Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 664 15.06.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
ХХІІІ-ти състав, на осми юни две хиляди и двадесета година, в публично
заседание в следния състав:
Председател: Галя Русева
при
секретаря И. Г., като разгледа докладваното от съдията Русева административно
дело № 842 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр.чл.171, т.4 ЗДвП
вр.чл.172, ал.5 ЗДвП и е образувано по жалба на Л.А.М. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес *** – партер, офис № 2 – адв. С. К., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0769-000405/20.02.2020 г. на началник група към
ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която спрямо жалбоподателката е
приложена принудителна административна мярка „изземване на свидетелство за
управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е
изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП“.
В жалбата се сочи незаконосъобразност на заповедта за налагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ поради противоречието й с материалния закон и
несъответствието й с действителната фактическа обстановка. Твърди се, че
жалбоподателката не е била уведомена за наличието на основание за връщане на
СУМПС. Иска се отмяна на акта, както и присъждане на разноски.
В с.з. жалбоподателката се представлява от адв. К., който поддържа
жалбата и се позовава на разпоредбата на чл.285, ал.1 АПК.
Органът, издал оспорения акт, е представил заверено копие от преписката
по приемането му, вкл. преписи от цитираните в обжалвания акт наказателни
постановления, послужили като основание за прилагане на мярката. В писмено
становище мотивира неоснователност на жалбата, като сочи, че жалбоподателката е
изгубила правоспособност още към 25.04.2014 г. Сочи доказателства, претендира
отхвърляне на жалбата. Не търси разноски.
В с.з. ответникът по жалбата, редовно уведомен, не изпраща представител.
Административен съд Бургас, след като
взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по нея, събраните по
делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежна страна в
законоустановения срок /заповедта за ПАМ е връчена на жалбоподателката на
23.04.2020 г., а жалбата е подадена в съда на същия ден – 23.04.2020 г./ и е
процесуално допустима.
При служебно
извършената проверка за
законосъобразност на оспорвания
административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган,
в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените
правила.
Оспорената заповед е
издадена от административен орган с териториална и материална компетентност,
тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се
налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон. В случая това е началник-група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна
полиция“ - Бургас, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки с т.1.4 от Заповед рег.№
251з-209/18.01.2017 г. на директора на ОДМВР-Бургас, вр. със Заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи /л.20-л.21/.
Спазена е предвидената от закона писмена форма
и в заповедта се съдържат изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Видно от
текста на самата заповед, като фактическо основание за издаването й същата
препраща към издадените срещу М. пет наказателни постановления, които също са
приложени към преписката.
При разглеждането на жалбата по същество, съдът намира
за установено следното:
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0769-000405/20.02.2020 г. на началник група към
ОДМВР Бургас, сектор ПП, е иззето
свидетелството за управление на МПС на жалбоподателката М. на осн.чл.171, т.4 ЗДвП. В заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли
в сила наказателни постановления, както следва: с НП 6339/16.11.2009 г. на РУ Несебър, влязло в сила на 26.01.2010
г., са отнети 8 контролни точки; с НП №
1008/27.04.2011 г. на РУ Несебър, влязло в сила на 17.05.2011 г., са отнети
12 контролни точки; с НП №
51412/01.06.2011 г. на СДВР, влязло в сила на 03.08.2011 г., са отнети 6
контролни точки; с НП № 2954//18.07.2012
г. на РУ Несебър, влязло в сила на 22.08.2012 г., са отнети 8 контролни
точки; с НП № 3588/17.12.2013 г. на РУ
Несебър, влязло в сила на 25.02.2014 г., са отнети 6 контролни точки.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
представените от ответника по жалбата писмени доказателства - НП
6339/16.11.2009 г. на РУ Несебър, НП № 1008/27.04.2011 г. на РУ Несебър, НП №
51412/01.06.2011 г. на СДВР, НП № 2954//18.07.2012 г. на РУ Несебър и НП №
3588/17.12.2013 г. на РУ Несебър /л.10-л.13 и л.16 от делото/.
В цитираните наказателни постановления изрично е
посочено /във всяко едно от тях/ колко контролни точки се отнемат на
жалбоподателката М. за нарушения на разпоредбите на ЗДвП. Общо отнетите на М.
контролни точки са 40.
Видно от отбелязванията върху самите НП, същите са
били връчени срещу подпис лично на жалбоподателката и са влезли в законна сила,
както следва:
1. НП
6339/16.11.2009 г. на РУ Несебър
е влязло в сила на 26.01.2010 г. и с него са отнети 8 контролни точки /л.10/;
2. НП №
1008/27.04.2011 г. на РУ Несебър
е влязло в сила на 17.05.2011 г. и с него са отнети 12 контролни точки /л.11/;
3. НП № 51412/01.06.2011 г. на СДВР е
влязло в сила на 03.08.2011 г. и с него са отнети 6 контролни точки /л.16/;
4. НП № 2954//18.07.2012 г. на РУ Несебър
е влязло в сила на 22.08.2012 г. и с него са отнети 8 контролни точки /л.12/;
5. НП № 3588/17.12.2013 г. на РУ Несебър е
влязло в сила на 25.02.2014 г. и с него са отнети 6 контролни точки /л.13/.
В издадените НП /с изключение на НП № 51412/01.06.2011
г. на СДВР/ не е посочено колко контролни точки остават на водача. Макар това
да е така, това обстоятелство не освобождава водача от отговорността да знае и
сам да следи колко контролни точки му остават, след като е наясно, че съгласно
действащата в страната нормативна уредба, която е длъжен да познава, има максимален
брой контролни точки и че при отнемането на всички контролни точки губи
правоспособност.
Съгласно
чл.171, т.4 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка „изземване на свидетелството за управление“ на лице,
което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от същия закон. Последната
норма предвижда, че водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е
длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на
Министерството на вътрешните работи.
Съгласно разпоредбата на чл.170, ал.1
от АПК, административният орган е този, който трябва да установи съществуването
на фактическите основания, посочени в процесната заповед, тоест негова е
доказателствената тежест за установяване на релевантните факти, които
обосновават налагането на ПАМ. В случая органът следва да докаже, че на М. са
отнети максималният брой контролни точки и че същата е станала неправоспособна,
в резултат на което е имала задължението да върне свидетелството си за
правоуправление съгласно чл. 157, ал.4 ЗДвП.
Процесните наказателни постановления, с
които жалбоподателката е била санкционирана, са издавани в периода 2009-2013
г., в който за спорното правоотношение са действали няколко подзаконови
нормативни акта – отменената Наредба № Iз-1959 от
27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на
контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за
отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за
които се отнемат, както и Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. за определяне
максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение /в сила от 04.02.2013 г./. И по двете наредби, максималният
брой контролни точки е 39 и отнемането им се извършва само въз основа на влязло в сила наказателно постановление /чл.2 и
чл.3 от Наредба № Iз-1959/27.12.2007
г. и чл.2 и чл.3 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г./.
Наказателните постановления, с които се налагат законоустановените
наказания, подлежат на съдебен контрол по реда на ЗАНН, съгласно препращащата
разпоредба на чл.189, ал.6 от ЗДвП. Съответно, по този ред на контрол подлежи и
точното отбелязване на контролните точки, които следва да бъдат отнети. Затова
обжалването на наказателно постановление, дори и само в частта му, в която е
отбелязан броят на отнетите по силата на закона контролни точки, се извършва по
реда на ЗАНН, пред съответния районен съд.
По отношение на цитираните пет наказателни постановления, не са
ангажирани доказателства за обжалване и отмяна по реда на чл. 63 от ЗАНН, както
и
не е оспорена верността на извършените вписвания
относно датата на влизането им сила, поради което съдът приема, че са налице
доказателства, съобразно нарочното отбелязване върху тях, че същите са връчени
и влезли в сила. След като са влезли в сила, наказателните постановления не
могат да бъдат предмет на косвен съдебен контрол в настоящото производство,
относно точното отбелязване на контролните точки, които са отнети, поради което
съдът е длъжен да се съобрази с отразеното в тях, а именно, че на М. са отнети
общо 40 контролни точки.
Отнемането на контролните точки става
автоматично с влизане в сила на съответното наказателно постановление, а
възстановяването им в периода, релевантен за делото, се е извършвало по реда,
предвиден в чл.158 от ЗДвП (редакция ДВ, бр.51/2007 г.) и Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията
и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение /в сила от 04.02.2013 г./.
Съгласно
разпоредбата на чл.157, ал.1 от ЗДвП, контролните точки са въведени за отчет на
извършваните нарушения. Те са установени единствено като средство за отчитане
на установени нарушения, без отнемането им да представлява самостоятелно административно
наказание или принудителна административна мярка. Отнемането на контролни точки
не фигурира нито сред принудителните административни мерки, нито сред
наказанията по ЗДвП, което потвърждава извода за различната им правна същност.
В случай, че отнемането на контролните точки беше вид административно
наказание, с факта на изтърпяване на същото щеше да се погаси
административнонаказателната отговорност на дееца, докато законодателно чрез Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. е уредено
възстановяването им в чл.2, ал.7, т.1 и т.2. Цитираната нормативна уредба
предполага нарочна процедура за възстановяване на отнети контролни точки.
Отнемането на контролните точки е последица от извършването на нарушението, а
не вид наказание за него.
Според
разпоредбата на чл.158, ал.1 от ЗДвП в приложимата редакция, броят на точките
за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява: 1. чрез
частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато
допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие
че водачът е изпълнил задължението си по чл.190, ал.3, което удостоверява със
съответните платежни документи /разпоредбата на чл. 190, ал.3 ЗДвП има
отношение към заплащането на наложеното с НП наказание „глоба“/; 2. служебно, до максималния размер, след изтичане на две години, считано
от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с
което на водача са отнети контролни точки. Според ал.2 на чл.158 ЗДвП в
приложимата редакция, броят на точките за потвърждаване валидността на
свидетелството може да се възстановява само до първоначалния максимален размер.
Съгласно чл.157, ал.5 от ЗДвП, лице, което е загубило правоспособност да
управлява МПС в резултат на отнемане на всички контролни точки, има право
отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на
такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато
свидетелството.
Граматическото,
логическо и систематическо тълкуване на нормите на чл.158, вр. чл.157 от ЗДвП
налага извод, че възстановяване на контролните точки е допустимо при частичното
им отнемане, до първоначалния максимален размер (арг.: чл.158, ал.2 от ЗДвП),
но не и в случаите на пълно изчерпване на определения им лимит (чл.157, ал.4,
вр. ал.3 и ал.1 от ЗДвП). В последната хипотеза водачът губи придобитата
правоспособност и възстановяването й може да стане единствено по реда на чл.157,
ал.5 от ЗДвП – с полагане на изпит за придобиване, но не и посредством някой от
способите за възстановяване на частично отнети контролни точки.
В конкретния
случай по 5 бр. наказателни постановления, влезли в сила в периода от
26.01.2010 г. до 25.02.2014 г., на жалбоподателката са отнети 40 контролни
точки, т.е. всички точки, следователно възстановяването на придобитата правоспособност е можело да стане
единствено по реда на чл.157, ал.5 от ЗДвП, което няма твърдения и
доказателства да е било сторено.
Не са налице
основанията за служебно възстановяване на контролни точки на осн. чл.158, ал.1,
т.2 от ЗДвП, защото между влизането в сила на всяко от наказателните
постановления и деянието по следващото постановление не е изтекъл период от две
години за всяко от нарушенията.
Без значение за законосъобразността на
оспорената ПАМ са твърденията за изтичане на абсолютна давност. Изпълнението на
наложените с влезли в сила НП административни наказания е неотносимо към
заповедта по чл.171, т.4 от ЗДвП. Отнемането на контролните точки става
автоматично с влизане в сила на съответното НП, а възстановяването им се
извършва по реда, предвиден в чл.158 от ЗДвП и приложимата за периода наредба.
Цитираната нормативна уредба предполага нарочна процедура за възстановяване на
отнети контролни точки, по отношение на които институтът на погасителната
давност по ЗАНН е неотносим. Самото отнемане на контролните точки не съставлява
административно-наказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. НП се
издават поначало от изпълнително-разпоредителни (административни) органи и
съставляват правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен
акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено
състезателно производство се решава независимо и самостоятелно
административноправен спор и се налага санкция за извършено административно
нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидарно
НПК. Докато заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид
административна принуда без санкционни последици.
Самият ЗАНН
урежда два вида принуда в обособени раздели - административни наказания в
раздел ІІ, глава ІІ и ПАМ - в раздел ІІІ на същата глава. По своето правно
естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен
акт и се регулира от нормите на АПК. Поради това институтът на погасителната
изпълнителска давност по чл.82, ал.1 ЗАНН или абсолютната давност по ал.3 на
същия текст, са неотносими. Правилото на чл.82 от ЗАНН регламентира
погасяването по давност на изпълнението на наложеното административно
наказание, а не последиците от него.
Още по-малко приложима е в случая
нормата на чл. 285 АПК, на която се позовава жалбоподателката. Съгласно ал.1 на
цитирания текст, ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното
основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му
в сила. Посочената норма има предвид изпълнителните основания по чл. 268 АПК,
които са: индивидуални или общи административни актове; решения, определения и
разпореждания на административните съдилища; споразумения пред
административните органи или пред съда; административни договори. Процесните 5
бр. НП не притежават белезите на никое от изпълнителните основания по чл. 268 АПК и не могат да бъдат такова изпълнително основание, каквото има предвид чл.
285 АПК.
Доколкото по делото няма спор, че към датата
на издаване на заповедта за налагане на ПАМ, жалбоподателката не е върнала
своето СУМПС в съответната служба на МВР, следва да се приеме, че са възникнали
фактическите основания за налагане на принудителна административна мярка по чл.
171, т.4 ЗДвП и че обжалваният акт е издаден в съответствие с материалния
закон.
С оглед на горното, жалбата се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото, разноски на
жалбоподателката не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.А.М. с ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес *** – партер, офис № 2 – адв. С. К.,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0769-000405/20.02.2020 г. на началник група към ОДМВР Бургас, сектор ПП, с
която спрямо жалбоподателката е приложена принудителна административна мярка
„изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети
всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 ЗДвП“.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП.
СЪДИЯ: