Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 261443 12.05.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански
състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН
ВЪТОВ
при участието на секретаря Елица Колибаровска,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 4689 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са в условията на
евентуалност установителни искове на А.С.В., ЕГН **********, с адрес: ***, aп.*,
представляван от адвокат Д.Ф., против „Вива Кредит” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин № 7, бул.
„Джавахарлал Перу” № 28, бл. АТЦ „Силвър център”, ет. 2, офис 73 Г,
представлявано от *** Д. С. Д., за прогласяване на недействителността на
сключения между страните договор за потребителски заем/кредит № *** от *** г.,
а в условията на евентуалност за прогласяване на неравноправността на клаузите
на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал.1 и ал. 2 от същия договор.
В исковата молба се твърди, че на
*** между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***, по силата
на който са предоставени в собственост заемни средства в размер на 700 лв., при
фиксиран годишен лихвен процент по заема 40, 27 %, годишен процент на разходите
- 49, 29 %, със срок за погасяване на заема 36 седмици. Изложено е, че
договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. В условията на евентуалност
са предявени искове за прогласяване на неравноправността на клаузите на чл. 1,
ал. 3 и н чл. 4, ал.1 и ал. 2 от договора. Иска се уважаване на предявените
искове и присъждане на разноски по чл. 38 от ЗА.
Ответникът „Вива Кредит” ООД,
чрез *** адв. Н., оспорва предявените искове. Признава фактическите
обстоятелства по сключване на процесния договор, но възразява против доводите
за недействителност и неравноправност на оспорените клаузи. Сочи, че вземанията
по кредита са прехвърлени в полза на трето лице „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ********* по силата на цесия от *** г., като
иска конституирането му като трето лице помагач.
С определение от *** г. като
помагач на ответника е конституирано дружеството „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, ЕИК *********, което представлявано от юрк. ***, подава отговор на
исковата молба. Възразява за отхвърляне на предявените искове, като излага
сходни с ответника съображения.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за
процесуално допустими, като основателен е главният иск, по следните съображения:
Установява се приетите по делото доказателства,
че на *** между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***, по
силата на който са предоставени в собственост заемни средства в размер на 700 лв., при фиксиран годишен лихвен
процент по заема 40, 27 %, годишен процент на разходите - 49, 29 %, със срок за
погасяване на заема ** седмици. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора за паричен е
предвидено, че при експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит,
кредитополучателят дължи заплащането на сумата от 288, 54 лв., която е прибавена към месечна погасителна вноска и с
която нараства на 60.89 лв. Съгласно чл. 4 от договора, заемателят следва да
осигури в срок до три дни, считано от датата на сключване на процесния договор,
едно от двете предвидени обезпечения: физическо лице, отговарящо на условията,
подробно описани в договора или банкова гаранция, като при неизпълнение дължи
неустойка в размер на 288, 54 лв.,
която следва да заплаща разсрочено към месечната погасителна вноска, която
нараства с месечния добавък за неустойка на 76, 92 лв.
Съдът приема за основателни
доводите на ищеца, че с договорените по този начин допълнителни вземания, които
представляват по същество скрито възнаграждение за кредитора, са нарушени
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК, поради
което договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
Разпоредбата на чл. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК,
предвижда, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин, като неспазването на това
изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит. Според чл. 19,
ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявa общите разходи,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
В разглежданата хипотеза потребителят
е поел задължение за заплащане на общо две допълнителни такси и неустойки,
които съществено са оскъпили ползвания от него паричен ресурс. Същите по своето
естество представляват скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от
гледище на закона обогатяване за заемодателя. Потребителят е поставен в
неравностойно положение с оглед невъзможността
да влияе на клаузите на договора. Предвидените в него такси и неустойки
заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния размер на
годишния процент на разходите. Преследваната от законодателя цел е потребителят
да не бъде поставен в положение, при което договорът се явява свръх обременителен
за него, като разпоредбата е императивна, в защита на обществен интерес. Въведеното
законодателно ограничение е базирано на това, че потребителят е икономически
по-слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и клаузите от
договора. Ето защо и спрямо потребител не може да бъде договорена клауза, която
предвижда, че разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички
останали разходи ще надвишат 50 процента на годишна от база от стойността на
кредита. Следва да се изтъкне, че дори и годишният процент на разходите да е
съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като в ГПР не фигурира
разход, който е следвало да бъде включен, е нарушена разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т.10 ЗПК, което е достатъчно само по себе си за прогласяване
недействителността на договора. Следва да се подчертае, че при договор за
кредит в размер на 700 лева, е недопустимо договарянето на допълнителни
задължения, извън възнаградителната лихва, в общ размер, близък до дадената в
заем сума.
Недействителността по чл. 22 ЗПК
е автономно правно понятие, уредено със специални законови разпоредби. Правна
последица от нея е, че се дължи размера на непогасената главница, т.е. тя не
води до ликвидиране на всички права и задължения по сключения договор и не е
приравнена по последици на нищожността на правните сделки. Договорът за кредит
продължава да обвързва страните що се касае до задължението за връщане на
дадената в заем/кредит сума, тъй като потребителската защита е насочена към
ограничаване на възможността за недобросъвестно генериране търговска печалба, а
не към ликвидиране на главното задължение.
С оглед изложеното исковата
претенция по главния иск е основателна, поради което евентуалните искове не
подлежат на разглеждане.
Недействителността на договора
следва да бъде прогласена в отношенията между сключилите го лица, като е без
правно значение, че вземанията по него са цедирани от първоначалния кредитор в
полза на третото лице-помагач. Това е така, тъй като ищецът е уведомен за
осъществената цесия с отговора на исковата молба, а според чл. 99, ал. 4 ЗЗД,
когато едно вземане е прехвърлено на трето лице, прехвърлянето има действие за
длъжника считано от уведомлението. Ако длъжникът не е уведомен за цесията,
негов кредитор е прехвърлителя, а не приобретателя на вземането, макар това да
не отговаря на действителното положение, тъй като договорите, в т.ч. и цесията,
имат релативно действие –обвързват страните по тях, а за третите лице имат
действие само в предвидените от закона случаи. Следователно в хипотезата на предявен
иск за недействителност на договор, правата по който са цедирани, без да е
уведомен длъжникът, пасивно легитимиран е старият кредитор. Ако същият с
отговора на исковата молба уведоми ищеца-длъжник за осъществена цесия, е налице
хипотезата на 226, ал. 1 ГПК - прехвърляне на спорното право в хода на делото. В
този случай възниква процесуална субституция. Считано от уведомлението цесията поражда
действие за длъжника, без оглед датата на сключване на договора за цесия. Приобретателят
на вземането може да бъде конституиран като помагач на ответника или да го
замени по общо съгласие на страните. Съответно приложение намират разясненията
на т. 3 от ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, като в случая приобретателят е
конституиран като помагач на ответника.
С оглед изхода на правния спор
разноските следва да се понесат от ответника. Ищецът е освободен от държавни
такси и разноски, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати
сумата от 55, 38 лева – държавна такса, както и сумата от 300 лева по чл. 38 ЗА
на *** на ищеца.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че сключеният между ищеца А.С.В.,
ЕГН **********, с адрес: ***, aп.* и ответника „Вива Кредит” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, ж.к.
Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Перу” № 28, бл. АТЦ „Силвър център”, ет. 2, офис
73 Г, договор за потребителски заем/кредит №
*** от *** г. е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „Вива Кредит” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Люлин, ж.к.
Люлин № 7, бул. „Джавахарлал Перу” № 28, бл. АТЦ „Силвър център”, ет. 2, офис
73 Г да заплати по сметка на РС-Пловдив сумата от 55, 38 (петдесет и пет лева и 38 ст.) лева – държавна такса, както
и да заплати на основание чл. 38 ЗА на *** Д.Л.Ф., личен № *** от АК-С., сумата
от 300 (триста) лева –
възнаграждение за осъществената правна защита и съдействие на ищеца.
Решението е
постановено при участието на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД, ЕИК ********* – трето лице-помагач на ответника „Вива Кредит” ООД
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ:п/Д.Вътов
Вярно с оригинала.
М.К.