Решение по дело №411/2023 на Административен съд - Варна

Производство е образувано по жалба на Д.Н.И. ЕГН ********** ***, депозирана чрез адв. Л., против отказ обективиран в писмо рег.№МД-Т22000909ВН/25.01.2022г. на орган по приходите – инспектор ОД за обработка на декларация по чл. 14 от ЗМДТ, приета с вх. № **********/08.12.2021 г., потвърден с писмо с рег. № Т22000909ВН_002ВН/02.03.2022 г. на директора на Дирекция „Местни данъци“-община Варна.

В жалбата се релевират доводи за допуснати при постановяването на отказа нарушения на процесуалните правила, както и такива на материалния закон, поради което се претендира и неговата отмяна и връщане на преписката за обработване на подадената декларация по чл.14 от ЗМДТ. В жалбата се твърди, че административният орган няма компетентност да преценява при конкуренция между лица, които са придобили собствеността върху един и същ имот на различни основания, как се конкурират придобивните им основания и кой е собственик на имота. Наличието на друга активна данъчна партида не е основание да бъде отказана обработката на декларацията. Законният интерес от обработка на декларацията по чл.14 от ЗМДТ си обуславя от факта, че заверката на удостоверителната част на молбата-декларация от страна на компетентните административни органи, както на общинската и данъчната, така и на областна администрация се явява необходим елемент от нотариалното производство по чл.587 ал.2 от ГПК, за снабдяване с нотариален акт за право на собственост върху имота. Преценката за наличието на предпоставките за издаване на нотариален акт по чл.587 ал.2 от ГПК е изцяло в правомощията на нотариуса.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. По съществото на спора моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменен отказа за обработка на декларацията и преписката да бъде върната на административния орган за обработка на декларацията, т.к. в това производство по обстоятелствена проверка няма как да бъде продължена обстоятелствената проверка без лицето, което твърди, че го е придобило да го декларира. То се явява данъчно задължено лице и следва да подаде декларация, както и органа няма как да откаже приемането на тази декларация и обработването й, защото дали има спор за материално право ще се реши в съда, но такъв спор изобщо не е възникнал. Изрично жалбоподателят е декларирал давност, което означава, че владее имота с намерение за своене и го е владял достатъчно дълго време, изискуемо по закон, за да го придобие и това ще бъде установено в производството пред нотариус.

В този смисъл се отправя искане за отмяна на отказа и връщане на преписката на административния орган. Претендира присъждане на разноски съобразно представен списък.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Счита я за недопустима, тъй като е лишена от правен интерес по смисъла на чл. 159 т. 4 от АПК. По съществото на спора моли да бъде отхвърлена на основание чл. 3 ал. 1 от ЗМДТ. Сочи, че данъчни декларации по този закон се подават от данъчно задължените лица или техните законни представители, както е в настоящия случай, по образец, одобрен от Министъра на финансите. Съгласно чл. 11 ал. 1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. След като органът по приходите е приел декларация, видно от входящия номер и в кръга на правомощията му по чл. 18 ал. 1 от ЗМДТ същият е длъжен да провери подадената декларация, да изисква допълнителни данни, да сверява данните в декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, т.е. те трябва да изследват дали подателят на данъчната декларация е сред задължените по чл. 11 ал. 1 от ЗМДТ лица, а именно собственик на недвижимия имот. Видно от съдържанието на жалбата и като се вземе предвид, изложеното, че компетентен да прецени принадлежността на правото на собственост е на нотариуса, то правилно органа по приходите е отказал обработване на подадената декларация, поради което счита, че оспорващият няма правен интерес от оспорване. Сочи, че при постановяване на решението си съдът следва да има предвид и отговорността на община Варна за вреди, които причинява на гражданите и юридическите лица, действайки чрез своите органи. Понесените вреди в резултат на неправилно и незаконосъобразно действие на администрацията подлежат на обезщетение, което се реализира чрез съдебно производство, съгласно ЗОДОВ. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Въз основа на приетите по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното :

Жалбоподателят Д.Н.И., чрез пълномощника си адв. Л. подал декларация по чл.14 ал.1, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗМДТ с вх.№**********/08.12.2021г., с която декларирал ПИ с идентификатор 10135.5401.2007, целия с площ от 475 кв. м., находящ се в гр. Варна, кв. Галата, СО ”Боровец-север” с вписан начин на придобиване: давност от 01.12.001г., без документ за собственост.

По повод на подадената данъчна декларация с писмо рег.№МД-Т22000909ВН/25.01.2022г. орган по приходите констатирал, че е налична данъчна партида на имота на друг собственик на ПИ №2007 и вписания в данъчната партида собственик притежава имота на основание Протокол за въвод във владение на новообразуван имот и заповед на община Варна, район „Аспарухово”, поради което подадената декларация приел, че остава без последствия. За горното бил уведомен заявителя, чрез пълномощника адв. Л. на 01.02.2022г. Срещу отказа обработка на декларацията по чл.14 от ЗМДТ приета с вх.№ **********/08.12.2021 г. била подадена жалба до Директора на Дирекция „Местни данъци” – община Варна, който с писмо рег. № Т22000909ВН_002ВН/02.03.2022 г. уведомил жалбоподателя, че поддържа дадения отговор с писмо с рег. №.№МД-Т22000909ВН/25.01.2022г.

Писмо с рег. № Т22000909ВН_002ВН/02.03.2022 г. било връчено на жалбоподателя, чрез адв. Л. на 29.03.2022г. Последното било оспорено с жалба рег.№МД-Т22000909ВН__003ВН/19.04.2022г. чрез директора на дирекция „Местни данъци”-община Варна до Административен съд-Варна. Жалбата е постъпила в Административен съд-Варна с вх.док. №2626/20.02.2023г. По делото са приобщени представената от административния орган административна преписка, както и от жалбоподателя молба-декларация, пълномощно от Д.И. в полза на адв. С.Л. във връзка извършване на обстоятелствена проверка за признаване на правото на собственост върху имот с идентификатор *****.****.****по КККР на гр. Варна, находящ се в землището на кв. Галата, м-ст „Боровец-север“.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за недопустимост на подадената жалба. Действително разпоредбата на чл.4 ал.1 от ЗМДТ предвижда, че обжалването на актовете, свързани с установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва по реда на ДОПК. Оспореният в настоящото производство акт не е свързан с установяване, обезпечаване и събиране на местен данък. Такъв акт по-скоро представлява самото удостоверение за данъчна оценка, доколкото по смисъла на чл.46 ал.1 от ЗМДТ оценката на имуществото е основа за определянето на данъка, но не и волеизявлението за издаването му. По смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв е индивидуален административен акт. Разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от АПК касае извършването на административни услуги, а според § 8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Предвид изложените по-горе съображения за неприложимост на специалния ред към разглеждания случай съдът приема приложимост на АПК.

Съгласно чл.3 ал.1 от Приложение №2 към ЗМДТ данъчната оценка се определя от служителите на общинската администрация по местонахождение на имота в 5-дневен срок от подаване на искане по образец. Ал.2 на чл.3 от Приложение №2 към ЗМДТ сочи, че удостоверение за данъчна оценка се издава за целите на облагането с данък върху наследствата и данък при придобиване на имущества, за определяне на държавните и нотариалните такси в производствата по Гражданския процесуален кодекс и в други предвидени от закона случаи. В настоящия случай жалбоподателят е сезирал компетентната администрация по ЗМДТ като е подал декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № **********/08.12.2021 г. Органът по приходите обективирал в писмо с рег.№МД-Т22000909ВН/25.01.2022г. отказ да бъде открита данъчна партида на името на заявителя и оставил без последствие декларацията, който бил потвърден от директора на дирекция „Местни данъци”-община Варна с писмо с рег. № Т22000909ВН_002ВН/02.03.2022 г. получен от жалбоподателя, чрез пълномощника адв. Л. на 29.03.2022г. Съгласно чл.149 ал.1 от АПК административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. Ал.3 на чл.149 от АПК предвижда, че когато актът, са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение. Нормата на чл.140 от АПК сочи, че когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване се удължава на два месеца. В оспореното писмо не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, поради което жалбата е подадена в законоустановения срок.

В тази връзка жалбата е процесуално допустима като подадена срещу годен за обжалване административен акт и в законоустановения срок. Налице е и правен интерес от оспорване, тъй като исканият от жалбоподателя документ е необходим за нуждите охранителното производство, чрез обстоятелствена проверка за снабдяване с констативен нотариален акт и да се признае придобиването на право на собственост.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съобразно задължението на съда по чл. 168 ал. 1 от АПК настоящият състав, намира, че следва да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно разпоредбите на чл. 3 ал. 1 от Приложение № 2 от ЗМДТ.

Актът е издаден при неспазване на установената от закона форма, при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, при несъответствие с материално правни разпоредби и с целта на закона, поради следното:

На първо място настоящият състав намира, че в конкретния случай се касае за административен акт по чл. 21 ал. 3 от АПК, съгласно който, индивидуален административен акт е и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Жалбоподателят е поискал издаването на документ от значение за признаване на негово право на собственост, като е постановен отказ от административния орган да му бъде издаден този документ. В чл. 587 ал. 2 от ГПК е уредено производството по издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. По естеството си това производство е охранително и е в компетенциите на нотариуса да откаже или издаде нотариален акт. Извън правомощията на административния орган е преценката чии са имотите, в конкретния случай имота, за който се иска обработване на декларация по чл. 14 ал. 1 от ЗМДТ и съответно издаването на данъчна оценка. Задължение на органа е да приеме декларацията по чл. 14 ал. 1 от ЗМДТ и съответно да регистрира имота, да я обработи, след което по искане и да издаде исканата данъчна оценка. Съдът намира, че отказът да извърши услугата, като бъде регистриран имота и обработена декларацията по чл. 14 ал. 1 от ЗМДТ, т.е. съответният документ, необходим в охранителното производство, е постановен в противоречие с материалния закон. Това е така, тъй като в производството по чл. 587 ал. 2 от ГПК административен орган е задължен да отрази дали имотът е или не е общинска собственост и да посочи трима свидетели за изясняване на фактическото обстоятелство, а за служителите в отдел МДТ да регистрират имота, приемат декларация по чл. 14 ал. 1 от ЗМДТ и да издадат данъчна оценка, но нямат право да преценяват дали декларатора/молителят е придобил право на собственост или ползване и на какви основания, както и нямат право да се произнасят по собствеността на имота. Доколкото в мотивите на отказа не се сочат пречки, които обективно да не позволяват обработването на декларацията по чл. 14 ал. 1 от ЗМДТ, регистрирането на имота и издаването на удостоверение за данъчна оценка за целите на извършването на обстоятелствената проверка, съдът намира, че оспореният в това производство отказ е незаконосъобразен.

При този изход на спора съдът намира, че искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно, поради което следва да бъде уважено съобразно доказателства за действително сторени такива в общ размер от 510 лева, от които 10 лева държавна такса и 500 лева адвокатски хонорар.

Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 предл. второ, чл. 173 ал. 3 и чл. 174 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ обективиран в писмо рег.№МД-Т22000909ВН/25.01.2022г. на орган по приходите – инспектор ОД за обработка на декларация по чл. 14 от ЗМДТ, приета с вх. № **********/08.12.2021 г., потвърден с писмо с рег. № Т22000909ВН_002ВН/02.03.2022 г. на директора на Дирекция „Местни данъци“-община Варна.

ВРЪЩА делото като преписка и задължава орган по приходите в Дирекция „Местни данъци” – Община Варна да извърши исканата административна услуга и да обработи декларация по чл. 14 от ЗМДТ, приета с вх. № **********/08.12.2021 г. съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в това решение, в срок от 7 /седем/ дни от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Д.Н.И. ЕГН ********** *** сумата в размер на 510 /петстотин и десет/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

	Съдия: