РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Враца, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря А. Л. М.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20241420103371 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Кредит инс“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. София, район „Красно село“, бул. „Цар Борис III“ № 85, ет. Мецанин
срещу В. П. И. с ЕГН ********** и адрес гр. *********.
В същата се твърди, че основната дейност на ищцовото дружество е отпускане на
онлайн краткосрочни потребителски заеми, като договорите за кредит се сключват във
формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на ЗПФУР,
ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕУУ. Сочи, че ответникът В. И. е кандидатствала за получаване на
потребителски кредит чрез електронната страница на ищеца – www.creditins.bg, попълнила е
регистрационна форма за кандидатстване със своите лични данни и след одобрение от
управителя на финансовата институция, служител на ищеца се свързал по телефона с
ответника, която потвърдила самоличността си, истинността на предоставената информация
и желанието си да получи заемната сума в размер на 2 000,00 лева. Поддържа се също, че
ищецът сключил с ответника по електронен път договор за потребителски кредит „Екстра“
№ ДЗ012257 от 14.02.2024 г., а заемната сума в размер на 2 000,00 лева била преведена на
ответника чрез електронната система на ePay, която тя усвоила на каса на „Изипей“ АД.
Сочи се, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК ответникът не е погасила нито една от вноските по кредита, както и че всички
процесни суми се претендират въз основа на настъпила предсрочна изискуемост на договор
1
за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ012257 от 14.02.2024 г.
Поради неизпълнението на ответника, на 25.09.2024 г. ищецът подал срещу ответника
заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело №
3020/2024 г. на Врачански районен съд, като с разпореждане по същото съдът уважил
заявлението и издал заповед за изпълнение № 1817 от 27.09.2024 г., която била редовно
връчена на длъжника. В срока по чл. 412, т. 8 от ГПК ответникът В. И. подала възражение
срещу заповедта за изпълнение, поради което е предявен настоящият иск.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата 2 000,00 лева – неиздължена главница по договор за потребителски кредит
„Екстра“ № ДЗ012257 от 14.02.2024 г., ведно със законната лихва от 25.09.2024 г. до
окончателното изплащане на главницата, сумата 360,00 лева – възнаградителна лихва за
периода от 14.04.2024 г. до 14.09.2024 г. и сумата 31,08 лева – мораторна лихва за забава
върху главното задължение от 15.04.2024 г. до 18.09.2024 г., за които суми е издадена заповед
№ 1817 от 27.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
дело № 3020/2024 г. на Врачански районен съд. Претендира разноски както по исковото, така
и по заповедното производство.
Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1
от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът В. И. не е подала писмен отговор.
В заповедното производство-ч. гр. дело № 3020/2024 г. на Врачанския районен съд е
подадено от длъжника В. И. възражение с вх. № 13568/07.10.2024 г. на Врачански районен
съд по чл. 414 от ГПК, с което са наведени доводи, че длъжникът не дължи процесните
суми, тъй като е налице нищожен потребителски договор, който съдържа неравноправни
клаузи.
Наведените от ответника В. И. със срочно подаденото възражение в заповедното
доводи за нищожност на процесния договор за кредит са подробно доразвити с молба с вх.
№ 2022/10.02.2025 г. на Врачанския районен съд.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 14.02.2024 г. страните са
сключили договор за потребителски кредит „Екстра“ № ДЗ012257, по силата на който
ищецът е предоставил на ответника сумата в размер на 2 000,00 лева за задоволяване на
текущи потребителски нужди, като ответникът се е задължила да върне същата сума, ведно с
лихвите, на 15 месечни вноски, всяка в размер на 293,33 лева.
Съгласно чл. 7.1 от договора, в случай че кредитополучателят не представи на
кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 5 от договора, във връзка с общите условия на
„Кредит Инс“ АД, „Кредит Инс“ АД може да начисли неустойка в размер на 1 500,00 лева,
което на практика е сторено. Уговореният размер годишен лихвен процент (ГЛП) по
договора е фиксиран на 49,70 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е фиксиран на
2
50,00 %.
При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:
Със заявлението по чл. 410 от ГПК и с исковата молба процесните задължения се
претендират въз основа на обявена предсрочна изискуемост на задълженията по кредита,
като съдържанието на исковата молба включва и уведомление за обявяване на задълженията
по кредита за предсрочно изискуем и съобщението по чл. 131 от ГПК е редовно връчено на
ответника, поради което съдът приема, че изискуемостта на задълженията е налице.
С постановеното по делото определение № 18 от 06.01.2025 г., връчено редовно на
страните, съдът обяви на същите, че с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК и
постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 23 от 07.07.2016 г. по търг. дело №
3686/2014 г. на Върховния касационен съд, служебно ще следи за наличие на неравноправни
клаузи в сключения договор за кредит и че ще предостави на страните възможност да
изразят становище по тези въпроси и да ангажират доказателства.
С оглед заявените от длъжника В. И. още с възражение с вх. № 13568/07.10.2024 г. на
Врачански районен съд по чл. 414 от ГПК, подадено по ч. гр. дело № 3020/2024 г. на
Врачанския районен съд доводи, които са доразвити с молба с вх. № 2022/10.02.2025 г. на
Врачанския районен съд и предвид задължението на съда да следи служебно за нищожност
на клаузи, създаващи неравноправност в случаите, когато страна по правоотношението е
потребител, съдът намира, че следва да обсъди валидността на клаузите относно уговорения
ГПР и неустойката.
Съобразно легалната дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“,
дадена от законодателя в разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит (по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита), представляват общ разход по кредита. В този смисъл и
възнаграждението за предоставяне на поръчителство е разход, който се обхваща от
понятието „общ разход по кредита за потребителя“ и следва да се включи към ГПР.
В договора не е предвидено, че кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение и
вида на това обезпечение, но в погасителния план към договора е предвидено, че размерът
на погасителната вноска с одобрено обезпечение е 133,33 лева, а размерът на вноската без
одобрено обезпечение е 293,33 лева, като с погасителния план страните са предвидили
заплащането на неустойка при неизпълнение на задължението на кредитополучателя да
учреди обезпечение в общ размер от 1 500,00 лева.
Същевременно съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50,00 % от взетата сума.
3
Общото задължение на кредитополучателя е еквивалентно на вписаните в
погасителния план сборни плащания, в които изрично е посочено и задължението за
неустойка в общ размер от 1 500,00 лева.
При използване на публично достъпния софтуер в интернет на адрес
www.calculator.bg/1/crediten_gpr.html съдът получи годишен процент на разходите в размер
на 131,09 %.
Съдът посочва също, че му е служебно известно от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза по гр. дело № 2192/2024 г. на Врачански районен съд, което е
разпределено на същия съдебен състав и предмет на което е прогласяване на нищожността
на договор за потребителски кредит № ДЗ012257 от 14.02.2024 г., сключен между „Кредит
инс“ АД и В. И., че процесният договор за кредит в размер на 2 000,00 лева е бил изцяло
усвоен от ответника В. И.. Ответникът е заплатила в полза на ищеца за погасяването на
задължението си по процесния договор за кредит следните суми: до 18.09.2024 г. е заплатила
сумата 160,00 лева (в това число сумата 60,00 лева-договорна лихва и сумата 100,00 лева-
неустойка), а след тази дата е заплатила сумата 999,28 лева (в това число сумата 608,20 лева-
главница, сумата 360,00 лева-договорна лихва и сумата 31,08 лева-законна лихва), т.е.
налице са частични погашения в общ размер на 1 159,28 лева. Реалният годишният процент
на разходите (ГПР), изчислен от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, е в
размер на 96,00 %.
Клаузите в договор, предвиждащи размер на ГПР, надвишаващ определените в чл. 19,
ал. 4 от ЗПК размери, са нищожни – чл. 19, ал. 5 от ЗПК, поради което съдът намира, че
нищожна е и процесната уговорка за заплащане на неустойка.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. При това положение и
въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките, макар формално процесният
договор да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 от ЗПК, вписаните параметри не
съответстват на изискуемото съдържание по т. 10 – годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено
съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния
процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да
ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето. Процесният
договор е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
В този смисъл, като не е оповестил взетите предвид допускания при изчисляването на
ГПР в договора за кредит и общите условия, както и като не е посочил коректно неговата
стойност, невключвайки стойността на неустойката, кредиторът „Кредит инс“ АД е нарушил
изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка. В тази хипотеза
4
потребителят В. И. следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 от ЗПК е предвидено
именно задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита, като в този
смисъл е решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г., ІV-то г.о. на
Върховния касационен съд (ВКС), в случая 2 000,00 лева. От главницата в размер на
2 000,00 лева следва да се приспаднат и частичните погашения в общ размер на 1 159,28
лева, при което се налага извод, че В. И. дължи на „Кредит инс“ АД по процесния договор за
кредит сумата 840,72 лева.
Следователно, предявеният иск за главница следва да бъде уважен за сумата 840,72
лева, като до пълния предявен размер 2 000,00 лева следва да бъде отхвърлен. Предвид
изложените последици от обявяване недействителността на договора, като неоснователени
следва да бъде отхвърлени и акцесорните претенции за възнаградителна лихва и за
мораторна лихва.
По разноските.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК право на разноски
възниква и за двете страни. Ищецът е доказал в настоящото производство следните
разноски: държавна такса-132,18 лева и внесено адвокатско възнаграждение-1 200,00 лева
(общо 1 332,18 лева), както и е доказал в заповедното производство – ч. гр. дело №
3020/2024 г. на Врачански районен съд следните разноски: държавна такса-47,82 лева и
платен адвокатски хонорар-1 200,00 лева (общо 1 247,82 лева). С молба с вх. №
2022/10.02.2025 г. на Врачанския районен съд ответникът В. И., чрез пълномощника си адв.
Л. Б., своевременно е направила възражение в смисъл, че не следва да се присъждат каквито
и да било разноски на ищеца, тъй като ответникът е потребител, както и е претендирала
присъждане в полза на адвоката-пълномощник на възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ както в настоящото, така и в заповедното производство. Съдът намира, че
въпреки качеството „потребител“ на ответника В. И. в настоящия случай приложими са
общите правила за присъждане на разноски по чл. 78 от ГПК, но тълкува възражението по
молба с вх. № 2022/10.02.2025 г. на Врачанския районен като искане за намаляване поради
прекомерност на платения от ищеца в настоящото производство адвокатски хонорар, което
намира за основателно. С решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 на СЕС е прието, че
правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на
възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата
цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право. Съдебните
разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат
„пропорционални“. Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се
преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла
за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за пропорционалност да не
означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени
от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на
5
възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които
действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да
може във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните
разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим. Предвид посочената практика на СЕС, която е източник на
правото на ЕС и при съобразяване, че пълномощникът на ищеца е изготвил подробна искова
молба, без да депозира допълнителни молби (например с доказателствени искания) и без да
се явява лично в насроченото по делото открито съдебно заседание, съдът намира, че следва
да бъде определен справедлив и разумен размер на подлежащите на възстановяване
разноски в размер на 500,00 лева без ДДС или 600,00 лева с ДДС. След намаляване на
адвокатския хонорар, сторените от ищеца-заявител в исковото производство разноски
възлизат на 732,18 лева общо.
Съдът намира също, че възнаграждението на адвоката, представлявал ищеца като
заявител в заповедното производство, следва да се намали на 240,00 лева с ДДС. Това е така
по следните съображения: Съгласно възприетото с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22
на СЕС виждане, член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва
да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения в член 101, параграф 1 принцип, националният
съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на
страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение,
включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и
адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е обвързан от праговете
разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки
отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на
производството и извършените от процесуалния представител действия, като се вземе
предвид, че производството е било заповедно, развило се е по утвърдени от Министерство
на правосъдието образци на заявление, заповед за изпълнение и възражение и не се е
характеризирало нито с фактическа, нито с правна сложност, както и като се съобрази, че
размерът на материалния интерес в заповедното производство е неотносим към преценката
за адекватност на платения от заявителя адвокатски хонорар спрямо правната и фактическа
сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия. След
намаляване на адвокатския хонорар, сторените от ищеца-заявител в заповедното
производство разноски възлизат на 287,82 лева общо.
Съразмерно с уважената част от предявените искове, на „Кредит инс“ АД следва да се
присъдят разноски в настоящото производство в общ размер на 257,44 лева общо, както и да
му се присъдят разноски в заповедното производство в общ размер на 101,20 лева.
Съдът приема, че поначало на адв. Л. Б. се дължи по настоящото производство сумата
400,00 лева-разноски за безплатно предоставена на ответника правна помощ, както и че й се
6
дължи по заповедното производство сумата 200,00 лева-разноски за безплатно предоставена
на длъжника правна помощ.
Съразмерно с отхвърлената част от предявените искове, на адв. Л. Б. се дължи по
настоящото производство сумата 259,36 лева-разноски за безплатно предоставена на
ответника в настоящото производство правна помощ, както и й се дължи по заповедното
производство сумата 129,68 лева-разноски за безплатно предоставена на длъжника в
заповедното производство правна помощ
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на В. П.
И. с ЕГН ********** и адрес гр. *********, че дължи на „Кредит инс“ АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, бул. „Цар
Борис III“ № 85, ет. Мецанин сумата 840,72 лева – главница по договор за потребителски
кредит „Екстра“ № ДЗ012257 от 14.02.2024 г., ведно със законната лихва от 25.09.2024 г. до
окончателното изплащане на главницата, за която сума е издадена заповед № 1817 от
27.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №
3020/2024 г. на Врачански районен съд, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани
предявените искове, както следва: за главница – за разликата от уважения размер 840,72 лева
до пълния предявен размер 2 000,00 лева, за сумата 360,00 лева – възнаградителна лихва за
периода от 14.04.2024 г. до 14.09.2024 г. и за сумата 31,08 лева – мораторна лихва за забава
върху главното задължение от 15.04.2024 г. до 18.09.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. П. И. с ЕГН ********** и адрес гр.
********* да заплати на „Кредит инс“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, бул. „Цар Борис III“ № 85, ет. Мецанин сумата
257,44 лева-разноски по гр. дело № 3371/2024 г. на Врачански районен съд, по
съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В. П. И. с ЕГН ********** и адрес гр.
********* да заплати на „Кредит инс“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, район „Красно село“, бул. „Цар Борис III“ № 85, ет. Мецанин сумата
101,20 лева-разноски по ч. гр. дело № 3020/2024 г. на Врачански районен съд, по
съразмерност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38 от ЗАдв „Кредит инс“ АД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, бул. „Цар
Борис III“ № 85, ет. Мецанин да заплати на адв. Л. К. Б. от АК-София с личен адвокатски
номер *********и с адрес на упражняване на дейността гр. София, ул. „Триадица“ № 5Б, ет.
3, офис 311 сумата 259,36 лева – адвокатско възнаграждение по гр. дело № 3371/2024 г. на
Врачански районен съд, по съразмерност.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38 от ЗАдв „Кредит инс“ АД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, бул. „Цар
Борис III“ № 85, ет. Мецанин да заплати на адв. Л. К. Б. от АК-София с личен адвокатски
номер *********и с адрес на упражняване на дейността гр. София, ул. „Триадица“ № 5Б, ет.
3, офис 311 сумата 129,68 лева – адвокатско възнаграждение по ч. гр. дело № 3020/2024 г. на
Врачански районен съд, по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8