорната лихва при
потребителските кредити /при липсваща императивна правна норма, регулираща размера на
възнаградителната лихва/, поради което единственото ограничение на свободата на
договаряне на страните по този въпрос според разпоредбата на чл. 9 ЗЗД бяха правилата на
добрите нрави. Понастоящем обаче, такава горна граница има и това е 5-кратният размер на
законната лихва, посочен в чл.19, ал.4 от ЗПК. Тъй като процесната лихва не надвишава
посочения размер, тоест е договорена в рамките на закона, същата не може да противоречи
на добрите нрави. Презумпцията е, че след като една уговорка не противоречи на закона, то
тя не може да противоречи на правилата на добрите нрави.
Несъстоятелен е и доводът, че конкретната уговорка за възнаградителна лихва води
до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника. В тази връзка следва да
се отбележи, че съгласно чл.145, ал.2 ЗЗП не могат да бъдат проверявани за
неравноправност /в смисъл за наличие на предпоставките по чл.143, ал.1 ЗЗП/ уговорките
между страните, които касаят основния предмет на договора /в случая- тези за главницата и
възнаградителната лихва, които са ясни и разбираеми/, тъй като в противен случай
договорът не би бил сключен от страните.
Ето защо, въззивната инстанция намира, че обжалваното разпореждане е неправилно
и незаконосъобразно в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника за сумата от 647,93 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 10.09.2020г. до 10.03.2021г. Същото следва
да бъде отменено, като вместо това следва да се разпореди издаването на заповед за
3
изпълнение по чл.410 ГПК и за тази сума.
С оглед изхода на делото искането за присъждане на допълнителни разноски е
основателно. Съразмерно на допълнително присъдената сума жалбоподателя следва да се
присъдят допълнителни деловодни разноски за заповедното производство /неприсъдени от
РС/ в размер на 247,11 лв. Не се присъждат разноски за първата инстанция в пълен размер,
тъй като заявлението е отхвърлено и в частта, за обезщетението за неизпълнение, в която
част не е обжалвано и е влязло в сила. Не се присъждат и разноски за въззивната инстанция,
понеже такива не са поискани.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 569 от 24.03.2021г., постановено по ч.гр.д.№2021 по
описа за 2021г. на Районен съд- Бургас В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ , с която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумата от 647,93
лв.- договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 10.09.2020г. до 10.03.2021г.
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ допълнителна заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по заявлението на “МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ” ООД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Рачо Петков
Казанджията” №4, ет.6, против И. Т. Г. с ЕГН:********** от гр.Созопол, ул.“Феникс“ №7 и
за сумата от 647,93 лв. (шестстотин четиридесет и седем лева и деветдесет и три стотинки) ,
представляваща неплатена възнаградителна лихва за периода от 10.09.2020г. до
10.03.2021г., както и за сумата от 247,11 лв. (двеста четиридесет и седем лева и
единадесет стотинки), представляваща разноски за заповедното производство съразмерно
допълнително уважената част от заявлението.
Връща делото на Районен съд- Бургас за издаване на допълнителна заповед за
изпълнение съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4