РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Сандански, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Мария Ил. Малинска
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20231250200245 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ВИП МЕЛНИК 69“ ЕООД, ЕИК – *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул.“С.С.“ № **, представлявано от управителя
В.И.Б., против Наказателно постановление № 01-2200441/27.02.2023г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” – Благоевград, с което на търговеца-жалбоподател, за
административно нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, на основание
чл.416, ал.5 КТ, вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление. Сочи се, че така издаденото НП, както и съставения АУАН са
съставени в нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми. Оспорва се
фактическата обстановка, като се твърди, че същата е непълна и не отразява изцяло
фактическите обстоятелства, които счита, че се явяват необосновани и не отговарят на
действителното фактическо положение. Твърди се също, че наложената имуществена
санкция е необосновано завишена. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното НП изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание – за дружеството-жалбоподател, редовно призовано – се явява
надлежно упълномощен представител и управителя на дружеството. Процесуалният
представител на търговеца-жалбоподател поддържа жалбата по изложените в същата
1
съображения. В хода на делото по същество пледира за отмяна на атакуваното НП като
неправилно и незаконосъобразно. Сочи писмени и гласни доказателства, представя писмени
бележки.
За административно-наказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” -
Благоевград, редовно призована – се явява надлежно упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата. В хода на делото по същество пледира издаденото НП да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки.
Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Сандански, редовно и своевременно
призована, не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
От доказателствата по делото – писмени и гласни, безспорно се установи, че при
извършена проверка на 11.11.2022г. около 17.50 часа по работни места относно спазване
разпоредбите на трудовото законодателство в обект: Механа „С.х.“, находяща се в гр. С.,
ул.“С.С.“ № **, стопанисван от „ВИП МЕЛНИК 69“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул.“С.С.“ № **, е заварено да работи като „готвач“ в обекта на контрол
лицето И. А. Н., ЕГН – **********. Описаната констатация се потвърждава от попълнената
в хода на проверката по работни места декларация, в която И. А. Н. удостоверява
извършване на трудова дейност при определено работно време: 1-ва смяна от 9.00 часа до
17.00 часа и 2-ра смяна от 17.00 ч. до 01.00 часа, изпълнява длъжността „готвач“, срещу
уговорено трудово възнаграждение в размер на 800 лева. Като начална дата на започване на
работа в дружеството е отразено – един месец. Декларацията е попълнена от И. А. Н.. След
приключване на проверката по работни места дружеството е призовано по реда на чл.45,
ал.1 АПК за извършване на проверка по документи в Д“ИТ“ – Благоевград с Призовка от
11.11.2022г.
При проверката по документи на 28.11.2022г. относно правоотношението с И. А. Н.,
не е представен писмен трудов договор за извършваната от него работа, нито са направени
възражения в смисъл, че такъв съществува, считано от 11.11.2022г.
На 28.11.2022г. е извършена служебна справка в регистъра на трудовите договори на
ТД на НАП от информационната система на ИА „ГИТ“, от която е видно, че „Вип-Мелник
69“ ЕООД не е подал уведомление по реда на чл.62, ал.3 от КТ за регистриране на сключен
писмен трудов договор с И. А. Н. от 11.11.2022г.
От извършените при проверките констатации, контролните органи установили, че на
11.11.2022г. лицето И. А. Н. е полагало труд на работна площадка, осигурена от „Вип
Мелник 69“ ЕООД в определено от търговеца работно време, съобразно създадена от него
организация на работа, под негов контрол, с негови средства и материали, като риска от
извършваната работа е за дружеството.
На 28.11.2022 актосъставителя С. С., в присъствието на св. В. Н. съставила АУАН
/л.10 от делото/ - за извършено адм.нарушение по чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Същия е
2
съставен в присъствие на законния представител на дружеството, прочетен му е и предявен
за подпис, но управителя отказал да го подпише, което обстоятелство е удостоверено с
подпис на свидетел. В законоустановения срок не са постъпили писмени възражения.
Въз основа на така съставения акт за нарушение, на 27.02.2023г. било издадено и
атакуваното НП № 01-2200441/27.02.2023г. /л.6 от делото/ от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – Благоевград, което било връчено на управителя на дружеството
чрез Български пощи - срещу подпис на 27.03.2023г./л.8 от делото/.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на
свидетелите Н., С., Б., Б., както и от обясненията на управителя на дружеството и
приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните актосъставител – св.Н. и св.С. –
извършили проверката. Техните показания взаимно се допълват, не си противоречат и
изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства. Показанията на посочените
свидетели се подкрепят и тези на свид.Боев – служител в дружеството, и воден от
жалбоподателя. Съдът отказа да кредитира показанията на св.Б. – дъщеря на управителя на
дружеството, тъй като в това и качество/близка родственица/, същата е пряко
заинтересована от благоприятен за жалбоподателя изход на делото.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че
жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН и
разгледана по същество, същата е процесуално допустима и е неоснователна по следните
съображения:
При служебната проверка съдът установи, че АУАН е съставен от компетентно лице
по смисъла на чл. 416, ал.1 от КТ, вр чл. 37, ал.1,б.”б” от ЗАНН, като същият съдържа
всички необходими по чл.42 ЗАНН реквизити. При съставяне на акта и издаване на НП
правилно е квалифицирано нарушението като такова по чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен (или поне
съставянето му е започнало) в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател.
След това, преди да го подпише, последният си е тръгнал, като е отказал да подпише акта.
По този начин същият сам се е поставил в положение да не може да подпише акта и до
получи препис от него, тъй като е отказал да го подпише и си е тръгнал, като в същото
време е имал грубо отношение към служителите в Д“ИТ“. С оглед на това съдът намира
направените в тази насока възражения от страна на жалбоподателя за неоснователни. Ако
правата на жалбоподателя са били до известна степен ограничени при изготвянето на АУАН
и по-точно при подписването му и при връчването на препис от него, това се дължи изцяло
на поведението на законния представител на дружеството.
Настоящата съдебна инстанция не споделя възражението, направено от страна на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, с оглед на обстоятелството, че
проверката била извършена в отсъствие на управителя на наказаното дружество. Този факт е
3
без значение за реализирането на фактическия състав на нарушението по чл.62, ал.1 вр. с
чл.1, ал.2 от КТ. Цитираните нормативни текстове задължават работодателите да уреждат
отношенията си с работниците при предоставянето на работна сила само като трудови
правоотношения и в този смисъл е необходимо да има сключен трудов договор в писмена
форма. Цитираните текстове не въвеждат условие трудовият договор да е на разположение
на контролните органи единствено в присъствието на работодателя/неговия законен
представител, тъй като нормата предписва задължение за работодателя да урежда
отношенията си при предоставянето на работна сила само като трудови правоотношения,
като за целта бъде сключен трудов договор в писмена форма, от което следва, че при всяка
една проверка с цел контрол по спазване на трудовото законодателство, соченият документ
следва да е в обекта и да бъде представен. Липсата на представяне в хода на проверката на
място на изискваните документи, независимо от кого, следва да се възприеме като липса на
сключен писмен трудов договор с лицето И. Н. за предоставяната от него работна сила. И в
тази връзка задължения субект не следва и не може да черпи права, а на още по–малко
основание може да пледира освобождаване от административнонаказателна отговорност на
основание неправомерното си поведение.
Съгласно специалната спрямо ЗАНН разпоредба - чл.416, ал.3 от КТ, АУАН се
връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща
по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка.
В случая, както вече стана ясно по-горе АУАН е съставен в присъствие на управителя
на дружеството, но същия отказал да го подпише и съответно не получил екземпляр от него.
При това положение, с оглед представените доказателства по делото, съдът приема, че
в случая са спазени законовите изисквания на разпоредбата на чл.416 ал.3 от КТ и няма
допуснати съществени нарушения и при съставяне и връчване на АУАН. В този смисъл не е
налице нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на
лицето. Следва да се има предвид, че съществено е само това процесуално нарушение, което
се е отразило на организацията на защитата на страната в процеса по такъв начин, че ако не
би било допуснато, това би довело до различен краен изход на спора.
На следващо място настоящият съдебен състав приема, че както Наказателното
постановление така и АУАН са издадени от компетентни органи, съобразно приложените
заповеди и в сроковете по ЗАНН и съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 от
същия закон при спазване на административно производствените правила и при пълно
изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Както в АУАН, така и в НП
подробно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение, като са посочени
всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение - време,
място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна.
Достатъчно ясно е описано в какво се състои нарушението. Фактическите констатации,
посочени в НП и акта се доказват безпротиворечиво от всички налични доказателства по
делото, актосъставителя и свидетеля по акта единодушно и независимо един от друг сочат,
че са заварили лицето И. Н. в обекта на проверяваното дружество, където същия е
4
извършвал трудова дейност като „готвач“, което е дало основание на служителите на ДИТ
да приемат, че това лице работи във фирмата, а не, че случайно се е намирало там.
И двамата служители на наказващият орган са категорични относно установеното,
както и че И. Н. сам е попълнил реквизитите на декларацията, в която изрично е посочил, че
работи за фирма „Вип Мелник 69“ ЕООД, с установено работно време, като изпълнява
длъжността „готвач“, с регламентирани почивки и срещу възнаграждение в размер на 800
лева, както и, че началната дата на започване на работа в предприятието е един месец, и, че
към момента на проверката е нямала сключен трудов договор с фирмата.
От друга страна поисканият и допуснат свидетел Методи Б., работещ като готвач в
проверявания обект - Механа „С.х.“ заявява, че при извършената проверка, на всички
присъствали в обекта са били раздадени декларации, като той самия е попълнил сам
доброволно декларацията си с помощта на контролните органи, тъй като някои от въпросите
не са му били ясни, без де е упражняван натиск върху него. Установява се също от
показанията на този свидетел, че същия работи в обекта на проверка, като има сключен
трудов договор.
Разглеждайки делото по същество, съдът следва да установи чрез допустимите от
закона доказателствени средства, налице ли е извършено административното нарушение,
както и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът, при извършване на посочената
проверка и при обсъждане на представените доказателства, намира, че фактическите
констатации в АУНН са обосновани и се подкрепят от представените в с.з. писмени и
гласни доказателства, въз основа на които да се приеме по безспорен и категоричен начин,
че жалбоподателят е осъществил състава на посоченото административно нарушение.
Безспорно е установено и доказано, че на 11.11.2022г. лицето И. Н. е полагало труд на
работна площадка, осигурена от „Вип Мелник 69“ ЕООД в определено от търговеца работно
време, съобразно създадена от него организация на работа, под негов контрол, с негови
средства и материали, като дружеството-жалбоподател не е подал уведомление по реда на
чл.62, ал.3 от КТ за регистриране на сключен писмен трудов договор с И. Н. от 11.11.2022г.
Въз основа на изложеното съдът приема за безспорно установено по делото, че „Вип
Мелник 69“ ЕООД е имало качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ по
отношение на работника – И. Н., към момента на констатиране на нарушението –
11.11.2022г. и не е изпълнило задължението си да уреди отношенията по предоставяне на
работната сила с лицето, като сключи писмен трудов договор.
Самият служител в лично изготвената от него декларация писмено е заявил, че няма
сключен трудов договор с работодателя – „Вип Мелник 69“ ЕООД, но че работи за него от
11.11.2022г., на длъжност - „готвач”.
Съгласно чл.414, ал.3 от КТ:„Работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1,
чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за
всяко отделно нарушение.“, тоест визираната разпоредбата предвижда административно
наказание за онзи, който наруши разпоредбите на чл.62, ал.1 КТ, а именно, че трудовият
5
договор се сключва в писмена форма.
Предвид на изложеното съдът намира, че от фактическа страна констатираното при
извършената проверка от контролните органи нарушение е подробно и пълно описано, като
е посочена датата и мястото на извършването му, а квалификацията на същото е правилно
определена и отговаря на посочената законова разпоредба. В НП точно е описано
извършеното нарушение, а именно работодателят не е уредил отношенията при
предоставяне на работна сила от работника И. Н., като трудови чрез сключване на писмен
трудов договор.
Нарушението е извършено чрез бездействие, изразяващо се в несъставяне на трудов
договор в писмена форма от страна на работодателя по отношение на лицето сочено като
служител, като разпоредбите на чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ и чл.414 ал.3 от КТ са
императивни и вменяват задължения за работодателя в конкретният случай за работодателя
„ВИП МЕЛНИК 69“ ЕООД.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, за което се налага
имуществена санкция по чл.83 от ЗАНН. От това следва и изводът, че при реализирането не
следва да се анализира липсата, респективно наличието на вина у представляващия
дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се
определя нейната форма. Наемането на работна сила се урежда само и единствено със
сключване на трудов договор. Поради изложеното съдът намира, че отговорността на
жалбоподателя е обосновано ангажирана.
Следва да се отбележи и, че съдебната практика е трайна и последователна и е приела,
че за да се установи съществуването на трудово правоотношение, то към момента на
установяването му трябва да е налице изпълнение на трудови задължения от страна на
работника, които се изпълняват на определено работно място и при спазване на определено
работно време. Ако работника декларира пред служителите на ДИТ/както е и в настоящият
случай/, че е нает на определена длъжност, има вменени задължения с оглед работата си,
има определено работно място, спазва работно време и почивки и изпълнява нарежданията
на работодател спазвайки трудова дисциплина, всички тези фактори индикират
съществуващо трудово правоотношение, и са доказателство, че към момента на проверката
лицето е работило без трудов договор.
Не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Това е така защото
работникът, докато е престирал работна сила в полза на дружество, без сключен трудов
договор, е бил лишен от редица права съгласно трудовото законодателство, като:
здравословни и безопасни условия на труд, социални и здравни осигурявания,
възнаграждение съобразно трудов стаж и професионален опит, право на почивка, право на
отпуск, на работно облекло и т.н. За маловажно нарушение в КТ има предвиден изричен
законов текст – чл.415в, който обаче е неприложим за нарушения по чл.62, ал.1 от КТ, тъй
като нарушаването на чл.62, ал.1 от КТ е изключен от приложното поле на чл.415 от КТ.
Санкционната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда имуществената санкция в
6
размер от 1500 лева до 15000 лева. При определяне размера на наказанието наказващият
орган е приел и че административното наказание следва да бъде малко над минималния
размер, като е изложил мотиви в тази насока, а именно: налице са отегчаващи отговорността
обстоятелства – допуснати и други нарушения, като при проверката е установено същото
нарушение по отношение на повече от едно лица.
С оглед на изложеното съдът счита, че наказателното постановление е обосновано и
законосъобразно, а наложената имуществена санкция в предвидения от законодателя
размер, като е съобразено обстоятелството, че от търговеца са били допуснати и други
нарушения, подробно описани в Протокол за извършена проверка, и които са приети от
АНО като отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което размера на санкцията съда
приема, че е съобразена с изискванията на чл.27 от ЗАНН. Следва жалбата на фирмата -
работодател „Вип Мелник 69“ ЕООД да се остави без уважение, като изцяло неоснователна
и обжалваното НП се потвърди, като обосновано, правилно и законосъобразно.
При този изход на спора, в полза на Инспекция по труда - гр. Благоевград, следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съгласно приложимата редакция на
чл.63, ал.1 и ал.5 ЗАНН не следва да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 100 до 200 лева, следователно в полза на Инспекция по труда - гр.
Благоевград следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лева,
предвид фактическата и правна сложност на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление № 01-
2200441/27.02.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Благоевград, с
което на търговеца-жалбоподател „ВИП МЕЛНИК 69“ ЕООД, ЕИК – *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул.“С.С.“ №**, представлявано от управителя
В.И.Б., за административно нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, на
основание чл.416, ал.5 КТ, вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „ВИП МЕЛНИК 69“ ЕООД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул.“С.С.“ № **, представлявано от управителя В.И.Б., да заплати на
„Инспекция по труда“ Благоевград юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и
петдесет) лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Административен съд - Благоевград.
7
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
8