№ 2857
гр. С., 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20231110202034 по описа за 2023 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на Д. Х. Х., чрез адв. Кр. П. срещу наказателно
постановление (НП) №23-4332-000525/20.01.2023 г. на началник сектор към
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“
(О „ПП“) при СДВР, с което са му наложени следните административни
наказания: на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) глоба в размер на 100 (сто лева) лв. за извършено нарушение по чл.6,
т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр. I-ро и пр. II-во от ЗДвП глоба
в размер на 10 (десет лева) лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно и
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон, при
допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Претендират се
сторени разноски.
Жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява в
съдебно заседание. Депозирани са два броя писмени становища от адв. Кр. П.
с еднотипно съдържание, че не може да се яви, както и по същество, че
поддържа жалбата и претендира разноски.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание не се
явява представител и не е представено становище по жалбата.
1
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени доказателства:
На 10.01.2023 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) на жалбоподателя за това, че на същата дата около 22:13
часа в гр. С. по бул. „********“ с посока от ул. „***********“ към ул.
„**************“ управлява лек автомобил марка „********”, модел „А6“, с
ДК № ********** като на кръстовището с ул. „*********“ навлиза и
преминава на червен сигнал на трисекционна светофарна уредба, работеща в
нормален режим и не носи СУМПС и контролен талон към СУМПС.
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителят Г. излага показания
изцяло в подкрепа констатациите, които са изложени в акта, като уточнява, че
преминаването на забраняващ червен сигнал е при направен от
жалбоподателя като водач ляв завой. Свидетелят - очевидец, разпитан в
качеството на свидетел Г., излага, че не помни случая, но е бил на място и е
подписал акта под свидетел 1.
Съставеният АУАН на жалбоподателя е от длъжностно лице Г. А. Г. –
старши полицай при СДВР, оправомощен въз основа на Заповед №513з-
4576/01.06.2022 г. на директора на СДВР да осъществява контролна дейност
по ЗДвП и да съставя фишове и актове по този закон. В АУАН са посочени
като нарушени разпоредбите на чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят е отказал да подпише АУАН, което е удостоверено с
подписа на един свидетел.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от началник сектор към СДВР, О„ПП” при СДВР. Приложена
е заповед №8121К-13318/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, с
която Д. Д. Д. е преназначена на длъжност началник на 03 сектор
„Административно обслужване“ към О „ПП“ при СДВР.
Не се кредитира от съда, приложената по делото компютърна разпечатка,
тъй като същата не съдържа данни за органа, от който произлиза, името и
длъжността на лицето, което я е издало.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични и
непротиворечиви. Съдът се позовава на тези на свидетеля Г., който пълно и
обстоятелствено излага фактите от предмета на доказване относно
2
констатираното от него и отказа на жалбоподателя да подпише акта, а Г., че е
бил на място и се е подписал в акта като свидетел. Кредитират се и писмените
доказателства, а именно два броя заповеди за компетентност и заповед за
преназначение.
Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок
/видно от разписката за получен препис от наказателното постановление,
което е станало на 23.01.2023 г., а жалбата е подадена на 24.01.2023 г. в съда/
и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като
разгледана по същество същата се явява неоснователна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН и издаденото въз основа на него
НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези административни
актове и процедурата по съставянето им, намира следното:
По т.1 на процесното НП, относно извършено нарушение по чл.6, т.1 от
ЗДвП:
В конкретния случай, както АУАН, така и НП, съдържат датата, часът и
мястото на нарушението, посоката на движение на управлявания от
жалбоподателя автомобил, а извършеното нарушение е описано както
словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Тези
обстоятелства са напълно достатъчни за нарушителя да разбере кое негово
поведение е квалифицирано като административно нарушение и да
организира адекватно защитата си.
Както в АУАН, така в издаденото въз основа на него НП се сочат факти,
които реализират хипотезата на нарушение по сочената като нарушена правна
норма чл.6, т.1 от ЗДвП.
От събраните и кредитирани доказателства се констатира следното:
В случая жалбоподателят е осъществил визираното в АУАН и в издаденото
въз основа на него наказателно постановление административно нарушение.
От обективна страна същият като водач на моторно превозно средство (по
смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) лек автомобил марка „********”, модел
„А6“, с ДК № ********** като на кръстовището с ул. „*********“ навлиза и
преминава на червен сигнал на трисекционна светофарна уредба, работеща в
нормален режим. Изрично се сочи, че е нарушил „червен“ светлинен сигнал,
забраняващ му да се движи и указващ да спре. Като подадения червен сигнал
е при работеща в нормален режим светофарна уредба. От субективна страна
3
деянието е извършено умишлено, тъй като жалбоподателят като
правоспособен водач е бил длъжен да съобрази поведението си със
светлинните сигнали. Предвид което така описаното словесно нарушение в
АУАН и НП, с правна квалификация по чл.6, т.1 от ЗДвП е реализирано. Като
този факт се установява от всички доказателства по делото. Нещо повече в
близост до жалбоподателя са се намирали полицейските служители Г. и Г.,
които са го спряли и са имали възможност да констатират процесното му
поведение.
Съгласно разпоредата на чл.6, т.1, предл.2 от ЗДвП: участниците в
движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали. Като в
процесния случай макар да не е посочено препращане към Наредба №17/01 г.,
която въвежда използването на видовете светлинни сигнали за регулиране на
движението на ППС не са нарушени правата на подведеното под
административнонаказателна отговорност лице, доколкото фактите на
административното нарушение са описани точно и ясно. В чл.7, т.1 от
Наредбата е предвидено, че за регулиране на движението на ППС-та се
използва немигаща светлина. В б. „б” на същата разпоредба се сочи, че при
червен цвят водачите на ППС са длъжни да спрат преди стоп-линията, преди
пешеходната пътека или преди линията, на която е поставен светофара,
когато стоп-линия и пешеходна пътека не са очертани; когато светофара е
поставен в средата на кръстовището, водачите не трябва да навлизат в
кръстовището. Като в случая в АУАН и в НП, доколкото е посочено изрично,
че водачът е навлязъл и преминал, е описана словесно последната хипотеза на
нормата: когато светофарът е поставен в средата на кръстовището, с оглед
описания механизъм на нарушението.
Предвид което са налице предпоставките за носене на
административнонаказателна отговорност по чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, която
предвижда, че се наказва с глоба 100 лв. водач, който преминава при сигнал
на светофара, който не разрешава преминаването.
Като съдът счита, че с така определената административна санкция в
наказателното постановление ще бъдат постигнати целите на
административното наказване предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
По т.2 на процесното НП, относно извършено нарушение по чл.100, ал.1,
4
т.1 от ЗДвП:
От събраните по делото доказателства се установява извършването на
нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, доколкото жалбоподателя като
водач на лек автомобил „******** А6”, с ДК № **********, което е моторно
превозно средство (по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП) от обективна
страна не е представил при поискване от контролните органи СУМПС и к. т.
към СУМПС.
Съгласно чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като
жалбоподателя като правоспособен водач е бил длъжен да съобрази
поведението си и носи в себе си двата документа, а именно СУМПС и к. т.
към СУ на МПС, щом управлява автомобила, като при поискване го
предостави на проверяващите. С горното си поведение същият е осъществил
състава на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Налице са предпоставките за носене на административнонаказателна
отговорност по чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП, която норма предвижда, че
подлежи на наказание глоба в размер на 10 лв., водач, който не носи
определените документи, които са лимитативно изброени, сред които е и
СУМПС.
При определянето на административното наказание са спазени
изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, като е наложено на
жалбоподателя съответното на извършеното нарушение, а именно глоба от 10
лв.
С така наложеното наказание по административен ред, съдът счита, че ще
бъдат постигнати целите на административното наказване посочени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Поради гореизложеното наказателното постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като законосъобразно.
От наказващият орган, с оглед факта на потвърждаване на наказателното
постановление, не се претендират разноски до приключване на делото в
първата инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат поискани
5
такива е устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която
препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, поради което и съдът не се произнася
по същите.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №23-4332-
000525/20.01.2023 г. на началник сектор към СДВР, О „ПП“ при СДВР, като
законосъобразно.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд- С. град на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6