№ 227
гр. София, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Б. Ас. Д.
като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600652 по описа за 2022 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети юли двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ИВАНКА ШКОДРОВА
2. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА
При СЕКРЕТАРЯ ТАНЯ ВЪЛЧЕВА и с участието на ПРОКУРОРА БОЙКА
ДИМИТРОВА от СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,
След като разгледа по реда на глава тридесет и трета от НПК докладваното от съдия
Георгиева НД № 652 по описа за 2022 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Налице е акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването съобразно чл. 419,
ал. 1 от НПК: постановена на 08.04.2021 г. ПРИСЪДА по НОХД № 16919/2020 г. на
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, потвърдена изцяло с въззивно РЕШЕНИЕ № 249 от
22.11.2021 г. по ВНОХД № 2634/2021 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, 1-ви въззивен състав.
Внесено е искане за възобновяване на наказателното дело от името на лице,
оправомощено съобразно чл. 420, ал. 2 от НПК: Искането е подадено чрез адвокат от името
на осъдения Г. М. Л. с ЕГН **********, който е бил осъден за престъпление от общ
характер (по чл. 354а, ал. 3 от НК) и не е бил освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК (бил е осъден съобразно
1
чл. 58а, ал. 1 от НК на осем месеца лишаване от свобода и глоба от 2 000 лв., с условно
отложено изпълнение на лишаването от свобода за изпитателен срок от три години по реда
на чл. 66 от НК).
Искането е внесено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК: Подадено е в РС на 10.04.2022
г., а шестмесечният срок за внасянето му тече от 23.11.2021 г. до 23.05.2022 г. (понеделник).
В искането се сочат основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал.
1, т. 1 и т. 3 от НПК, като се твърди, че присъдата нарушава материалния закон поради
неопределяне на деянието по чл. 354а, ал. 5 от НК като маловажен случай (предвид:
количеството инкриминирани високорискови наркотични вещества – 0,52 грама коноп и
0,97 грама кокаин на обща стойност 216,52 лв.; признаването на фактите; младата възраст;
трудовата ангажираност; неосъждането; добрите характеристични данни), а също и че
наложеното наказание е явно несправедливо (очевидно – лишаването от свобода, поради
неопределянето му в минимален размер от три месеца лишаване от свобода по реда на чл.
55 от НК заради: липсата на настъпили общественоопасни последици; доброто процесуално
поведение на подсъдимия; семейното му положение; трудовата му ангажираност).
Иска се възобновяване на наказателното дело и: или оправдаване на осъдения, или
намаляване на наказанието (очевидно – лишаването от свобода), или връщане на делото за
ново разглеждане от СРС.
Налице е компетентност за разглеждане на делото за СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД: актът по чл. 419 от НПК е постановен от РС, като присъдата не е била проверявана по
касационен ред.
В съдебните прения защитникът поддържаше искането за възобновяване по
изложените в него съображения, а прокурорът заяви, че искането е неоснователно.
След като се запозна с делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:
СРС е приел (НОХД, л. 26 гръб-27), че държането от страна на осъдения без
надлежно разрешително на високорискови наркотични вещества – 0,52 грама коноп и 0,97
грама кокаин на обща стойност 261,52 лв., е определимо именно по чл. 354а, ал. 3 от НК, а
не по чл. 354а, ал. 5 от НК, тъй като комплексната оценка на значимите обстоятелства
обуславя извод, че деянието не е нито маловажен, нито малозначителен случай: осъденият е
държал два различни вида наркотични вещества; те са били разпределени в четири обекта в
количество, надхвърлящо еднократната доза; кокаинът, разпределен в три обекта, не би
могъл да бъде определен като т.н. „лека дрога“; установен е висок процент на активното
вещество кокаин – 75 %.
Поради това е прието, че конкретният случай не се характеризира с по-ниска степен
на обществена опасност спрямо останалите случаи от същия вид. Отчетена е и личността на
осъдения – съдът е преценил, че макар и неосъждан към деянието, осъденият е бил в
пълнолетна съзнателна възраст – 26 години, а също така – с достатъчно социален опит и
житейска зрялост предвид висшето образование и трудовата ангажираност. Отчетено е и
поведението на осъдения при непосредственото разкриване на признаците на извършвано от
него престъпление от страна на полицията: осъденият не е оказал съдействие, а се е опитал
да прикрие деянието си, като е изхвърлил наркотиците. Посочено е, че признанието изцяло
на твърдените от прокуратурата факти е отчетено от закона чрез предвиденото намаляване с
1/3 на определеното наказание.
В заключение след комплексна преценка на деянието и дееца СРС е приел, че не се
касае за маловажен случай по чл. 93, т. 9 от НК.
В мотивите на въззивното решение (ВНОХД, л. 32-34) второинстанционният съд е
споделил аргументите на първоинстанционния съд относно правното определяне на
деянието и индивидуализиране на лишаването от свобода по реда на чл. 54 вр. чл. 58а, ал. 1
2
от НК.
САС намери следното относно твърдението за неправилно приложение на закона:
Сочените от защитника в молбата за възобновяване обстоятелства по естеството си са
данни, които са отчетени или при правното определяне на фактическата деятелност на
подсъдимия, или при определяне на наказанието.
Количеството инкриминирани високорискови наркотични вещества и стойността им
са разгледани съвместно с останалите значими за правното определяне на деянието
обстоятелства – държане на два различни вида наркотик, разпределянето им в четири
отделни обекта, надхвърлящо еднократната доза, естество на единия от наркотиците –
кокаин, т.е. извън категорията на т.н. „лека дрога“, и висок процент активно вещество
кокаин – 75 %. Както е предявено към него процесуалното изискване, СРС е отчел всички
тези обстоятелства в съвкупност и не следва да се предприема подходът на защитника за
изолирано отчитане само на определени обстоятелства. Съвкупното разглеждане на
горепосочените фактори обуславя и според този съд определяне на деятелността на
подсъдимия по чл. 354, ал. 3 от НК и извод за липса на основание тя да се определи като
маловажен случай по чл. 354а, ал. 5 от НК. Предвид това законът е приложен правилно от
първата инстанция и правилно въззивната инстанция е потвърдила произнасянето на СРС.
При определяне на наказанието СРС е отчел в посока на отегчаване на отговорността
държането на два различни вида наркотик и броя на обектите, а в посока на смекчаване –
неосъждането, добрите характеристични данни на дееца и изразеното в съдебно заседание
съжаление. На тези обстоятелства е придадена съответната тежест при оразмеряване на
наказанието след претеглянето на относителната им противовесна тежест в обща
съвкупност, при което СРС е приел, че не е налице хипотеза на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК:
смекчаващите отговорността обстоятелства не са нито многобройни, нито някое от тях е
изключително по естеството и тежестта си.
Сочените от защитника в молбата за възобновяване (макар и част от тях - във връзка с
правното определяне на деянието) признаване на фактите, добро процесуално поведение,
млада възраст на дееца, трудова ангажираност, неосъждане, семейно положение и добри
характеристични данни практически са били отчетени от СРС при оразмеряване на
наказанието, като то е наложено при хипотезата на чл. 54 от НК. Преценявайки броя на
изброените обстоятелства, и този съд намира, че те не са многобройни, а при преценка на
естеството на всяко едно от тях, се обуславя извод за липса и на изключителни по тежестта
си обстоятелства: неосъждането, добрите характеристични данни, полагането на труд и
доброто процесуално поведение са или нормативно изискуемо, или очаквано от обществото
поведение от всички български граждани; семейното положение само по себе си няма
изключителна тежест; деецът е бил в пълнолетна и съзнателна възраст към деянието – 26
години. Липсата на настъпили вредни последици в случая няма придаваната й от защитника
тежест предвид естеството на престъплението – на обикновено извършване, без да е
предвидена съставомерност за настъпване на вредни последици за някого; такова деяние е
общественоопасно със самия факт на извършването му. Поради това правилно
инстанционните съдилища са приели, че не е налице хипотеза на чл. 55 от НК. Преценката
на тежестта на тези обстоятелства като облекчаващи наказателната отговорност наред с
тези, които я отегчават (държането на два различни вида наркотик, броя на обектите,
високия процент на съдържание на кокаин), е довела инстанционните съдилища до извод за
справедливост на наказание в минималния предвиден от закона размер – една година
лишаване от свобода.
Признаването на фактите по реда на чл. 371, т. 2 от НП е отчетено от материалния
закон чрез нормата на чл. 58а, ал. 1 от НК, предписваща намаление с 1/3 на първоначално
определеното наказание, което е и сторено от първоинстанционния съд. Обуславя се извод
за законосъобразност (спрямо границите за минимум и максимум и спрямо изискването за
намаляване) и за справедливост на наложеното окончателно наказание – осем месеца
3
лишаване от свобода.
В заключение: Не са налице сочените в молбата за възобновяване основания, тъй като
първоинстанционната присъда и потвърждаващото я въззивно решение са постановени при
правилно прилагане на материалния закон и определяне на справедливо наказание или
присъдата е законосъобразна и справедлива, т.е. правилна.
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането входящ на СРС № 21008458 от 10.04.2022 г. от
името на осъдения Г. М. Л. с ЕГН ********** за възобновяване на наказателното дело (ДП
№ 2423/2019 г. на 06-то РУ-СДВР, НОХД № 16919/2020 г. на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
– НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 94-ти състав, ВНОХД № 2634/2021 г. на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 1-ви въззивен състав).
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4