Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 540/11.09.2023г.,
гр.Монтана
в името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на четвърти септември , през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
АДМ.СЪДИЯ :БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Димитрана Димитрова като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА,
административно дело№452/2023г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуален кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закон за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Делото е
образувано по жалба от А.Г.Д. , с адрес *** против Отказ за предоставяне на
достъп до обществена информация ,по чл.24,ал.1 от Закона за достъп до
обществена информация/ЗДОИ/ ,обективиран в Решение, издадено на основание
чл.28,ал.2 от ЗДОИ, изх.№23053276/07.06.2023г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр.София,по заявление, вх.№23069007 от 06.06.2023г. на
жалбоподателя. В жалбата си счита решението за незаконосъобразно постановено ,доколкото с предходно решение му е предоставена
исканата информация, но не му е предоставен на хартиен носител Констативен
протокол за извършена проверка №ПР2316893/ 18.05.2023г.В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован,не
се явява ,но в писмени
бележки, вх.№3707/28.08.2023г. поддържа жалбата си, моли за отмяна на постановения отказ , не претендира
разноски.
Ответната
страна – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Главна
инспекция по труда" –гр. София, чрез процесуалния си представител
ст. юрисконсулт С*** К*** намира жалбата за недопустима ,респективно за неоснователна и настоява за отхвърлянето й по
съображенията, изложени в съпроводително писмо,
изх. №23061879/ 03.07.2023г.
по описа на ИА“ГИТ“-София към административната преписка. Като мотиви изтъква ,че в
конкретния случай претендираната информация не е обществена по
см. на чл.2,ал.1 ЗДОИ,а по същността си исканият документ –посоченият по-горе протокол от
проверка засяга дейността на определен работодател ,проверяван от Д“ИТ“-Монтана,а
не дейността на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" –гр. София като задължен субект по чл.3
от ЗДОИ.Цитира съдебна практика на ВАС,съгласно която информация, съдържаща се
в Протоколите от извършени проверки на ИТ ,не е обществена информация ,а касае
личния интерес на заявителя ,при което представлява служебна тайна/такава е информацията,
съдържаща се в протоколите от проверки на органите на ИА”ГИТ“/, не е свързана с целта на закона заявителя да си състави мнение
за дейността на ИА "ГИТ",което обуславя отказа за предоставянето й. Освен това твърди
,че исканата информация е била вече предоставена в предходно издадено решение №23050598/29.05.2023г.
на изпълнителния директор на ИА“ГИТ“,при което прерогатив на органа е формата
под която ще бъде предоставена информацията. Моли за отхвърляне на жалбата, като претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата
е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на
оспорения акт, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.Видно от известие за доставяне ,оспореното
решение е връчено на жалбоподателя на 14.06.2023г./12/, а жалбата е депозирана на
28.06.2023г./л.4/. Не намира за основателни твърденията на процесуалния
представител на ответника ,че жалбата е недопустима ,доколкото не отговаря на
изискванията на чл.150,ал.1, т.6 АПК.Във всички случаи на обжалване ,съдът
проверява законосъобразността на ИАА ,дори и при минимално въведени основания
за отмяна ,по силата на служебното начало.
Доказателствата
по делото са писмени. Прието е заверено копие на административната преписка и
допълнително представените доказателства от жалбоподателя.Разпределена е доказателствената тежест,
съгласно Разпореждане от 11.07.2023г.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и във връзка със становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството
пред административния орган е иницирано със
Заявление , вх.№23069007
от 06.06.2023г. на жалбоподателя, депозирано до Изпълнителния директор на
ИА"Главна инспекция по труда" ,
гр. София , съдържащо искане за предоставяне по реда на ЗДОИ на обществена информация –предоставяне на
хартиен носител на Констативен протокол №ПР2316893/18.05.2023г.на Д“ИТ-Монтана.
По
направеното с него искане изпълнителният директор на ИА "ГИТ" се е
произнесъл с оспореното решение, като е оставил искането без уважение по
съображения, че посочената информация не е обществена по см. на чл.2,ал.1
ЗДОИ,а по същността си представлява
класифицирана информация или защитена от закона тайна/такава е информацията,
съдържаща се в протоколите от проверки на органите на ИА”ГИТ“/, не е свързана с
целта на закона заявителя да си състави мнение за дейността на ИА
"ГИТ" ,което обуславя отказа за предоставянето
й.
Установено е по делото ,че по предходно заявление
,вх.№23064486/ 23.05.2023г.на същия жалбоподател , изпълнителния директор на ИА“ГИТ“-София ,се е
произнесъл с Решение, изх.№23050598/29.05.2023г.,
по искане на А.Г.Д. ,касаещо проверка по спазване на трудовото законодателство
,по сигнал №23040954/20.04.2023г.на жалбоподателя ,приключила със цитирания
по-горе Констативен протокол №ПР2316893/ 18.05.2023г. на Д“ИТ-Монтана,както и установено
е ,че не са установени нарушения на трудовото законодателство по време на
проверката ,както и че няма наложени принудителни административни мерки спрямо
участниците в административното производство ,във връзка с проверката.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен
съд - Монтана, при спазване на изискванията на чл. 168, ал. 1-3 от АПК за
проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, т.
1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:
Оспореното
решение е постановено от компетентен орган –изпълнителния директор на ИА
"ГИТ", в предписаната от закона форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. Не се наблюдават съществени процесуални
нарушения,допуснати по време на процедурата по постановяване на оспореното
решение.
Решението
е постановено и в съответствие с материалния закон.
Съгл.
легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, "обществена информация"
е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България, която
дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността
на задължените по закона лица. В обхвата на понятието "обществена
информация" по смисъла на ЗДОИ попадат всички данни относно обществения
живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни,
създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти.
В
контекста на изложеното на първо място следва да бъде посочено, че заявлението
за достъп до обществена информация е депозирано до задължен субект по см. чл.
3, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като съгл. чл. 399, ал. 1 от КТ цялостният контрол за
спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, се
осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към
министъра на труда и социалната политика, като съгласно чл. 399, ал. 2 от КТ осъществява
и специализирана контролна дейност по спазването на законодателството, свързано
с изпълнението на държавната служба, и на правата и задълженията на страните по
служебното правоотношение и съгласно чл. 404, ал. 1 от КТ за предотвратяване и
преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи
на инспекцията по труда, могат да прилагат принудителни административни мерки.
В случая безспорно се касае за извършена проверка във връзка с подаден сигнал
от жалбоподателя, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол№ПР2316893/18.05.2023г.
на Д“ИТ-Монтана.
На
следващо място – за да е налице задължение за предоставяне на определена
информация, тя трябва да е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, т. е.
да е свързана с обществения живот в Република
България, и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за
дейността на задължените по закона субекти. В разпоредбите на чл. 10 и чл. 11
от ЗДОИ се съдържат легалните дефиниции на "официална" и
"служебна" обществена информация. Официална е информацията,
която се съдържа в актовете, издавани от държавните органи при осъществяване на
техните правомощия (чл. 10 ЗДОИ). Служебна е информацията, която се събира,
създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод
дейността на органите и на техните администрации (чл. 11 ЗДОИ). В контекста на
изложеното , съдът приема, че поисканата информация е служебна такава по см. чл. 9,ал.2 от
ЗДОИ.
Независимо
от изложеното дотук, съдът в настоящия си състав приема, че в конкретния казус
са налице обстоятелства, изключващи възможността на жалбоподателя да бъде
предоставена поисканата от него информация в пълен обем – както от обективно,
така и от субективно естество.Съобразявайки разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от
ЗДОИ, ответникът е приел, че основание за отказ съществува и
когато исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна
в случаите, предвидени със закон. Съгласно разпоредбата на чл. 403, ал. 1, т. 1
от Кодекса на труда (КТ), контролните органи на Инспекцията по труда са длъжни
да пазят в тайна сведенията, които са им станали известни във връзка
с упражняване на контрола. Сведенията, съдържащи се в съставени протоколи от проверки са събрани във връзка с осъществен
контрол по спазването на трудово законодателство и същите следва да бъдат
пазени в тайна по реда на чл. 403, ал. 1, т. 1 от КТ. В този смисъл информация , събрана в хода на
контролна дейност ,е служебна тайна.Разпоредбата
на чл.37, ал. 1,т.1 от ЗДОИ, регламентира основание за отказ когато исканата
информация е класифицирана или съставлява защитена тайна в случаите ,предвидени
със закон. В този смисъл обемът на предоставяната
информация ще бъде подчинен само на посочената законова цел- да даде
възможност на заявителя да си състави мнение за Инспекцията по труда като
задължен субект и контролен орган по спазването на трудовото законодателство,
относно това дали след подаден от заявителя сигнал е извършена проверка и в
какви срокове. По тези съображения и във връзка с проверката е изпратена информация до жалбоподателя относно резултата от проверката в рамките на
предходно подаденото заявление ,приключило с предходно Решение №23050598/29.05.2023г.,с
което искането е уважено. Налице
е хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от същия закон, поради което правилно е
постановен отказ от предоставяне на достъп.
Наред
с изложеното, нито със заявлението си, нито в хода на съдебното обжалване на
постановеното решение жалбоподателя не е заявил легитимна цел за получаване на
поискания достъп до обществена информация. Същият не е бил страна в административното производство и
се явява трето лице, подало сигнал за инициирането му ,но неучастващо в
проверката.
Поради
изложеното съдът приема, че в случая с подаването на заявление за достъп до
обществена информация може да се твърди наличието само и единствено на личен,
частен интерес от страна на жалбоподателя за запознаване
с исканата обществена информация. Всичко, което не се обхваща от демонстрирания
личен интерес, следва да бъде заявено, мотивирано и обосновано, което не е
сторено в този случай. Напротив - жалбоподателят не е обосновал съществуването на обществен
интерес за получаване на копие на хартиен носител на посочения
от него документ - Констативен протокол №ПР2316893/18.05.2023г.
на Д“ИТ-Монтана.Това признание
на самостоятелно основание изключва приложението на ЗДОИ в конкретния казус,
тъй като снабдяването с посочената информация е възможно и следва да стане по
друг ред/ в този см. Решение № 17083 от 12.12.2019
г. на ВАС по адм. д. № 7228/2018 г., V о., докладчик съдията Д*** Ч*** /.
В
производството по издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
– такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество по
заявлението на жалбоподателя.
Ето
защо, като издадено от компетентен орган, при липсата на
съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за
форма на акта и целта на закона, както и без противоречие с материалноправни
разпоредби, процесното решение издадено на основание чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е
законосъобразен акт, а жалбата против него е неоснователна и следва да се
отхвърли.
Предвид
изхода на делото и направеното искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда", на основание чл. 143, ал. 3
от АПК, жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответника
Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" сума в размер на
100. 00 лева /сто/, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл. 37, ал. 1 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен
съд -Монтана, ІІІ състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалбата на А.Г.Д. , с адрес *** против Отказ за предоставяне на
достъп до обществена информация ,по чл.24,ал.1 от Закона за достъп до
обществена информация/ЗДОИ/ ,обективиран в Решение, издадено на основание
чл.28,ал.2 от ЗДОИ, изх.№23053276/07.06.2023г. на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, гр.София,по заявление, вх.№23069007 от 06.06.2023г. на
жалбоподателя.
ОСЪЖДА А.Г.Д., с адрес ***
ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда", сума в размер на 100, 00
лева /сто/, представляваща сторените по настоящето производство разноски за
юрисконсултско възнаграждение, както и 5, 00/пет/
лева държавна такса при служебно издаване на
изпълнителен лист в полза на Административен съд , гр.
Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване, по аргумент на чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.
На
основание чл. 138, ал. 3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните
по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: