№ 66
гр. Русе, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520104625 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ от Д. Т. Г. и Й. Т.
В. срещу ЗАД „Алианц България“.
Ищците твърдят, че на 10.09.2018г. в гр. Русе, лек автомобил марка
„***", модел „***" с рег. № ****, управляван от Я. Д. Д. се е движел по ул.
„***“ и на кръстовището с ул. „***“, поради неизпълнение на задължението
при приближаване и преминаване през пешеходна пътека да пропусне
преминаващия по нея пешеходец, става причина и реализира пътно-
транспортно произшествие (ПТП) блъскайки пешеходката И. Й. Н.,
наследодателка на двете ищци, която получила травматични увреждания от
инцидента. Произшествието било посетено от мл. автоконтрольор при Сектор
„Пътна полиция“ гр. Русе и за него бил съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали. По случая било образувано и водено наказателно дело от
общ характер с №*** от 2021 г. на ІV-ти наказателен състав на Районен съд
Русе, приключило със споразумение, съгласно което подсъдимият Д. е осъден
на лишаване от свобода за срок от 8 месеца, отложено с изпитателен срок от 3
години.
Ищците считат, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради
противоправното поведение на водача на лекия автомобил, който е нарушил
1
разпоредби на Закона за движение по пътищата. В резултат на ПТП
наследодателката на ищците претърпяла неимуществени вреди изразяващи се
в причинени телесни увреждания, болки и страдания, а именно: счупване на
горния край (шийката) на раменната кост; изкълчване, навяхване и разтягане
на външна и вътрешна колатерална ставна връзка на коляното; руптура
(разкъсване) на задния рог на медиалния мениск на лява коленна става;
охлузвания на лицето, охлузвания на лява лакетна става; охлузвания на лява
предкитка; кръвонасядане на дясна предкитка; кръвонасядане и охлузване на
дясно коляно; охлузвания на дясна подбедрица. В първият месец след
произшествието болките, които търпяла наследодателката на ищците били
интензивни, като целият възстановителен период продължил между 3 и 4
месеца. С оглед травмите, които получила следвало да спазва щадящ режим,
без да натоварва наранените крайници, което поставило в затруднение и
нейните близки, тъй като имала необходимост от постоянни грижи и помощ.
Инцидентът се отразил силно негативно на емоционалното ѝ състояние.
Във връзка с проведеното лечение били изразходени средства на
стойност 445лв., за които имало издадени фактури от „Ортомедикс“ ООД,
както и от УМБАЛ „Канев“ АД.
С оглед настъпилият инцидент и на основание чл. 380, ал. 1 от Кодекса
за застраховане, от името на И. Н. била предявена застрахователна претенция
пред ЗАД „Алианц България“ за обезщетяване на понесени от нея
имуществени и неимуществени вреди. Претендирани били 50 000лв.
обезщетение за неимуществени вреди и 445лв. за имуществени вреди.
На 22.04.2019г. наследодателката на ищците починала без
застрахователят да се е произнесъл с мотивирано становище по заявената
претенция. Смъртта й не се намирала в пряка причинна връзка с получените
телесни увреждания при процесното ПТП.
Доколкото преди смъртта на наследодателката била отправена
застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за вредите от
произшествието и предвид липсата на мотивирано произнасяне по нея от
застрахователното дружество, ищците считат, че са придобили правото да
встъпят в правата на своята наследодателка и са легитимирани като нейни
наследници да претендират съответното обезщетение и биха могли да
продължат производството от неговата рекламационна фаза в съдебна такава
за установяване и осъждане на застрахователя да заплати обезщетение.
2
С оглед на изложеното се моли да бъде постановено съдебно решение,
с което ЗАД „Алианц България“ да бъде осъдено да заплати на Д. Т. Г. и Й. Т.
В. на всяка една от тях сумата от 5000лв. частично предявени от по 22500лв.
обезщетение за неимуществени вреди на наследодателката им И. Й. Н. и
сумата от 222,50лв. обезщетение за имуществени вреди вследствие на
процесното пътно-транспортно произшествие.
В срока по чл.131 ГПК, насрещната страна изразява становище за
недопустимост на предявения иск, тъй като ищците не били легитимирани да
претендират обезщетение за неимуществени вреди, причинени на тяхната
наследодателка. Оспорва се последната да е предявявала претенция и такава
да е завеждана в ответното застрахователно дружество.
В условията на евентуалност се изразява становище за
неоснователност на исковата претенция. Не се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка гражданска отговорност
между дружеството и собственика на МПС, причинило процесното ПТП.
Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата пешеходка, тъй като същата пресичала на неопределено за целта
място, като е навлязла внезапно на платното за движение, без да се огледа,
както и ненужно е удължила преминаването си на пътното платно.
Твърди се още, че е налице и случайно събитие при виновно и
противоправно поведение на пострадалата.
Оспорва се и наличието на причинно-следствена връзка между
настъпилото произшествие и вредите на пострадалата.
Счита се, че твърдяните неимуществени вреди са недоказани по вид,
степен и размер, а в условията на евентуалност претендираното за тях
обезщетение завишено и несъответстващо на вида и интензитетът им.
Прави се и възражение за погасяване по давност на исковата
претенция за имуществени вреди, както и неимуществени такива на
основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Ответникът прави и възражение за прихващане с всички получени
обезщетения от пострадалата за процесния инцидент. Според уточнението
направено от процесуалният представител на дружеството в първото съдебно
заседание, претендира се прихващане на претендираните по делото суми с
получени от ищците по 5000лв. обезщетения за процесното ПТП по реда на
КСО и КЗ.
3
По изложените съображения се моли предявените искове да бъдат
отхвърлени изцяло, ако съдът приеме, че производството е допустимо.
Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 10.09.2018г. в гр. Русе, лек автомобил марка „***", модел „***" с
рег. № ****, управляван от Я. Д. Д. се е движел по ул. „***“ и на
кръстовището с ул. „***“, поради неизпълнение на задължението при
приближаване и преминаване през пешеходна пътека да пропусне
преминаващия по нея пешеходец, става причина и реализира ПТП блъскайки
пешеходката И. Й. Н..
Няма спор по делото, че за автомобила марка „***", модел „***" с рег.
№ **** към датата на произшествието е имало валидно сключена застраховка
гражданска отговорност с ответника - ЗАД „Алианц България“.
За причиненото ПТП е образувано наказателно производство, което е
приключило на 18.11.2021г. с одобряване на споразумение по
НОХД***/2021г. по описа на РС – Русе, с което е признато, че подсъдимият
Д. на 10.09.2018г. в гр. Русе, при управление на моторно превозно средство –
товарен автомобил „*** ***“ с регистрационен номер ***, нарушил
правилата за движение по пътищата : чл.116 ЗДвП – водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците…” – като не бил внимателен и предпазлив към пешеходката И.
Й. Н., чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението –
като не намалил скоростта и не спрял след като възникнала опасност за
движението – пешеходката И. Й. Н. и чл. 119, ал.1 от ЗДвП – като водач на
нерелсово пътно превозно средство не изпълнил задължението си при
приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре – не пропуснал движещата се по пешеходната пътека пешеходка И. Й.
Н., в резултат на което по непредпазливост причинил на И. Й. Н. средна
телесна повреда, изразяваща се в счупванe на шийката на дясна раменна кост,
разкъсване на задния рог на медиалния мениск на лява колянна става, довело
до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник за срок повече
4
от тридесет дни и трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник
за срок повече от тридесет дни, като деянието е извършено на пешеходна
пътека.
За извършеното престъпление по чл. 343, ал.3 пр. последно, б. „а“ пр.2
вр. ал.1 б. „б“, пр.2, вр. чл. 342, ал.1 пр.3 НК, на подсъдимият Д. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, което е отложено на
основание чл. 66, ал.1 НК за изпитателен срок от три години.
По делото са представени две фактури и фискални бонове издадени на
името на пострадалата И. Н., от 20.09.2018г. за ортеза на стойност 145лв. и от
11.10.2018г. МРТ на колянна става на стойност 300лв.
На 18.02.2019г. от името на И. Н. е предявена пред ЗАД „Алианц
България“ претенция за изплащане на обезщетение във връзка с претърпените
от нея неимуществени вреди в размер на 50 000лв. Претенцията е получила
вх. №*******/18.02.2019г. по описа на ответното дружество.
На 22.04.2019г. И. Й. Н. е починала, като е оставила за свои законни
наследници двете си дъщери – ищците по делото Д. Т. Г. и Й. Т. В..
Разпитан като свидетел в настоящото производство, Я. Д. Д.
установява, че си спомня за процесния инцидент. Движел се по ул. „***“, от
Пазара към ул. „*** със служебен автомобил. На кръстовището с една от
пресечките, по средата на платното видял жена, реагирал като натиснал
спирачките, но въпреки това я блъснал. Не е сигурен дали това е станало
точно на пешеходната пътека. Жената пресичала от негово ляво на дясно, като
малко преди да стъпи на десния тротоар той я блъснал по време на спирачния
си път. Слязъл да й окаже първа помощ и сигнализирал на тел. 112.
Според заключението на изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза, на И. Й. Н., са причинени телесни увреждания, които биха могли
да бъдат получени във връзка с процесното ПТП : счупване на шийката на
дясна раменна кост. Разкъсване на задния рог на медиалния мениск на лява
колянна става. Охлузвания на лицето. Охлузване на лява лакетна става.
Охлузване на лява предкитка. Кръвонасядане на дясна предкитка.
Кръвонасядане и охлузване на дясно коляно. Охлузвания на дясна
подбедрица. Посочените увреждания са причинили на пострадалата трайно
затруднение на движенията на десен горен и ляв долен крайници. При такива
травматичин увреждания, каквито са установени при Н., обикновено, ако не
са налице усложнения, болките са най-силни непосредствено след
5
получаването им и продължават със значителен интензитет до имобилизация
на увредените крайници и прилагане на обезболяващи средства. Болки със
значителен интензитет се усещат и в периода на раздвижване на крайниците.
след сваляне на имобилизациите. Болки, с по-слаб интензитет, но с по-
продължителен характер, могат да се усещат в областта на счупването и на
увредените структури на колянната става, за по-дълъг период от време, който
е индивидуален, в рамките на месеци и години, особено при промяна в
атмосферните условия и физически натоварвания.Представените две фактури
според вещото лице за два броя ортези и такса за МРТ – изследване са били
необходими за диагностицирането и лечението на уврежданията. Във връзка
с претърпените увреждания при процесното ПТП, на И. Н. е приложено
следното лечение : имобилизация на дясна раменна кост с мека превръзка тип
Дезо и ортеза, за 35 дни, имобилизация на лява колянна става с ортеза за
неизвестен период от време (обичайно имобилизацията е за 2-3 седмици).
Според вещото лице въпреки, че в съставената медицинска документация
няма назначено медикаментозно или друго лечение за повлияване на
болковия синдром, обичайно е да се употребяват обезболяващи медикаменти,
които свободно се закупуват от аптечната мрежа и е практика да се
препоръчват устно от специалистите, без това да се отрази в медицинските
документи.
Според заключението на експертизата, от данните в делото не може да
се прецени по обективен начин в какви срокове и до каква степен е настъпило
възстановяване на установените травматични увреждания при И. Н.. При
такива счупвания на раменна кост, каквото е установено, обичайният основен
възстановителен процес, ако не са налице усложнения, е около 3-4 месеца,
след което е възможно да остане функционален дефицит в раменната става за
дълъг период от време, който е индивидуален, в рамките на месеци и години,
дори и за цял живот. При такива увреждания на менискус на колянна става,
каквото е установено, обичайният основен възстановителен процес, ако не са
налице усложнения, е около 2,5-3 месеца, след което, ако не се извърши
оперативна интервенция, е много вероятно да остане функционален дефицит
в колянната става за дълъг период от време, който е индивидуален, в рамките
на месеци и години, дори и за цял живот.
От представената медицинска документация и наличната такава за И.
Н., вещото лице е установило, че тя е страдала от други заболявания,
6
включително и злокачествено новообразувание на дясна млечна жлеза,
диагностицирано през 2016г. и злокачествено новообразувание на ляв яйчник
диагностицирано през месец март 2019г., като на 23.03.2019г. е претърпяла
оперативно отстраняване на голяма туморна формация в коремна кухина. На
30.03.2019г. (22 дни преди смъртта), И. Н. е изписана от лечебното заведение
в тежко общо състояние. Причината за смъртта не е установена по
обективен начин чрез аутопсия. В медицинското свидетелство за смърт на
името на Н. е отбелязана вероятна причина за смъртта „Карцином на
яйчника“.
Според заключението на вещото лице, установените увреждания при
процесното ПТП нямат връзка със смъртта на наследодателката на двете
ищци.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал.1 КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ. Съгласно установената съдебна практика когато
приживе пострадалият е предявил пред застрахователя претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вече упражненото от
него право на обезщетение се наследява от наследниците му, които при отказ
на застрахователя могат да го предявят с иск по чл. 226 КЗ (отм.) и чл. 432 КТ
(в този смисъл Решение № 60170 от 13.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1435/2020
г., II т. о., ТК, на което са се позовали и ищците).
В отговора на исковата молба процесуалният представител на
ответника е оспорил „автентичността“ на представените с исковата молба
писмени доказателства и е поискал на основание чл. 183 ГПК ищците да
бъдат задължени да ги представят в оригинал. С молба от 25.11.2022г.(лист
89 от делото) и в първото съдебно заседание процесуалният представител на
ответника изрично е уточнил, че не е оспорила истинността на представените
писмени доказателства, а единствено е поискала да бъдат представени в
оригинал, след което да направи становище по процедурата по чл. 193 ГПК.
Представените с исковата молба писмени доказателства не са
оспорени в преклузивния срок по чл. 193 ГПК и след като са представени в
оригинал съдът следва да ги съобрази. При това положение, с приложената по
7
делото писмена претенция, входирана в ответното дружество, следва да се
приеме за доказано, че е спазен реда на чл. 380 КЗ и до застрахователя е
отправена писмена претенция от името на пострадалата наследодателка на
ищците, чрез упълномощен адвокат. Следователно неоснователно се явява
възражението на ответника, че приживе И. Н. не е отправяла претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП и
нейните наследници не разполагат с правото на иска за обезщетяване на
причинените й неимуществени вреди.
Безспорно е по делото, че застрахователното дружество не се е
произнесло по предявената претенция в тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ,
следователно предявеният иск за неимуществени вреди се явява процесуално
допустим.
Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. В случая одобреното от съда по
НОХД №***/2021г. по описа на РС – Русе споразумение има правните
последици на присъда и разрешените с него въпроси обвързват настоящия
съдебен състав по въпросите относно деянието на водача Я.а Д. (какви
нарушения на правилата за движение е допуснал) и вината му. Поради това
неоснователни се явяват възраженията на ответника, че процесното
произшествие е настъпило като случайно събитие.
Обезщетението за претърпени неимуществени вреди има за цел да
репарира в относително пълен обем болките и страданията, възникнали от
непозволеното увреждане и съгласно чл. 52 ЗЗД се определя от съда по
справедливост въз основа на конкретните обстоятелства по случая.
Съобразявайки естеството на установените наранявания, би могло да се
приеме, че причинените на наследодателката на ищците телесни увреждания
са затруднили изключително много нейното предвижване в продължение на
поне 3 месеца, в началото на които тя е била силно зависима от чужда помощ,
тъй като е имала затруднение в движението едновременно на долен и горен
крайник, което е възпрепятствало тя да се придвижва самостоятелно дори и с
патерици. Съобразявайки наличието на други заболявания и настъпилата
смърт на пострадалата седем месеца след инцидента, би могло да се приеме,
че до края на живота си тя не се е възстановила напълно. Съобразявайки този
8
период, в който е търпяла негативните последици от причинените телесни
увреждания, болките и страданията които е изпитвала като пряка последица
от тях и времето за което са търпени, настоящият съдебен състав намира, че
справедливото обезщетение за тези неимуществени вреди е в размер на
12000лв.
С оглед обвързващата сила на разрешените от наказателния съд
въпроси, неоснователно се явява възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, като е пресичала на
неопределено за това място. Наказателна отговорност на Я. Д. е наложена за
причиненото ПТП с пострадал пешеходец на пешеходна пътека.
Неоснователни са и останалите възражения за съпричиняване, основани на
неправилно пресичане от страна на пешеходката. Свидетелят Я. Д.
установява, че е видял пешеходката на пътното платно и я е блъснал малко
преди да стъпи на тротоара, т.е. ударена е в края на пътното платно, малко
преди да завърши неговото пресичане. Поради това не би могъл да се направи
извод за нейното внезапно и бързо навлизане на платното за движение или за
каквото и да е друго нарушение на правилата за пресичане, което да е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат.
Неоснователно е възражението на ответника и за погасяване по
давност на исковите претенции на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Вземането за
обезщетение от застрахователя се погасява с общата 5 годишна давност и не
представлява периодично плащане, за което приложение да намира краткия
давностен срок от 3 години.
Ответникът е направил възражение за прихващане на дължимите от
него суми с получени от ищците обезщетения по повод процесното ПТП на
основания посочени в КСО и КЗ. Отговорността на застрахователя по
застраховка гражданска отговорност е гаранционно обезпечителна и се
припокрива с отговорността на деликвента. В материалноправен аспект
прихващането е способ за прекратяване на две насрещни вземания до размера
на по-малкото от тях. Самото възражение за прихващане е процесуален
способ за упражняване на материалното потестативно право да се извърши
компенсация, уредено в чл. 103-105 ЗЗД. В случая ответникът – застраховател
не установява да има ликвидно и изискуемо вземане от двете ищци, с което
да може да бъде извършено прихващане на задължението му за заплащане на
обезщетение за процесния инцидент. Неотносимо е към предмета на делото
9
дали ищците или наследодателката им са получили каквито и да е
обезщетения по повод процесното ПТП от фондовете на ДОО или по
сключени застрахователни договори. Дори и да са налице такива, то това не
поражда вземане за ответното дружество, с което да може да извърши
прихващане. Страна в съдебно производство, която иска да извърши съдебно
прихващане, следва да докаже наличие на свои вземания от насрещната
страна, а не че последната е получила или не нещо от трети лица. Хипотезите,
в които застраховател може да откаже да заплати застрахователно
обезщетение или да намали неговия размер поради получени по други
застрахователни договори обезщетения, не са основание за „съдебно
прихващане“, каквото е поискано в настоящото производство. Поради това и
направените от процесуалният представител на дружеството доказателствени
искания в първото съдебно заседание за установяване получаването от
пострадалата и наследниците й обезщетения, дори и да бяха уважени не биха
могли да спомогнат за събирането на релевантни за спора факти.
По изложените съображения предявените от ищците частични искове
за сумата от по 5000лв. за обезщетяване на причинените на наследодателката
им неимуществени вреди следва да бъдат изцяло уважени.
По исковете за обезщетяване на имуществени вреди: видно от
представената от ищците претенция за изплащане на обезщетение, която е
била отправена от тяхната наследодателка до ответното дружество, с нея е
претендирано заплащане на обезщетение и за претендираните в настоящото
производство имуществени вреди. Представени са доказателства
установяващи необходимостта и действително извършването на разходи по
диагностика и лечение на пострадалата в размер от 445лв. Поради това
исковете на всяка от двете ищци за половината от тази сума в размер на
222,50лв. следва да бъдат уважени.
Ответното дружество дължи и лихва върху присъдените суми, считано
от 18.05.2019г., когато е изтекъл тримесечния срок за произнасянето му по
претенцията.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ответното
дружество следва да заплати по сметка на РС – Русе държавна такса по
уважените искове в общ размер на 500лв. и 250 лв. възнаграждение на
вещото лице, изплатено от бюджета на съда на основание чл. 83, ал.1 т.4 ГПК.
Ищците не са представили доказателство за направени разноски за
10
образуване и водене на делото, поради което и такива не следва да им се
присъждат независимо от изхода му.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“, ЕИК040638060, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н “Лозенец”, ул. “Сребърна” №16,
представлявано от изпълнителните директори Орлин Ценков Пенев и Андрей
Бойков Александров, да заплати на Д. Т. Г., ЕГН**********, с адрес гр. Русе,
у************* сумата от 5000лв. претендирана частично от 22500лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болка и негативни
изживявания и сумата от 222,50лв., обезщетение за имуществени вреди,
причинени на наследодателката И. Й. Н. с ЕГН ********** в резултат от
ПТП от 10.09.2018г. в гр. Русе, причинено виновно при управление на
застрахован при ответното дружество автомобил марка „***", модел „***" с
рег. № **** от Я. Д. Д., ведно със законната лихва за забава върху двете
суми считано от 18.05.2019г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“, ЕИК040638060, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н “Лозенец”, ул. “Сребърна” №16,
представлявано от изпълнителните директори Орлин Ценков Пенев и Андрей
Бойков Александров, да заплати на Й. Т. В., ЕГН**********, с адрес
************ сумата от 5000лв. претендирана частично от 22500лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болка и негативни
изживявания и сумата от 222,50лв., обезщетение за имуществени вреди,
причинени на наследодателката И. Й. Н. с ЕГН ********** в резултат от
ПТП от 10.09.2018г. в гр. Русе, причинено виновно при управление на
застрахован при ответното дружество автомобил марка „***", модел „***" с
рег. № **** от Я. Д. Д., ведно със законната лихва за забава върху двете
суми считано от 18.05.2019г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“, ЕИК040638060, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н “Лозенец”, ул. “Сребърна” №16,
представлявано от изпълнителните директори Орлин Ценков Пенев и Андрей
Бойков Александров, да заплати по сметка на Районен съд – Русе сумата от
750лв. държавна такса и разноски по делото.
11
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
12