Р Е Ш Е Н И Е № 294
гр.
Сливен 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на седми декември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 411/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на М.Р.Г., ЕГН **********,***, ***, чрез адв. Х.Х. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 22-1670-000126/30.07.2022 г. на Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б.“б“ от Закон за движение по пътищата е наложена принудителна административна мярка – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 20:41 ч. на 30.07.2022 г., а именно за 365 дни, и са отнети: СУМПС № ******** и Контролен талон № *******.
Заповедта се оспорва като незаконосъобразна. Твърди се, че не е доказано, че жалбоподателят е управлявал след у. на н. в., тъй като административният орган не е отчел резултатите от медицинското изследване на к. и у., което е направено от водача на МПС. Моли съда да отмени заповедта за налагане на ПАМ, като незаконосъобразна.
В
о.с.з. М.Р.Г., редовно призован не се явява. Представлява се от адв. Х.Х.,
надлежно упълномощен, който моли жалбата да бъде уважена. Претендира за сторените по делото разноски, съгласно
представен списък.
Ответникът по жалбата - Началник РУ - Сливен към ОД на МВР – Сливен не изпраща представител. В писмено становище, чрез упълномощен процесуален представител счита, че в случая с прекратяване на административнонаказателното производство по АУАН серия АД № 418122/30.07.2022 г., въз основа на който е издадена ЗППАМ № 22-1670- 000126/30.07.2022 г., е налице хипотезата на чл. 156, ал. 1 от АПК. Моли съда да остави без разглеждане жалбата на М.Р.Г., против оспорената заповед и прекрати съдебното производство по делото поради липса на предмет. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Окръжна прокуратура Сливен редовно уведомена не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
Оспорващият М.Р.Г. на 30.07.2022 г. около 20:15 часа в г.С. на у. “С. с.“ - до № *** посока у. „Ш.“ при управление на личния си автомобил Опел Астра с регистрационен № ********, бил спрян за проверка от служители на РУ към ОДМВР Сливен. При извършената проверка с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 уреда отчел п. р. за у. на А. Издаден бил талон за медицинско изследване № 0098615 в 21.25 часа. За констатираното нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП бил съставен АУАН № AД418122/30.07.2022 г. подписан без възражения от нарушителя, в присъствието на свидетели и връчен му на същата дата.
На 30.07.2022 г. е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-1670-000126 от Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б.“б“ от Закон за движение по пътищата е наложена принудителна административна мярка – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 20:41 ч. на 30.07.2022 г., а именно за 365 дни. Като мотиви в заповедта е описано констатираното с АУАН № AД418122/30.07.2022 г. Посочено е, че на водача е издаден талон за медицинско изследване № 098615.
Заповедта е връчена на нейния адресат на 31.10.2022 г. С жалба до Административен съд - Сливен на 07.11.2022 г., с вх.№ СД-01-01-4197 М.Р.Г. е оспорил заповедта и е образувано настоящото съдебно производство.
Било образувано досъдебно производство № 1162/2022 г. по описа на РУ – МВР - Сливен, вх.№ 4051/2022 г. по описа на Районна прокуратура - гр.Сливен, започнато на 30.07.2022 г. По образуваното производство е била изготвена съдебна химико-токсикологична експертиза от ВМА – София, която установила, че при и. на к. и у., предоставени от М.Р.Г. на 30.07.2022 г. в 21.40 часа не са у. н. в. или т. а. В резултат на това с Постановление вх.№ 4052/2022 г. по описа на Районна прокуратура - гр.Сливен, по ДП 1162/2022 г. по описа на РУ – МВР – Сливен, вх.№ 4051/2022 г. по описа на РП - гр.Сливен било прекратено наказателното производство.
С мотивирана Резолюция № 22-0804-М0003000/18.11.2022 г. на началника на РУ Сливен, предвид установения резултат от к. п. на жалбоподателя, на 18.11.2022 г., на основание чл. 54, ал.1, т. 1 от ЗАНН административнонаказателното производство по АУАН серия АД № 418122/30.07.2022 г., против М.Р.Г. е прекратено. Представена е и справка от АИС АНД на ОДМВР Сливен - Картон на ЗППАМ № 22-1670-000126/30.07.2022 г. с отбелязване отпадане на основание.
По делото са приобщени копие от изготвената съдебна химико-токсикологична експертиза от ВМА – София и Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен.
При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Не се споделя становището на издателя на акта, че е налице хипотезата на чл. 156, ал. 1 от АПК, в която изрично е предвиден ред за оттегляне на оспорен административен акт в съдебното производство, поради следното : В случай на вече оспорен пред съда административен акт, какъвто е процесният, при установени нови обстоятелства, след издаване на административния акт, а именно, че съгласно изготвената съдебна химико-токсикологична експертиза от ВМА – София, не са у. н. в. или т. а., което сочи на неправилно прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б.“б“ ЗДвП, то административният орган е можел да оттегли издадения от него административен акт в хода на съдебното производство, което не е сторено. Следователно жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 и т.7 от ЗДвП, като в т. I.2 от заповедта е посочен началник РУ - Сливен при ОДМВР Сливен. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите основания за издаването й – обстоятелствата, съставляващи нормативно установените материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП.
При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство". При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС под в. на н. в. или т. а. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния случай констатациите в акта за установяване на нарушението се опровергават от установените по делото факти в съответствие със събраните доказателства.
Релевантният за приложението на чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП юридически факт е допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя.
В конкретния случай оспорената заповед е издадена при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, което от своя страна е довело до неизяснена фактическа обстановка и поради това до необосновани правни изводи, които са в противоречие с материалните разпоредби на закона. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена при недостатъчно и непълно изясняване на фактите и обстоятелствата, имащи значение за случая по смисъла на чл. 35 от АПК, относно приложението на чл. 171, т.1, б. Б от ЗДвП. В нея изрично е посочено, че при съставянето на АУАН, на жалбоподателя е бил издаден талон за вземане на кръвна проба с № 098615 – приложен по делото/л.13/, връчен в 21:25 часа на 30.07.2022 г. Това обстоятелство е посочено и в оспорената заповед. Установява се и от приложената по делото съдебна химико-токсикологична експертиза, че М.Р.Г. е д. к. и у. на 30.07.2022 г. в 21:40 часа. Въпреки това и съгласно разпоредбата на чл. 171, т.1, бук."б", изр. последно от ЗДвП – "при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи", административният орган не е изчакал лабораторното изследване на взетата от оспорващия Г. к. п., а на същата дата 30.07.2022 г. е издал процесната заповед. Следователно заповедта за прилагане на ПАМ е издадена при неизяснена фактическа обстановка в нарушение на чл. 35 от АПК, като допуснатото нарушение е особено съществено, тъй като би довело до друг резултат. От извършените изследвания на п. п. от лицето М.Р.Г. – не са у. н. в. или т. а. В този смисъл е Решение № 15455 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5445/2018 г., I о.
Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, поради което се явява немотивиран и недоказан и поради това постановен в несъответствие с материално-правните разпоредби и целта на закона. В този смисъл жалбата против него се явява основателна и същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е основателна, поради което ОД на МВР следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия направените от него по делото разноски в размер на 510 лева, от които: 10 лева - внесена държавна такса, и 500 лева - договорено и платено адвокатско възнаграждение. Съдът намира възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно, предвид това, че същото като размер е в минимално предвидения по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 22-1670-000126/30.07.2022 г. на Началник РУ към ОД на МВР – Сливен, РУ – Сливен, с която на М.Р.Г., ЕГН **********, на основание чл. 171, т. 1, б.“б“ от Закон за движение по пътищата е наложена принудителна административна мярка – Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от 20:41 ч. на 30.07.2022 г., а именно за 365 дни, и са отнети: СУМПС № ********* и Контролен талон № *******.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Сливен да заплати на М.Р.Г., ЕГН **********, сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.
Препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: