№ 178
гр. К., 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
в присъствието на прокурора Ж. Д. С.
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Частно наказателно дело
№ 20245100200351 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото се движи по реда на чл.32, ал.1, във вр. чл.
16, ал.1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ЗПИИАКОРНФС/.
Образувано е по постъпило в Окръжен съд - К. от Централно
инкасаторско бюро към Министерство на правосъдието и сигурността,
Нидерландия (Centraal Justitieel Incassobureau, Ministerie van Justice en
Veiligheid) искане за признаване и изпълнение на решение за налагане на
финансова санкция на българския гражданин В. Ц. Р., постановено от съдебен
орган – Окръжен съд – Хага /Rechtbank Den Haag/, Нидерландия. Към
искането са приложени попълнено и подписано удостоверение по чл.4 от
удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
съгласно образеца по приложението към същото - на български език, както и
решението, въз основа на което е издадено удостоверението – на
1
нидерландски език.
Лицето, спрямо което е постановено решението за налагане на
финансова санкция – В. Ц. Р., с постоянен и настоящ адрес - гр.К., ул. „П.“ №
**, общ. К., обл. К., с ЕГН **********, /като трите имена, постоянният и
настоящ адрес на лицето и неговото ЕГН са установени чрез извършена
служебна справка в Регистър на населението – НБД „Население” по реда на
Наредба № 14/18.11.2009 г./, не се явява в съдебно заседание, не е намерен на
регистрирания му постоянен и настоящ адрес. Назначеният му служебно
защитник – адв. М. Б. от АК – К., в съдебно заседание изразява становище, че
искането за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова
санкция е неоснователно, тъй като описаното административно нарушение не
представлява, нито престъпление, нито административно нарушение по
българското законодателство. Моли да се постанови отказ за признаване и
изпълнение на решението за налагане на финансова санкция.
Прокурорът от ОП – К. също изразява становище, че са не са налице
всички предпоставки за признаване на решението на Окръжен съд – Хага,
Нидерландия, за налагане на финансова санкция на българския гражданин В.
Ц. Р.. Счита, че извършеното от санкционираното лице административно
нарушение – използване на паркирано край пътя МПС като място за спане, не
е предвидено като административно нарушение в българското
законодателство, в това число и в Наредбата за поддържане и опазване на
обществения ред в община К..
Съдът, като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено
следното:
От приложеното по делото удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение № 96/128925-
23 от 15.02.2024 год., влязло в сила на 25.05.2024 год., постановено от
Окръжен съд – Хага /Rechtbank Den Haag/, Нидерландия, по отношение на В.
Ц. Р., роден на **.**.**** год., с посочен последен известен адрес и обичайно
пребиваване – П. № **, общ.К., обл. К., е наложена финансова санкция, която
се изразява в налагане нa задължение за заплащане на парична сума в размер
на 150.00 евро, за осъждане за
деяние, което съставлява престъпление или административно нарушение.
2
В удостоверението осъщественото от В. Ц. Р. деяние е описано по
следния начин: „Пътят се използва като място за спане на 30.05.2022, 04:10
часа; Vrijstaathof s'-Gravenhage. Посочено е в удостоверението като вид и
правна квалификация на престъплението/ престъпленията и приложими
законови разпоредби, въз основа на които е постановено решението:
Нарушение на член 2:38 В/2 от Общинската наредба за осигуряване на
обществения ред 2013 (Algemene Plaatselijke Vorordening Den Haag 2013) –
„Забранено е, на или до пътя да се разполага превозно средство, подвижен
фургон, палатка, каравана или друго съоръжение за подслоняване с ясната цел
да се използва като място за спане или да се пренощува в него или да бъде
предоставена възможност за това“.
С оглед данните, съдържащи се в посоченото удостоверение, съдът
намира, че не са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение на
посоченото решение за налагане на финансова санкция на българския
гражданин В. Ц. Р..
От данните по делото се установява, че решението за налагане на
финансова санкция, е постановено от съдебен орган в наказателно
производство в държава-членка на Европейския съюз и се отнася за деяние,
което съгласно нейния национален закон се преследва като правонарушение
/административно нарушение/. Деянието е извършено на територията на
издаващата държава - Нидерландия. Посоченото административно нарушение
не попада в обхвата на тези по чл.30 ал.2, във вр. с чл.14 ал.2 т.1 - 32 от
ЗПИИАКОРНФС, за които престъпления или административни нарушения не
се изисква двойна наказуемост, т.е. същото да е правонарушение
/престъпление или административно нарушение/ и по българското
законодателство. Отразено е в удостоверението, че производството не е било
писмено. Посочено е, че лицето не е било призовано лично, но чрез други
средства е получило официална информация за определената дата и място на
съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, по начин,
който недвусмислено доказва, че то е било уведомено за насрочения съдебен
процес и е било уведомено за възможността за постановяване на такова
решение, ако не се яви на съдебния процес, като документите (на български
език) са връчени в канцеларията на съда и изпратени с редовна поща.
Потвърдено е с удостоверението, че решението е влязло в сила, както и че по
3
информация на органа, който издава удостоверението, в изпълняващата
държава не е постановявано решение срещу същото лице за същото деяние и
че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от
решаващата или изпълняващата държава.
От данните по делото се установява още и това, че лицето В. Ц. Р.,
срещу което е постановено решението, има местоживеене и обичайно
пребиваване на територията на Република България, с постоянен и настоящ
адрес - гр.К., ул. „П.“ № **, общ. К., обл. К.. Посоченото административно
нарушение, обаче, както бе посочено, не попада в обхвата на тези по чл.30 ал.2
от ЗПИИАКОРНФС, за които не се изисква двойна наказуемост, като съгласно
разпоредбата на чл.30 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, за да бъде признато и
изпълнено решението за налагане на финансова санкция за това нарушение на
територията на Република България, следва деянието да представлява
престъпление или административно нарушение и по българското
законодателство. Същевременно съдът намира, че описаното в
удостоверението деяние извършено от В. Ц. Р., представляващо
административно нарушение по нидерландското законодателство – ползване
на паркирано край пътя МПС, като място за спане или да се пренощува в него,
не представлява престъпление или административно нарушение и по
българското законодателство, вкл. не е такова и по Наредбата за поддържане и
опазване на обществения ред в Община К..
При това положение следва да се приеме, че не са налице условията за
признаване и изпълнение на Решение № 96/128925-23 от 15.02.2024 год.,
влязло в сила на 25.05.2024 год., постановено от Окръжен съд – Хага
/Rechtbank Den Haag/, Нидерландия, с което на българския гражданин В. Ц. Р.,
с постоянен и настоящ адрес - гр.К., ул. „П.“ № **, общ. К., обл. К., с ЕГН
**********, е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на
задължение за заплащане на парична сума в размер на 150.00 евро за осъждане
за извършено административно нарушение.
Следва на основание чл.38 от Закона, да се уведоми компетентния
орган на издаващата държава - Централно инкасаторско бюро към
нидерландското Министерство на правосъдието, за отказа за признаване и
изпълнение на решението за налагане на финансова санкция, заедно с
основанията за това.
4
Следва също копие от уведомлението по ал.1 на чл.38 от Закона да се
изпрати на Министерството на правосъдието на Република България.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТКАЗВА признаването и изпълнението на Решение № 96/128925-23 от
15.02.2024 год., влязло в сила на 25.05.2024 год., постановено от Окръжен съд
– Хага /Rechtbank Den Haag/, Нидерландия, с което на българския гражданин
В. Ц. Р., с постоянен и настоящ адрес - гр.К., ул. „П.“ № **, общ. К., обл. К., с
ЕГН **********, е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане
на задължение за заплащане на парична сума в размер на 150.00 евро за
осъждане за извършено административно нарушение.
Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава -
Централно инкасаторско бюро към нидерландското Министерство на
правосъдието, за отказа за признаване и изпълнение на решението за налагане
на финансова санкция, заедно с основанията за това.
Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОАНФС да се изпрати на
Министерството на правосъдието на Република България.
Решението може да се обжалва или протестира пред Апелативен съд-
Пловдив съд в 7- дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5