Р е
Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 15.06.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Плевенски окръжен
съд, ІІІ - ти състав, гражданска колегия
в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря анелия докузова
в присъствието на
Прокурора
като разгледа
докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 184 по описа за 2020 г., на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производство
по чл.258 и сл.от ГПК.
С решение № 2182 от 29.10.2019
год., постановено по гр. д. № 3702/2019 год. Плевенският районен съд е отменил на основание чл. 357 ал. 1 вр. чл. 188 т. 1 от КТ наложеното на ищеца И.В.Й.
с посочени ЕГН и адрес *** със заповед № ЧР-978/07.05.2019 г. на изпълнителния
директор на „Е.С.О. “ ЕАД, гр. С. , ЕИК ***дисциплинарно наказание „забележка“ за нарушения по чл. 187 ал.
1 т. 8 и т. 10 от КТ. Със същото решение Плевенският районен съд е осъдил „Е.С.О.
“ ЕАД, ЕИК ***, гр. С. да заплати в
полза на съда държавна такса в размер на 50 лв. за образуване на делото и
държавна такса в размер на 5 лв. в случай на издаване на изпълнителен лист.
С определение
№ 5250/13.12.2019 г. постановено по същото дело Плевенският районен съд е
оставил без уважение молбата на ищеца И.В.Й. по реда на чл. 248 от ГПК за
допълване на решението по делото чрез присъждане в негова полза на разноски по
делото в размер на 2 000 лв. за адвокатско възнаграждение.
Недоволно
от така постановеното решение е останало въззивното дружество „Е.С.О. “ ЕАД,
гр. С. , ЕИК ***, ответник в производството пред РС, което чрез пълномощника си
М.В. го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Според въззивника с оглед указаната му
доказателствена тежест същият е представил доказателства както относно спазване
на изискванията на чл. 193 от КТ, така и относно извършените от въззиваемия на
14.03.2019 г. дисциплинарни нарушения. Според въззивника от представените с
дисциплинарната преписка писмени обяснения на лицата Д.К. , Ц.Г. и И.С. безспорно
се установява извършеното от въззиваемият нарушение и след като тези писмени
доказателства не са оспорени надлежно, за процесуална икономия работодателят е
заявил, че няма да сочи гласни доказателства, тъй като събирането им е
безпредметно. Въззивникът посочва, че неправилно районният съд е отказал да
цени представените писмени доказателства, които обсъжда подробно, като е
кредитирал единствено показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени
от въззиваемия, които са противоречиви помежду си, неистински, както и заинтересовани
от изхода на спора, тъй като въззиваемият е техен работодател и ръководител.
Въззивникът оспорва, че докладите, на които се позовава въззиваемият са били
посочени от същия в писмените му обяснения, дадени в процедурата по чл. 193 от КТ, както и че работодателят е имал информация за тях след като не са
представени с обясненията на въззиваемия. Според въззивника работодателят е
получил коректна, непротиворечива и бепристрастна информация относно
извършените от въззиваемия дисциплинарни нарушения, поради което обективно е
направил извод относно извършването им и осъществяване на съставите на
нарушенията „уронване на доброто име на работодателя“ пред трети лица и
нарушения на Правилника за вътрешния трудов ред и Етичния кодекс в дружеството.
Според въззивника, същият в качеството на работодател е спазил изискванията на
чл. 189 ал. 1 от КТ и е извършил преценка относно тежестта на нарушенията,
обстоятелствата, при които са извършени и поведението на въззиваемия, поради
което е наложил най-лекото дисциплинарно наказание, като е съобразил, че
въззиваемият в качеството на заемащ ръководна длъжност следва да носи
допълнителна отговорност за изпълнение на служебните си задължения. В
заключение се моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени изцяло
решението на ПлРС и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск и му
присъди направените по делото разноски за юрисконсулство възнаграждение.
В срока за отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия И.В.Й. чрез пълномощника му
адвокат А.Д. ***, в който се оспорва основателността на жалбата. В отговора на
жалбата се поддържа, че работодателят не е представил доказателства с оглед
указаната му по делото доказателствена тежест за положителните факти, които
твърди относно извършени от въззиваемия дисциплинарни нарушения. Според
въззиваемия от показанията на разпитаните по делото свидетели Т. и Г. , които
са преки очевидци на случилото се на 14.03.2019 г. безспорно се установява
действителното поведение на въззиваемия, като показанията са непротиворечиви
помежду си. Според въззиваемият не са налице основания да се приеме, че
свидетелите са заинтересовани от изхода на спора, тъй като всички очевидци на
случилото се са служители на въззивното дружество, в това число тези
предоставили писмени доклади в хода на дисциплинарното производство.
Въззиваемият обсъжда подробно събраните в първоинстанционното производство
доказателства и прави извод, че работодателят е нарушил задълженията си по чл.
8 от КТ и принципа на добросъвестност и осигуряване на равнопоставеност на
служителите си, както и тези по чл. 193 от КТ, като не се е запознал с всички
доказателства преди да наложи дисциплинарното нарушение и неправилно е приел,
че от въззиваемият са произнесени обидни квалификации относно заместника му И.С.
. Въззиваемият се е позовал на заинтересоваността на писмените обяснения на
този служител, който единствен е възприел обидни квалифации от страна на
въззиваемия на посочената среща. В заключение се моли въззивният съд да постанови решение,
с което да потвърди изцяло решението на ПлРС и му присъди направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение. С отговора на жалбата се представя
договор за правна помощ от 19.12.2019 г..
По
делото е налице и постъпила въззивна частна жалба от И.В.Й. чрез пълномощника
му адвокат А.Д. *** против определение № 5250/13.12.2019 г. по гр.д. №
3702/2019 г. по описа на Плевенския районен съд, постановено по реда на чл. 248
от ГПК, с което е оставена без уважение молбата на ищеца изменение на решението
по делото в частта относно разноските. В частната жалба се израгат доводи за
неговата неправилност, като се поддържа, че пълномощното е представено с
исковата молба, на базата на което е осъществено и процесуалното
представителство от страна на адвокат Д. по делото.
В срока
за отговор по чл. 275 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
частната жалба „Е.С.О. “ ЕАД, гр. С. , ЕИК ***чрез процесуалния му представител М.В., в който се оспорва основателността на жалбата. Според
ответника по частната жалба представеното по делото пълномощно до приключване
на съдебното дирене в първата инстанция не установява направени разноски от
страна на частния жалбоподател, като е недопустимо нови доказателства относно
тези разноски да се представят в производството по чл. 248 от ГПК. Претендират
се направените в производството по частната жалба разноски за юрисконсулство възнаграждение.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията,
изложени в жалбите /въззивна и частна/, взе предвид направените доводи, прецени
събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната
съвкупност и по отделно и съобрази
изискванията на закона, намира за
установено следното:
Въззивната
жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Същата
е НЕоснователна.
С
исковата молба ПлРС е сезиран с иск чл. 357 КТ вр. чл. 358 ал. 1 т. 1 КТ
предявен от И.В.Й. против „Е.С.О. “ ЕАД, гр. С. , ЕИК ***за отмяна на наложеното му със
заповед № ЧР-978/07.05.2019 г. на изпълнителния директор на „Е.С.О. “ ЕАД, гр. С.
, ЕИК ***дисциплинарно наказание „забележка” за извършени нарушения на
трудовата дисциплина по чл. 187 ал. 1 т. 8 и т. 10 КТ.
За
да отхвърли предявения иск районният съд е приел, че работодателят не е оценил
посочените му от служителя с обясненията
доказателства съобразно изискванията на чл. 193 ал. 1 КТ и не е поискал
обяснения и от останалите очевидци на случилото се на 14.03.2019 г., както и че
въпреки указаната му доказателствена тежест не е представил по делото други
доказателства освен дисциплинарната преписка, като от своя страна от събраните
по делото гласни доказателства не сочат на извършване от страна на ищеца на
посочените дисциплинарни нарушения. Районният съд е приел, че не следва да цени
като доказателства за извършване на дисциплинарно нарушение от ищеца дадените
пред работодателя обяснения, съдържащи се в доклади на И. И., Д.К. , Ц.Г. и И.С.
, тъй като същите са част от производството пред работодателя, но не са събрани
от съда, както и че тези обяснения нямат характера на свидетелски покания, тъй
като не са дадени пред съда след разясняване на наказателната отговорност и
даване на обещание да се говори истината. Въз основа на гореизложеното районния
съд е направил извод, че заповедта за уволнение се явява незаконосъобразна, а
искът следва да бъде уважен като основателен и доказан.
Въззивният
съд приема от фактическа и правна страна следното:
Не
се спори между страните, а се установява и от представените по делото в първата
инстанция трудов договор, сключен между страните на 15.02.2018 г. и длъжностна
характеристика, подписана от въззиваемия, че към 14.03.2019 г., респ. 09.05.2019
г., въззиваемият И.В.Й. е работил във въззивното въззивното дружество на
длъжност „ръководител Мрежови експлоатационен район”, с място на работа гр.
Плевен.
Не
се спори, а се установява се и от представената пред първоинстанционният съд заповед
№ ЧР-978/07.05.2019 г. на изпълнителния директор на „Е.С.О. “ ЕАД, гр. С. , ЕИК ***, че на основание чл. 187 т. 8 и т.
10 КТ на въззиваемия И.В.Й. е наложено дисциплинарно
наказание „забележка” за това, че на 14.03.2019 г. на територията на
подстанция Плевен 1, в присъствието на представители на „С. “ ООД, които са
външни за ЕСО ЕАД лица въззиваемият в качеството си на ръководител на МЕР 1
Плевен е използвал висок тон и е отправил обидни думи към служители на
управление „Сигурност“ на ЕСО ЕАД и към зам. ръководителя на МЕР 1 Плевен И.С. ,
като със същия тон е изгонил И.С. от мястото на провежданата работна среща във
връзка с изпълнение на договор с предмет „Проектиране, доставка, монтаж и
пускане в действие на система за видеонаблюдение, пожароизвестителна система и
охранителна система в п/ст Плевен 1“. От мотивите на заповедта се установява,
че дисциплинарната проверка е образувана след доклад от 21.03.2019 г. на И. И.
– ръководител управление „Сигурност“ на ЕСО ЕАД, като преди налагане на дисциплинарното
наказание са събрани обясненията на въззваемия, както и обясненията на
служителите: Д.К. – гл. експерт в
управление „Сигурност“ на ЕСО ЕАД, Ц.Г. - експерт в управление „Сигурност“ на
ЕСО ЕАД и И.С. - зам. ръководител на МЕР 1 Плевен. От мотивите на заповедта се
установява, че от страна на въззиваемият е извършено нарушение по чл. 187 ал. 1
т. 8 от КТ, изразяващо се в уронването на доброто име на работодателя, тъй като
въззиваемият без да се съобрази с присъствието на трети лица е държал висок тон
и е отправял обидни квалификации към служители на дружеството, без да се
съобрази с негативното отражение на действията си по отношение на доброто име
на дружеството. От мотивите на заповедта се установява също, че от страна на
въззиваемият е извършено и нарушение по чл. 187 ал. 1 т. 10 от КТ, изразяващо
се в нарушаване на чл. 28 и чл. 30 от Етичния кодекс на дружеството, съгласно
които не се допуска поведение на служителя накърняващо личното достойнство и
чест на работещите в дружеството, както и не допускат неуважителни коментари
пред трети лица относно действията или становищата на други работници и
служители в дружеството, като за неприемливи и неетични според работодателя се
приемат личните намеци, недружелюбното поведение, подаването на неоснователни
жалби, изнасянето на оклеветяващи твърдения за работещи във фирмата. От
мотивите на заповедта се установява, че утежняващо отговорността на въззиваемия
обстоятелство е това, че заемайки ръководна длъжност с представителни функции
утежнява степента на извършеното.
Не
се спори между страните, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
връчена на въззиваемия на 09.05.2019 г., респ. искът по чл. 357 от КТ е подаден
в срока по чл. 358 ал. 1 т. 1 от КТ.
Спори се между страните: извършил ли е
въззиваемият посочените в заповедта нарушения и ако ги е извършил съответства
ли наложеното наказание на тежестта на извършените нарушения, законосъобразно
ли е наложеното наказание, съответно следва ли да бъде отменено.
В тежест на работодателя е
да докаже по делото, че законосъобразно е упражнил правото си да наложи
дисциплинарно наказание на въззиваемия, като докаже, че въззиваемият е извършил
посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание деяния на
посочената дата и същите осъществяват съставите на дисциплинарните нарушения по
чл. 187 ал. 1 т. 8 и т. 10 от КТ.
Установява се от представеният пред ПлРС доклад от 21.03.2019 г. на И. И. –
ръководител на управление „Сигурност“ при ЕСО ЕАД, че със същият е уведомен изпълнителният
директор на дружеството за проведена на 14.03.2019 г. в двора на п/ст Плевен 1 работна
среща във връзка с изпълнение на посочен договор, на която са присъствали
служителите на управлението Д.К. и Ц.Г. ,
И.С. - зам. ръководител на МЕР 1 Плевен, други служители на МЕР Плевен и
представители на фирмата - изпълнител на поръчката. Установява се от доклада,
че на проведената работна среща се появил въззиваемият, обидил членовете на
работната група и с обидни думи изгонил заместника си И.С. от срещата, което
според И. съставлява нарушение на чл. 28 и чл. 30 от Етичния кодекс в
дружеството.
Установява се от представеният пред ПлРС доклад от 21.03.2019 г. на
служителите в управление „Сигурност“ при ЕСО ЕАД, гл. експерт Д.К. и
експерт Ц.Г. до ръководителя на управлението И. И., че са уведомили
ръководителя си за посочената по-горе работна среща, за присъстващите на нея
лица, както и за случилото се. От доклада на К. и Г. се
установява, че въззиваемият е крещял и ги е обиждал, като е питал какво правят
там, кой ги е изпратил, казвал е, че нищо не разбират и ако е бил на старата си
длъжност не знаят какво е щяло да им се случи. Установява се, че въззиваемият е
заявил, че няма да подпише никакви документи и всичко по договора е съгласувано
с ЦУ, поради което не иска да бъде изкаран виновен. От доклада се установява
също, че след това въззиваемият е започнал да обижда заместника си И.С. с груби
и обидни думи и го изгонил от обекта.
Установява се от представеното пред ПлРС писмо от 29.03.2019 г. от А.Ц. , в
качеството на изпълнителен директор на въззивното дружеството до въззиваемия,
връчено на последния на 04.04.2019 г., че с оглед получен доклад от ръководителя
на управление „Сигурност“ при ЕСО ЕАД и твърдените в него обстоятелства следва
в 3 – дневен срок да представи на основание чл. 193 ал. 1 от КТ писмени
обяснения във връзка с извършените нарушения на трудовата дисциплина,
установени с доклада, както и доказателства в полза на обясненията си.
Установява се от представените пред ПлРС писмени обяснения на въззиваемия по
реда на чл. 193 ал. 1 от КТ от 08.04.2019 г., че със същите се оспорва
извършването на нарушения на трудовата дисциплина. Установява се от
обясненията, че случайно е разбрал за свиканата без негово знание работна
среща, на която присъствали и служители на управление „Сигурност“ и тъй като не
бил съгласен с провеждането й, още повече в присъствие на служители на управление
„Сигурност“ е отишъл на място и я прекратил, като наредил на заместника си И.С.
и на служителя Т. да напуснат срещата. Въззиваемият обяснява, че е използвал
нормален служебен тон, висок за да бъде чут от всички и не отправял обиди към
към присъстващите, в частност заместника си И.С. . Установява се от обясненията,
че е реагирал по посочения начин, тъй като проектът бил утвърден от
ръководството на дружеството, както и поради това, че разбрал от ръководителя
на управление „Сигурност“ при среща на 28.02.2019 г., че заместникът му иска да
бъде проверена работата му по проекта, злепоставя го и го клевети пред ръководството.
Установява се от обясненията, че е поискал от останалите служители на МЕР
присъствали на срещата да изготвят доклади във връзка с провеждането й, от
които се установява, че не е имало негово неуважително поведение към
присъстващите на срещата и никой от тях не се е почувствал обиден от него, като
всички цитирани в обясненията документи се намират в деловодната система на
дружеството „А.“.
Установява се от представеното пред ПлРС писмо от 29.03.2019 г. от А.Ц. , в
качеството на изпълнителен директор на въззивното дружеството до И.С. - зам.
ръководител на МЕР 1 Плевен, връчено на последния на 08.04.2019 г., че с оглед
получен доклад от ръководителя на управление „Сигурност“ при ЕСО ЕАД и
твърдените в него обстоятелства следва в 3 – дневен срок да представи писмени
обяснения във връзка с твърденията в доклада относно поведението на
въззиваемия.
Установява се от представения пред ПлРС доклад от И.С. - зам. ръководител
на МЕР 1 Плевен от 11.04.2019 г., че на работната среща на 14.03.2019 г. се е
състояла във връзка с решаване на проблемни въпроси относно мястото и начина на
монтиране на камери по посочения проект, поради което на същата са присъствали
представителят на изпълнителя В.Н. и Е.П.
, представителите на възложителя Н.Т. , П.П. , И.В. , М. Г. и С. , както и представители на управление „Сигурност“
Д.К. и Ц.Г. . От доклада се установява,
че по време на срещата се появил въззиваемият, който започнал да крещи на
служителите от управление „Сигурност“ „Кой ви изпрати тук, бе некадърници без
да ме уведомите? Нали знаете, че ако бях горе в С. какво щеше да ви се случи?“ след което се
обърнал към С. и крещял „Абе малоумник,
колко пъти да ти казвам, че си некадърен и нямаш място в този район. Кой те
изпрати тук само да ме дебнеш и накрая да накажат района? Изчезни от тук и
крака ти да не е стъпил повече на този обект!“, след които думи С. напуснал срещата. С. установява, че това не е единственият случай,
в който е бил обиждан, унижан и гонен от срещи от страна на въззиваемия.
Установява се от представените по делото в първата инстанция доклади от Н. Т. – инженер ПЕЕ сектор ОИРД, инж. П.П. – ръководител сектор ТПП, И.В. – инж. Пренос ел. енергия ТПП и М. Г. – инж., ЗБРООС при МЕР Плевен, че в отговор на
заповед на въззиваемият от 03.04.2019 г. са докладвали относно начина на
провеждане на работна среща на 14.03.2019 г. между тях като служители на
въззивното дружество и представители на „С. “ ООД, гр. С. във връзка с изпълнението на проект, възложен
на фирмата от въззивното дружество. От докладите се установява, че на срещата
са присъствали представители на управление „Сигурност“ от ЦУ на въззивното
дружество. От докладите се установява, че след появата си на срещата
въззиваемият е задавал въпроси относно причините за провежда на срещата и разпоредил
на Т. и С. да я напуснат. От докладите
на Т. и П. се установява, че посочените служители не са чули обидно или
неуважително отношение от страна на въззиваемия към никого от присъстващите, а
от доклада на Войникова се установява, че забележките на въззиваемия към
представителите на управление „Сигурност“ са уместни и коректни, тъй като тези
лица не са били поканени на срещата.
Установява се от представените по делото в първата инстанция писмени
доказателства, че въззивното дружество е сключило КТД през 2018 г. и в същото
са приети Правилник за вътрешния трудов ред и Етичен кодекс през 2013 г..
Установява се от представените по делото в първата инстанция писмени
доказателства, че въззивното дружество е въвело деловодна програма „А.“, която
обхваща входящата и изходяща кореспонденция, по отношение на която са приети
Правила за работа от надлежно назначена комисия, като съгласно опис на входящи
и изходящи докувенти от 16.05.2018 г. изрично са посочени документите, които
подлегат на регистрация. Установява се от представени от въззивното дружество
разпечатки от деловодната му програма, че заповед на въззиваемия от 03.04.2019
г. е насочена към И.В. , Н.Т. , П.П. и М.
Г. и има за предмет начина на
организиране и провеждане на срещата на 14.03.2019 г., както и че на 04.04.2019
г. са регистрирани доклади от служителите до въззиваемия.
Установява се от представените по делото в първата инстанция писмени
доказателства, че между въззивното дружество и „С. “ ООД, гр. С. е сключен договор на 13.11.2018 г., по който
въззивното дружество е възложител, а „С. “ ООД, гр. С. изпълнител, че във връзка с договора е
изготвен проект, ръководен от въззиваемия
заместника му И.С. , като във връзка с работата по проекта са издавани
множество заповеди и е разменяна кореспонденция както между различните звена на
въззивното дружество, така и с дружеството изпълнител.
Установява се от разпита на свидетелите Н. Т. Т. и М. Т. Г. , разпитани в първата
инстанция, че същите работят във въззивното дружество с място на работа МЕР –
Плевен и в служебно качество са присъствали на работната среща на 14.03.2019
г., инициирана от И.С. . Свидетелят Т. установява,
че на срещата са присъствали служителите, на които със заповед е възложен
контрол по договор за видеонаблюдение, както и служители от сектор „Сигурност“,
един от които с фамилия К. . Свидетелят установява, че въззиваемият се появил
на срещата, учудил се от провеждането й, попитал какво правят там, като първо
насочил въпросите си към служителите от сектор „Сигурност“, а след това към
него и С. . Установява, че както той, така и С. са казали, че нямат заповед за срещата и
въззиваемият им е казал, че след като нямат заповед да отиват да си гледат
работата, поради което той и С. си
тръгнали. Установява, че не е чул обидни думи от въззиваемия към С. , не е чул
да го нарича малоумник или да крещи, както и да отправя закани какво би могло
да му се случи. Установява, че на 04.04.2019 г. е внесъл доклад във връзка със
случилото се до въззиваемия в деловодната система „А.“, чрез която му е бил
поискан от въззиваемия. Свидетелят Г. установява също, че въззиваемият след появата
си на срещата първо попитал служителите на сектор „Сигурност“ какво правят там,
а след това се обърнал към Т. и С. и тъй
като не разбрал какво правят там ги отпратил да си вършат работата, а те
напуснали срещата. Установява, че срещата продължила и не е чул обидни думи и
квалификации към С. , както и закани, въззиваемият не е бил ядосан и не е имало
никой обиден от думите му.
Установява се, че с писмена молба от 03.09.2019 г. до първоинстанционния
съд въззивното дружество чрез процесуалния си представител е оттеглило искането
си за разпит на свидетелите К. , Г. и С.
, тъй като се позовава на представените по делото писмени доказателства.
В
съответствие с практиката на ВКС – решение № 80/26.03.2010 г. по гр.д. №
4679/2008 г., ІІ г.о. на ВКС и др., въззивният съд приема, че неспазването на
приетия във въззивното дружество Етичен кодекс, установяващ етични норми за
поведение на служителите в дружество, респ. неспазването на правилата относно
избягване на конфликти между служители и зачитане на достойнството на останалите
служители по време на работа съставлява нарушения на трудовата дисциплина по
чл. 187 ал. 1 т. 10 от КТ, макар този Кодекс да няма нормативен характер,
тъй като съставлява неизпълнение на
изискванията на работодателя, поставени наред с изискванията по трудовата
характеристика, правилата за вътрешен ред и др., имащи за цел постигане на
добра трудова дисциплина. Въззивният съд приема също, че при осъществяване
състава на дисциплинарното нарушение по чл. 187 ал. 1 т. 8 от КТ уронването на
доброто име на работодателя може да се изрази в нелоялно отношение към
работодателя, незачитане на доброто му име и злепоставяне пред трети лица. В трайната си съдебна практика
ВКС приема, че уронването на доброто
име по чл. 187 ал. 1 т. 8 КТ представлява деяние (действие или бездействие), което причинява
неизпълнение на трудово задължение по чл. 186 КТ, като отличителният признак на нарушението е узнаването на неизпълнението от трети лица, включително други работници или служители, което причинява
накърняване на авторитета, престижа, доверието,
оценката на другите за възможностите на работодателя да планира, организира,
ръководи и контролира трудовия процес. ВКС приема, че формата на
вината
при извършване на нарушението е без значение за този случай на
виновно неизпълнение, но има значение, когато се прилага чл. 189 КТ.
Въз основа
на представените в първата инстанция писмени доказателства, въззивният съд
приема, че процедурата по чл. 193 от КТ е спазена от страна на работодателя,
както и заповедта за уволнение е мотивирана съобразно изисквнанията на чл. 195
ал. 1 КТ. Въззивният съд приема, че въззивното дружество, в качеството на работодател
е изпълнило задължението си да поиска от въззиваемия писмени обяснения преди да
издаде заповедта за дисциплинарно наказание, както и че от съдържанието на
заповедта се изясняват в достатъчна степен дисциплинарните нарушения, за които
му е наложено наказание, поради което няма пречка спора между страните да бъде разгледан
по същество. Въззивният съд приема, че до последиците по чл. 193 ал. 2 от КТ
води неизпълнението на работодателя на задължението му преди да наложи
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения, но не и на задължението му да събере и оцени всички
посочени в обясненията доказателства. Неспазването на последното задължение не
може да доведе до отмяна на дисциплинарното нарушение без да се разглежда спора
по същество, а напротив при разглеждане на спора по същество ще е от значение
за законосъобразността на упражненото право на работодателя да наложи дисциплинарното
наказание, поради което като е разгледал спора по същество и е обсъдил всички
събрани по делото доказателства, а не само тези, представени с дисциплинарната
преписка първоинстанционният съд не допуснал нарушение при разглеждане на
делото, респ. възраженията в жалбата в тази насока се явяват необосновани.
Въззивният съд приема, че представените по
делото в първата инстанция от страните писмени доказателства, съставляващи
доклади на служители на въззивното дружество, присъствали на работната среща на
14.03.2019 г. на територията на дружеството в гр. Плевен съставляват частни
свидетелстващи документи и с оглед разпоредбата на чл. 180 от ГПК съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от тези
лица и следва да се ценят по реда на чл. 178 от ГПК. В този смисъл доказателствената
стойност на писмените писмените доклади се преценява от съда по вътрешно убеждение
с оглед на всички доказателства и обстоятелства по делото. Като съобрази, че представените писмени доклади
на седемте лица, присъствали на работната среща на 14.03.2019 г. съвпадат
относно помежду си и с обясненията на въззиваемия относно обстоятелствата, че
въззиваемият се е явил на срещата и с висок тон е поискал обяснения от
служителите Д.К. и Ц.Г. от управление
„Сигурност“ във въззивното дружество, както и от заместника си И.С. относно
причините за провеждане на срещата без негово знание и съгласие и е разпоредил
на заместника си и на служителя Н. Т. да
напуснат срещата за да изпълняват останалите си служебни задължения, както и че
това се е случило в присъствието на присъстващите на работната среща представители
на договорен партньор, съдът приема тези обстоятелства за безспорно доказани по
делото. Налице е противоречие между установените с частните свидетелстващи
документи обстоятелства друго поведение на въззиваемия, тъй като три от
документите, подписани от лицата, засегнати от поведението на въззиваемия
установяват, че същият е крещял, държал се е заплашително и обидно спрямо
служителите К. и Г. и е отправял обиди спрямо служителя С. , а
четири от документите, представени по делото установяват нормално служебно
поведение на въззиваемия с оглед служебните му правомощия. Съдът съобрази представеният
по делото частен свидетелстващ документ - доклад от И. И., в качеството на ръководител
на управление „Сигурност“ и приема, че същият установява момента, в който
работодателят е узнал за поведение на въззиваемия на 14.03.2019 г., но не и
конкретни обстоятелства относно това поведение, тъй като И. И. не е бил пряк очевидец
на случилото се и възпроизвежда изложеното в докладите на подчинените си
служители К. и Г. . Въззивният съд
отчете обстоятелство, че всички лица, подписали посочените доклади са служители
на въззивното дружество, като петима от тях са пряко подчинени на въззиваемия,
но като цяло са в трудово правоотношение с въззивното дружество и подчинени на
работодателя, както и обстоятелството, че служителите К. , Г. и С. , подписали доклади са посочили, че
засегнати от поведението на въззиваемия. Като съобрази противоречиво
установените обстоятелства с частните свидетелстващи документи относно
поведението на въззиваемия на 14.03.2019 г. извън прието за установеното по -
горе и разпоредбата на чл. 172 от ГПК, въззивният съд приема, че следва да
кредитира като безпристрастно дадени показанията на свидетелите Н. Т. и М. Г. , които не са оборени от други
събрани по делото гласни доказателства при съобразяване, че свидетелите са в
трудово правоотношение с въззивното дружество както и останалите лица, не се считат
за засегнати от поведението на въззиваемия и са се явили пред съда под страх от
наказателна отговорност да установят обстоятелствата, на които са били
очевидци. При съобразяване на гореизложеното въззивният съд приема, че безспорно
установеното по делото поведение на въззиваемия на 14.03.2019 г. при което със
служебно висок тон в присъствие на трети лица, представители на договорен
партньор са поискани обяснения от присъстващи служители за присъствието им на
работна среща, за която въззиваемият в качеството на служител с най-висока
ръководна позиция - ръководител в МЕР Плевен не е бил предварително уведомен и
е разпоредил на някои от служителите да напуснат срещата за да изпълняват
останалите си служебни задължения не осъществява съставите на дисциплинарните нарушения
по чл. 187 ал. 1 т. 8 и т. 10 от КТ, поради което наложеното на същия
дисциплинарно наказание „забележка“ се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
При
тези правни изводи въззивния съд намира, че като е достигнал до същите крайни
правни изводи и е уважил предявения иск с правно основание чл. 357 КТ вр. чл.
358 ал. 1 т. 1 КТ, ПлРС е постановил правилно и законосъобразно решение, което
следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба бъде оставена без уважение като
неоснователна.
С
оглед разпоредбата на чл. 78 ал. 3 ГПК и отхвърлянето на въззивната жалба в
полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение. Въззивният съд съобрази представеният по делото
договор за правна помощ от 19.12.2019 г., установяващ заплащането в брой на
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. от
въззиваемия в полза на адвокат Д., както и възражението на въззивника по чл. 78
ал. 5 от ГПК и приема, че с оглед действителната правна и фактическа сложност
на делото в полза на въззиваемия следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в минимален размер от 200 лв.. Съгласно редакцията на разпоредбата на чл. 7
ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското
възнаграждение за защита по други трудови дела, извън
тези за незаконно уволнение е в размер на 200 лв., като
въззивният съд съобрази, че изменението
на Наредбата, обнародвано в ДВ е в сила от 15.05.2020 г. и няма обратно действие.
Въззивният съд съобрази депозирана
частна въззивна жалба и приема, че същата е допустима, но неоснователна по
следните съображения:
Установява се от доказателствата
представени в първата инстанция, че до постановяване на решението по делото
ищецът в първата инстанция не е представил договор за правна помощ в полза на
адвокат Д., въпреки, че е представляван по делото от адвокат Д., като представеният едва с молбата по чл. 248 от ГПК
договор за правна помощ с дата 03.06.2019 г. се явява късно представен.
Представянето на списък по чл. 80 от ГПК при липса на представен договор за
правна помощ не санира пропуска на страната, тъй като наред със списака на
разноските най-късно до приключване на последното заседание в първата инстанция
страната следва да представи и доказателствата за тяхното извършване. При тези правни
изводи въззивният съд приема, че правилно ПлРС е приел, че не са налице
основания за допълване на решението по реда на чл. 248 от ГПК чрез присъждане в
полза на ищеца на разноски за адвокатско възнаграждение и като допълнително
основание е посочил различията на разноските в списъка и договора за правна
помощ, което е налице.
При съобразяване на трайната практика на ВКС,
въззивният съд приема, че с оглед несамостоятелния характер на производството
по чл. 248 от ГПК разноски за адвокатско възнаграждение и в производството по
чл. 274 ал. 2 от ГПК пред въззивната инстанция при обжалване на определението
по чл. 248 от ГПК не се дължат, поради което не са налице основания за
присъждане на разноски в полза на ответника по частната жалба по реда на чл. 78
ал. 3 от ГПК.
Водим
от горното, Окръжният съд
Р е ш и:
потвърждава решение № 2182 от 29.10.2019 год., постановено по гр. д. № 3702/2019
год. на Плевенският районен съд.
потвърждава
определение № 5250/13.12.2019 г., постановено по гр. д. № 3702/2019
год. на Плевенският районен съд.
осъжда
на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК
„Е.С.О. “ ЕАД, гр. С. , ЕИК ***да заплати на И. В. Й.,***
сумата от 200 лв. за направени във въззивната инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: