№ 7
гр. София, 05.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100605101 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.
С Определение, постановено в открито разпоредително съдебно заседание,
проведено на 07.10.2021 г., СРС е прекратил съдебното производство по н.о.х.д. №
5720/2020 г. по описа на СРС, НО, 101-ви състав и е върнал делото на СРП поради
допуснати на фазата на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила.
Срещу определението на основание чл. 249, ал. 3 от НПК, вр. чл. 341, ал.2 от НПК е
подаден частен протест от прокурор при СРП, с който се иска от въззивната инстанция да
отмени атакувания съдебен акт като неправилен и да върне делото за продължаване на
съдопроизводствените действия. В частния протест се сочи, че не е налице твърдяната от
първия съд неяснота относно това кое е лицето, което е претърпяло вреди от
престъплението, доколкото това е била изяснено, както в обстоятелствената, така и в
диспозитивната част на внесения в СРС обвинителен акт.
Въззивният съд след запознаване с материалите по делото, намери за
установено следното:
В Софийския районен съд е внесен обвинителен акт срещу В.В.К. за
престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 209, ал. 1 НК, а именно
за това, че: 1. На различни дати, през периода от неустановена дата в началото на месец
юни 2014г. до 21.06.2014г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление
с повече от две деяния, които осъществяват по отделно състава на едно и също
престъпление и са извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудил заблуждение у С.П.П., относно различни
обстоятелства, в резултат на което причинил имотна вреда на етажната собственост на
вх. Б, находящ се на адрес ****, в общ размер на 2 800 лв., както следва:
- на неустановена дата, в началото на месец юни 2014г., в гр. София, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у С.П.П., че представляваното
1
от него дружество „Н.“ ЕООД ще извърши ремонт на вход Б, находящ се на адрес, ул.
**** и са му необходими 400 лв., за закупуване на материали, в резултат на което
причинил имотна вреда на етажната собственост на входа, в размер на 400 лв.;
- на 11.06. 2014г., в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага
възбудил заблуждение у С.П.П., че ще закупи дограма за ремонта на вход Б, находящ
се на адрес, ул. **** , в резултат на което причинил имотна вреда на етажната
собственост на входа, в размер на 1900 лв.;
- на 21.06. 2014г., в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у С.П.П., че ще заплати на работници и ще закупи грунд за
ремонта на вход Б, находящ се на адрес, ул. ****, в резултат на което причинил имотна
вреда на етажната собственост на входа, в размер на 500 лв., престъпление по чл. 209,
ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и
2. На 02.10.2015г., в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил заблуждение у х.к.д., че ще закупи материали, необходими за ремонт на
покрива на сграда, находища се на адрес ул. „****, в резултат на което причинил
имотна вреда на етажната собственост на вх. В, в размер на 2400 лева, престъпление по
чл. 209 ал.1 от НК.
За да прекрати съдебното производство районният съд е приел, че при
изготвянето на обвинителния акт е допусната неяснота относно лицата, които се
твърди да са претърпели вреди от престъплението, доколкото е било посочено, че това
са съответните етажни собствености на вход Б, находящ се на адрес, ул. **** и вход В
в сграда, находища се на адрес ул. „****. Последното от своя страна е поставило съда в
невъзможност да прецени кои са лицата, които следва да бъдат уведомени за правата,
които имат в наказателното производство като пострадали и би станало причина за
нарушаването на правото им на защита. Неяснотата според СРС произтича и от
обстоятелството, че в обвинителния акт липсват твърдения за това дали етажните
собствености са организирани и персонализирани като юридически лица, поради което
и въпросът за това дали пострадали са отделните физически лица, живущи в
съответните входове или това са сдруженията на собствениците, които са юридически
лица, остава неразрешен.
Настоящият съдебен състав намира протеста за неоснователен по следните
съображения.
Наказателният процес е формален. Законът изрично е определил лицата,
претърпели вреди от престъплението, които могат да участват в съдебното и
досъдебното производство - физическите лица и юридическите лица претърпели вреди
от престъплението. В обстоятелствената част на внесения пред първия съд
обвинителен акт липсва каквато и да било информация, от която да може да се направи
извод дали собствениците в сградата в режим на етажна собственост са учредили
сдружение, което е юридическо лице, чиито правомощията са уредени в ЗУЕС.
Същевременно не може да се приеме, че управителят на етажната собственост
има качеството пострадал от престъплението. По смисъла на НПК пострадал от
престъплението е лице, претърпяло имуществени или неимуществени вреди от
престъплението. Той има право в съдебното производство да се конституира като
граждански ищец и/или частен обвинител. Действиетлно съгласно чл. 23, ал. 4 от
ЗУЕС председателят на управителния съвет (управителят) представлява пред съда
собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с
общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател,
2
който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон.
По искове срещу трети лица, във връзка с общите части, председателят на
управителния съвет (управителят) представлява собствениците, ако бъде упълномощен
от общото събрание. Следователно неговите правомощия са ограничени и въпросът с
качеството пострадал в досъдебното производство или с възможността на пострадалия
да участва като частен обвинител не се включват в тях.
В конкретния случай, доколкото се твърди, че лицето претърпяло вреди от
престъплението са етажните собствености на двата входа и доколкото липсват
твърдения да са били учредени сдружения на собствениците, то всички живущи в
сградата в режим на етажна собственост имат качеството на пострадали от
престъплението, със следващите от това права да се конституират като граждански
ищци и частни обвинители, да участват в наказателното производство, да бъдат
запознати с правата си с т.н.
Ето защо въззивният съд, счете, че действително са налице основания за
прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на прокуратурата
за отстраняване на допуснатите отстраними процесуални нарушения. Това е така тъй
като е правилен изводът на районния съд, че пострадал от престъплението не е
етажната собственост, а лицата, живущи в сградата в режим на етажна собственост,
освен ако не е било учредено сдружение на собствениците. Етажната собственост сама
по себе си не е юридическо лице и няма качеството на ощетено юридическо лице в
наказателното производство. Следователно пострадали от деянието са отделните
физически лица и то в случай, че се твърди, че именно техни са били сумите, предадени
на подс. К., във връзка със сключения с него договор за ремонтни дейности. За
самоличността на тези лица и сумите, с които са се разпоредили няма никакви данни в
обвинителния акт.
Прегледът на внесеният за разглеждане обвинителен акт води до извод, че
прокуратурата не само не е изпълнила задълженията си точно и ясно да посочи
фактите на извършеното престъпление, но напротив е допуснала съществени
противоречия във внесения за разглеждане обвинителен акт. Изключително неясни и
противоречиви са твърденията на прокуратурата в този основен акт, предназначен да
опише фактологията на извършване на престъпното деяние, чиято основна цел е да
запознае подсъдимото лице с обвинението, срещу което следва да се защитава.
В обвинителния акт се съдържат по същество две твърдения - че
домоуправителите на двата входа са предали на подсъдимия инкриминираните суми,
като липсват каквито и да било твърдения тези парични средства да са били събирани
от живущите във входа. Същевременно в диспозитива на обвинителния акт се твърди,
че причинената имотна вреда е за етажните собствености. Ето защо изобщо не става
ясно чии са паричните суми, представляващи вреда от престъпленията, за които подс.
К. е предаден на съд. Касае се за описание на факти, които са неясни и противоречиви,
поради което е абсолютно невъзможно, както за подсъдимия, така и за съда, който
следва да разгледа и реши делото, да разберат какви са твърденията на прокуратурата.
Допуснатото нарушение е съществено, доколкото препятства напълно
възможността на подсъдимия да разбере на какви факти се базира обвинението. То
води и до невъзможност да се определят страните в наказателното производството,
доколкото при конституирането им в процеса съдът се ръководи от фактите, описани в
обвинителния акт.
Предвид на изложеното, съдът счете, че обжалваното определение е правилно и
3
следва да бъде потвърдено. В досъдебното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, което нарушава правото на защита на подсъдимия и лицата,
претърпели вреди от престъплението. Съдебното производство следва да се прекрати и
делото да се върне на прокурора за отстраняване на нередовностите в обвинителния
акт, в който точно и ясно следва да се посочат обстоятелствата, на които се базира
обвинението - каква сума е получена от подсъдимия, чия собственост е била тя, респ.
кои са лицата, претърпели вреди от престъплението, легитимирани да упражнят
правата си по чл. 76 и чл. 84 НПК.
Воден от горните съображения, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 07.10.2021 г. по н.о.х.д. №
5720/2020 г. по описа на СРС, НО, 101-ви състав, с което съдът е прекратил съдебното
производство и е върнал делото на СРП поради допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4