Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 14.07.2020год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенски районен съд, в публично заседание на 18.06.2020г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна
Видолова
при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 6715 по описа на съда
за 2019г., за да се произнесе взема предвид:
Иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Насрещни
искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Искане за
прихващане на осн. чл. 103 и следващите от ЗЗД.
Постъпила
е искова молба от Д.Г.Д. ***, против Т.П. ЕАД г.П. с която заявява, че е бил
осъден със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 9299/2016г. на ПлРС да заплати на
ответника сумата от 6904.54лв., като въз основа на издадения изпълнителен лист
е образувано изп. д. 291/2017г. на ЧСИ ***, като е прибавена сума от 1665.24лв.
Твърди, че от банковата му сметка е изтеглена сумата от 8569.78лв. Твърди, че
срокът му за подаване на възражение е бил възстановен, съгл. определение по
ч.гр.д. 830/2017г. на ПлОС, и са дадени указания за продължаване на
производството по общия исков ред. След като не постъпила искова молба,
заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист били обезсилени. Счита,
че при това положение, събраната сума се
счита за получена на отпаднало правно основание и следва да му бъде
възстановена изцяло. Моли съда да осъди ответника да му заплати общо сумата от
8569.78лв., ведно със законовата лихва от подаване на исковата молба. В с.з. на
18.06.2020г. е допуснато изменение на исковата претенция, като искът се счита
предявен само в размер на 7234.68лв. – сума заплатена на взискателя по
изпълнителното дело, без сумите за разноски за ЧСИ и заплатените суми на
присъединения кредитор НАП. Направено е изявление за съдебно прихващане.
Ответникът
оспорва иска, твърди, че при него е постъпила сума от 7234.68лв., а не претендираните
8569.78лв. Предявил е насрещен иск за осъждане на ищеца да заплати на ответника
следните суми: Главница за ползвана и незаплатена ТЕ в размер на 171.90лв. за
периода 01.11.2018г. – 31.03.2019г., мораторна лихва в размер на 12.93лв. за
периода 01.01.2019г. – 10.12.2019г., законна лихва от 10.12.2019г. до окончателното
заплащане на сумите. Твърди се, че ищецът е клиент на Т.П. ЕАД г.П. съгл. чл.
153 ал. 1 от ЗЕ, и дължи претендираните суми за консумирана и незаплатена ТЕ за
негов имот в ***.
Ищецът признава предявения насрещен иск изцяло в
първото по делото съдебно заседание.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите на страните, намира за установено следното: Ищецът по делото е бил
длъжник по приложеното ч.гр.д. 9299/2016г. на ПлРС, по което със Заповед за
изпълнение № 5854/10.12.2016г. е бил осъден да заплати на ответника *** ЕАД следните суми:
3110.19 лева - главница за потребена топлинна енергия в периода 01.03.2004г. –
31.10.201 г., 3482.49 лева - лихва за забава за периода 03.05.2004г. до
02.12.2016г., законна лихва от датата на подаване на заявлението – 08.12.2016г.
до окончателно изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски
за държавна такса в размер на 131.86лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 180.00лева. След влизане в сила на заповедта, на 07.03.2017г. по
заповедното производство е издаден изпълнителен лист на заявителя, и видно от твърденията
на страните и заключението на ССчЕ по делото, е образувано изп. д. 291/2017г.
на ЧСИ ***. На 30.10.2017г. длъжникът е подал възражение по чл. 423 от ГПК, по
което е образувано ч.гр.д. 830/2017г. на ПлОС, и по което с Определение №
1286/30.11.2017г., възражението е прието, спряно е изпълнението на заповедта за
изпълнение и ч.гр.д. 9299/2016г. на ПлРС е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия. С Определение от 06.12.2017г. ПлРС е указал на
заявителя *** ЕАД да предяви иск за вземането си в едномесечен срок, но в указания
срок – от 15.12.2017г. до 15.01.2018г., иск не е предявен. Поради горното, с
определение № 265/22.01.2018г., издадените Заповед за изпълнение №
5854/10.12.2016г. и изпълнителен лист от 07.03.2017г. са обезсилени.
Междувременно, по образуваното от ответника, в качеството му на взискател, изп.
д. 291/2017г. на ЧСИ ***, на 08.06.2017г. е извършен запор на банкова сметка ***,
като от нея е извършен превод към сметката на ЧСИ за сумата 8554.78лв. Както
сочи заключението на изготвената по делото ССчЕ, неоспорена от страните и
изцяло кредитирана от съда, от тази сума на взискателя *** е преведена сумата
от 7234.68лв., включваща главница, лихва, мораторна лихва, държавни такси,
възнаграждение. На присъединения кредитор – ТД на НАП *** са преведени
549.54лв., а на ЧСИ – такси в размер на 770.56лв., след което изпълнителното
дело е било прекратено на 16.06.2017г. Едва след неговото приключване е била
обезсилена заповедта за изпълнение, т.к. определението за това е влязло в сила
на 07.02.2018г.
При така събраните по делото доказателства, съдът
намира, че предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, се
явява основателен и доказан в размера, в който същият е изменен - 7234.68лв. –
сума заплатена на взискателя по изпълнителното дело. Основанието, на което
ответникът е събрал сумите за своето вземане, въпреки че това е съдебен акт и
издаден по него изпълнителен лист, е отпаднало с обезсилването на този акт. Независимо,
че ищецът е имал възможността да се възползва от разпоредбата на чл. 422 ал. 3
във вр. с чл. 245 ал. 3 от ГПК, и да поиска издаването на обратен изпълнителен
лист, то производството по осъдителен иск в случая не е недопустимо, доколкото
претенцията първоначално е била за по-висока сума от сумата, за която е можело
да бъде издаден обратен изпълнителен лист, а и страната има право да избере вида
на своята защита, в случая е налице и оспорване от страна на ответника на
размера на дължимата сума. В тежест на ответника по делото беше да докаже наличие
на основание да задържи съответната сума, и въпреки че тази тежест е указана от
съда при оспорването на първоначалната претенция, по делото не се събраха
доказателства в тази насока. Поради горното, искът се явява основателен изцяло,
доколкото по делото се доказа, че именно това е сумата, с която ответникът се е
обогатил на основание, което е отпаднало.
По насрещния иск:
Видно от представеното от *** ЕАД извлечение от
сметка на Д.Г.Д.,***, както и представените фактури за периода 01.11.2018г. –
31.03.2019г., за собствено на ищеца жилище са били начислени суми за ползвана
ТЕ в размер на 171.90лв., които представляват сума за ТЕ от сградна инсталация
и за дялово разпределение. Представените доказателства – нот.акт № 77, т. III, д. 234/2003г. на нот. ***
за покупко-продажба на топлофицирания имот на Д.Г.Д., съобщение за дължими
данъци за имота за 2019г., сочат, че същият е собственост за исковия период на
жилището, до което е доставяна ТЕ. Представени са и ОУ на ищеца, чл. 31 ал. 1 от които сочи, че сумите са
дължими в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, което обуславя
и начислената законна лихва за периода 01.01.2019г. – 10.12.2019г. в размер на
12.93лв.
Така представените от ищеца по насрещния иск
доказателства и признанието на исковете от страна на ответника по тях, сочат
основателността на претенциите по чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Доказа се, че
ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия – качество, уредено
в чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, който сочи, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на
топлинна енергия. Не се оспори размера на начислената за това жилище ТЕ,
състояща се само от две пера - ТЕ от сградна инсталация и сума за дялово разпределение,
както и размера на претендираната мораторна лихва, не се твърди, че сумите са
заплатени. Претенцията съдържа още едно искане – за присъждане на законна лихва
върху главницата от дата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите. В тази връзка, съдът изчислява чрез електронен калкулатор ***,
че законната лихва върху главница от 171.90лв., за периода от депозиране на
насрещния иск – 10.12.2019г. до датата на
постановяване на решението - 14.07.2020г., е в размер на 10.41лв. Именно
в посочения размер главница, мораторна лихва и законна лихва, исковете се
явяват основателни и доказани.
В съдебното заседание от 18.06.2020г. ищецът е
направил изявление за прихващане на сумите по насрещния иск със сумата, с която
ответникът ще бъде осъден да заплати по първоначално предявения иск. Това
искане намира правното си основание в чл. 103 и следващите от ЗЗД – когато две
лица си дължат взаимно пари, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и
ликвидно може да го прихване срещу задължението си. Условията на тази разпоредба
са налице, с оглед изводите на съда за основателност на претенциите както на
ищеца, така и на ответника. Налице е и изискуемото по чл. 104 от ЗЗД изявление
в съдебно заседание на една от страните, като е налице и единственото допустимо
по закон условие – че вземането, предявено пред съд, е уважено. Двете насрещни
вземания следва да се погасят до размера на по-малкото от тях в деня, в който
това прихващане може реално да се извърши, и т.к. в случая става дума за
вземания, предявени по съдебен ред, денят, в който прихващането може да се
извърши е денят на постановяване на съдебното решение по двата насрещни иска –
14.07.2020г. Именно поради горното, съдът е изчислил и изискуемата от ответника
законна лихва върху главното му вземане до тази дата. След извършване на прихващането
между сумата от 7234.68лв. по първоначалния иск и сборът на сумите по
насрещните искове – 195.24лв., дължимата се на ищеца сума е в размер на
7039.44лв., и за тази сума искът му следва да се уважи.
При този изход на делото, и на двете страни
се дължат разноски, съобразно уважените им претенции. На ищеца се дължат
разноски в размер на 540лв. адвокатски хонорар /редуциран, съобразно
възражението на ответника за прекомерност, и изчислен по реда на чл. 7 ал. 2 т
3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/ и ДТ в размер на 342.79лв., а на ответника се дължат разноски 150лв.
/50лв. ДТ и 100лв. юрк.възнаграждение, определено от съда на осн. чл. 78 ал.8
от ГПК /. Платеният от ответника депозит за ССчЕ не присъжда, доколкото
експертизата е по първоначалния иск, който е уважен изцяло. След прихващане на
дължимите суми за разноски, ответникът дължи на ищеца разноски в размер на
732.79лв.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на осн. чл. 103 и следващите от ЗЗД, след
извършване на съдебно прихващане, „***”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.Д.,
ЕГН **********,***, сумата от 7039.44 лв., представляваща разликата от
дължимата, на основание чл.55 ал.1 предложение
трето от ЗЗД, сума от 7234.68лв., недължимо платена по изп. д. 291/2017г. на
ЧСИ ***,
и дължимата по насрещните искове с правно
основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на „***” ЕАД, сума от общо 195.24лв. –
сбор от главница за ползвана и незаплатена ТЕ в размер на 171.90лв. за периода
01.11.2018г. – 31.03.2019г., мораторна лихва в размер на 12.93лв. за периода
01.01.2019г. – 10.12.2019г., законна лихва в размер на 10.41лв. за периода от
10.12.2019г. до 14.07.2020г.,
ведно със законната лихва върху сумата 7039.44лв.,
считано от 14.10.2019г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, „***” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Г.Д., ЕГН **********,***,
деловодни разноски по компенсация в размер на 732.79лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: