Решение по дело №339/2018 на Окръжен съд - Плевен

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 №   /20.07.2018г.

 

                                              гр. П.,20.07.2018 г.

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       П.СКИ  ОКРЪЖЕН     СЪД      ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

       ІІ-ри гр.с.в публичното  заседание на двадесети юни   

       през две хиляди и осемнадесета  година в състав :

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ   : РЕНИ  СПАРТАНСКА

                                                                                 :КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ    

при секретаря  Кона Дочева                                            и в присъствието на прокурора                                                                   като разгледа докладваното от  съдията РЕНИ СПАРТАНСКА                          въззивно    гр. дело  № 339 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе съобрази следното :

          Производство по чл.258 ГПК.

          С решение на П.ски Районен съд ,ІV-ти гр.с.№506 от 13.04.2018г., постановено по гр.д.№363/2018г.по описа на същия съд на основание чл.109 от ЗС К.И.П., ЕГН ********** и В.Ц.П. , ЕГН ********** са осъдени ДА ПРЕДОСТАВЯТ на Л.Г.П., ЕГН **********, И.С.П. , ЕГН ********** и Г.С.П., ЕГН ********** ДОСТЪП до общата входна врата на жилищната сграда, построена в Поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., като им предоставят ключ от същата входна врата, с оглед използване на стълбите за осъществяване на достъп до маза, таван и покрив на сградата.Със същото решение на ПРС  на основание чл.78  ал.1 от ГПК  К.И.П. , ЕГН ********** и В.Ц.П., ЕГН ********** са осъдени  да заплатят на Л.Г.П.,ЕГН **********, И.С.П. , ЕГН ********** и Г.С.П. , ЕГН ********** сумата от 655 лв., представляваща деловодни разноски.

        Недоволни  от така постановеното решение са   останали К.И.П. и В.Ц.П.-ответници пред ПРС,които чрез своя пълномощник адвокат В.С. от ПАК го обжалват като неправилно, необосновано и противоречащо на  разпоредбата на чл.109 ЗС. Във въззивната жалба не се оспорват изводите на ПРС ,че с придобиването на отделните етажи от различни собственици на сградата,същата е станала етажна собственост съгласно чл.37 ЗС.Твърди се ,че в случая е налице двуетажна жилищна сграда  с два самостоятелни входа за всеки от етажите,че наследодателите на страните  са се споразумели как да ползват дворното място  с оглед представения договор от 17.06.1971г.за реално ползване на недвижим имот,като са   имали предвид,че купувачът  не трябва да има достъп до спорната врата.Въззивниците считат,че ищците пред ПРС нямат достъп до спорната врата,тъй като нямат право да я ползват,доколкото тази врата обслужва и е собственост само на собствениците на втория етаж от двуетажната жилищна сграда. В заключение въззивниците молят Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ПРС и постанови друго,с което предявеният иск бъде отхвърлен,със законните последици.В съдебното заседание пред ПОС,проведено на 20.06.2018г.въззивниците чрез своя пълномощник адвокат В.С. от ПАК  поддържат подадената въззивна жалба и молят съда да я уважи,като се претендират направените разноски за двете съдебни инстанции,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

         Въззиваемите Л.Г.П.,И.С.П. и Г.С.П. чрез своя пълномощник адвокат З.Т. от ПАК  са  депозирали  писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който вземат становище,че въззивната жалба е неоснователна,а обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Подробни доводи и съображения в тази насока са изложени в писмения отговор.В съд.заседание на 20.06.2018г.пред ПОС изложените в отговора съображения се поддържат от пълномощника на въззиваемите адвокат З.Т. от ПАК,като същият се позовава на дадените разяснения в ТР на ОСГК на ВКС №4/2015г.т.3. Претендират се и направените по делото разноски за настоящата инстанция, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

         Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за установено следното :           

         Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК,от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.            

          Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен от ищците пред ПРС Л.П. ,И.П. и Г.П./сега въззиваеми/ иск с правно основание чл.109 ЗС срещу К.П. и В.П. /въззивници/,като претенцията е ответниците да преустановят неправомерното заключване на общия жилищен вход  на първия етаж,водещ към общото стълбище на сградата,с оглед използване на стълбището за достъп на ищците до собствените мази,таван и покрив на сградата.

        Безспорно между страните е,че с договор за   покупко-продажба на недвижим имот от 02.10.1956г.,обективиран в нот .акт №***, том ***, нот.дело №***. по описа на П.ски Народен съд /л.26/  М.Ц.П. е закупил дворно място с площ от 410кв.м., находящо се в гр.П., парцела ***,кв.*** по плана на гр.П., представляващо част от лозе в землището на гр.П., местността ***“, цялото с площ от 20 дка.

         Няма спор,че с договор за покупко-продажба на недв.имот  от 29.12. 1963г., обективиран в   нот.акт №***,том ***,дело №***. на нотариус при П.ски Народен съд /л.27/,М.Ц.П. е продал на баща си Ц.М. П. и на  брат си В.Ц.П. 2/3 ид.ч. от описаното по-горе дворно място с площ от 410 кв.м., находящо се в гр.П., парцела ***, кв.*** по плана на града.

          Безспорно е също така,че с последващ договор за покупко-продажба от 11.02.1966г.,обективиран в нотариален акт  №***, том ***, дело №***. по описа на ПлНС/л.8/, М.Ц.П., Ц.М. П. и В.Ц.П. са продали на С.И. П. 133кв.м. от гореописаното дворно място, от които 33кв.м. застроено и 100кв.м. незастроено, представляващо ид.части от цялото дворно място с площ от 410кв.м., заедно с първия етаж от застроената в имота недовършена жилищна сграда, със самостоятелен вход, 1/3 ид.ч.от тавана и една и половина стая от мазата, намираща се в югоизточната част на постройката.Съгласно отразеното в договора, ползването на незастроеното дворно място от 100 кв.м.е  определено от договарящите страни в отделна скица със заключение на вещо лице, съставляващо неразделна част от нотариалния акт.Страните не спорят, че това експертно заключение и скица към него не са запазени към настоящия момент.

           Няма спор,че с договор за покупко-продажба от 14.06.1971г.,обективиран в нот.акт №***, том ***, дело №***. по описа на ПлНС/л.9/,  Ц. М. П., М.Ц.П. и В.Ц.П. са продали на С.И. П. още 45/410 ид.ч. от гореописаното дворно място.

           От приложения препис на договор за реално ползване на недвижим имот, сключен на 17.06.1971г. между Ц. М. П.,М.Ц.П.,В.Ц.П. от една страна и от друга С.И. П. /л.30/се установява,че между съсобствениците на процесното дворно място, представляващо  парцела ***,в стр.кв.*** по плана на гр.П. е постигнато съгласие за разпределение на реалното ползване на незастроената част от него,като договарящите са приели, че първите трима са собственици на 165 кв.м.,а Спас И.П. на 145 кв.м.,че жилищната сграда е построена върху 100кв.м.Според така сключения договор Ц.М. П.,М.Ц.П. и В.Ц.П. ще ползват общо 165кв.м. незастроено дворно място,представляващо северната част на парцелата при описани граници и съседи, и лице към улицата – 8 метра, като е договорено,че граничната линия между посочените трима и договарящия С. П. започва в предната част на двора от улица „***“ перпендикулярно към жилищната сграда, а в задната част на двора започва от южния ъгъл на жилищната сграда, отивайки на изток към съседа Ц. Ц., до отделяне на притежаваната квадратура от 165 кв.м.Съсобственикът С.И. П. се е съгласил да ползва 145кв.м. незастроено дворно място, представляващо южната част на парцела, при описани граници и съседи, и лице към улицата 8,10 метра, като граничната линия между него и мястото на останалите договарящи започва от улица „***“ перпендикулярно към жилищната сграда, а в задната част на двора започва от южния ъгъл на жилищната сграда, отивайки на изток към съседа Ц.Ц., до отделяне на притежаваната квадратура от 145 кв.м. Страните по договора са се задължили в двегодишен срок от подписването му да си поставят на общи разноски лека ограда между определените дворни места за реално ползване.

          Безспорно между страните е,че с договор за дарение от 22.05. 1975г., обективиран в нот.акт за дарение №***, том ***, дело №***. по описа на нотариус при ПлРС/л.28/ М.Ц.П. е дарил на брат си В.П. собствената си,придобита с договора от 29.12.1963г. 1/3 ид.ч. от описаното по-горе дворно място.

          Няма спор,че с последващ договор за дарение от 20.04.1995г. ,обективиран в  нот.акт за дарение №***, том ***, дело №***.  на нотариус при ПлРС/л.29/ М.П. е дарил на брат си  В.П. 55 кв.м. от същото дворно място, които права не се спори, че е придобил след смъртта на баща им Ц. П..

           Няма спор ,а и това се установява от представеното удостоверение изх.№ ***. на Община П.,че описаното по-горе дворно място, предмет на договорите,обективирани в цитираните нот.актове към настоящия момент има актуален административен адрес: гр.П., ул.“***“, №***.Видно от приложените скици , по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.П. това дворно място представлява поземлен имот с идентификатор ***.Безспорно е,че в същия имот С.И. П. е изградил и станал собственик на гараж, представляващ сграда с идентификатор *** по КККР на гр.П..

           От представеното удостоверение за наследници №***., изд. от Община гр.А., обл.Т. се установява,че С.И. П. е починал на ***.,като негови наследници  са ищците пред ПРС- Л.Г.П./преживяла съпруга/ и две деца:И.С.П. и Г.С.П..

           По делото е назначена техническа експертиза.От заключението на ВЛ С. С.,което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло се установява,че на база гореописаните документи за собственост и при  извършения оглед на имота е констатирано,че ищците /наследници на С.И. П./ ползват първия етаж от жилищната сграда със самостоятелен вход от югозапад, 1/3 ид.ч. от тавана в южната му част и една и половина стая от мазата,намираща се в югоизточната част на постройката.Към заключението си ВЛ С. е изготвила скица за онагледяване разположението на всички входове към имота и жилищната сграда, както и разпределението на незастроеното дворно място,съгласно договора за реално ползване от 17.06.1991г.Установява се от заключението,че ищците ползват  южната част на дворното място -защрихована на скицата, към която имат самостоятелен вход откъм улицата с административен адрес ул.“***“, №***.Съгласно експертизата ответниците  използват втория етаж от сградата,със вход от северозапад,през общото стълбище на жилищната сграда , 2/3 ид.ч. от тавана в източната му част и 2/3 ид.ч. от мазата /три стаи/, както и използват северната част на дворното място, към която имат самостоятелен вход откъм улицата с административен адрес ул.“***“, №***-незащрихованата част от скицата.Според  заключението касае се за съсобствена жилищна сграда,която е на два етажа с общо стълбище,разположено на северозапад, което стълбище осъществява функционалната свързаност  между етажите,мазата и тавана и външна входна врата от запад към общото стълбище.В експертизата е посочено,че жилищната сграда има и самостоятелен вход от югозапад, използваем само от ищците,че жилището на първи етаж има вътрешна врата към общото стълбище,която се явява входна врата за етаж първи и през която безпрепятствено се достига до мазата и тавана,че външната входна врата към стълбището се използва само от ответниците.Съгласно експертизата заключената врата  на общия жилищен вход не възпрепятства ищците да използват общото стълбище,както и собствените им маза и таван,тъй като от първи етаж има вътрешна врата към стълбището,през която безпрепятствено се достига до тавана и мазата.В устните си обяснения в съдебното заседание на 15.03.2018г.пред ПРС,ВЛ посочва ,че за да се достигне до общото стълбище, през самостоятелния вход за първия етаж,се преминава през хола на апартамента  и други вътрешни помещения,че няма как през този тесен вход да се пренасят  обемисти предмети ,без същите  да бъдат разглобени на части,че при евентуален пожар следва да се преминава през този общ вход,който е обща част. В писменото си заключение ВЛ е категорично,че общото стълбище и общия жилищен вход представляват обща част съгласно чл.38 ЗС.Към момента на огледа ВЛ е установило,че  в дворното място не е изградена ограда между разделените за реално ползване части на съсобствениците в западната част към улицата, както е предвидено в приложения по делото договор от 17.06.1971г.,че ако такава ограда беше изградена от улицата до къщата, ищците не биха имали свободен достъп до общата врата на стълбището на жилищната сграда.Според изготвената скица и с оглед дадените от ВЛ С. обяснения в съдебното заседание, в югоизточната част на дворното място  има поставена мрежа, която разделя ползваните от съсобствениците незастроени части от двора.

          По делото са събрани са и гласни доказателства.От показанията на свидетеля К. П. се установява,че много пъти е посещавала дома на ищците в гр.П.,на ул.“***“№***,че жилищният вход на сградата е дървена врата със секретна заключалка ,че през този общ вход към момента семейство П. не могат да преминават ,тъй като е заключен от съседите им от втория етаж.Свидетелят посочва,че винаги този общ вход се е ползвал както от живущите на първия етаж ,така и от живущите на втория етаж,че е заключен от м.март-април 2017г.,че до този момент семейство П. са имали достъп до този вход и свободно са го ползвали.Свидетелят говори за инцидент,при който се е запалил комина и пожарната е влязла именно през този общ жилищен вход.Според свидетеля през другия вход се влиза само за апартамента на семейство П.,че директно от този вход се влиза в хола на жилището,след него има коридорче,през което се стига до другия вход на заключената врата,от който вход се стига до тавана и мазата.Свидетелят посочва,че за да се излезе на общите стълби се преминава през хола на ищците и през тясно коридорче,през което не могат да се пренасят по-обемисти предмети или да влизат майстори със строителни материали.Самият той посочва,че на тавана на ищеца има негово бюро,което не може да се изнесе,тъй като е голям обемист предмет,а общият вход е заключен,че това бюро е внесено през общия вход.

          В този смисъл са и показанията на свидетеля Д. У..Същият установява,че много пъти е посещавал дома на семейство П.,намиращ се в гр.П.,л.“***“№***,тъй като е съсед и живее наблизо. Същият посочва,че сградата има два входа,но един от входовете,този който се ползва от сем.П. е много тесен и е само за техния апартамент,че не е удобно през този вход да се преминава до мази,тавани или с мръсни дрехи,тъй като се минава през целия апартамент.Този свидетел също споменава за случай,при който се е запалил комина и според него,ако общият вход е бил затворен,таванът е щял да изгори. Д. У. посочва,че семейство П. не ползват входа на сградата/който не преминава през жилището им/,защото е заключен  от 2017г.,а преди това са имали достъп до този вход.Според свидетеля през малкия вход за жилището на семейство П. е неудобно да се пренасят по-обемисти вещи, примерно бюро,тъй като се преминава през хола им и се стига до врата,която е тясна,а от др.страна неудобство създава преминаването с мръсни дрехи през вътрешните помещения при работа на тавана и мазата.Според свидетеля ако ищците,за да стигнат до общото стълбище преминават през другия вход,няма да пречат на съседите си.

           Свидетелят Д. П. депозира показания,че сградата,където живеят семейство П. има два входа,като те ползват входа,който отива към първи етаж ,че за таванското помещение и мазата трябва да ползват другия вход,но в момента не могат да минават оттам,тъй като от пролетта на 2017г.този вход е заключен от ответниците.Свидетелят посочва,че познава ищците повече от 15 години,че семейство П. са му споделяли,че когато има по-обемисти материали не е удобно да се преминава през жилището им,тъй като за да се стигне до вратата за стълбището се преминава през хола им .

          Показанията на разпитаните свидетели  съдът кредитира с доверие.Същите са непротиворечиви,кореспондират с приетата и неоспорена от страните съдебно-техническата експертиза и се основават на непосредствените впечатления на свидетелите за начина,по който се използват входовете и общите части на процесната жилищна сграда.

          При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства и изяснена фактическа обстановка,Окръжният съд споделя доводите на ПРС,че между ищците и ответника В.П. е налице съсобственост върху дворното място,съставляващо поземлен имот с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П. с административен адрес на имота гр.П., ул.“***“ №***,като ищците се легитимират като собственици на 145/410 ид.ч.,а  ответника В.П.  на 165/410 кв.м. ид.ч.Безспорно  установено е, че ищците са собственици и на първия етаж от изградената в дворното място двуетажна жилищна сграда с прилежащи маза и таван, а ответникът В.П. е собственик на втория етаж,където живее заедно с ответницата К.П..Правилни са изводите на ПРС ,че в резултат на придобиването на отделните етажи от различни собственици, изградената в имота двуетажна жилищна  сграда представлява етажна собственост, съгласно чл.37 от ЗС.В чл.38 ЗС е дадена легална дефиниция, като изчерпателно са изброени общите части при етажна собственост,които по естеството или по предназначение служат за общо ползване от всички съсобственици. В конкретната хипотеза стълбището в етажна собственост е обща част по естеството си и не може да промени това свое предназначение дори по общо съгласие на съсобствениците.Обща част по смисъла на чл.38 ЗС е и процесната заключена от въззивниците входна врата  на двуетажната сграда ,тъй като чрез нея се осъществява директен достъп до общото стълбище,а чрез него до таваните,покрива и мазите,т.е. до прилежащите помещения към всеки от двата етажа и до общите  части на сградата.В този смисъл е и заключението  на приетата и неоспорена от страните техническа експертиза.Тази характеристика на входната врата като обща част  не се променя от факта, че в сградата има и друг самостоятелен  вход, който осигурява достъп само до жилището на първия етаж,собственост на ищците и през този вход,след като се премине през жилищните помещения също се достига до общото стълбище.Установи се по категоричен начин от показанията на разпитаните свидетели и от приетата експертиза,че този обходен достъп до стълбището през входа за жилището на ищците,несъмнено създава неудобства и затруднения за последните  ,тъй като е ограничено пренасянето на по-обемисти предмети,а и не е целесъобразно строителни или др.материали да се пренасят през вътрешно помещение,каквото е хола в жилището на ищците,вместо да се използва общата входна врата,за да се достигне до мазите,тавана  и покрива на сградата. Неоснователни са възраженията във въззивната жалба,поддържани и пред ПРС , че при продажбата на първия етаж и при подписване на договора за разпределение на ползването на дворното място от 1971г. е уговорено някакво различно предназначение на входната врата на сградата.Фактът,че в договора за закупуване на първия етаж от сградата и идеални части от дворното място от наследодателя на ищците е посочено,че този етаж има самостоятелен вход не обуславя други изводи,тъй като този вход осигурява достъп до помещенията в жилището на първия етаж,но не и до общото стълбище и до общите части на сградата.Наличието на самостоятелен вход за първия етаж от сградата не променя характера на процесната входна врата на сградата като обща част по смисъла на чл.38 ЗС.Подписаният през 1971 г. договор между съсобствениците на дворното място за разпределение на незастроените части от него,също не ограничава правото на достъп на собствениците на първия етаж от сградата до общата входна врата на сградата,а чрез нея и до общото стълбище.Аргумент в тази насока е и факта,че до пролетта на 2017г.тази входна врата не е била заключена и е ползвана свободно и безпроблемно,както от собствениците на втория етаж,така и от ищците –собственици на първия етаж.

             Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие,което му пречи да упражнява своето право.Правилни и законосъобразни са изводите на ПРС,че  създаденото от ответниците фактическо положение - заключване на входната врата на сградата с ключ,с какъвто ищците не разполагат е  лишено от правно основание и създава неоправдани ограничения при упражняване на правото на собственост на ищците.Заключването на входната врата на сградата,която е обща част по смисъла на чл.38 ЗС има характера на неоснователно действие,съгласно чл.109 ЗС,тъй като по този начин ищците нямат достъп до общото стълбище,а оттам до тавана,покрива и мазите чрез този вход,а могат да достигнат до общото стълбище само през собствения си вход,което е свързано с неудобства и затруднения,тъй като се преминава през вътрешни помещения на техния апартамент.Няма законово основание за налагане на подобни ограничения и затруднения при  упражняване  правото на собственост на ищците в пълен обем,вкл. и върху общите части на сградата и върху прилежащите към жилището помещения -маза и таван.Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи,че ищците нямат достъп до спорната врата и нямат право да ползват същата,тъй като тя обслужва и е собственост на собствениците на втори жилищен етаж.Въззивникът В.П. като собственик на втория етаж от сградата не е индивидуален собственик на тази входна врата,тъй като същата е обща част по смисъла на чл.38 ЗС,за което вече бяха изложени съображения.В решение на ВКС №283 от 07.03.2013г.по гр.д.№337/2012г.,ІІ г.о.,което настоящият съдебен състав споделя изцяло  е възприето становището,че по реда на чл. 109 ЗС е допустимо да се предяви иск за преустановяване на противоправно въздействие върху общи части на сграда, която е в режим на етажна собственост,че целта на иска е да се преустановят действията, чрез които един от етажните собственици пречи на останалите да ползват общите части според тяхното предназначение.Конкретната хипотеза е точно такава.

               По изложените съображения,Окръжният съд приема,че искът с правно основание чл.109 ЗС е основателен ,доказан и следва да бъде уважен като ответниците бъдат осъдени да преустановят това неоснователно действие като предоставят на ищците достъп до общата входна врата на жилищната сграда чрез предоставяне на ключ от тази входна врата.

             След като е стигнал до същите правни изводи,ПРС е постановил едно правилно и законосъобразно решение,което на основание чл.271 ГПК следва да бъде потвърдено.

           При този изход на процеса и на основание чл.78 ал.3 ГПК въззивниците  следва да заплатят на въззиваемите направените деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 200лв.за адвокатско възнаграждение,съгласно представен договор за правна помощ от 01.05.2018г.,в който е отразено,че сумата е изплатена в брой и списък на разноските по чл.80 ГПК.

           Водим от горното,Окръжният  съд

 

Р     Е     Ш    И :          

 

         ПОТВЪРЖДАВА  осн.чл.271 ал.1 ГПК  решението на П.ски   Районен съд,ІV-ти гр.с. №506 от 13.04.2018г.,постановено по гр.д.№363/2018г. по описа на същия съд.

         ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК К.И.П., ЕГН ********** и В.Ц.П.,ЕГН **********,***  ДА ЗАПЛАТЯТ  на Л.Г.П.,ЕГН **********,И.С.П. ,ЕГН ********** и Г.С.П.,ЕГН ********** *** ,със съдебен адрес за призоваване:адвокат З.Т. *** деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 200лв.

           Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните. 

           УКАЗВА на страните,че съгласно чл.61 ал.2 ГПК сроковете спират да текат за страните по време на съдебната ваканция,която съгласно чл.329 ал.1 ЗСВ е за периода от 15 юли до 1 септември 2018г.  

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ :