МОТИВИ към решение по НАХД № 5453 по описа на Варненския Районен
съд за 2015 година, I
състав.
На 28.10.2015г.,
Варненският районен прокурор е внесъл във ВРС постановление с предложение, за
освобождаване от наказателна отговорност на Б.
Х.М. по реда на чл.78 а от НК, за престъпление извършено по чл.343 ал.1
б.Б пр.ІІ от НК. Съдът е насрочил производството за разглеждане по реда на
глава 28 от НПК.
По посоченото
постановление на 29.10.2015г. е образувано производство пред първа инстанция
срещу обвиняемата Б. Х.М., за
престъпление извършено по чл.343 ал.1 б.Б пр.ІІ от НК - затова, че на 26.08.2014г. в гр.Варна, при
управляване на МПС - л.а. „Сузуки Суифт" с peг. № В 2339 КК, нарушила
правилата за движение: чл.
20 ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението"; чл.
116 от ЗДвП: "Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към
слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите,
които се движат с червено-бял бастун, и към престарелите хора" и чл.117 от ЗДвП:" При приближаване към място,
където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно
средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре", и
по непредпазливост причинила средна телесна повреда на Г. Д. Д. на 14 години,
изразяваща се в обезобразяване на лицето.
Производството е
по реда на чл. 376 и сл. от НПК.
Подсъдимата
редовно призована за датата на съдебното заседание се явява лично и с адв. А. от ВАК. В пледоарията защитникът пледира за
оправдателно решениеа, като твърди, че случаят
представлява случайно деяние и за същото подсъдимата не следва да носи
отговорност. В последната си дума подсъдимата моли да бъде оправдана.
РП - Варна, редовно
призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител.
От преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка, описана в постановлението на РП Варна:
Подсъдимата Б.Х.М. от 2000г. е правоспособен водач на МПС от категории
"В" и "М" и като такава притежава Свидетелство за
правоуправление, издадено от МВР - гр. Варна. На 26.08.2014г., около 14:00
часа, тя управлявала лек автомобил „Сузуки
Суифт" с per. № В 2339 КК, като се движела
по бул. „Приморски" в посока от басейна към Летен театър на гр. Варна. По
същото време този булевард пресичали свидетелите Г. Д. и Павел Петровски - и
двамата ученици в осми клас, като пресичането се осъществявало в близост до дом
№ 45 вх. А и автобусна спирка „Басейна", от ляво на дясно от гледна точка
позицията на водача М.. На мястото, където двете деца пресичали, нямало
обозначена пешеходна пътека, като пътното платно, представляващо прав участък
се състояло от две ленти за движение. Двете деца - свидетелите Г. Д. и П.П., били пропуснати от движещите се в лентата в посока към
жп-гара автомобили и предприели пресичане на цялото пътно платно. Въпреки
спряната колона автомобили в другата лента за движение, която пропуснала двете
деца, подс. М. не възприела въобще пресичащите пред нея отляво - надясно
пътното платно деца, въпреки, че нищо не й пречело да го стори и задължението й
като водач на МПС, да ги възприеме. Нещо повече, децата били възприети от
водача на следваща кола, движеща се зад подс. М. - св. П.. Когато стигнали до
осевата линия, която била непрекъсната в този участък, двете деца спрели и
възприели движещия се в другата лента автомобил на подс. М., но преценили, че е
далеч от тях и можели безпрепятствено да пресекат пред него. Въпреки, че видимо
се колебаели дали да пресекат, в крайна сметка предприели пресичане. Преди да
успеят да стъпят на отсрещния тротоар, колата на подс. М. блъснала двете деца.
Малко преди да блъсне пешеходците, самата подс. М. била пропусната пресичащия
пътното платно пред колата й св. П. Веднага, след като го пропуснала, тя
ускорила скоростта на автомобила си и с такава скорост тя влязла в сблъсъка с
двете деца, без да използва спирачната система на автомобила си. От удара
тялото на св. Петровски се качило върху капака на автомобила, ударило се в
предното му панорамно стъкло като го счупило и било изхвърлено встрани към
пешеходната алея. Тялото на св. Д., който също бил ударен от автомобила на
подс. М., лежало на асфалта. Подс. М. въобще не употребила спирачна система,
въпреки, че възприела пресичащите деца преди сблъсъка. Тя спряла автомобила си
на разстояние от 33,50
метра след мястото на удара.
Сблъсъкът между управлявания от подс. М. л.а. и двете
деца -свидетелите Г. Д. и П.П., бил възприет от
множество свидетели - очевидци: от св. Андреев - приятел на пострадалите, от
св. Василев, който чакал на близката спирка автобус, от св. П.- водач на движещ
се на същото място по това време автомобил и от св. П.- пешеходец. След удара
падналото тяло на детето възприели и други случайни минувачи. Незабавно била
уведомена полицията и екип на ЦСМП - Варна. Пристигнали полицейските служители
от Сектор ПП - Варна - свидетелите И.и Г.и екип на ЦСМП - Варна - свидетелите Е.,
С. и В. Била уведомена и дежурната оперативно - следствена група и бил извършен
оглед на местопроизшествие. Св. Д. бил отведен в болнично заведение.
Описаната
по - горе фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на
разследването доказателства - гласни такива /разпити на свидетели и обяснения
на обвиняемо лице/, експертизи /Съдебно - медицинска експертиза и
Авто-техническа експертиза/ и писмени доказателства /медицински документи и др/, както следва:
От
заключението на назначената Съдебно
- медицинска експертиза се установява, че вследствие на сблъсъка с автомобила
и падането си на земята, пострадалият Д. е получил разкъсно
- контузии рани на главата и лицето, мозъчно сътресение, ожулвания по лицето,
гръдния кош, горни и долни крайници. Описаните травматични увреждания са
резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, респ. удари от детайли на
МПС, падане и удар в подлежащата повърхност. В своята съвкупност същите са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Към момента
на контролен преглед, проведен на 09.03.2015г., върху лицето на пострадалия Д.
се установява белег, създаващ видима асиметрия в нормалния човешки облик, т.е.
налице е траен дефект, който загрозява лицето и изменя съществено неговите
черти, което представлява травматично увреждане „обезобразяване на лицето"
и покрива юридическия критерий „средна телесна повреда" по смисъла на чл.
129 ал. 2 от НК.
Установените
от съдебния медик телесни увреждания на другия пострадал от деянието – П.П. и описани в изготвената СМЕ, в своята съвкупност са
обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на това лице.
Изготвената
по делото Авто-техническа
експертиза установява
вината на подс. М.. Вещото лице, изготвило същата, определя скоростта на
движение на управлявания от подс. М. л.а. непосредствено преди удара на
пешеходците и непосредствено преди момента, в който водачката е реагирала на
ситуацията. И двете установени скорости на движение от вещото лице, са
съобразени с допустимата в населено място скорост на леките автомобили - под 50 км/ч. Експертизата
счита, че и при двете установени скорости пешеходците попадат в опасната зона
за спиране на лекия автомобил, но техническа възможност за навременно спиране и
предотвратяване на ПТП, подс. М. е имала, при условие че е управлявала
автомобила със скорост, не по - висока от 32,62 км/ч. и е
реагирала своевременно на създалата се ситуация. Експертизата изразява и
становище, че безспорно водачката на лекия автомобил - подс. М., е реагирала
несвоевременно на ситуацията, като е спряла автомобила си на 33,50 метра след
мястото на удара. Според заключението на експерта, при своевременна реакция на
подс. М. на създалата се ситуация, тя е следвало да спре на около 2,19 метра след удара. В
тази насока и при своевременно спиране, телесните увреждания върху пострадалите
деца биха били и логично по - леки.
При
установената фактическа обстановка следва да се приеме, че при управление на
л.а. „Сузуки Суифт" подс.М.
е предизвикала ПТП, като е нарушила следните разпоредби на Закона за движение
по пътищата и Правилника за приложение на закона:
Чл.
20 ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението"; чл.
116 от ЗДвП: "Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към
слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите,
които се движат с червено-бял бастун, и към престарелите хора" и чл.117 от ЗДвП:" При приближаване към място,
където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно
средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре", и
по непредпазливост причинила средна телесна повреда на Г. Д. Д. на 14 години,
изразяваща се в обезобразяване на лицето.
Изложената фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимата,
показанията на разпитаните свидетели, заключенията на В.Л. по извършените съдебномедицинска,
автотехническа, експертиза, както и от приложените по
делото писмени доказателства вкл. огледен протокол и
не се оспорва от страните.
Разпитана в хода на съдебното производство подсъдимата не се признава за
виновна.
В конкретния
случай съдът не споделя становището на защитата, че деянието е случайно. Безспорно за съдът е установено, че
подсъдимата е могла и е била длъжна да възприеме намиращите се на пътното
платно до осовата линия две момчета, които предвид възрастта им – ученици в
осми клас – 14 годишни, безспорно са достатъчно високи и са били възприети от
другите участници в движението, които са спрели и пропуснали децата да пресекат
платното. Единствено подсъдимата М. не е действала адекватно и не е пропуснала пешеходците,
които са препятствие на пътя и е допуснала ПТП. За съдът е ясно, че на мястото,
на което са пресичали момчетата това не е било разрешено, но вината за
настъпилото ПТП е изцяло на подс.М., която е следвало
да спре и да избегне удара. В тази насока е и заключението на приетата по
делото АТЕ.
След като прецени
всички релевантни по делото доказателства, съобразно нормата на чл. 16 от НПК -
по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че подс.М.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
343, ал.1 б.”Б” пр.2 от НК - затова, че на 26.08.2014г. в гр.Варна, при управляване на МПС - л.а.
„Сузуки Суифт" с peг. № В 2339 КК, нарушила
правилата за движение: чл.
20 ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението"; чл.
116 от ЗДвП: "Водачът
на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към
слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите,
които се движат с червено-бял бастун, и към престарелите хора" и чл.117 от ЗДвП:" При приближаване към място,
където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно
средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре", и
по непредпазливост причинила средна телесна повреда на Г. Д. Д. на 14 години,
изразяваща се в обезобразяване на лицето.
За да приеме, че подс.М. е
виновна за горното деяние, съдът кредитира изцяло заключението на Автотехническта експертиза, която определя механизма на
настъпване на ПТП, и по категоричен начин доказва, че ПТП е настъпило в
следствие на допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата от страна
на подс.М..
Подс.М. е пълнолетно, вменяемо физическо лице, неосъждан.
Осъществявайки
гореописаното деяние, същата е действала при форма на вината – непредпазливост.
Като причина за
извършване на деянието се установи незачитане от страна на обвиняемия на
установения в Република България правов ред, досежно
определяне на правилата за движение по пътищата.
При определяне наказанието
на подс.М., съдът установи, че същият е пълнолетен,
не е осъждан за престъпление, нито е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на глава VIII
от НК и от деянието не са причинени съставомерни
вреди. В този смисъл съдът приложи императивната разпоредба на чл. 78а от НК.
При
индивидуализирането на наказанието - глоба, съдът присъди същата в минималния
размер – 1000.00лв., съобразен с имотното състояние на подсъдимата и
обществената опасност на дееца, която съдът оцени като минимална с оглед
смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно липсата на данни за други
подобни нарушения. При определяне на наказанието лишаване от правоуправление,
съдът намери, че следва да определи същото в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА, като се
съобрази най-вече с формата на вината на подсъдимата – непредпазливост, с
обстоятелството, че няма налагани наказания за нарушение на ЗДП и с явно
проявеното критично отношение към извършеното деяние.
Съдът възложи на подсъдимата
направените по делото разноски.
Водим от горното
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: