№ 85
гр. Враца, 09.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Росица Ив. Маркова
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20221400500031 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на адвокат Н.П. в качеството на
пълномощник на И. М. Ш., ЕГН ********** срещу Решение
№260464/01.11.2021г., постановено от Районен съд-Враца по гр.д.
№3056/2020г., в частта, с която е отхвърлен предявен от него срещу "Опал-
94"АД, ЕИК *** иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука над сумата 2
000лв. до пълния претендиран размер от 30 000лв.
В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на решението в
обжалваната част и се поддържа на първо място, че районният съд не е
изяснил и неправилно е възприел фактическата обстановка по делото.
Според въззивника съдът правилно е достигнал до извода, че искът е
основателен, но незаконосъобразно е приел, че сумата 8 000лв. е достатъчна
да го обезвреди, както и че е налице съпричиняване от негова страна при
станалата злополука, и на основание чл.200, ал.2 КТ е намалил размера на
обезщетението за неимуществени вреди със 75%.
1
В жалбата се поддържа, че решението е необосновано, неправилно и
постановено при неизяснена фактическа обстановка, необсъждане на събрани
по делото доказателства, отказ да се съберат посочени от ищеца допустими и
относими такива, допуснати процесуални нарушения и в нарушение на
принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Правилни според въззивника са изводите на първоинстанционния съд, че
искът е доказан по основание, че ищецът е пострадал и следва да бъде
обезщетен от работодателя за претърпените от трудовата злополука
неимуществени вреди и че не е налице умишлено самоувреждане.
Неправилно според поддържаното в жалбата е определен размера на
обезщетението, който не удовлетворява критерия на чл.52 ЗЗД, тъй като не са
съобразени всички относими обстоятелства съгласно ППВС №4/23.12.1968г.
При определянето на обезщетение в размер на 8 000лв. според въззивника
съдът не е взел предвид възрастта и професията му, вида и тежестта на
травматичното увреждане, приноса на ответника за злополуката,
продължителността на възстановителния процес и извършените две
оперативни интервенции, увреденото психично състояние на пострадалия,
както и дегенеративните костни изменения.
На следващо място в жалбата се поддържа, че районният съд пестеливо
е коментирал оспореното от ищеца заключение на техническата експертиза,
неоснователно е отхвърлил оспорването му, въпреки че същото не е дало
експертен отговор на изброени конкретни въпроси, като в тази насока се
излагат основанията на въззивника да коментира критично и да възразява
срещу това заключение.
Жалбоподателят поддържа, че съобразявайки се избирателно със
събраните доказателства, съдът е достигнал до извода, че са налице
основания за прилагане на разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ и е приел, че
съгласно установения механизъм на злополуката пострадалият е допринесъл с
поведението си за нейното настъпване и на това основание е намалил
определеното обезщетение със 75%, без от събраните доказателства да е
установен механизма й и при неизяснена фактическа обстановка.
Оплакването на жалбоподателя е, че съдът е обосновал грубата му
небрежност със заключението на СТЕ, за което отново се поддържа, че е
необосновано, необективно и неправилно, противоречи на показанията на
2
допуснатите свидетели-бивши служители на ответното дружество и на други
доказателства по делото за грубо нарушаване на законовите изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд от страна на работодателя, като в
тази връзка се цитира съдебна практика и разпоредби от Наредба за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и
Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни
съоръжения.
На последно място се излага оплакване за неправилност на решението в
частта за разноските и по повод на него районният съд е постановил
Определение №262805/07.12.2021г., което въззивникът обжалва с въззивна
частна жалба, по която насрещната страна не е подала отговор.
Искането на въззивника е в обжалваната част решението да бъде
отменено и вместо него постановено друго по същество, с което предявения
иск бъде уважен в пълен размер.
Въззивникът моли по преценка на съда пред тази инстанция да бъде
допусната нова СТЕ, която да отговори пълно, ясно и мотивирано на
поставените въпроси, след като се съберат необходимите доказателства и се
вземе предвид кои нормативни актове са нарушени от ищеца и от
работодателя при трудовата злополука. Така, както е формулирано, това
доказателствено искане не покрива критериите на чл.266, ал.2 и 3 ГПК за
преодоляване на забраната за сочене на нови доказателства пред въззивната
инстанция, поради с акта по чл.267 ГПК същото е оставено без уважение.
Алтернативното искане на въззивника е, ако се признае негов принос за
настъпването на вредоносния резултат, в процентно отношение същият да
бъде определен като 20%.
Претендират се разноски за тази инстанция.
Чрез пълномощника си адв. В.Ч. въззиваемото "Опал 94"АД е подало
отговор, в който оспорва въззивната жалба.
На първо място в отговора се излагат съображения в подкрепа на
направеното пред първата инстанция възражение за намаляване на размера на
претендираното обезщетение поради прекомерна завишеност от една страна,
и поради допусната от ищеца груба небрежност, като в тази връзка се излагат
подробни съображения във връзка с неговото поведение при злополуката,
3
задълженията му като оператор на кран с дистанционно управление,
провежданите му от работодателя и от представителя на немския възложител
редовни инструктажи за сигурност и безопасност, с осигурените безопасни
условия на труд и пр.
За опровергаване на твърдението на пострадалия за непосилни болки и
страдания въззиваемата страна се позовава на констатациите на изготвилия
епикризата при изписването му от болницата в Германия д-р Щ.. Според
защитата на въззиваемата страна от заключението на СТЕ по делото е
установено, че причината за инцидента е поведението на ищеца, което е в
противоречие с изискванията за безопасни условия на труд и с проведения му
инструктаж.
След обсъждане на събраните по делото доказателства въззиваемата
страна поддържа, че районният съд е приложил правилно разпоредбата на
чл.201, ал.2 КТ, като сочи съдебна практика. Претендират се разноски.
С определението си по чл.267 ГПК настоящият въззивен състав е приел,
че въззивната жалба е допустима и редовна и отговаря на изисквания за
съдържание, поради което е внесъл същата за разглеждане в открито съдебно
заседание пълномощникът на въззивника я поддържа и моли в обжалваната
част решението да бъде потвърдено. Въззиваемото дружество не се
представлява.
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба съдът взе
предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от И. М.
Ш. срещу "Опал-94"АД осъдителен иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за
сумата 30 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили в резултат от трудова злополука.
В исковата молба се твърди, че ищецът е работил в ответното дружество
като *** по трудов договор от 24.06.2020г., сключен на основание чл.68, ал.1
КТ за извършване на определена работа – обект "873 Гайгер" /студентско
общежитие с гаражи/ в Германия. Злополуката станала в 8ч. на 30.06.2020г. в
гр.Мюнхен на строителен обект на фирмата при извършване на възложената
на ищеца работа по искане на строителните работници да качва, премества и
разтоварва с *** строителни материали. Ищецът заявява, че не си спомня в
деня на злополуката да е провеждан инструктаж и да се е подписвал в книгата
4
за ежедневен такъв.
Нататък в исковата молба се сочи, че ищецът управлява *** с
дистанционно управление и най-често се намира върху кофража или на етажа,
където трябва да се вдигнат или преместят строителните материали, за да има
възможност да наблюдава процеса на вдигането и поставянето им. В момента
на злополуката ищецът се намирал върху изграден кофраж на кота "0" с
височина около 2.70 метра, около кофража имало изкоп с посочената
дълбочина и работниците затваряли кофража от двете страни с кофражни
платна за предстоящо излизване на бетон. Сочи се от ищеца, че кофражът бил
отвор, широк около 50см. и в горната му част имало поставени дървени
талпи, по които да се придвижва, той се качил по стълба на кофража и оттам с
джойстик командвал *** за пренасяне на кофражните платна, които започнал
да премества и спуска към основата. За да има по-добра видимост, ищецът
пристъпвал напред и назад върху кофража и при управление на *** една от
талпите, на които бил стъпил, се изкривила, той загубил равновесие и паднал
в изкопа, единият му крак се закачил на желязо и се получила фрактура, от
която изпитал силна болка. Чувайки го, че пада, на мястото дошли работници,
ръководителят на обекта извикал бърза помощ и ищецът бил закаран в
болница, където на 02.07.2020г. била извършена операция на счупения палец
на левия крак от д-р М. Щ., а на 03.07.2020г. бил изписан с диагноза по
издадената епикриза "Счупване на палеца на ходилото /фрактура на
проксималната фаланга на първи пръст на ляв крак".
Ищецът твърди, че от 30.06.2020г. до 27.09.2020г. бил в отпуск по
болест, а поради необходимост от извършване на втора операция за
изваждане на поставените в ходилото импланти постъпил в същата болница в
гр.Мюнхен, където на 14.08.2020г. бил опериран и освободен на същия ден,
като му били дадени указания да носи ортопедична обувка и патерици и да
провежда рехабилитация.
Нататък в исковата молба се сочи, че ответното дружество подало
декларация за трудова злополука и след извършената проверка било издадено
Разпореждане №21/17.07.2020г. на ТП на НОИ, което не било обжалвано и
влязло в сила.
Като сочи отразеното в подадената от работодателя декларация за
трудова злополука, ищецът настоява, че е било практически невъзможно да
5
стои неподвижен върху талпите, поставени в горната част на кофража, тъй
като било необходимо да има видимост към мястото, където трябва да се
поставят 800-килограмовите кофражни платна, защото, стоейки на едно
място, не би могъл да изпълнява задълженията си и би поставил в риск
другите работници и конкретно Л. С. и П. Н., които се намирали в основата на
кофража, и това именно е била причината да се движи напред и назад върху
кофража. Ищецът твърди, че основната причина да падне от кофража е тази,
че същият не бил обезопасен с парапет съгласно изискванията за безопасност,
както и че поставените върху кофража талпи не били здраво закрепени, за да
бъдат неподвижни при стъпване върху тях, и не било изградено място за
захващане на предпазен колан, с какъвто той не бил снабден. В тази връзка в
исковата молба се цитират разпоредби на Наредба №2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтаж работи и на чл.275, ал., КТ, които според ищеца са
нарушени.
В исковата молба се съдържа изявление, че за ищеца е неясно дали се е
подписвал в книгата да ежедневен инструктаж при започване на работа.
Ищецът твърди, че постоянно изпитвал силни и непоносими болки в
палеца на ходилото, не можел да стои прав без патерици и постоянно имал
нужда от чужда помощ, не можел да спи и настъпили промени в
емоционалното му състояние, изразяващи се в потиснатост, страх и
психически и емоционален дискомфорт, което наложило да приема
медикаменти Кетонал, Паратрамол, Алора и течен аналгин. Твърди, че след
изваждането на металните импланти ходилото на левия крак е с ограничена
подвижност, болките започнали да затихват едва след четвъртия месец, но и
досега не са преминали окончателно и той продължава да изпитва такива при
продължително ходене и натоварване.
По този начин е обоснован правния интерес от предявяването на
осъдителен иск за сумата 30 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, за сумата 1 200лв. - лихва за
забава от датата на злополуката до завеждането на исковата молба –
18.11.2020г. и законната лихва до окончателното изплащане на сумата.
Чрез пълномощника си адв.В.Ч. от АК-Враца ответникът е подал
отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. В отговора се
6
прави възражение по чл.201, ал.1 КТ, основано на твърдение, че инцидентът
се дължи единствено на виновно поведение на ищеца и несъобразяване с
правилата и инструкциите за безопасност при работа със строителен кран и с
изискването да стои на безопасно място, от което да го управлява, както и
алтернативно възражение по чл.201, ал.2 КТ за проявена груба небрежност.
Ответникът прави и възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение.
От събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че
страните са били в трудово правоотношение и на 30.06.2020г. около 8.00ч. по
време на работа на строителен обект в гр.Мюнхен, Германия ищецът е
претърпял злополука, в резултат от която получил счупване на проксималната
фаланга на първи пръст на левия крак, и е бил на лечение в болница в същия
град, където е претърпял операция за поставяне на метален имплант и втора
такава за неговото изваждане.
С Разпореждане №21/17.07.2020г. на ТП на НОИ-Враца злополуката е
призната за трудова.
Пред районния съд е допусната специализирана съдебно-медицинска
експертиза с вещо лице ортопед-травматолог, който се е произнесъл, че при
злополуката ищецът е получил счупване на проксималната фаланга на първи
пръст на лявото ходило, което е затруднило движението на крайника, и по
механизъм това увреждане отговаря да е получено от удар с или върху твърд
тъп предмет. Вещото лице сочи, че към момента на падането ищецът е
изпитвал значителна болка, която постепенно е отшумяла, и причината за
травмата е падане отвисоко, като продължителността на оздравителния
период е около 2-3 месеца. Според експерта ищецът може да изпитва болки и
в бъдеще при промяна на климатичните условия, физическо претоварване на
крайника и др., като се сочи, че при него са налице артрозни изменения,
каквито често се случват при счупвания. Заключението на вещото лице е, че
след третия месец при ищеца е настъпило пълно оздравяване, но не и пълно
възстановяване, тъй като в такива случаи винаги остават трайни последствия,
каквито в разглеждания казус са болка при претоварване на крака, при
промени в климатичните условия, без те да водят до ограничения в обичайния
начин на живот.
Допусната е и е изслушана специализирана техническа експертиза,
7
вещото лице по която се произнася, че предвид модела на *** с дистанционно
управление, с който е работел ищецът, той не е следвало да бъде на мястото,
на което се е намирал, и ако е нямал видимост, е следвало да поиска от
техническия ръководител на обекта да определи работник, който да му дава
наставления за ръководенето на ***. В заключението на техническата
експертиза се сочи, че инструкцията на ***, управляван от ищеца, е
предвиждала конкретното безопасно място, на което трябва да се намира
операторът.
Районният съд е приел, че при наличието на конкретна инструкция на
производителя за работа с ***, на който е работел ищецът, оспорването на
заключението на техническата експертиза е несъстоятелно.
Пред районния съд са представени в оригинал на немски и в превод на
български език ежедневни форми, от които се установява, че срещу положен
от него подпис в периода 24.06.2020г.-29.06.2020г. му е правен ежедневен
инструктаж за безопасност на труда.
Назначената съдебно-психологична експертиза се произнася, че е
налице пряка причинно-следствена връзка между описаните в епикризата
увреждания, които е получил ищецът при злополуката, и настъпилите след
това негативни емоционални и психически изживявания. Според вещото
лице-психолог преживяното от ищеца е от естество значим стресор с
първоначален шок и последваща симптоматика от спектъра на остра стресова
реакция с проявления на няколко равнища: емоционално, когнитивно,
физиологично и социално с повишаване на ситуативната и личностна
тревожност. В заключението се сочи, че това състояние е трайно и че в
момента за изготвянето му процесът на справяне не е приключил, но не са
налице проявление на посттравматично стресово разстройство. Вещото лице
съобщава, че по време на личния разговор с ищеца същият е получил паник-
атака, изразяваща се в затруднено дишане и говорене, с пояснението, че
описаните последици при него се дължат и на притеснението му, че ще
загуби живота си, както и на това, че преди по-малко от година баща му също
претърпял значим трудов инцидент.
Районният съд е допуснал и изслушал съдебно-психиатрична
експертиза, вещото лице по която приема, че е налице причинно-следствена
връзка между претърпяната травма и настъпилите психични отклонения,
8
които могат да се класифицират като остра стресова реакция с последвало
разстройство в адаптацията и с проявления на ниво емоции, когниция, социум
и физиологични реакции. Вещото лице е установило, че ищецът не е търсил
психиатрична помощ и не е приемал психотропни медикаменти, както и че
негативните последици при него постепенно отшумяват без терапия, а
заболяването не се е развило в посттравматично стресово разстройство и
процесът на справяне е приключил спонтанно за около три месеца и към
датата на извършване на изследването ищецът е психично здрав.
В първата инстанция е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която е установило, че за целия период на нетрудоспособност
– от 30.06.2020г. до 27.09.2020г. ищецът е получил плащания от НОИ в
размер на 2 576лв., тъй като осигурителните му вноски са били внасяни
редовно.
По делото е установено, че на ищеца не е било заплатено
застрахователно обезщетение за вредите, получени в резултат от трудовата
злополука, тъй като същият не е предявил такава претенция пред
ЗК"Уника"АД, където е застрахован срещу такъв риск.
За изясняване на обстоятелствата, при които е настъпила процесната
трудова злополука, пред районния съд са ангажирани гласни доказателства.
Св. Н. Ц., главен инженер в ответното дружество, не е очевидец на
злополуката, но свидетелства, че от присъстващи на място разбрал за нея и за
това, че ищецът е паднал от кофражното платно на бетонната настилка. Ц. е
дал показания, че германският строителен ръководител на обекта
многократно е правил на ищеца забележки, че мястото, от което управлява
***, не е безопасно. Свидетелят е съобщил, че ищецът бил закаран с линейка
в най-близката болница, където било извършено оперативно наместване на
счупения пръст и на 01.07.2020г. бил изписан от болницата, като същия се
оплакал, че там не са му дадени патерици. Според показанията на свидетеля
на 04.07.2020г. ищецът се прибрал в България и след една седмица майка му
майка му го закарала в София, за да предаде болничния си лист и тогава
ищецът се придвижвал с патерици. През м.август ищецът отпътувал за
Германия за сваляне на шината.
Св. Л. С., посочен като свидетел на злополуката в декларацията на
работодателя и в исковата молба, дава показания, че не видял какво точно е
9
станало, тъй като бил на голямо разстояние, но че чул вик и отишъл на място,
където видял ищеца на земята. Стоянов свидетелства, че в момента на
инцидента строежът бил на етап кота "нула" и според него имало и други
места, на които ищецът да застане, за да има видимост. Съобщава също, че на
обекта всеки ден срещу подпис се провежда инструктаж от техника на обекта,
който в съответния ден бил И. И., както и че бригадирът многократно е
правил забележки на ищеца да застава на безопасно място за работа с ***.
Свидетелят ходел с други работници в болницата, в която бил настанен
ищецът, и съобщава, че той се придвижвал с патерици.
Св. Т. В. бил на обекта в деня на злополуката, но не видял падането на
ищеца, въпреки че бил наблизо и разбрал, че същият бил на кофража от
страната, където се прави т.нар. "затапване". Свидетелят съобщава, че близо
до кофража, от който паднал ищецът, имало високо място с видимост към
целия обект, а дистанционното на *** било с голям обхват. В. също
свидетелства, че всяка сутрин срещу подпис на работниците се прави
инструктаж. В. свидетелства, че ден-два след излизането си от болница
ищецът се прибрал в България, а по-късно сам се върнал в Германия за
сваляне на шината, като тогава се придвижвал сам и отишъл при колегите си
на обекта.
Св. П. Н. също е посочен като свидетел на злополуката в декларацията
на работодателя и в исковата молба, но заявява, че не видял падането, а само
чул вик. Като отишъл на място, Н. видял притеклите се хора, а ищецът седял
на скелето и се оплаквал от болки в крака. Свидетелят заявява пред съда, че
знае, че преди падането ищецът е бил на кофража, където на *** били
закачвани платната и подавани на работниците. Н. съобщава, че мястото на
злополуката е близо до брега, от който има добра видимост към мястото, на
което се спускат платната. Този свидетел също дава показания за предадено
му от прекия ръководител, че техническият ръководител на обекта от
германска страна /"полир"/ е правил забележки на ищеца, който знае немски
език, че застава на необезопасени места. Н. свидетелства, че след изписването
си от болница един или два дни ищецът бил в общата квартира, където му
били намерени патерици и той се придвижвал сам и се самообслужвал, след
което се прибрал в България.
За установяване на твърдените от ищеца болки и страдания пред
10
районния съд са дали показания като свидетели неговата майка Р. Ш. и
приятелката му З. Т..
Първата дава показания, че след изписването му от болницата синът й се
прибрал в нейния дом за около една седмица, тъй като не можел да се
обслужва сам, бил с патерици, имал нужда от подкрепа, имал постоянно
болки и не можел да спи. След като шината била свалена в Германия, където
заминал сам, ищецът отново се върнал в България, но още изпитвал болки и
трябвало да ходи на раздвижване, тъй като при заседяване кракът му се
подувал. Ш.а дава показания, че след като се възстановил, ищецът започнал
работа в друга фирма отново като *** и това според свидетелката станало
през м.октомври 2020г.
Св. Т. дава показания, че живее с ищеца, който след прибирането си от
Германия останал за около една седмица при майка си, където двете полагали
грижи за него, тъй като той не можел да се самообслужва. Т. заявява, че
ищецът пиел обезболяващи лекарства, защото не можел да спи спокойно.
След свалянето на шината ищецът изпитвал болки и приемал обезболяващи,
но нямало подобрение в походката му. Т. също съобщава, че ищецът започнал
работа в друга фирма, но според нейните показания това станало в края на
2020г.
При така изяснената фактическа обстановка районният съд е приел, че
процесната злополука е трудова, като е отчел доказателственото значение на
издаденото от ТП на НОИ-Враца разпореждане по чл.60, ал.1 КСО и е
изложил съображенията си относно основанието за възникване и характера на
отговорността на работодателя по чл.200, ал.1 КТ
Имайки предвид заключението на съдебно-медицинската експертиза и
установеното от нея увреждане, проведеното оперативно лечение,
продължителността и интензитета на търпените болки и времетраенето на
възстановителния период, както и събраните гласни доказателства,
първоинстанционният съд е достигнал до извод, че в резултат от трудовата
злополука ищецът е претърпял твърдените телесни увреждания. В мотивите
на решението са обсъдени заключенията на психологичната и психиатрична
експертизи за наличие на остра стресова реакция с последвало разстройство
на адаптацията, чиито последици постепенно са отшумели без терапия.
Обсъждайки тези доказателства във връзка с критерия за справедливост по
11
чл.52 ЗЗД, районният съд е приел, че необходимо и достатъчно обезщетение
за обезвреда на търпените от ищеца неимуществени вреди е такова в размер
на 8 000лв.
По възраженията на ответника с правно основание чл.201, ал.1 и 2 КТ в
мотивите на обжалваното решение съдът е намерил, че не е налице умишлено
самоувреждане на ищеца, но е налице основание за намаляване на
отговорността на работодателя съобразно чл.201, ал.2. За да приеме, че
ищецът е действал при груба небрежност, районният съд е взел предвид, че
груба небрежност е налице, когато работникът е съзнавал, че може да
настъпят вредоносните последици, предвиждал е абстрактната възможност да
настъпи увреждането, но е смятал, че е способен да го предотврати, т.е. че
поведението му е било самонадеяно. Като е взет предвид установения по
делото механизъм на настъпване на трудовата злополука – при работа с кран с
дистанционно управление и движение на ищеца върху дървени талпи,
поставени за наливане на бетон и предназначени за вършещите тази работа
работници, а не за ***а на дистанционен кран, в обжалваното решение е
прието, че поведението на ищеца не се дължи на обективни данни и/или
причини и той е имал техническа възможност да управлява *** от безопасно
място, каквото на обекта е имало, а при липса на видимост е следвало да
поиска съдействие от техническия си ръководител. Районният съд е
достигнал до извода, че ищецът не е положил грижата, която и най-
небрежният би положил в подобна обстановка, и е допуснал сериозни
нарушения на правилата за безопасност на труда и при така установения
механизъм на трудовата злополука адекватният процент на допринасяне на
вредоносния резултат е определен на 75 %, в резултат от което отговорността
на работодателя е намалена на сумата 2 000лв., в който размер предявеният
иск е уважен, а в останалата е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Сумата е присъдена ведно със законната лихва, считано от 18.11.2020гг. до
окончателното й изплащане, като на ищеца е присъдена и сумата 78.90лв. –
мораторна лихва върху главното задължение за периода от 30.06.2020г. до
18.11.2020г.
Като взе предвид твърденията и възраженията на страните пред първата
инстанция, заявеното във въззивната жалба и в отговора на въззиваемото
дружество и след самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства, този състав на окръжния съд намира, че жалбата е частично
12
основателна.
Настоящата инстанция възприема изцяло изводите на районния съд и
приетата от него за установена фактическа обстановка както относно
механизма и причините за настъпване на процесната трудова злополука,
допуснатата от ищеца груба небрежност и претърпените от него болки и
страдания в резултат от полученото телесно увреждане, както и относно
размера на справедливото по критерия на чл.52 ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди – 8 000лв. В тази част решението е правилно, тъй като
първоинстанционният съд е обсъдил задълбочено и добросъвестно събраните
по делото доказателства и е приложил правилно материалния закон. В
разглеждания случай се касае за счупване на кост на крайник, наложило
извършването на две последователни оперативни интервенции, търпене на
значителни по интензитет болки, битови и психо-емоционални
неблагополучия, продължителна /за 3 месеца/ неработоспособност и липса на
пълно възстановяване, предвид останалите неблагоприятни последствия от
счупването и настъпилите артрозни изменения в една твърде млада и активна
възраст.
Що се отнася до определения процент на приноса на ищеца за
настъпването на трудовата злополука настоящият съдебен състав не споделя
извода на първоинстанционния съд, че същият е 75%. Вярно е, че ищецът е
действал самонадеяно, тай като е извършвал работата си по управление на ***
с дистанционно управление, движейки се върху нестабилната подпора на
кофражните платна, което е станало причина да се подхлъзне и да падне на
земята. По делото са събрани гласни доказателства, че в близост до мястото
на злополуката е имало стабилен участък, от който той безопасно е можел да
управлява ***. Доколкото обаче никой от разпитаните по делото свидетели не
е пряк очевидец на падането на ищеца, този съдебен състав не може да приеме
категорично, че за да има пряка видимост в конкретния момент на пренасяне
на кофражно платно ищецът е имал сигурна възможност да застане на точно
определено безопасно място, за да извърши пренасянето. Т.е. в случая става
въпрос за негова неточна преценка на риска, който поема, заставайки именно
на мястото, от което е паднал. По тази причина настоящият състав приема, че
в процентно изражение приносът на ищеца за настъпване на злополуката е
50%, при което обезщетението следва да бъде увеличено на 4 000лв., като в
13
частта, с която искът до размера на тази сума е отхвърлен, обжалваното
решение следва да бъде отменено.
На същото основание решението следва да бъда отменено и в частта за
присъдената мораторна лихва за времето от датата на злополуката
30.06.2020г. до тази на предявяването на иска 18.11.2020г., която, съразмерно
със сумата на присъденото обезщетение възлиза общо на сумата 157.78лв.
По частната жалба срещу постановеното от районния съд в развитото
по молба на ищеца, инкорпорирана във въззивната жалба, производство по
чл.248 ГПК Определение №262805/07.12.2021г.:
Искането на ищеца е решението да бъде изменено в частта за
разноските, като му бъдат присъдени направените разноски за привеждане в
изпълнение на издадената от районния съд обезпечителна заповед от
24.11.2020г. в общ размер 540.60лв., заплатени по сметката на ЧСИ Ц. Д. с
рег.№*** на КЧСИ, както и заплатения от ответника адвокатски хонорар за
процесуално представителство пред първата инстанция да бъде намален до
законоустановения минимум, тъй като съдът не е съобразил ниската
фактическа и правна сложност на делото, като разноските за депозит за вещо
лице по съдебно-счетоводната експертиза останат в тежест на ответника, с
оглед на това, че тази експертиза е единствено в негова полза.
В обжалваното определение районният съд е взел предвид
разрешението, дадено в т.5 от ТР №6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, че
направените от страните в обезпечителната разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му
изход, при което и след съобразяване на вида и размера на направените от
ищеца разноски в обезпечителното и в исковото производства, съразмерно с
уважената част от исковете на ищеца е присъдена допълнително сумата
36.02лв.
В определението е намерено за неоснователно искането на ищеца по
чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на размера на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение, възлизащо на сумата 1 800лв. с включен ДДС,
като са изложени мотиви във връзка с минималния размер на това
възнаграждение по критерия на чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ, минималната сума
/34.00лв./, с която заплатеното възнаграждение надхвърля този минимален
размер, и с фактическата и правна сложност на делото. За неоснователно е
14
намерено и искането разноските за ССЕ да останат изцяло в тежест на
ответника, тъй като тези разноски на общо основание следва да се понесат от
страните съобразно изхода на делото.
Въззивният съд намира, че обжалваното определение по чл.248 ГПК е
правилно и следва да бъде потвърдено с препращане към мотивите на първата
инстанция.
При този изход на делото във въззивната инстанция въззиваемото
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на Окръжен съд-Враца
държавна такса в размер на 80лв.
Съразмерно с уважената част от въззивната жалба в полза на въззивника
следва да бъде присъдени разноски за адвокатска защита в размер на
173.33лв.
Съразмерно с отхвърлената част от въззивната жалба в полза на
въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени разноски за адвокатска
защита пред тази инстанция по компенсация в размер на 1 560лв. с включен
ДДС
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260464/01.11.2021г., постановено от Районен съд-Враца
по гр.д.№3059/2020г., в частта, с която предявеният от И. М. Ш., ЕГН
********** с адрес гр.*** срещу "Опал-94"АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.*** иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен над сумата 2 000лв. до сумата 4 000лв.,
както и в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на законна лихва за
забава от 30.06.2020г. до 18.11.2020г. над сумата 78.90лв. до сумата 157.78лв.,
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.200, ал.1 КТ "Опал-94"АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.*** да заплати на И. М. Ш., ЕГН
**********, с адрес гр.*** допълнително сумата 2 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили на 30.06.2020г. вследствие
трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2020г. до
15
окончателното й изплащане, допълнително сумата 78.88лв. – законна лихва
за забава върху главницата за времето от 30.06.2020г. до 18.11.2020г., както и
разноски пред въззивната инстанция в размер на 173.33лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №262805/07.12.2021г., постановено от
Районен съд-Враца по гр.д.№3059/2020г.
ОСЪЖДА "Опал-94"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.*** да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на
80лв.
ОСЪЖДА "Опал-94"ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.*** да заплати на И. М. Ш., ЕГН **********, с адрес гр.*** разноски пред
въззивната инстанция в размер на 173.33лв.
ОСЪЖДА И. М. Ш., ЕГН **********, с адрес гр.*** да заплати на
"Опал-94"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** разноски
пред въззивната инстанция в размер на 1 560лв. с включен ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16