Определение по дело №87/2023 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 март 2023 г. (в сила от 24 март 2023 г.)
Съдия: Слав Иванов Бакалов
Дело: 20237220700087
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

гр. Сливен, 24.03.2023  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в закрито заседание на двадесет и четвърти март

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                                                                                             и с участието на прокурора                                                                                              като разгледа докладваното от         съдията                административно  дело № 87       по описа за 2023 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 88, ал. 3 от АПК във вр. с чл.88 ал.1 т.2 от същия закон.

Образувано е по жалбата на „Винарска изба Балтови“ ООД Сливен, против Заповед № РД 20-24 от 02.02.2023 г. на Министъра на земеделието, с която на основание чл. 88, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 2, ал. 3 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз е оставена без разглеждане жалба на „Винарска изба Балтови" ООД, с вх. № 10-26 от 11.01.2023 г. на МЗ, срещу мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие" (ДФЗ) по заявление с ИН 2932040031за предоставяне на финансова помощ по мярка „Инвестиции в предприятия" от Националната програма за подпомагане на лозаро- винарския сектор 2019-2023 г. (НППЛВС), поради просрочването и.

В жалбата се твърди, че за да е налице недопустимост на жалба поради просрочване, на първо място следвало да е възникнало право на оспорване, т.е. да е налице постановен индивидуален административен акт или да е налице формиран мълчалив отказ да бъде постановен такъв акт. В случая съгласно Решението на СЕС по съединени дела С-160/21 и С- 217/21 и базираната на това решение практика на националния съд, включително и на ВАС е прието, че органите на Държавен фонд „Земеделие" не могат да формират мълчалив отказ по заявления подадени за подпомагане съгласно актовете от общностното право в областта на общата селскостопанска политика. Поради това не бил формиран и не можело да се формира мълчалив отказ по заявлението, съответно не можел да започне да тече срок за обжалването му. С издадената заповед Министъра на земеделието създавал впечатлението, че Изпълнителния директор на ДФЗ е формирал мълчалив отказ по заявлението и че той е влязъл в сила. Така се създавало възможността ДФЗ никога да не се произнесе по заявлението.

Подателят на книжата адресирани до административен орган, не бил длъжен и не можело да се очаква от него да формулира коректно нито заглавието на подадените от него книжа, нито да абсолютно коректно да формулира искането. Волята му се извличала от административния орган чрез анализ на направените в книжата твърдения, исканията, обективно възможните, вкл. и според закона действия, актове и др. В конкретния случай, независимо от това, че е озаглавил предявените книжа - жалба и е формулирал, че обжалва мълчалив отказ е изложил твърдения и е формулирал искане, които в своята съвкупност и кумулирано с невъзможността за формиране на мълчалив отказ по заявлението му, по-скоро се преценяли като сигнал по смисъла на Глава VII, Раздел III от АПК. Моли съда да отмени обжалваната заповед.

С жалбата административния орган е изпратил и административната преписка.

Съдът, след като разгледа доводите на жалбоподателя, мотивите, изложени в оспорения административен акт и въз основа на доказателствата, съдържащи се в административната преписка, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Оспорената Заповед № РД 20-24 от 02.02.2023 г. на Министъра на земеделието е връчен на жалбоподателя на 13.02.2023 г., жалбата е подадена по пощата на 20.02.2023 г., в срока по чл. 88, ал. 3 от АПК, от легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Във връзка със Заповед № 03-РД/565 от 24.02.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие" и определения на основание чл. 3, ал. 1 и 4 от Наредба № 6 от 26.10.2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г. (Наредбата) период за прием на заявления за предоставяне на финансова помощ по мярка „Инвестиции в предприятия", на 21.04.2022 г. е подадено заявление с ИН **********, от „Винарска изба Балтови" ООД, със заявена инвестиция в размер на 1560815,26 лв. без ДДС, за изпълнение на строително - монтажни работи за преустройство на част от съществуваща стопанска сграда в ПИ 67338.871.572 в местност Т.", землище кв. „Р.", гр. Сливен, собственост на „РЕК - APT" ЕООД, във изба, в това число изграждане на фотоволтаична централа за задоволяване на собствените нужди на предприятието и за закупуване на нови машини и оборудване.

С уведомително писмо за искане на допълнителна информация с изх. № 01- 2600/3951 от 08.07.2022 г., получено от жалбоподателя на 13.07.2022 г., ДФЗ е изискал на основание чл. 55, ал. 10 от Наредбата, дружеството да отстрани установени нередовности и непълноти по заявлението и да предостави допълнителни документи в срок до 10 работни дни. Допълнителна информация, уточнения и документи  са представени с писмо вх.№ 01-2600/3951#1 от 21.07.2022 г.

От Д.Б., в качеството на у. на „Винарска изба Балтови" ООД е подадена жалба с вх. № 01-2600/3951#3 от 07.11.2022 г. на ДФЗ  до министъра на земеделие срещу мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт за предоставяне на финансова помощ по мярка „Инвестиции в предприятия" от НППЛВС за 2019-2023 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие", като е поискано от горестоящия административен орган да задължи изпълнителния директор на ДФ „Земеделие" - РА да се произнесе по подаденото заявление за финансова помощ, съгласно- изискванията на Наредбата.

Като съобразил гореизложените факти, министъра на земеделието с обжалваната заповед приел, че съгласно чл. 58, ал. 5 от Наредбата, в срок до 70 работни дни от подаване на заявленията и въз основа на класирането по ал. 2 и 3 от същия член изпълнителният директор на ДФЗ със заповед одобрява заявлението за предоставяне на финансова помощ или мотивирано го отхвърля, а съгласно ал. 7, т. 5 от същия член, когато са констатирани нередовности и/или непълноти, за отстраняването на които е изпратено уведомително писмо, този срок се удължава със срока за получаване на отговор от кандидата. До изтичане на цитираните нормативни срокове, а именно 21.08.2022 г., изпълнителният директор на ДФЗ не бил издал заповед за одобряване или отхвърляне на заявлението за подпомагане на жалбоподателя, което представлявало мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК.

Съгласно чл. 84, ал. 2 от АПК, мълчаливият отказ можел да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Жалбата на „Винарска изба Балтови" ООД срещу мълчаливия отказ била подадена на 07.11.2022 г. - след изтичане едномесечния срок, с оглед на което жалбата следвало да бъде оставена без разглеждане, съгласно чл. 88, ал. 1, т. 2 от същия кодекс и административното производство по обжалването прекратено.

 По делото няма спор относно приложимостта на цитираните правни норми. Спорът е дали по подаденото заявление от жалбоподателя за финансова помощ може да се формира мълчалив отказ или не. Отговорът на този въпрос е даден в Решение на СЕС от 28 април 2022 г., постановено по съединени дела № 169/21 г. и С-217/21. Според т. 38 от Решението и даденото тълкуване от СЕС, срокът по чл. 75, параграф 1 от Регламент 1306/2013 не е императивен, а само инструктивен и не може да се приеме, че неплащането на помощ в този срок е равнозначно на мълчалив отказ по съответното заявление за подпомагане. Посоченото се потвърждава и от телеологичното тълкуване на чл. 75 от Регламента неплащането на помощта в срока по този текст не може да се отъждестви с мълчалив отказ и не може да се съвмести с интересите на Съюза и на земеделските производители, доколкото при наличие на подобно отъждествяване това може да доведе до необходимост разплащателните агенции на държавите членки да извършват по-бързо проверките по чл. 74 от Регламента и дори да не правят такива, което би могло да е в противоречие с целта за защита на финансовите интереси на Съюза, които следва да са гарантирани по аргумент от чл. 58 от Регламента, а от друга страна да лиши земеделските производители от всякаква възможност да получат плащане след изтичане на посочения срок, освен ако не са подали жалба.

Независимо, че посоченият текст на чл. 75, параграф 1 от Регламент 1306/2013 не се отнася за финансово подпомагане по мерките за държавно подпомагане, които са част от Общата организация на пазарите (ООП) на земеделски продукти на Европейския съюз, каквато е процедурата в която е участвал оспорващия, следва да се приеме, че изводите относно характера на сроковете за предоставяне на помощ по тази процедура са идентични с изразените от СЕС.

По силата на чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП Държавен фонд "Земеделие", изпълнява функциите на разплащателна агенция взема решения по заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика (ОСП) и Общата политика по рибарство.

Съгласно чл.58 ал. 5 от Наредбата заповед за одобряване или отхвърляне на заявлението за подпомагане се издава след извършване на проверките по чл. 57 за допустимост  на заявления за предоставяне на финансова помощ, оценяване съгласно критериите за оценка, посочени в приложение № 9 и класиране   според получените при оценката. В случай на отхвърляне на заявлението, заповедта на изпълнителният директор на ДФЗ следва да е мотивирана. (чл.58 ал. 5 т.2 от Наредбата), като същата подлежи на обжалване по реда на АПК.

В този смисъл разпоредбата на чл.58 ал. 5 т.2 от Наредбата, изискват обективирането на изричен отказ, което изключва действието на общата фикция за мълчалив отказ. Наред с инструктивния характер на сроковете за произнасяне по подаденото заявление, произтичащ от необходимостта за извършване на проверки, налага извода че, мълчалив отказ е недопустим в конкретния случай, както поради липса на определен срок за произнасяне от административния орган, така и поради изискването за изрично произнасяне от последния.

В този смисъл, жалбата вх. № 10-26 от 11.01.2023 г. на МЗ, е била подадена при липса на предмет и е следвало да бъди оставена без разглеждане на това основание, а не като просрочена. В тази връзка е основателно становището на жалбоподателя, че с издадената заповед от МЗ се създава впечатление за съществуващ мълчалив отказ, който е влязъл в сила. Независимо, че по заявлението на оспорващия не е бил формиран мълчалив отказ и подадената против него жалба е била недопустима, с оспорената заповед се създава легитимно впечатление, че такъв мълчалив отказ е налице, поради което липсва основание за продължаване на процедурата по подаденото от оспорващия  заявление ИН **********. В този смисъл за оспорващия съществува правен интерес от оспорване на тази заповед, с искане за нейната отмяна.

По тези съображения съдът намира, че от страна на административния орган не е била направена правилна преценка на правнорелевантните факти и съответно, неправилно и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, същият е достигнал до извода, че е налице мълчалив отказ по подаденото от оспорващия заявление.

Ето защо, по така изложените по-горе съображения, Административен съд - Сливен намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като издадени в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби на закона, т.е. налице са отменителните основания по чл. 146, т.4 от АПК, поради което и с определение по делото следва да бъде отменена.

При този изход на делото, се явява основателна претенцията на жалбоподателя, за присъждане на направените по делото разноски. Така, на оспорващия следва да бъде присъдена внесената по делото държавна такса в размер на 50 лева и 240 лв. представляващи заплатено възнаграждение за адвокат.

Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 88, ал. 3 от АПК, Административен съд Сливен

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на „Винарска изба Балтови“ ООД Сливен, Заповед № РД 20-24 от 02.02.2023 г. на Министъра на земеделието.

ВРЪЩА  административната преписка на Министъра на земеделието за произнасяне по жалба с вx. вх. № 10-26 от 11.01.2023 г. на МЗ, подадена от „Винарска изба Балтови“ ООД Сливен.

ОСЪЖДА Министерство на земеделието, да заплати на „Винарска изба Балтови“ ООД Сливен, бул. Панайот Хитов № 14, ап. 2, ЕИК *********, направените разноски по делото в размер на 290 (двеста и деветдесет) лева.

Определението не подлежи на обжалване или протест.

Определението да се съобщи на страните на основание чл.138 ал.3 от АПК.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :