РЕШЕНИЕ
№ 346
гр. гр. Хасково, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Й. Банкова
при участието на секретаря Маргарита М. Пондалова
като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело №
20245640102035 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Т. М. М., ЕГН
**********, с адрес: гр.Х., ****************************************,
съдебен адрес: гр.П., **************************************, адв. Д.В.М.
от АК - Пловдив, против "Би Енд Джи Кредит" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев, ул."Незабравка" №
25, ет.5, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,предл.1-во от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 777,00 лева, недължимо платена по
недействителен Договор за кредит МАХ_300792741/28.10.2021г., сключен
между страните (след допуснато изменение на иска с определение от
08.04.2025г.), ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното плащане на сумата. При условията на евентуалност се
иска осъждането на ответника да заплати сумата от 180 лева, недължимо
платена по недействителни клаузи „Бързо разглеждане на искането за кредит“
и „Динамично плащане“ по Договор за кредит МАХ_300792741/28.10.2021г.,
ведно със законната лихва върху сумата, ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че на 28.10.2021г между нея и ответника бил сключен
1
Договор за кредит с номер МАХ_300792741 на 28.10.2021г., съгласно който
получила в заем сума в размер на 1500 лева при ГПР от 33.34%, ГЛП от
26.93% и срок на кредита от 6 месеца. По този договор ищцата заплатила на
ответника сума в размер на 1500 лева - главница, 10 лева – лихва, 90 лева за
услуга за динамично плащане и 90 лева за услуга за бързо разглеждане.
Поддържа, че така сключения с ответното дружество договор е нищожен на
основание чл.26 ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, поради противоречието му с
изискванията на чл.11 и чл.19 ал.4 ЗПК. На първо място сочи, че е налице
недействителност на договора на специалните основания по чл.22 ЗПК, тъй
като не били посочени приложимият лихвен процент и условията за
прилагането му, липсвала и яснота дали същият е променлив или фиксиран за
целия срок на кредита. Освен това, в разрез с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в
процесния Договор за потребителски кредит била посочена само абсолютна
стойност на ГПР и липсвала ясно разписана методика на формирането му, в
т.ч. кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият. В
случая, доколкото била предвидена дължимостта на допълнителни такси, не
ставало ясно дали същите са включени в ГПР, не било ясно по какъв начин е
формиран ГПР и кои разходи били отчетени при формирането му. Наред с
това, не било ясно посочената годишна лихва в договор за паричен заем какво
точно съдържа и как била изчислена по отношение на общия ГПР. Това
поставяло заемателя в положение да не може да разбере действителния размер
на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя
създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в
ГПР, което противоречало на изискването за яснота, въведено в чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК. С предвиждането на заплащане на допълнителни услуги се
заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като тези разходи били
свързани с дейността по управление на кредита и следвало да се включат в
ГПР. С уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора се
нарушавало изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена
с ПМС № 426/2014 г. Освен това, посочването в кредитния договор на размер
на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните
представлявал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и
ал.2 ,т.1 ЗЗП, а с преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че
използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в
непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР
2
представлявал един от елементите, на които можело да се основе преценката
за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл.
ЗЗП. Според ищцата тези пороци на сключения договор водели до цялостната
му нищожност и същата поддържа, че не са налице хипотезите на чл.26 ал.4 от
ЗЗД, като излага съображения в тази насока. В условията на евентуалност,
ищцата поддържа нищожност на клаузите на чл. 9 от процесния договор,
предвиждащи заплащане на възнаграждение за такса за динамично плащане и
такса бързо разглеждане, поради противоречие с добрите нрави, с
императивни правни норми на ЗПК, както и поради заобикаляне на закона. В
случая, поради накърняване на принципа на „добри нрави“ с
регламентираните допълнителни услуги по процесния договор, се достигало
до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното
съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на
собствена изгода на кредитора. На следващо място, възможността за събиране
от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с
договора, се регламентирала от разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК, като законът
/чл.10а, ал.2 ЗПК/ не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а
процесните допълнителни услуги по своята същност били дейности по
управление на кредита. Улеснената процедура за получаване и разглеждане на
кредита, предвиждаща заплащането на допълнителни парични средства,
реално не била предоставяна допълнителна услуга, тъй като липсвало
конкретно задължение за кредитора. Така регламентираните допълнителни
услуги били нищожни като противоречащи на добрите нрави и като
неравноправни по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Предвидените такси били
необосновано високи. В Глава четвърта от ЗПК пък било уредено задължение
на кредитора, преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже
сключването на такъв, в който смисъл било Съображение 26 от Преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г.
относно договорите за потребителски кредити. По посочения начин се
заобикалял чл. 33, ал. 1 от ЗПК. С процесната клауза се уговаряло още едно
допълнително възнаграждение за кредитора. Основната цел на така
регламентираните допълнителни услуги била да се доведе до неоснователно
обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от
3
предоставената главница. Доколкото се касаело за възнаграждения по
усвояване и отпускане на кредита, същите следвало да бъдат включени в
годишния процент на разходите - чл. 19, ал.1 от ЗПК, като уговарянето им като
отделно възнаграждение имало за цел заобикаляне на разпоредбата на чл.19,
ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, поради което съгласно
чл.21, ал.1 ЗПК клаузите били нищожни. Чрез нарушаване на добрите нрави и
чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при
несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно
обогатяване, реално се калкулирала допълнителна печалба към договорената
възнаградителна лихва. Освен това, поради невключване на уговорките за
заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният
не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение, а посочването в договора на размер на ГПР, който не бил
реално прилагания в отношенията между страните представлявало
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2,т.1 от ЗЗП.
С преюдициално заключение по дело С-453/10 пък било прието, че
използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в
непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР
представлявало един от елементите, на които можела да се основе преценката
за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.
ЗЗП. В тази насока била и последователната и непротиворечива практика на
съдилищата в страната /сочи се такава/. Същевременно, посочването на
понисък от действителния ГПР, представлявало невярна информация относно
общите разходи по кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и
заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО, а това от своя страна означавало, че клаузите за
допълнителни услуги били неравноправни по смисъла на член 4, параграф 1
от Директива 93/13/ЕО. Поддържа се също, че оспорваните клаузи не били
индивидуално уговорени. Предвид изложеното, се иска от съда да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата
от 180 лева, като недължимо платена по недействителен договор за кредит
МАХ_300792741/28.10.2021г., а в условията на евентуалност – да осъди
ответното дружество да й заплати същата тази сума като недължимо платена
по недействителни клаузи „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и
„Динамично плащане“ по Договор за кредит МАХ_300792741/28.10.2021г.;
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
4
исковата молба в съда, до окончателното й изплащане. Ищцата претендира
присъждане на разноски по делото. Представя писмени доказателства. Моли
за задължаване на ответника да представи справка за извършените от нея
плащания по процесния договор. В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава
отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва
изложените в исковата молба твърдения, че сумите по процесните услуги
представлявали скрита възнаградителна лихва и по този начин се заобикалял
закона. Поддържа, че ищцата, като страна по договор за потребителски кредит
сама пожелала да се ползва от допълнителното действие в чл.9, ал.1 от
договора и всяко действие, което кредиторът предоставил, било по желание на
потребителя, а допълнителното действие не било задължителна предпоставка
за отпускане на кредит от страна на ответното дружество, т.е - договорът за
кредит можел да се сключи и без него. Освен това, пакетът от действия
присъсвал в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена, т.е не
можело да се твърди, че ищцата не била разбрала за него. Присъствайки в
преддоговорната информация и факта, че ищцата сама пожелала да го ползва,
отхвърляло и твърдението, че клаузата била уговорена индивидуално от
кредитора и била неравноправна по смисъла на чл.144, т.9 от ЗЗП. На
следващо място ответникът поддържа, че оспорваните клаузи на чл.9 ал.1 и
ал.2 от процесния договор не противоречали на добрите нрави - те не били в
противоречие с общоприети житейски норми на справедливост и
добросъвестност, както и с правилата за поведение установени в обществото.
Това било така, тъй като дейността на финансовите институции се
осъществявала при регулаторен режим, строг контрол и договор при общи
условия, необходими за да се гарантира пазарната дисциплина и сигурността
на клиентите. Принципите за доброволност при договарянето в рамките на
установената от чл. 9 ЗЗД договорна свобода и за еквивалентност на
насрещните престации на договарящите при двустранните договори не
представлявали етични, а правни принципи, които били скрепени с правни
норми, и евентуалното противоречие с тези принципи, според ответника би
могло да доведе до нищожност на договора поради противоречие със закона
или липса на съгласие, но не и до нищожност поради накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Предвид изложеното,
ответникът моли съдът да отхвърли предявения иск и да му присъди разноски
за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
5
представляващия ищцата адвокат.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се
установява, че между страните е налице валидна облигационна връзка по
силата на сключения между тях Договор за кредит с номер МАХ_300792741
от 28.10.2021г. по силата, на който ищцата като редитополучател получила в
заем сума в размер на 1500 лева.
Съгласно Договор за кредит с номер МАХ_300792741 от 28.10.2021г. ,
ищцата следва да върне сума по кредита от 1620 лева, при размер на кредита
от 1500,00 лева, ГПР 33,34 % и ГЛП 26,93 %, при срок на кредита от 6 месеца.
В договора е инкорпориран погасителен план, съгласно който падежа на
първата от 6-те погасителни вноски е на 20.11.2021 г., а на последната –
20.04.2022 г. Съгласно чл.9 от договора, ищцата като кредотополучател
следвало да заплати допълнителни услуги наименувани „Бързо разглеждане
на искането за кредит" в размер на 317,10 лева и „Експресно обслужване по
кредит" в размер на 471,90 лева. Съгласно чл.9, ал.1 от договора при
кандидатстването си за кредит, било посочено, че кредитоискателят изрично е
заявил желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит при условията
на т.7.3 от раздел V от Общите условия като паричната сума за бързото
разглеждане на искането за кредит е в размер на 317,10 лева и е дължима на
равни вноски през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една
погасителна вноска от погасителния план по кредита. В чл.9, ал.2 от договора
е предвидено, че при кандидатстването си за кредит, кредитоискателят
изрично е заявил желание да ползва Динамично плащане по своя кредит при
условията на т.7.4 от раздел V от Общите условия като паричната сума за
динамичното плащане по кредита е в размер на 471,90 лева и е дължима на
равни вноски през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една
погасителна вноска от погасителния план по кредита. Така, общото
задължение по договор за кредит с номер МАХ_300792741 от 28.10.2021г.
възлиза на 2409 лева - чл.9, ал.3 от Договора.
Установява се от представената от ответното дружество справка, че
ищецът е погасил задължението по процесния договор за кредит, като е
заплатил сумата от общо 2277 лева, разпределена по следния начин: 1500
лева главница, 119,50 лева – договорна лихва, 393,25 лева – за услугата
Динамично плащане и 264,25 лева – за услугата Бързо разглеждане.
При така установената фактическа обстановка и при съвкупната
преценка на събраните доказателства по делото, настоящият съдебен състав
6
намира, че предявеният главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-
во от ЗЗД е основателен, като съображенията за това са следните:
Сключеният между страните договор е потребителски, поради което
намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит
/ЗПК/, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК,
въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.Без съмнение, ищцата е физическо лице, което при сключване на
договора е действало извън рамките на своята професионална компетентност,
а ответникът като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ е
предоставил кредита в рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по
договора за кредит имат качеството съответно на потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният
между страните договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата
валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния
закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид неравнопоставеното
положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда редица
специални правила, рефлектиращи върху действителността на
облигационното правоотношение - глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна - чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Според настоящия съдебен състав, твърденията на ищцата за
нищожност на процесните клаузи, предвидени в чл. 9, ал.1 и ал.2 в сключения
между страните договор за кредит, съдържащи уговорки за плащането от
страна на кредотополучателя на допълнителни услуги за „Бързо разглеждане
на искането за кредит" и „Динамично плащане", са изцяло основателни.
В този смисъл, съдът намира, че уговарянето на заплащане на тези такси
за „Бързо разглеждане на искането за кредит" и „Динамично плащане" са в
пряко нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като са свързани с усвояването и
управлението на кредита, а цитираната разпоредба предвижда изрична
забрана за заплащане на такси и/или комисионни за действия, свързани с
7
усвояването или управлението на кредита. В случая таксата за „Бързо
разглеждане на искането за кредит" е такса, свързана с усвояването на
кредита. Поради това и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК тази клауза се явява
нищожна, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Според
чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Така
предвидената такса за услуга „Бързо разглеждане на искането за кредит" цели
заобикаляне на посоченото правило в чл. 10а ал. 2 ЗПК. Същите доводи, важат
и за предвидената такса в чл. 9, ал. 2 от процесния договор за кредит, означена
като „Динамично плащане". Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност
на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и
комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка
с договора. Това са услуги, които нямат пряко отношение към насрещните
задължения на страните по договора, а именно предоставяне на паричната
сума и нейното връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на
определения падеж.
В настоящия случай и както бе посочено вече, услугата „Бързо
разглеждане на искането за кредит" представлява действие по усвояване на
кредита във времево отношение, а „Динамично плащане" има за
предназначение да улесни взаимоотношенията между кредитор и потребител
и да помогнат кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на
сумите по него. Улеснената процедура за получаване на допълнителни
парични средства, също представлява действие по усвояване на кредит, а
реално последната не е предоставяна, тъй като липсва конкретно задължение
за кредитора, като отпускането на нови суми, съответно предоставянето на
следващ кредит и условията по него, следва да става по съгласие на страните.
Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на
кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С тези
допълнителни плащания се покриват разходи, които следва да бъдат включени
в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение.
Така, с тези суми, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при
плащането на всички задължения се получава едно допълнително
възнаграждение. Ето защо посочения в договорите годишен процент на
разходите от 47.61 %, не отговаря на действителния такъв.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че чрез клаузите за
заплащане на допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането за
кредит" и „Динамично плащане", уговорени в процесния договор, се
нарушава императивната норма на чл. 10а ЗПК. Формално в него не са
вписани такси за действия, свързани с усвояване или управление на кредита,
но реално тези допълнителни услуги по естеството си представляват именно
8
заплащане на разходи, свързани с отпускането на кредита. Доколкото в случая
и за двете допълнителни услуги са начислени такси, платими по погасителния
план на кредита, по този начин те се превръщат в разход по кредита по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и така се надвишава ограничението на чл. 19, ал. 4
от закона. Допустимата граница е предвидена да е петкратният размер на
законната лихва (или ГПР да е около 50 %), а с включването на таксите за
„Бързо разглеждане на искането за кредит" и „Динамично плащане",
превишението ще надхвърли това ограничение. Затова и тези клаузи са
нищожни на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, защото общите разходи на кредита,
регламентирани в параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК, включват именно разходи за
допълнителни услуги. Така, таксата за тези услуги прикрива разходи, които по
естеството си следва да са включени в ГПР. В тази връзка е и санкцията на
нормата на чл. 21, ал. 1 ЗПК, която предвижда, че всички клаузи, които имат за
цел или резултат заобикаляне на императивните изисквания на закона, са
нищожни.
Именно затова посочените клаузи по договорите за кредит не отговорят
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като липсата на част от
задължителните реквизити по т. 10 от нея води до тяхната недействителност,
съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Тази норма от една страна е насочена
към осигуряване защита на потребителите, чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране
на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс
между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договорите не дава възможност на потребителя
да прецени икономическите последици от сключването им предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този
пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че клаузите са
недействителни, на основание чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. първо
ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите аргументи на страните.
Следва да се посочи за пълнота, че е налице неравноправна клауза за
дължимост на възнаграждението за пакета от допълнителни услуги,
наименувани „Бързо разглеждане на искането за кредит" и „Динамично
плащане", с която реално се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не
отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца/доставчика и потребителя - чл. 143 ЗЗП и води до неоснователно
обогатяване за кредитора.
Предвид изложеното, съдът счита, че сключения между Договор за
кредит МАХ_300792741/28.10.2021г., е изцяло нищожен на основание чл. 26,
9
ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК,.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е недействителен, потребителя връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая, ищецът предявява иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от
ЗЗД, с който иска ответника да бъде осъден да му върне платената без
основание сума по в размер общо на 777 лева (след допуснато изменение на
размера на иска).
Първото предложение на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване на нещо без основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на
едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е налице и в
случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт.
В хода по делото ответникът представи и съдът прие като доказателство
справка за постъпила сума за погасяване на задължението по процесния
договор за кредит от която се установява, че ищцата е платила в полза на
кредитора сумата от общо 2277 лева, разпределена по следния начин: 1500
лева главница, 119,50 лева – договорна лихва, 393,25 лева – за услугата
Динамично плащане и 264,25 лева – за услугата Бързо разглеждане. От своя
страна ищецът не оспори така представеното от ответника писмено
доказателство. Предвид това, съдът, на основание чл. 175 от ГПК, приема за
доказано извършеното плащане от ищеца на горепосочената сума и
погасяване на цялото му задължение по процесния договор за кредит.
Предвид изложеното, съдът намира, че на основание чл. 23 от ЗПК, по
процесния договор за потребителски кредит, ищецът дължи на кредитора
единствено чистата стойност на получената в заем сума, а именно 1500 лева.
По същият начин, предвид разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, плащането от
страна на ищеца на сумата от общо 777 лева се явява платена на кредитора без
основание.
С оглед на това, предявеният иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД за
сумата от 777,00 лева се явява основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен.
Като законна последица от уважаване на иска, главницата следва да се
присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда 05.08.2024 г. до окончателното й изплащане.
10
Поради уважаването на главния иск, съдът не следва да се произнася по
предявения евентуален такъв.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за държавна
такса в размер на 50,00 лева за платена държавна такса.
Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално
представителство от един адвокат по чл. 38 ЗАдв. в полза на адвокат Д.М.. По
отношение на размера на хонорара, който следва да се определи съдът намира,
че предвид липсата на фактическа сложност на делото, както и наличие на
трайна и безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси,
извършените от адв. Д.М. процесуални действия, изразяващи се единствено в
депозиране на писмени молби по делото, приключване разглеждане на делото
в едно съдебно заседание, по което същият не се е явил, на основание чл.38
ал.2, вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./ в полза на адв. Д. М. следва
да се определи възнаграждение за осъщественото от него процесуално
представителство, защита и съдействие по настоящото дело в размер на 400
лева. Към тази сума следва да се прибави и 80 лв. ДДС по аргумент от § 2а от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, което да
бъде заплатено от ответника. В тази връзка, съдът не споделя направеното
възражението на ответното дружество за прекомерност на договорения от
ищеца хонорар на адвокат, тъй като такъв не е договарян по размера си, а се
определя от съда.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Би Енд Джи Кредит" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Изгрев, ул."Незабравка" № 25, ет.5 да
заплати на Т. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Х.,
****************************************, на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1-во от ЗЗД сумата от 777,00 лева - недължимо платена сума по
недействителен Договор за кредит № МАХ_300792741/28.10.2021г., сключен
между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 05.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
11
ОСЪЖДА "Би Енд Джи Кредит" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Изгрев, ул."Незабравка" № 25, ет.5 да
заплати на Т. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Х.,
****************************************, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата от 50,00 лева, представляваща разноски за заплатена държавна
такса.
ОСЪЖДА "Би Енд Джи Кредит" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Изгрев, ул."Незабравка" № 25, ет.5 да
заплати на адвокат Д.М. на основание чл. 38, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗА сумата от 480
лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд –
Хасково: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: М.П.
12