Р Е Ш Е Н И Е
Номер 643 Година 12.06.2020 Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на втори
юни две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор Дарин Христов
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №
3089 по описа за 2019 година и
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.203 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на
„Еврострой проект 78“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.Несебър, ул.“Отец
Паисий“ № 6, представлявано от управителя Н. Б. Т., със съдебен адрес
гр.Бургас, ул.“Васил Левски“ № 16, ет.3, офис 318 против Национална агенция по
приходите. С исковата молба се претендира осъждането на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1 140,00 лева, представляваща имуществени вреди – направени
разноски за адвокатско възнаграждение по н.а.х.д.№ 2762/2019г. по описа на
Районен съд Бургас, в производството по което е отменено наказателно
постановление № К18_290-F376816/31.08.2018г.
издадено от директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Бургас. Сумата се
претендира ведно с мораторна лихва за периода от 09.09.2019г. /датата на
причиняване на вредата/ до 17.12.2019г. /датата предхождаща датата на завеждане на исковата молба/ в
размер на 31,67 лева, както и законната лихва за периода от завеждане на
исковата молба, до окончателното и́ изплащане. С исковата молба се
претендират и направените в настоящото производство разноски.
Ответникът – Национална агенция
по приходите гр.София, редовно уведомен, оспорва исковата претенция, като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена и да му се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Бургас, изразява становище за основателност на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства от фактическа страна, намира за установено следното:
С наказателно постановление № К18_290-F376816/31.08.2018г.
издадено от директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Бургас, за нарушение на
чл.124, ал.2 от ЗДДС и на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС на „Еврострой проект
78“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 20 330,56 лева.
Наказателното постановление е
обжалвано пред Районен съд Бургас и е отменено с решение № 1142/20.09.2019г.
постановено по н.а.х.д. № 2762/2019г.. Решението е влязло в законна сила на
23.10.2019г., видно от направеното на него отбелязване.
В хода на производството пред
Районен съд Бургас търговеца е
представляван от адвокат Г. Н., като по делото са представени пълномощно
и договор за правна услуга. В договора е посочено, че е договорено
възнаграждение в размер на 1 140,00 лева, което е платено в брой.
При така изложените фактически
данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
Претенцията на
ищеца е за присъждането на обезщетение за имуществени вреди, причинени му от отменено
като незаконосъобразно наказателно постановление.
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да
предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяна на
административния акт, по съответния ред.
Наказателно постановление № К18_290-F376816/31.08.2018г.
издадено от директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП Бургас, от което се
твърди, че са произтекли за вреди за жалбоподателя е отменено от Районен съд Бургас,
с влязло в сила решение № 1142/20.09.2019г., постановено по н.а.х.д. №
2762/2019г., поради което са налице предпоставките за завеждане на иск по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция е процесуално допустима.
Разгледано по същество исковата
претенция е частично основателна, по следните съображения:
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на
отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана
в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случая са налице всички предвидени от законодателя
предпоставки.
Дейността на администрацията по
налагане на административни наказания, по своето естество е правораздавателна и
е свързана със защита на реда в областта на държавното управление. Тя
представлява форма на административна дейност, извършвана по административен
ред, чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена
административнонаказателна компетентност.
Наказателните постановления,
като резултат от упражняване на дейността по налагане на административно
наказание, представляват правораздавателни актове, които не се издават по реда
и при условията на АПК и не носят белезите на индивидуални административни
актове по смисъла на чл.21 от АПК. Въпреки
това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на
извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване
не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да се тълкува
ограничително като приложното и́ поле да се ограничи до административните
актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни
постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от
предметния обхват на закона. В този смисъл е и приетото по т.1 от Тълкувателно постановление от
19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Ето защо и след
като наказателно постановление № К18_290-F376816/31.08.2018г., от което се твърди, че са
претърпени вредите е отменено, като незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно
решение № 1142/20.09.2019г. постановено по н.а.х.д. № 2762/2019г по описа на БРС,
е налице първата от предвидените от законодателя предпоставки.
В хода на съдебното обжалване
на посоченото наказателно постановление, от търговеца, в качеството му на
жалбоподател, са направени съдебно-деловодни разноски в размер на 1 140,00 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат Г. Н., съгласно
приложения по н.а.х.д. № 2762/2019г. по описа на БРС, договор за правна защита
и съдействие. В договора е посочено, че се касае за процесуално
представителство и защита по горепосоченото дело, като е посочена и договорената
и заплатена сума за адвокатско възнаграждение. Същевременно адвокат Н. е
осъществила договореното процесуално представителство, като е представлявала
търговеца в проведеното по делото открито съдебно заседание на 09.09.2019г..
Съгласно т.1 от тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. на
ВКС по тълк.д.№ 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора
следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. В случая е представен договор за правна услуга, в който е догорено
плащане в брой, като е извършено отбелязване за заплащане на цялата сума,
поради което следва да се приеме, че договора има характера на разписка и
плащането на сумата по него е доказано.
В случая е налице и третата
предвидена от законодателя предпоставка, а именно наличието на
причинно-следствена връзка между издаденото наказателно постановление и
направените от ищеца разноски в хода на неговото обжалване. Тази причинна
връзка е пряка, тъй като разходите по оспорване на наказателното постановление
пред съда са направени във връзка с извършения му съдебен контрол за
законосъобразност. Действително процесуалното представителство в производството
по обжалване на наказателни постановления не е задължително, но след като
ищецът се е възползвал от правото си да ползва адвокатска помощ, то направените
разноски за нейното заплащане се явяват пряка и непосредствена последица от
издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, тъй като, ако не беше
издадено наказателното постановление, едноличния
търговец не би имал нужда, съответно не би заплатил адвокатско възнаграждение. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е
налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато
създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална
възможност се е трансформирала в действителност, а ангажирането на адвокатска
защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права
и интереси. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г.,
постановено по т.д. № 2/2016г. на ВАС.
С оглед на изложеното,
предявения иск е основателен и следва да бъде уважен до претендираната сума от 1 140,00
лева, която е дължима ведно със законната лихва, считано от 18.12.2019г. -
датата на завеждане на исковата молба до окончателното и́ изплащане.
По отношение на
самостоятелно предявената от ищеца претенция за заплащане на мораторна лихва в размер на 31,67 лева,
считано от 09.09.2019г. – датата на причиняване на вредата до 17.12.2019г. –
датата предхождаща датата на завеждане на исковата молба, съдът намира същата
за частично основателна.
Съгласно т.4 от
Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. на ВКС по т.гр.дело № 3/2004г., ОСГК.,
при незаконни административни актове, началният момент на забавата и съответно
на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е момента на
влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния акт. В случая
наказателното постановление е отменено със съдебно решение постановено на 20.09.2019г.,
което е влязло в законна сила на 23.10.2019г.. Ето защо и след като съдебното
решение е влязло в сила на 23.10.2019г. от тази дата до 17.02.2019г., датата
предхождаща тази на завеждане на исковата молба, се дължи мораторна лихва. Тази лихва се определя в
размер на 17,73 лева, като исковата претенция, в останалата и́ част, до
сумата от 31,67 лева, следва да бъде отхвърлена.
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ,
ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая, от
ищеца са направени разноски в размер на 25,00 лева, заплатена държавна такса за
образуване на съдебното производството, която сума следва да му се присъди.
Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, доколкото по
делото не са представени доказателства за направени такива от ищеца.
Мотивиран
от изложеното, Административен съд гр.Бургас, десети състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Национална агенция
по приходите гр.София да заплати на „Еврострой проект 78“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.Несебър, ул.“Отец Паисий“ № 6,
представлявано от управителя Н. Б.Т. сумата от 1 140,00 лева (хиляда сто и
четиридесет лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
от отменено наказателно постановление № К18_290-F376816/31.08.2018г. издадено от директора на Дирекция
„Контрол“ в ТД на НАП гр.Бургас, ВЕДНО
със законната лихва считано от 18.12.2019г. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите гр.София да заплати на „Еврострой проект 78“ ЕООД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр.Несебър, ул.“Отец Паисий“ № 6,
представлявано от управителя Н. Б. Т.сумата от 17,73 лева (седемнадесет лева и
седемдесет и три стотинки), представляваща мораторна лихва върху сумата от 1 140,00
лева, изчислена за периода от 23.10.2019г. до 17.02.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер
от 31,67 лева (тридесет и един лев и шестдесет и седем стотинки).
ОСЪЖДА Национална
агенция по приходите гр.София гр.Бургас да
заплати на „Еврострой проект 78“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр.Несебър, ул.“Отец Паисий“ № 6, представлявано от управителя Н. Б.
Т., разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 25,00 лева (двадесет
и пет лева).
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: